Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Случаи на освобождаване, Член 135, параграф 1, букви б) и г), Понятия „отпускане на кредит“ и „други прехвърляеми инструменти“, Сложни сделки, Основна услуга, Предоставяне на разположение на парични средства срещу възнаграждение, Прехвърляне на запис на заповед на факторингово дружество и превеждане на получената сума на издателя на записа на заповед.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Възстановяване на недължимо платен ДДС, Право на приспадане на ДДС, Правила, Принципи на равно третиране и на данъчен неутралитет, Принцип на ефективност, Национална правна уредба, с която се въвежда давностен срок.

Дело C-38/16 Compass Contract Services Limited срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs (Преюдициално запитване,отправено First-tier Tribunal (Tax Chamber) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Възстановяване на недължимо платен ДДС — Право на приспадане на ДДС — Правила — Принципи на равно третиране и на данъчен неутралитет — Принцип на ефективност — Национална правна уредба, с която се въвежда давностен срок“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 14 юни 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Ред и условия за упражняване на правото на приспадане — Искания за приспадане или за възстановяване — Национална правна уредба, съгласно която се намалява давностният срок за съответния данъчен период — Спазване на принципите на равно третиране, данъчен неутралитет и ефективност — Различни преходни периоди в зависимост от предмета на искането — Допустимост Принципите на данъчен неутралитет, равно третиране и ефективност допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която във връзка с намаляването на давностния срок, от една страна, за исканията за възстановяване на недължимо платен данък върху добавената стойност, и от друга, за исканията за приспадане на платен по получени доставки данък върху добавената стойност, предвижда различни преходни периоди, поради което за исканията относно два данъчни периода от три месеца се прилага различен давностен срок в зависимост от това дали са за възстановяване на недължимо платен данък върху добавената стойност или за приспадане на платен по получени доставки данък върху добавената стойност. Искането за възстановяване на недължимо платен ДДС се предявява на основание на правото на връщане на недължимо платеното, чиято цел съгласно постоянната съдебна практика е да се поправят последиците от несъвместимостта на данъка с правото на Съюза, като се неутрализира икономическата тежест, неоправдано възложена на оператора, който в крайна сметка я е понесъл на практика (вж. в този смисъл решение от 20 октомври 2011 г., Danfoss и Sauer-Danfoss, C-94/10, EU:C:2011:674, т. 23). Ето защо следва да се отбележи, че такова право на възстановяване се характеризира с и възниква вследствие на обстоятелството, че в нарушение на правото на Съюза данъчнозадълженото лице е платило на данъчните органи ДДС, който не дължи. Правото на възстановяване се основава именно на това, че този ДДС не е бил дължим, и съобразно условията, предвидени в правото на всяка държава членка в съответствие с принципите на равностойност и ефективност, гарантира неутрализирането на икономическата тежест, която данъчнозадълженото лице е понесло вследствие на недължимо платеното. От друга страна, що се отнася до определяне на характеристиките на искане за приспадане на платения по получени доставки ДДС, важно е да се посочи, че докато правото на възстановяване на недължимо платен ДДС произтича от общите принципи на правото на Съюза, както отбелязва генералният адвокат в точка 59 от заключението си и както е видно от точки 29 и 30 от настоящото решение, правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС е предвидено в член 17 и сл. от Шеста директива. Следователно, за разлика от основната характеристика на правото на възстановяване на недължимо платен ДДС, правото на приспадане на ДДС, което е присъщо за механизма на ДДС, установен с общата система на ДДС, се основава на наличието на дължим данък. Както отбелязва генералният адвокат в точка 60 от заключението си, такава разлика в естеството на въпросните права и в преследваните с тях цели оправдава наличието на отделни правни режими за всяко от тях, по-специално по отношение на съдържанието им и условията за упражняването им, какъвто е давностният срок за предявяване на свързани с тези права искания, и по-конкретно датата, от която този срок става приложим. (вж. т. 30—32, 36, 38 и 46 и диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Принцип на данъчен неутралитет, Право на приспадане, Отказ, Член 203, Начисляване на ДДС във фактурата, Изискуемост, Наличие на облагаема сделка, Еднаква преценка по отношение на издателя на фактурата и по отношение на нейния получател, Необходимост.

