Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Освобождаване, Член 135, параграф 1, буква г), Сделки, засягащи плащания и преводи, Понятие, Приложно поле, Разплащателен план за дентално лечение чрез директен дебит.

Дело C-5/17 Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs срещу DPAS Limited (Преюдициално запитване,отправено от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Освобождаване — Член 135, параграф 1, буква г) — Сделки, засягащи плащания и преводи — Понятие — Приложно поле — Разплащателен план за дентално лечение чрез директен дебит“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 25 юли 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Сделки, засягащи плащания и преводи, посочени в член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 — Понятие — Разплащателен план за дентално лечение чрез директен дебит — Изключване (член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване от данък върху добавената стойност на сделките, засягащи плащанията и преводите, не се прилага към доставка на услуги като разглежданата в главното производство, която се състои за данъчнозадълженото лице в това да поиска от засегнатите финансови учреждения, от една страна, да преведат парична сума от банковата сметка на пациент към тази на данъчнозадълженото лице въз основа на нареждане за директен дебит и от друга страна, тази сума да се прехвърли, след приспадане на дължимото възнаграждение на това данъчнозадължено лице, от неговата банкова сметка към съответните банкови сметки на зъболекаря и на застрахователя на този пациент. (вж. т. 51 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/EО, Член 2, параграф 1, буква в) и член 135, параграф 1, букви г), е), Възмездни услуги, Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути, Освобождаване.

Дело C-264/14 Skatteverket срещу David Hedqvist (Преюдициално запитване, отправено от Högsta förvaltningsdomstolen) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/EО — Член 2, параграф 1, буква в) и член 135, параграф 1, букви г)—е) — Възмездни услуги — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Освобождаване“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 22 октомври 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Включване (член 2, параграф 1, буква в) и членове 14 и 24 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Банкови сделки или сделки с ценни книжа — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Изключване (член 135, параграф 1, букви г) и е) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Валутни сделки — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Включване (член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 на Съвета) Право на Европейския съюз — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Разлики между текстовете на отделните езици — Отчитане на общия разум и на целта на съответната правна уредба (член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че представляват възмездни доставки на услуги по смисъла на тази разпоредба сделки, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна. Всъщност, на първо място, виртуалната валута с двупосочен поток „биткойн“ не може да се квалифицира като материална вещ по смисъла на член 14 от Директива 2006/112, тъй като тази виртуална валута няма друго предназначение, освен да се използва като платежно средство. Следователно сделките, които се състоят в обмяна на различни платежни средства, не попадат в обхвата на понятието „доставка на стоки“ по посочения член 14 от Директивата. При това положение тези сделки представляват доставки на услуги по смисъла на член 24 от Директива 2006/112. На второ място, колкото до възмездния характер на доставката на услуги по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от споменатата директива, следва да се приеме, че сделките, при които е налице синалагматично правоотношение, съгласно което страните се задължават взаимно да предоставят суми в определена валута и да получат тяхната равностойност във виртуална валута с двупосочен поток или обратно, представляват доставки на услуги, извършени срещу насрещна престация, която е в пряка връзка с предоставената услуга. В това отношение при определянето на възмездния характер на дадена доставка на услуги фактът, че възнаграждението за посочената доставка не приема формата на комисиона или на плащане на специфични разходи, е ирелевантен. (вж. т. 24 и 26—31; т. 1 от диспозитива) Член 135, параграф 1, букви г) и е) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, не попадат в приложното поле на тези разпоредби. Що се отнася, най-напред, до предвидените в член 135, параграф 1, буква г) от същата директива освобождавания, тъй като виртуалната валута „биткойн“ е договорно платежно средство, от една страна, тя не може да се счита нито за текуща сметка, нито за депозит, плащане или превод. От друга страна, за разлика от дълговете, чековете и другите прехвърляеми инструменти по член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, тя представлява средство за пряко разплащане между операторите, които я приемат. На следващо място, що се отнася до предвидените в член 135, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112 освобождавания, виртуалната валута „биткойн“ не представлява нито ценна книга, материализираща право на собственост върху