Дело C-643/11 „ЛВК — 56“ ЕООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Право на приспадане — Отказ — Член 203 — Начисляване на ДДС във фактурата — Изискуемост — Наличие на облагаема сделка — Еднаква преценка по отношение на издателя на фактурата и по отношение на нейния получател — Необходимост“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 31 януари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данък, който се дължи само поради посочването му във фактурата — Приложно поле — Липса на действително извършена облагаема сделка — Включване — Ревизионен акт — Обхват (членове 167 и 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Спазване на принципите на данъчен неутралитет, правна сигурност и равно третиране — Отказ поради липса на действително извършване на сделката — Допустимост — Условия (член 63, член 167, член 168, буква а) и член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 203 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка. При все това задължението по споменатия член 203, целящо да отстрани риска от загуба на данъчни приходи, който предвиденото в член 167 и сл. от посочената директива право на приспадане може да породи, е ограничено от възможността, която държавите членки следва да предвидят във вътрешното си право, за корекция на всеки неправомерно начислен данък, при условие че издателят на фактурата докаже, че е действал добросъвестно или че своевременно е отстранил напълно риска от загуба на данъчни приходи. Освен това, когато издателят на фактура не се позовава на някоя от хипотезите, допускащи корекция на неправомерно начислен данък върху добавената стойност, в рамките на данъчна ревизия данъчната администрация не е длъжна да прави проверка дали начисленият и деклариран данък върху добавената стойност съответства на действително извършени от издателя на фактурата облагаеми сделки. Споменатият член 203 трябва да се тълкува в смисъл, че само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Правото на Съюза все пак не изключва възможността компетентната администрация да провери дали фактурираните от данъчнозадължено лице сделки действително са извършени, и с оглед на декларираното от него евентуално да установи наличието на данъчно задължение. Резултатът от такава проверка, както и декларирането и плащането на начислен данък върху добавената стойност от издателя на фактурата са обстоятелства, които националният съд следва да вземе предвид при преценката относно наличието на облагаема сделка, предоставящо в конкретния случай право на приспадане на получателя на фактурата. (вж. точки 36, 37, 39, 41 и 42; точка 1 от диспозитива) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че член 167 и член 168, буква а) от Директива 2006/122 относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на данък върху добавената стойност, платен за получена доставка, по съображение че липсва действително извършена облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния данък върху добавената стойност. Ако все пак поради данъчни измами или нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи — въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави — че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с данък върху добавената стойност. (вж. точка 64; точка 2 от диспозитива)

ДДС, Доставка на лизингови услуги, съпътствана от доставка на услуги по застраховане на лизингованата вещ, извършено от лизингодателя и фактурирано от него на лизингополучателя, Квалифициране, Единна комплексна доставка или две отделни доставки, Освобождаване, Застрахователна сделка.