дялове от юридически лица, нито ценна книга от подобно естество. (вж. т. 38, 42, 54, 55 и 57; т. 2 от диспозитива) Член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, представляват сделки, освободени от данък върху добавената стойност по смисъла на тази разпоредба. Всъщност понятията, използвани в член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112, съгласно който държавите членки освобождават сделките, засягащи по-специално валута, банкноти и монети, използвани като законно платежно средство, трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин в светлината на текстовете на всички езици на Съюза. Целта на предвидените в тази разпоредба освобождавания е именно да се отстранят трудностите, свързани с определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност, които възникват във връзка с данъчното облагане на финансови сделки. Сделките с нетрадиционни валути — тоест с валути, различни от паричните единици, които са законни платежни средства в една или повече държави, доколкото тези валути са приети от страните по дадена сделка като платежно средство, алтернативно на законните платежни средства, и нямат друго предназначение, освен да се използват като платежно средство —представляват финансови сделки. Освен това при някои специфични сделки, като сделките по обмяна, трудностите, свързани с определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност, могат да бъдат идентични, независимо дали става дума за обмяна на традиционни валути, обичайно освободена по силата на член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112, или за обмяна на такива валути, от една страна, срещу виртуални валути с двупосочен поток, от друга страна, които, без да са законни платежни средства, са платежно средство, прието от страните по дадена сделка, и обратно. В това отношение едно тълкуване на посочената разпоредба в смисъл, че тя се отнася единствено до сделките с традиционните валути, би отнело част от действието ѝ. (вж. т. 44, 45, 48—51, 53 и 57; т. 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 47)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, Б, буква г), точки 3 и 5, Понятия „други ценни книжа“ и „други прехвърляеми инструменти“, Система за насърчаване на продажбите, Карта за отстъпки, Данъчна основа.

Дело C-461/12 Granton Advertising BV срещу Inspecteur van de Belastingdienst Haaglanden/kantoor Den Haag (Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof ’s-Hertogenbosch) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 — Понятия „други ценни книжа“ и „други прехвърляеми инструменти“ — Система за насърчаване на продажбите — Карта за отстъпки — Данъчна основа“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 12 юни 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Продажба на карта, позволяваща участие в система за насърчаване на продажбите — Използване като данъчна основа на сумата, която действително е получил търговецът на дребно (член 11, A, параграф 3, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Понятие — Продажба на карта, позволяваща участие в система за насърчаване на продажбите — Отстъпки от цената, предоставяни от предприятията партньори — Изключване Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Финансови услуги, посочени в член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 — Продажба на карта, позволяваща участие в система за насърчаване на продажбите — Изключване (член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Използването на карта, която се продава от предприятие на потребителите и позволява да бъдат закупени стоки или да бъдат получени услуги от предприятията партньори при преференциални условия, договорени между последните и издалото картата предприятие, не може да представлява „плащане“ за целите на Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно оборота, тъй като всъщност става въпрос за отстъпка от цената. Всъщност при представяне на картата от притежателя ѝ предприятието партньор се отказва именно от правото си да изисква част от обичайната цена, така че притежателят не заплаща съответстващата на отстъпката сума. При все това отказът на предприятието партньор да получи сумата, съответстваща на предоставеното съгласно посочените преференциални условия намаление, представлява отстъпка от цената по смисъла на член 11, А, параграф 3, буква б) от Шеста директива. Такава отстъпка, която не следва да се включва в данъчната основа за разглежданата сделка, представлява по-специално разликата между обичайната цена за продажба на дребно и сумата, която действително е получил търговецът на дребно. (вж. точки 18, 19 и 22) Предоставяните от предприятията партньори отстъпки не се включват в данъчната основа за сделките, евентуално сключени между последните и притежателите на карта, която е издадена от предприятие и позволява да бъдат закупени стоки или да бъдат получени услуги от предприятията партньори при преференциални условия, договорени между последните и издалото картата предприятие. Сумите, които потребителите заплащат на посоченото по-горе предприятие при придобиване на издадената от него карта, не биха могли да се разглеждат като представляващи непряко равностойността или част от равностойността на престациите, които впоследствие предприятията партньори могат да извършат в полза на посочените потребители. Не е налице достатъчно пряка връзка между сумата, платена от тези потребители при придобиване на картата, и доставките на стоки или услуги, евентуално извършени от предприятията партньори в полза на същите потребители. В това отношение не само няма сключен договор между притежателите на посочената карта и предприятията партньори и последните не получават част от приходите на издаващото предприятие от продажбата на картата, но и няма непременно връзка между сумата, платена от потребителя на издаващото предприятие за картата, и размера на отстъпките, евентуално предоставени на същия потребител от предприятията партньори. Размерът на евентуалните отстъпки, който зависи по-специално от това как се използва посочената карта и в каква степен предприятията партньори предлагат съответните оферти, е несигурен и практически не може да бъде определен предварително. (вж. точки 18 и 20—22) Член 13, Б, буква г) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно оборота трябва да се тълкува в смисъл, че продажбата на карти за отстъпки, които се продават от предприятие на потребителите и позволяват да бъдат закупени стоки или да бъдат получени услуги от предприятията партньори при преференциални условия, договорени между последните и издалото картите предприятие, не е сделка с „други ценни книжа“ или сделка, засягаща „други прехвърляеми инструменти“, по смисъла съответно на точки 5 и 3 от тази разпоредба, в която са предвидени някои сделки, които държавите членки трябва да освобождават от данък върху добавената стойност. Всъщност тези понятия подлежат на стриктно тълкуване, тъй като случаите на освобождаване са изключение от общия принцип, съгласно който всяка доставка на услуги, извършена възмездно от данъчнозадължено лице, се облага с данък върху добавената стойност. В това отношение доставките, освободени от данък върху добавената стойност по силата на член 13, Б, буква г) от Шеста директива, по естеството си са доставки на финансови услуги. Независимо от факта, че не е задължително тези определени в зависимост от естеството на предоставената услуга доставки да бъдат извършвани от банки или финансови институции, всички те принадлежат към областта на доставките на финансови услуги. Разглежданите карти обаче се характеризират с това, че предоставят на притежателите само право на отстъпка от цената на стоки и услуги, предлагани от предприятията партньори. От една страна, тези карти нямат номинална стойност и не могат да бъдат заменяни срещу пари или стоки в предприятията партньори. От друга страна, макар разглежданите карти да дават право на отстъпки от цената, те сами по себе си не са платежен инструмент за целите на посочената директива. По-конкретно, макар тези карти да са прехвърляеми и да могат да бъдат препродадени на определена цена, начинът им на функциониране не включва прехвърляне на парични суми, противно на плащанията, преводите и чековете. Следователно продажбата на такива карти на потребителите по естеството си не е доставка на финансови услуги. (вж. точки 18, 25, 29, 31, 32, 37 и 39 и диспозитива) Дело C-461/12 Granton Advertising BV срещу Inspecteur van de Belastingdienst Haaglanden/kantoor Den Haag (Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof ’s-Hertogenbosch) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 — Понятия „други ценни книжа“ и „други прехвърляеми инструменти“ — Система за насърчаване на продажбите — Карта за отстъпки — Данъчна основа“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 12 юни 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Продажба на карта, позволяваща участие в система за насърчаване на продажбите — Използване като данъчна основа на сумата, която действително е получил търговецът на дребно (член 11, A, параграф 3, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Понятие — Продажба на карта, позволяваща участие в система за насърчаване на продажбите — Отстъпки от цената, предоставяни от предприятията партньори — Изключване Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Финансови услуги, посочени в член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 — Продажба на карта, позволяваща участие в система за насърчаване на продажбите — Изключване (член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Използването на карта, която се продава от предприятие на потребителите и позволява да бъдат закупени стоки или да бъдат получени услуги от предприятията партньори при преференциални условия, договорени между последните и издалото картата предприятие, не може да представлява „плащане“ за целите на Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно оборота, тъй като всъщност става въпрос за отстъпка от цената. Всъщност при представяне на картата от притежателя ѝ предприятието партньор се отказва именно от правото си да изисква част от обичайната цена, така че притежателят не заплаща съответстващата на отстъпката сума. При все това отказът на предприятието партньор да получи сумата, съответстваща на предоставеното съгласно посочените преференциални условия намаление, представлява отстъпка от цената по смисъла на член 11, А, параграф 3, буква б) от Шеста директива. Такава отстъпка, която не следва да се включва в данъчната основа за разглежданата сделка, представлява по-специално разликата между обичайната цена за продажба на дребно и сумата, която