Дело C-224/11 BGŻ Leasing sp. z o.o. срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Warszawie (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Доставка на лизингови услуги, съпътствана от доставка на услуги по застраховане на лизингованата вещ, извършено от лизингодателя и фактурирано от него на лизингополучателя — Квалифициране — Единна комплексна доставка или две отделни доставки — Освобождаване — Застрахователна сделка“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 17 януари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Доставка на лизингови услуги, съпътствана от доставка на услуги по застраховане на лизингованата вещ — Единна доставка, състояща се от две отделни доставки — Изключване (членове 1 и 78 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Данък върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Случаи на освобождаване на застрахователните и презастрахователните сделки — Понятие — Лизингодател, който застрахова лизингованата вещ — Включване (член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Както следва от член 1, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, за целите на прилагането на този данък всяка доставка на услуги в общия случай трябва да се счита за отделна и самостоятелна. При определени обстоятелства обаче няколко формално самостоятелни доставки, които могат да бъдат извършени поотделно и по този начин могат да бъдат обложени или освободени поотделно, трябва да се считат за една-единствена сделка, когато не са самостоятелни. Налице е една-единствена сделка по-специално когато два или повече елементи или действия, предоставени от данъчнозадълженото лице на клиента, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една-единствена неделима икономическа доставка, чието разделяне на части би било изкуствено. Такъв е и случаят, когато един или повече елементи трябва да се разглеждат като съставляващи основната доставка на услуги, докато, обратно, един или повече елементи трябва да се разглеждат като една или повече съпътстващи доставки на услуги, които имат същото данъчно третиране като основната доставка. В това отношение една доставка се счита за съпътстваща по отношение на основна доставка по-специално когато за клиентите не представлява цел сама по себе си, а начин те да се възползват при най-добри условия от основната услуга на доставчика. Поначало не е такъв случаят с доставката на услуги по застраховането на лизингована вещ и доставката на услуги по самия лизинг. В това отношение, въпреки че благодарение на доставката на услугата по застраховане на лизингованата вещ рисковете, с които се сблъсква лизингополучателят, са поначало намалени в сравнение с тези, които възникват, в случай че не е сключена подобна застраховка, вярно е също, че това обстоятелство произтича от самото естество на доставката на застрахователната услуга. Само по себе си обаче това обстоятелство не означава, че подобна доставка на застрахователна услуга следва да се счита за съпътстваща по отношение на доставката на лизинговата услуга, в рамките на която се сключва застраховката. Действително, въпреки че подобна доставка на застрахователна услуга, получавана от лизингополучателя чрез лизингодателя, може да улесни ползването на лизинговата услуга, следва да се приеме, че сама по себе си тя представлява основно цел за лизингополучателя, а не само начин той да се възползва при най-добри условия от посочената услуга. (вж. точки 29, 30, 41, 42, 48 и 50; точка 1 от диспозитива) Когато самият лизингодател застрахова лизингованата вещ и префактурира на лизингополучателя точния размер на разходите за застраховката, подобна сделка представлява застрахователна сделка по смисъла на член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност и следователно трябва да се освободи от посочения данък. Действително подобна доставка на застрахователна услуга не може да подлежи на облагане с данък върху добавената стойност поради самото префактуриране на разноските за нея съгласно договорното споразумение, сключено между страните по договор за лизинг. Фактът, че по искане на клиентите си лизингодателят сключва застраховка с трето лице и след това им префактурира точния размер на разноските, които е фактурирало третото лице, не може да опровергае този извод. При подобни обстоятелства, доколкото разглежданата доставка на застрахователна услуга остава непроменена, префактурираната сума представлява всъщност насрещната престация за посочената застраховка и при това положение подобна сделка не следва да се облага с данък върху добавената стойност. (вж. точки 62 и 70; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, A, параграф 1, буква ж) и параграф 2, Доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни, Признаване, Условия, които не са приложими по отношение на организации, които не са публичноправни субекти, Право на преценка на държавите членки, Граници, Принцип на данъчен неутралитет.