действително е получил търговецът на дребно. (вж. точки 18, 19 и 22) Предоставяните от предприятията партньори отстъпки не се включват в данъчната основа за сделките, евентуално сключени между последните и притежателите на карта, която е издадена от предприятие и позволява да бъдат закупени стоки или да бъдат получени услуги от предприятията партньори при преференциални условия, договорени между последните и издалото картата предприятие. Сумите, които потребителите заплащат на посоченото по-горе предприятие при придобиване на издадената от него карта, не биха могли да се разглеждат като представляващи непряко равностойността или част от равностойността на престациите, които впоследствие предприятията партньори могат да извършат в полза на посочените потребители. Не е налице достатъчно пряка връзка между сумата, платена от тези потребители при придобиване на картата, и доставките на стоки или услуги, евентуално извършени от предприятията партньори в полза на същите потребители. В това отношение не само няма сключен договор между притежателите на посочената карта и предприятията партньори и последните не получават част от приходите на издаващото предприятие от продажбата на картата, но и няма непременно връзка между сумата, платена от потребителя на издаващото предприятие за картата, и размера на отстъпките, евентуално предоставени на същия потребител от предприятията партньори. Размерът на евентуалните отстъпки, който зависи по-специално от това как се използва посочената карта и в каква степен предприятията партньори предлагат съответните оферти, е несигурен и практически не може да бъде определен предварително. (вж. точки 18 и 20—22) Член 13, Б, буква г) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно оборота трябва да се тълкува в смисъл, че продажбата на карти за отстъпки, които се продават от предприятие на потребителите и позволяват да бъдат закупени стоки или да бъдат получени услуги от предприятията партньори при преференциални условия, договорени между последните и издалото картите предприятие, не е сделка с „други ценни книжа“ или сделка, засягаща „други прехвърляеми инструменти“, по смисъла съответно на точки 5 и 3 от тази разпоредба, в която са предвидени някои сделки, които държавите членки трябва да освобождават от данък върху добавената стойност. Всъщност тези понятия подлежат на стриктно тълкуване, тъй като случаите на освобождаване са изключение от общия принцип, съгласно който всяка доставка на услуги, извършена възмездно от данъчнозадължено лице, се облага с данък върху добавената стойност. В това отношение доставките, освободени от данък върху добавената стойност по силата на член 13, Б, буква г) от Шеста директива, по естеството си са доставки на финансови услуги. Независимо от факта, че не е задължително тези определени в зависимост от естеството на предоставената услуга доставки да бъдат извършвани от банки или финансови институции, всички те принадлежат към областта на доставките на финансови услуги. Разглежданите карти обаче се характеризират с това, че предоставят на притежателите само право на отстъпка от цената на стоки и услуги, предлагани от предприятията партньори. От една страна, тези карти нямат номинална стойност и не могат да бъдат заменяни срещу пари или стоки в предприятията партньори. От друга страна, макар разглежданите карти да дават право на отстъпки от цената, те сами по себе си не са платежен инструмент за целите на посочената директива. По-конкретно, макар тези карти да са прехвърляеми и да могат да бъдат препродадени на определена цена, начинът им на функциониране не включва прехвърляне на парични суми, противно на плащанията, преводите и чековете. Следователно продажбата на такива карти на потребителите по естеството си не е доставка на финансови услуги. (вж. точки 18, 25, 29, 31, 32, 37 и 39 и диспозитива)

Данъчни въпроси, Шеста директива ДДС, Решение 2004/290/EО, Прилагане на дерогационна мярка от държава членка, Разрешение, Член 2, точка 1, Понятие за „строителни работи“, Тълкуване, Включване на доставките на стоки, Възможност за частично прилагане на тази дерогация, Ограничения.

Дело C-395/11 BLV Wohn- und Gewerbebau GmbH срещу Finanzamt Lüdenscheid (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Данъчни въпроси — Шеста директива ДДС — Решение 2004/290/EО — Прилагане на дерогационна мярка от държава членка — Разрешение — Член 2, точка 1 — Понятие за „строителни работи“ — Тълкуване — Включване на доставките на стоки — Възможност за частично прилагане на тази дерогация — Ограничения“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 13 декември 2012 г. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Буквално, систематично и телеологично тълкуване — Дерогиране на общо правило — Ограничително тълкуване — Предел — Полезен ефект на дерогацията Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Лица — платци на данъка — Дерогиращи национални мерки — Решение 2004/290, с което се разрешава на Германия да определи получателя на строителните работи като платец на данъка — Понятие за строителни работи — Доставка на стоки — Включване (член 5, параграф 1, член 6, параграф 1, член 21 и член 27, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета; член 2, точка 1 от Рамково решение 2004/290 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Лица — платци на данъка — Дерогиращи национални мерки — Решение 2004/290, с което се разрешава на Германия да определи получателя на строителните работи като платец на данъка — Частично упражняване на това разрешение за определени категории работи и операции (член 21 и член 27, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета; Решение 2004/290/ЕО на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 25 и 33) Член 2, точка 1 от Решение 2004/290, с което се разрешава на Германия да приложи мярка за дерогация от член 21 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „доставка на строителни работи“, съдържащо се в тази разпоредба, обхваща, освен сделките, считани за доставка на услуги, както са определени в член 6, параграф 1 от Шеста директива, също и тези, съставляващи доставка на стоки по смисъла на член 5, параграф 1 от тази директива. (вж. точка 35; точка 1 от диспозитива) Решение 2004/290, с което се разрешава на Германия да приложи мярка за дерогация от член 21 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкува в смисъл, че Федерална република Германия може да се ограничи до това да упражни разрешението, предоставено от това решение, частично за определени категории, като например отделни видове строителни работи, и за доставките, направени на определени получатели. При установяването на тези категории тази държава членка е длъжна да спазва принципа на данъчен неутралитет, както и общите принципи на правото на Съюза, сред които особено тези на пропорционалност и правна сигурност. Националната юрисдикция трябва да провери, като има предвид всички релевантни фактически и правни обстоятелства, дали е така в спора, с който е сезирана, и съответно да предприеме необходимите мерки за поправяне на вредоносните последици от прилагане на разглежданите разпоредби, което противоречи на принципите на пропорционалност или правна сигурност. (вж. точка 50; точка 2 от диспозитива) Дело C-395/11 BLV Wohn- und Gewerbebau GmbH срещу Finanzamt Lüdenscheid (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Данъчни въпроси — Шеста директива ДДС — Решение 2004/290/EО — Прилагане на дерогационна мярка от държава членка — Разрешение — Член 2, точка 1 — Понятие за „строителни работи“ — Тълкуване — Включване на доставките на стоки — Възможност за частично прилагане на тази дерогация — Ограничения“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 13 декември 2012 г. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Буквално, систематично и телеологично тълкуване — Дерогиране на общо правило — Ограничително тълкуване — Предел — Полезен ефект на дерогацията Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Лица — платци на данъка — Дерогиращи национални мерки — Решение 2004/290, с което се разрешава на Германия да определи получателя на строителните работи като платец на данъка — Понятие за строителни работи — Доставка на стоки — Включване (член 5, параграф 1, член 6, параграф 1, член 21 и член 27, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета; член 2, точка 1 от Рамково решение 2004/290 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Лица — платци на данъка — Дерогиращи национални мерки — Решение 2004/290, с което се разрешава на Германия да определи получателя на строителните работи като платец на данъка — Частично упражняване на това разрешение за определени категории работи и операции (член 21 и член 27, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета; Решение 2004/290/ЕО на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 25 и 33) Член 2, точка 1 от Решение 2004/290, с което се разрешава на Германия да приложи мярка за дерогация от член 21 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „доставка на строителни работи“, съдържащо се в тази разпоредба, обхваща, освен сделките, считани за доставка на услуги, както са определени в член 6, параграф 1 от Шеста директива, също и тези, съставляващи доставка на стоки по смисъла на член 5, параграф 1 от тази директива. (вж. точка 35; точка 1 от диспозитива) Решение 2004/290, с което се разрешава на Германия да приложи мярка за дерогация от член 21 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкува в смисъл, че Федерална република Германия може да се ограничи до това да упражни разрешението, предоставено от това решение, частично за определени категории, като например отделни видове строителни работи, и за доставките, направени на определени получатели. При установяването на тези категории тази държава членка е длъжна да спазва принципа на данъчен неутралитет, както и общите принципи на правото на Съюза, сред които особено тези на пропорционалност и правна сигурност. Националната юрисдикция трябва да провери, като има предвид всички релевантни фактически и правни обстоятелства, дали е така в спора, с който е сезирана, и съответно да предприеме необходимите мерки за поправяне на вредоносните последици от прилагане на разглежданите разпоредби, което противоречи на принципите на пропорционалност или правна сигурност. (вж. точка 50; точка 2 от диспозитива)

Освобождаване от мита и от ДДС при внос на стоки, Гориво, намиращо се в стандартните резервоари на сухопътните моторни превозни средства, Понятие за сухопътно моторно превозно средство, Локомотиви, Сухопътен и железопътен транспорт, Принцип на равно третиране, Принцип на неутралитет.