Дело C-174/11 Finanzamt Steglitz срещу Ines Zimmermann (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, A, параграф 1, буква ж) и параграф 2 — Доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Признаване — Условия, които не са приложими по отношение на организации, които не са публичноправни субекти — Право на преценка на държавите членки — Граници — Принцип на данъчен неутралитет“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 15 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Непосредствено действие (член 13, A, параграф 1, буква ж) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Цели и структура — Принцип на данъчен неутралитет — Понятие — Неутралитет на данъчната тежест и равно третиране — Отделни понятия (Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Тълкуване в светлината на принципа на данъчен неутралитет — Граници (член 13 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Благотворителни организации — Критерии — Поемане поне в две трети от случаите на разходите, направени през изминалата календарна година, от определените от законодателството организации за социално осигуряване или подпомагане — Условие, което не може да осигури равно третиране на организациите, непредставляващи публичноправни субекти — Недопустимост (член 13, A, параграф 1, буква ж) и параграф 2, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 32) Вж. текста на решението. (вж. точки 46—48) Вж. текста на решението. (вж. точки 50 и 51) Член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, тълкуван в светлината на принципа на данъчен неутралитет, не допуска подчиняване на освобождаването от облагане с данък върху добавената стойност на амбулаторните грижи, предоставяни от извършващи търговска дейност доставчици, на условие, съгласно което поне в две трети от случаите свързаните с грижите разходи през изминалата календарна година трябва да са били понесени изцяло или предимно от определените от законодателството организации за социално осигуряване или подпомагане, ако това условие не може да осигури равно третиране в рамките на признаването за целите на тази разпоредба на благотворителен характер на организации, които не са публичноправни субекти. С оглед на всички конкретни обстоятелства по спора, с който е сезирана, националната юрисдикция трябва да вземе предвид изискванията по член 13, A, параграф 2, буква б) от Шеста директива. В този смисъл, каквото и тълкуване да се даде на израза „тясно свързани“ в рамките на член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива, следва да се напомни, че член 13, A, параграф 2, буква б), първо тире от същата във всички случаи подчинява освобождаването на условието доставките на съответните стоки или услуги да е от съществено значение за освободените сделки. Освен това по силата на член 13, A, параграф 2, буква б), второ тире от Шеста директива доставката на услуги или стоки не се освобождава съгласно разпоредбите на параграф 1, буква ж), ако основното ѝ предназначение е реализирането на допълнителен доход за организацията чрез извършването на сделки, които са в пряка конкуренция с тези, извършвани от търговските предприятия, подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност. (вж. точки 60—63 и диспозитива) Дело C-174/11 Finanzamt Steglitz срещу Ines Zimmermann (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, A, параграф 1, буква ж) и параграф 2 — Доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Признаване — Условия, които не са приложими по отношение на организации, които не са публичноправни субекти — Право на преценка на държавите членки — Граници — Принцип на данъчен неутралитет“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 15 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Непосредствено действие (член 13, A, параграф 1, буква ж) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Цели и структура — Принцип на данъчен неутралитет — Понятие — Неутралитет на данъчната тежест и равно третиране — Отделни понятия (Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Тълкуване в светлината на принципа на данъчен неутралитет — Граници (член 13 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Благотворителни организации — Критерии — Поемане поне в две трети от случаите на разходите, направени през изминалата календарна година, от определените от законодателството организации за социално осигуряване или подпомагане — Условие, което не може да осигури равно третиране на организациите, непредставляващи публичноправни субекти — Недопустимост (член 13, A, параграф 1, буква ж) и параграф 2, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 32) Вж. текста на решението. (вж. точки 46—48) Вж. текста на решението. (вж. точки 50 и 51) Член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, тълкуван в светлината на принципа на данъчен неутралитет, не допуска подчиняване на освобождаването от облагане с данък върху добавената стойност на амбулаторните грижи, предоставяни от извършващи търговска дейност доставчици, на условие, съгласно което поне в две трети от случаите свързаните с грижите разходи през изминалата календарна година трябва да са били понесени изцяло или предимно от определените от законодателството организации за социално осигуряване или подпомагане, ако това условие не може да осигури равно третиране в рамките на признаването за целите на тази разпоредба на благотворителен характер на организации, които не са публичноправни субекти. С оглед на всички конкретни обстоятелства по спора, с който е сезирана, националната юрисдикция трябва да вземе предвид изискванията по член 13, A, параграф 2, буква б) от Шеста директива. В този смисъл, каквото и тълкуване да се даде на израза „тясно свързани“ в рамките на член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива, следва да се напомни, че член 13, A, параграф 2, буква б), първо тире от същата във всички случаи подчинява освобождаването на условието доставките на съответните стоки или услуги да е от съществено значение за освободените сделки. Освен това по силата на член 13, A, параграф 2, буква б), второ тире от Шеста директива доставката на услуги или стоки не се освобождава съгласно разпоредбите на параграф 1, буква ж), ако основното ѝ предназначение е реализирането на допълнителен доход за организацията чрез извършването на сделки, които са в пряка конкуренция с тези, извършвани от търговските предприятия, подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност. (вж. точки 60—63 и диспозитива)

Освобождаване от мита и от ДДС при внос на стоки, Гориво, намиращо се в стандартните резервоари на сухопътните моторни превозни средства, Понятие за сухопътно моторно превозно средство, Локомотиви, Сухопътен и железопътен транспорт, Принцип на равно третиране, Принцип на неутралитет.