Дело C-250/11 Lietuvos geležinkeliai AB срещу Vilniaus teritorinė muitinė, Muitinės departamentas prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos (Преюдициално запитване, отправено от Mokestinių ginčų komisija prie Lietuvos Respublikos vyriausybės) „Освобождаване от мита и от ДДС при внос на стоки — Гориво, намиращо се в стандартните резервоари на сухопътните моторни превозни средства — Понятие за сухопътно моторно превозно средство — Локомотиви — Сухопътен и железопътен транспорт — Принцип на равно третиране — Принцип на неутралитет“ Резюме на решението Право на Европейския съюз — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Разлики между различните езикови редакции — Отчитане на общата структура и целите на разглежданата правна уредба Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Стриктно тълкуване Митнически съюз — Обща митническа тарифа — Освобождаване от вносни сборове — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване при окончателен внос на някои стоки — Горива и смазочни материали, намиращи се в сухопътни превозни средства — Приложно поле — Търговски моторни превозни средства — Понятие — Локомотиви — Изключване (член 112, параграф 1, буква а) от Регламент № 918/83 на Съвета, изменен с Регламент № 1315/88, и член 107, параграф 1, буква а) от Регламент № 1186/2009 на Съвета; член 82, параграф 1, буква а) от Директива 83/181 на Съвета, изменена с Директива 88/331, и член 84, параграф 1, буква а) от Директива 2009/132 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 34) Вж. текста на решението. (вж. точка 35) Член 112, параграф 1, буква a) от Регламент № 918/83 относно установяване на режима на Общността за митнически освобождавания, изменен с Регламент № 1315/88, член 107, параграф 1, буква a) от Регламент № 1186/2009 за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, член 82, параграф 1, буква a) от Директива 83/181 за определяне на обхвата на член 14, параграф 1, буква г) от Директива 77/388 по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки, изменена с Директива 88/331, и член 84, параграф 1, буква a) от Директива 2009/132 за определяне приложното поле на член 143, букви б) и в) от Директива 2006/112 по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки, трябва да се тълкуват в смисъл, че не се прилагат за локомотиви. Що се отнася до евентуалната разлика в третирането между железопътния и пътния транспорт, различните видове транспорт по принцип не са взаимозаменяеми, поради което положението на предприятията, които осъществяват дейности в сектора на всеки от тези видове транспорт, не е сходно. Освен това с оглед на преследваната от законодателя на Съюза цел с приемането на посочените по-горе разпоредби, която е, от една страна, да улесни частноправните субекти при преминаване на външните граници на Съюза, и от друга страна, да облекчи митническия и данъчен контрол, който следва да се упражнява от компетентните органи, локомотивите не се намират в положение, съпоставимо с това на пътните превозни средства. Оттук следва, че принципът на равно третиране не изисква тълкуване на съответните разпоредби в смисъл, че те се прилагат и за локомотивите. (вж. точки 36, 37 и 46—49 и диспозитива) Дело C-250/11 Lietuvos geležinkeliai AB срещу Vilniaus teritorinė muitinė, Muitinės departamentas prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos (Преюдициално запитване, отправено от Mokestinių ginčų komisija prie Lietuvos Respublikos vyriausybės) „Освобождаване от мита и от ДДС при внос на стоки — Гориво, намиращо се в стандартните резервоари на сухопътните моторни превозни средства — Понятие за сухопътно моторно превозно средство — Локомотиви — Сухопътен и железопътен транспорт — Принцип на равно третиране — Принцип на неутралитет“ Резюме на решението Право на Европейския съюз — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Разлики между различните езикови редакции — Отчитане на общата структура и целите на разглежданата правна уредба Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Стриктно тълкуване Митнически съюз — Обща митническа тарифа — Освобождаване от вносни сборове — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване при окончателен внос на някои стоки — Горива и смазочни материали, намиращи се в сухопътни превозни средства — Приложно поле — Търговски моторни превозни средства — Понятие — Локомотиви — Изключване (член 112, параграф 1, буква а) от Регламент № 918/83 на Съвета, изменен с Регламент № 1315/88, и член 107, параграф 1, буква а) от Регламент № 1186/2009 на Съвета; член 82, параграф 1, буква а) от Директива 83/181 на Съвета, изменена с Директива 88/331, и член 84, параграф 1, буква а) от Директива 2009/132 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 34) Вж. текста на решението. (вж. точка 35) Член 112, параграф 1, буква a) от Регламент № 918/83 относно установяване на режима на Общността за митнически освобождавания, изменен с Регламент № 1315/88, член 107, параграф 1, буква a) от Регламент № 1186/2009 за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, член 82, параграф 1, буква a) от Директива 83/181 за определяне на обхвата на член 14, параграф 1, буква г) от Директива 77/388 по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки, изменена с Директива 88/331, и член 84, параграф 1, буква a) от Директива 2009/132 за определяне приложното поле на член 143, букви б) и в) от Директива 2006/112 по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки, трябва да се тълкуват в смисъл, че не се прилагат за локомотиви. Що се отнася до евентуалната разлика в третирането между железопътния и пътния транспорт, различните видове транспорт по принцип не са взаимозаменяеми, поради което положението на предприятията, които осъществяват дейности в сектора на всеки от тези видове транспорт, не е сходно. Освен това с оглед на преследваната от законодателя на Съюза цел с приемането на посочените по-горе разпоредби, която е, от една страна, да улесни частноправните субекти при преминаване на външните граници на Съюза, и от друга страна, да облекчи митническия и данъчен контрол, който следва да се упражнява от компетентните органи, локомотивите не се намират в положение, съпоставимо с това на пътните превозни средства. Оттук следва, че принципът на равно третиране не изисква тълкуване на съответните разпоредби в смисъл, че те се прилагат и за локомотивите. (вж. точки 36, 37 и 46—49 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 5, параграф 3, буква в) и член 13, Б, буква г), точка 5, Договаряне за прехвърляне на акции в дружества, Сделка, с която се прехвърля и правото на собственост върху притежаваните от тези дружества недвижими имоти, Освобождаване.

Дело C-259/11 DTZ Zadelhoff vof срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 5, параграф 3, буква в) и член 13, Б, буква г), точка 5 — Договаряне за прехвърляне на акции в дружества — Сделка, с която се прехвърля и правото на собственост върху притежаваните от тези дружества недвижими имоти — Освобождаване“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Сделки с ценни книжа по член 13, Б, буква г), точка 5 — Сделки с акции на дружества, включващи прехвърляне на притежаваните от тези дружества недвижими имоти — Включване — Условие — Държава членка, която не е упражнила правото си да счита за материална вещ акциите или дружествените дялове, които дават на притежателя им юридически или фактически право на собственост или владение върху недвижим имот (член 5, параграф 3, буква в) и член 13, Б, буква г), точка 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че това освобождаване от данък върху добавената стойност обхваща сделки, чиято цел е да се прехвърлят акции в съответните дружества и това е и резултатът от тях, но които по същество са свързани с притежавани от тези дружества недвижими имоти и тяхното (косвено) прехвърляне. Предвиденото в същата точка 5, второ тире изключение от това освобождаване не се прилага, когато държавата членка не е използвала възможността, предвидена в член 5, параграф 3, буква в) от тази директива, да счита за материална вещ акциите или дружествените дялове, които дават на притежателя им юридически или фактически право на собственост или владение върху недвижим имот. (вж. точка 42 и диспозитива) Дело C-259/11 DTZ Zadelhoff vof срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 5, параграф 3, буква в) и член 13, Б, буква г), точка 5 — Договаряне за прехвърляне на акции в дружества — Сделка, с която се прехвърля и правото на собственост върху притежаваните от тези дружества недвижими имоти — Освобождаване“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Сделки с ценни книжа по член 13, Б, буква г), точка 5 — Сделки с акции на дружества, включващи прехвърляне на притежаваните от тези дружества недвижими имоти — Включване — Условие — Държава членка, която не е упражнила правото си да счита за материална вещ акциите или дружествените дялове, които дават на притежателя им юридически или фактически право на собственост или владение върху недвижим имот (член 5, параграф 3, буква в) и член 13, Б, буква г), точка 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че това освобождаване от данък върху добавената стойност обхваща сделки, чиято цел е да се прехвърлят акции в съответните дружества и това е и резултатът от тях, но които по същество са свързани с притежавани от тези дружества недвижими имоти и тяхното (косвено) прехвърляне. Предвиденото в същата точка 5, второ тире изключение от това освобождаване не се прилага, когато държавата членка не е използвала възможността, предвидена в член 5, параграф 3, буква в) от тази директива, да счита за материална вещ акциите или дружествените дялове, които дават на притежателя им юридически или фактически право на собственост или владение върху недвижим имот. (вж. точка 42 и диспозитива)

ДДС, Шеста директива, Член 5, параграф 8, Понятие "прехвърляне на съвкупност или на част от активи", Прехвърляне на правото на собственост върху стоките в наличност и върху търговското оборудване едновременно с отдаването под наем на търговски помещения.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки — Възможност за държавите членки да изключат прехвърлянето на съвкупност или на част от активи (член 5, параграф 8 от Директива на Съвета 77/388) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки — Прехвърляне на съвкупност или на част от активи (член 5, параграф 8 от Директива на Съвета 77/388) Summary 1. За да се приеме, че е налице прехвърляне на предприятие или на самостоятелна част от предприятие по смисъла на член 5, параграф 8 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, е необходимо съвкупността от прехвърлени елементи да е достатъчна, за да позволи упражняването на дадена независима стопанска дейност. В хипотезата, при която за упражняването на дадена стопанска дейност не е необходимо да се използват определени помещения или помещения, оборудвани с фиксирано обзавеждане, може да е налице прехвърляне на съвкупност на активи по смисъла на посочената разпоредба от Шеста директива, дори и ако не се прехвърля правото на собственост върху определен недвижим имот. Въпреки това не е