Дело C-250/11 Lietuvos geležinkeliai AB срещу Vilniaus teritorinė muitinė, Muitinės departamentas prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos (Преюдициално запитване, отправено от Mokestinių ginčų komisija prie Lietuvos Respublikos vyriausybės) „Освобождаване от мита и от ДДС при внос на стоки — Гориво, намиращо се в стандартните резервоари на сухопътните моторни превозни средства — Понятие за сухопътно моторно превозно средство — Локомотиви — Сухопътен и железопътен транспорт — Принцип на равно третиране — Принцип на неутралитет“ Резюме на решението Право на Европейския съюз — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Разлики между различните езикови редакции — Отчитане на общата структура и целите на разглежданата правна уредба Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Стриктно тълкуване Митнически съюз — Обща митническа тарифа — Освобождаване от вносни сборове — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване при окончателен внос на някои стоки — Горива и смазочни материали, намиращи се в сухопътни превозни средства — Приложно поле — Търговски моторни превозни средства — Понятие — Локомотиви — Изключване (член 112, параграф 1, буква а) от Регламент № 918/83 на Съвета, изменен с Регламент № 1315/88, и член 107, параграф 1, буква а) от Регламент № 1186/2009 на Съвета; член 82, параграф 1, буква а) от Директива 83/181 на Съвета, изменена с Директива 88/331, и член 84, параграф 1, буква а) от Директива 2009/132 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 34) Вж. текста на решението. (вж. точка 35) Член 112, параграф 1, буква a) от Регламент № 918/83 относно установяване на режима на Общността за митнически освобождавания, изменен с Регламент № 1315/88, член 107, параграф 1, буква a) от Регламент № 1186/2009 за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, член 82, параграф 1, буква a) от Директива 83/181 за определяне на обхвата на член 14, параграф 1, буква г) от Директива 77/388 по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки, изменена с Директива 88/331, и член 84, параграф 1, буква a) от Директива 2009/132 за определяне приложното поле на член 143, букви б) и в) от Директива 2006/112 по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки, трябва да се тълкуват в смисъл, че не се прилагат за локомотиви. Що се отнася до евентуалната разлика в третирането между железопътния и пътния транспорт, различните видове транспорт по принцип не са взаимозаменяеми, поради което положението на предприятията, които осъществяват дейности в сектора на всеки от тези видове транспорт, не е сходно. Освен това с оглед на преследваната от законодателя на Съюза цел с приемането на посочените по-горе разпоредби, която е, от една страна, да улесни частноправните субекти при преминаване на външните граници на Съюза, и от друга страна, да облекчи митническия и данъчен контрол, който следва да се упражнява от компетентните органи, локомотивите не се намират в положение, съпоставимо с това на пътните превозни средства. Оттук следва, че принципът на равно третиране не изисква тълкуване на съответните разпоредби в смисъл, че те се прилагат и за локомотивите. (вж. точки 36, 37 и 46—49 и диспозитива) Дело C-250/11 Lietuvos geležinkeliai AB срещу Vilniaus teritorinė muitinė, Muitinės departamentas prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos (Преюдициално запитване, отправено от Mokestinių ginčų komisija prie Lietuvos Respublikos vyriausybės) „Освобождаване от мита и от ДДС при внос на стоки — Гориво, намиращо се в стандартните резервоари на сухопътните моторни превозни средства — Понятие за сухопътно моторно превозно средство — Локомотиви — Сухопътен и железопътен транспорт — Принцип на равно третиране — Принцип на неутралитет“ Резюме на решението Право на Европейския съюз — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Разлики между различните езикови редакции — Отчитане на общата структура и целите на разглежданата правна уредба Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Стриктно тълкуване Митнически съюз — Обща митническа тарифа — Освобождаване от вносни сборове — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване при окончателен внос на някои стоки — Горива и смазочни материали, намиращи се в сухопътни превозни средства — Приложно поле — Търговски моторни превозни средства — Понятие — Локомотиви — Изключване (член 112, параграф 1, буква а) от Регламент № 918/83 на Съвета, изменен с Регламент № 1315/88, и член 107, параграф 1, буква а) от Регламент № 1186/2009 на Съвета; член 82, параграф 1, буква а) от Директива 83/181 на Съвета, изменена с Директива 88/331, и член 84, параграф 1, буква а) от Директива 2009/132 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 34) Вж. текста на решението. (вж. точка 35) Член 112, параграф 1, буква a) от Регламент № 918/83 относно установяване на режима на Общността за митнически освобождавания, изменен с Регламент № 1315/88, член 107, параграф 1, буква a) от Регламент № 1186/2009 за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, член 82, параграф 1, буква a) от Директива 83/181 за определяне на обхвата на член 14, параграф 1, буква г) от Директива 77/388 по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки, изменена с Директива 88/331, и член 84, параграф 1, буква a) от Директива 2009/132 за определяне приложното поле на член 143, букви б) и в) от Директива 2006/112 по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки, трябва да се тълкуват в смисъл, че не се прилагат за локомотиви. Що се отнася до евентуалната разлика в третирането между железопътния и пътния транспорт, различните видове транспорт по принцип не са взаимозаменяеми, поради което положението на предприятията, които осъществяват дейности в сектора на всеки от тези видове транспорт, не е сходно. Освен това с оглед на преследваната от законодателя на Съюза цел с приемането на посочените по-горе разпоредби, която е, от една страна, да улесни частноправните субекти при преминаване на външните граници на Съюза, и от друга страна, да облекчи митническия и данъчен контрол, който следва да се упражнява от компетентните органи, локомотивите не се намират в положение, съпоставимо с това на пътните превозни средства. Оттук следва, че принципът на равно третиране не изисква тълкуване на съответните разпоредби в смисъл, че те се прилагат и за локомотивите. (вж. точки 36, 37 и 46—49 и диспозитива)

Данъчни въпроси, Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, Б, буква е), Залагане, лотарии и други форми на хазарт, Принцип на данъчен неутралитет, Механизирано бинго с печалби, изплащани в брой ("mechanised cash bingo"), Монетни игрални автомати, Административна практика в отклонение от нормативните разпоредби, Възражение, основано на надлежното изпълнение на задълженията ("due diligence").

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Различно третиране на две доставки, които са идентични или сходни от гледна точка на потребителя — Нарушение на принципа на данъчен неутралитет (Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване за хазартните игри — Правомощие на държавите членки да определят условията и границите на освобождаването — Граници — Спазване на принципа на данъчен неутралитет (член 13, Б, буква е) от Директива 77/388 на Съвета) 3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване за хазартните игри — Правомощие на държавите членки да определят условията и границите на освобождаването — Граници — Спазване на принципа на данъчен неутралитет (член 13, Б, буква е) от Директива 77/388 на Съвета) 4. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване за хазартните игри — Правомощие на държавите членки да определят условията и границите на освобождаването — Граници — Спазване на принципа на данъчен неутралитет (член 13, Б, буква е) от Директива 77/388 на Съвета) 5. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване за хазартните игри — Правомощие на държавите членки да определят условията и границите на освобождаването — Граници — Спазване на принципа на данъчен неутралитет (член 13, Б, буква е) от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. Принципът на данъчен неутралитет следва да се тълкува в смисъл, че различното третиране, що се отнася до данък върху добавената стойност, на две доставки на услуги, които са идентични или сходни от гледна точка на потребителя и задоволяват едни и същи негови нужди, е достатъчно, за да се приеме, че този принцип е нарушен. Ето защо, за да е налице такова нарушение, не е необходимо още да се установи, че съществува реална конкуренция между разглежданите услуги или че конкуренцията е нарушена поради споменатото различно третиране. (вж. точка 36; точка 1 от диспозитива) 2. Когато е налице различно третиране на две хазартни игри от гледна точка на освобождаването от данък върху добавената стойност съгласно член 13, Б, буква е) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкува в смисъл, че не е необходимо да се отчита обстоятелството, че тези две игри попадат в различни лицензионни категории и за тях се прилагат различни правни режими в областта на контрола и регулирането. Тази разпоредба предоставя на държавите членки широка свобода на преценка във връзка с освобождаването или облагането на съответните сделки, като се има предвид, че им разрешава да определят условията и ограниченията, които могат да се наложат във връзка с ползването от това освобождаване, при условие че спазват принципа на данъчен неутралитет. При проверката дали са сходни две хазартни игри, различното третиране на които може да доведе до нарушение на принципа на данъчен неутралитет, са ирелевантни елементи, като това дали хазартните игри са организирани законно или незаконно, каква е самоличността на лицата, които стопанисват тези игри и автомати, както и юридическата форма, под която те упражняват дейността си. Същото важи за съществуващите различия между, от една страна, питейните заведения и игралните зали, и от друга — лицензираните казина, що се отнася до условията, при които хазартните игри са предоставени на разположение в тях, и в частност достъпността от гледна точка на местонахождение и работно време и атмосферата в тях. Накрая, обстоятелството, че само единият от двата вида хазартни игри се облага с нехармонизиран данък, също не дава основание да се заключи, че тези видове хазартни игри не са сходни. (вж. точки 40, 41, 45—48 и 51; точка 2 от диспозитива) 3. За да се прецени в светлината на принципа на данъчен неутралитет дали два вида монетни игрални автомати са сходни и е необходимо да бъдат третирани по еднакъв начин, що се отнася до данък върху добавената стойност, трябва да се провери дали употребата на тези видове игрални автомати от гледна точка на средния потребител е сходна и задоволява едни и същи негови нужди, като обстоятелствата, които могат да се съобразят в това отношение, са по-специално минималните и максималните залози и печалби и шансовете за печалба. (вж. точка 58; точка 3 от диспозитива) 4. Принципът на данъчен неутралитет следва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадълженото лице не би могло да иска възстановяване на платения по някои доставки на услуги данък върху добавената стойност, като твърди, че е налице нарушение на този принцип, при положение че данъчните органи на съответната държава членка на практика са третирали сходни доставки на услуги като освободени доставки, въпреки че според релевантното национално законодателство те не са освободени от данък върху добавената стойност. Всъщност, въпреки че публичната администрация, която следва обща практика, може да бъде обвързана от тази практика, принципът на равно третиране — израз на който в областта на данъка върху добавената стойност е принципът на данъчен неутралитет — все пак трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго. От изложеното следва, че данъчнозадълженото лице не може да иска определена доставка да бъде третирана от данъчна гледна точка по един и същи начин с друга доставка, когато това третиране противоречи на релевантното национално законодателство. (вж. точки 61—64; точка 4 от диспозитива) 5. Принципът на данъчен неутралитет следва да се тълкува в смисъл, че при искане за възстановяване на данък върху добавената стойност, основано на нарушение на този принцип, държавата членка, която е упражнила правото си на преценка по член 13, Б, буква е) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота и е освободила от данък върху добавената стойност предоставянето на достъп до съоръженията за игра на хазартни игри, но е изключила от това освобождаване категория автомати, отговарящи на някои критерии, не би могла да възрази, че е изпълнила надлежно задълженията си във връзка с въвеждането на нов вид автомати, които не отговарят на тези критерии. Непосредственото действие на дадена разпоредба на директива, като член 13, Б, буква е) от Шеста директива 77/388, не зависи нито от наличието на умишлено или допуснато по небрежност нарушение от съответната държава членка при транспонирането на разглежданата директива, нито от наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза. Ето защо операторът на хазартни игри или игрални автомати може да се позовава на тази разпоредба пред националните юрисдикции, за да изключи прилагането на норми на вътрешното право, несъвместими с тази разпоредба. (вж. точки 69, 70 и 74; точка 5 от диспозитива)