възможно да се приеме, че е налице подобно прехвърляне по смисъла на посочената разпоредба, без приобретателят да получи владението върху търговските помещения, ако съответната стопанска дейност се състои в стопанисване на неразделна съвкупност от движими и недвижими активи. По-специално, ако тези търговски помещения са оборудвани с фиксирано обзавеждане, необходимо за продължаването на стопанската дейност, тези недвижими активи трябва да са част от прехвърлените имуществени елементи, за да може да става въпрос за прехвърляне на съвкупност или на част от активи по смисъла на Шеста директива. Такова прехвърляне може да е налице също и ако търговските помещения са предоставени във владението на приобретателя с договор за наем или ако самият приобретател разполага с подходящ недвижим имот, в който могат да се преместят всички прехвърлени активи и където приобретателят може да продължи да упражнява съответната стопанска дейност. Освен това фактори като уговорения срок на договора за наем и уговорените условия за неговото прекратяване трябва да бъдат взети предвид при цялостната преценка на сделката по прехвърляне на активи отново по смисъла на същата разпоредба, при условие че посочените фактори могат да повлияят върху тази преценка или е възможно да препятстват трайното продължаване на стопанската дейност. Въпреки това сама по себе си възможността за прекратяване на договор за наем с краткосрочно предизвестие не е определяща, за да се заключи, че приобретателят е имал намерение веднага след прехвърлянето да преустанови дейността на прехвърленото търговско предприятие или на прехвърлената част от търговско предприятие. Следователно не може да бъде отказано прилагане на член 5, параграф 8 от Шеста директива единствено въз основа на това съображение. (вж. точки 25, 27—29, 42 и 43) 2. Член 5, параграф 8 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота следва да се тълкува в смисъл, че по смисъла на тази разпоредба представлява прехвърляне на съвкупност или на част от активи прехвърлянето на правото на собственост върху стоките в наличност и върху търговското оборудване на магазин за търговия на дребно едновременно с отдаването под наем на приобретателя за неопределен срок и на помещенията на посочения магазин, като обаче договорът за наем може да се прекрати с краткосрочно предизвестие от всяка от двете страни, при условие че прехвърлените активи са достатъчни, за да може посоченият приобретател да продължи трайно дадена независима стопанска дейност. (вж. точка 45 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Член 13, Б, буква г), точки 3 и 5, Случаи на освобождаване, Преводи и плащания, Сделки с ценни книжа, Предоставяни на финансови институции услуги за електронен обмен на съобщения.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Банкови сделки, посочени в член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 (член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване от облагане с данък върху добавената стойност не обхваща предоставяни на финансови институции услуги за електронен обмен на съобщения като услугите суифт. Доколкото услугите суифт са услуги за електронен обмен на съобщения, чиято единствена цел е предаването на данни, сами по себе си тези услуги не изпълняват нито една от функциите на посочена в член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 от Шеста директива финансова сделка, тоест такава, която води до прехвърляне на парични средства или ценни книжа, и поради това не притежават нейните характеристики. (вж. точки 34 и 40 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Член 13, Б, буква г), точка 5, Случаи на освобождаване, Гаранция за записване при първично предлагане ("underwriting guarantee"), предоставена срещу заплащането на комисиона от кредитните институции на дружествата емитенти в рамките на емитирането на акции на капиталовия пазар, Сделки с ценни книжа.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Сделки с ценни книжа по член 13, Б, буква г), точка 5 (член 13, Б, буква г), точка 5 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване от облагане с данък върху добавената стойност включва услугите, предоставяни възмездно от кредитна институция на дружество, на което предстои да емитира акции, под формата на гаранция за записване при първично предлагане, по силата на която тази кредитна институция поема задължение да придобие всички акции, които не са записани в срока за записване. (вж. точка 38 и диспозитива)