Данъчни въпроси, Шеста директива ДДС, Решение 2004/290/EО, Прилагане на дерогационна мярка от държава членка, Разрешение, Член 2, точка 1, Понятие за „строителни работи“, Тълкуване, Включване на доставките на стоки, Възможност за частично прилагане на тази дерогация, Ограничения.

Дело C-395/11 BLV Wohn- und Gewerbebau GmbH срещу Finanzamt Lüdenscheid (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Данъчни въпроси — Шеста директива ДДС — Решение 2004/290/EО — Прилагане на дерогационна мярка от държава членка — Разрешение — Член 2, точка 1 — Понятие за „строителни работи“ — Тълкуване — Включване на доставките на стоки — Възможност за частично прилагане на тази дерогация — Ограничения“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 13 декември 2012 г. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Буквално, систематично и телеологично тълкуване — Дерогиране на общо правило — Ограничително тълкуване — Предел — Полезен ефект на дерогацията Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Лица — платци на данъка — Дерогиращи национални мерки — Решение 2004/290, с което се разрешава на Германия да определи получателя на строителните работи като платец на данъка — Понятие за строителни работи — Доставка на стоки — Включване (член 5, параграф 1, член 6, параграф 1, член 21 и член 27, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета; член 2, точка 1 от Рамково решение 2004/290 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Лица — платци на данъка — Дерогиращи национални мерки — Решение 2004/290, с което се разрешава на Германия да определи получателя на строителните работи като платец на данъка — Частично упражняване на това разрешение за определени категории работи и операции (член 21 и член 27, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета; Решение 2004/290/ЕО на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 25 и 33) Член 2, точка 1 от Решение 2004/290, с което се разрешава на Германия да приложи мярка за дерогация от член 21 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „доставка на строителни работи“, съдържащо се в тази разпоредба, обхваща, освен сделките, считани за доставка на услуги, както са определени в член 6, параграф 1 от Шеста директива, също и тези, съставляващи доставка на стоки по смисъла на член 5, параграф 1 от тази директива. (вж. точка 35; точка 1 от диспозитива) Решение 2004/290, с което се разрешава на Германия да приложи мярка за дерогация от член 21 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкува в смисъл, че Федерална република Германия може да се ограничи до това да упражни разрешението, предоставено от това решение, частично за определени категории, като например отделни видове строителни работи, и за доставките, направени на определени получатели. При установяването на тези категории тази държава членка е длъжна да спазва принципа на данъчен неутралитет, както и общите принципи на правото на Съюза, сред които особено тези на пропорционалност и правна сигурност. Националната юрисдикция трябва да провери, като има предвид всички релевантни фактически и правни обстоятелства, дали е така в спора, с който е сезирана, и съответно да предприеме необходимите мерки за поправяне на вредоносните последици от прилагане на разглежданите разпоредби, което противоречи на принципите на пропорционалност или правна сигурност. (вж. точка 50; точка 2 от диспозитива) Дело C-395/11 BLV Wohn- und Gewerbebau GmbH срещу Finanzamt Lüdenscheid (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Данъчни въпроси — Шеста директива ДДС — Решение 2004/290/EО — Прилагане на дерогационна мярка от държава членка — Разрешение — Член 2, точка 1 — Понятие за „строителни работи“ — Тълкуване — Включване на доставките на стоки — Възможност за частично прилагане на тази дерогация — Ограничения“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 13 декември 2012 г. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Буквално, систематично и телеологично тълкуване — Дерогиране на общо правило — Ограничително тълкуване — Предел — Полезен ефект на дерогацията Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Лица — платци на данъка — Дерогиращи национални мерки — Решение 2004/290, с което се разрешава на Германия да определи получателя на строителните работи като платец на данъка — Понятие за строителни работи — Доставка на стоки — Включване (член 5, параграф 1, член 6, параграф 1, член 21 и член 27, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета; член 2, точка 1 от Рамково решение 2004/290 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Лица — платци на данъка — Дерогиращи национални мерки — Решение 2004/290, с което се разрешава на Германия да определи получателя на строителните работи като платец на данъка — Частично упражняване на това разрешение за определени категории работи и операции (член 21 и член 27, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета; Решение 2004/290/ЕО на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 25 и 33) Член 2, точка 1 от Решение 2004/290, с което се разрешава на Германия да приложи мярка за дерогация от член 21 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „доставка на строителни работи“, съдържащо се в тази разпоредба, обхваща, освен сделките, считани за доставка на услуги, както са определени в член 6, параграф 1 от Шеста директива, също и тези, съставляващи доставка на стоки по смисъла на член 5, параграф 1 от тази директива. (вж. точка 35; точка 1 от диспозитива) Решение 2004/290, с което се разрешава на Германия да приложи мярка за дерогация от член 21 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкува в смисъл, че Федерална република Германия може да се ограничи до това да упражни разрешението, предоставено от това решение, частично за определени категории, като например отделни видове строителни работи, и за доставките, направени на определени получатели. При установяването на тези категории тази държава членка е длъжна да спазва принципа на данъчен неутралитет, както и общите принципи на правото на Съюза, сред които особено тези на пропорционалност и правна сигурност. Националната юрисдикция трябва да провери, като има предвид всички релевантни фактически и правни обстоятелства, дали е така в спора, с който е сезирана, и съответно да предприеме необходимите мерки за поправяне на вредоносните последици от прилагане на разглежданите разпоредби, което противоречи на принципите на пропорционалност или правна сигурност. (вж. точка 50; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 11, В, параграф 1 и член 27, параграфи 1 и 5, Данъчна основа, Мерки за опростяване, Тютюневи изделия, Бандероли, Еднократно събиране на ДДС при източника, Междинен доставчик, Пълно или частично неплащане на цената, Отказ за възстановяване на ДДС.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Дерогиращи национални мерки (член 11, В, параграф 1 и член 27, параграфи 1 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 11, В, параграф 1 и член 27, параграфи 1 и 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2004/7, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която, като предвижда, с цел опростяване на реда за начисляване на данъка върху добавената стойност и предотвратяване на данъчните измами и избягването на данъци по отношение на тютюневите изделия, еднократното събиране посредством бандероли на този данък при източника от производителя или вносителя на тези стоки, изключва правото на междинните доставчици, участващи на по-късен етап във веригата от последователни доставки, да получат възстановяване на данъка върху добавената стойност в случай на неплащане на цената на посочените стоки от получателя. Всъщност член 27, параграф 1 от Шеста директива не допуска единствено мерките, които могат да повлияят в значителна степен на размера на данъка, дължим на етапа на крайното потребление. Макар при определени обстоятелства — като загубата на стоките, продажбата им на загуба или неправомерната им продажба на цена, различна от посочената върху бандеролите цена на дребно — да е възможно при посочения по-горе дерогационен режим производителят или вносителят да бъде задължен да плати данък с по-висок размер от този, който би бил дължим при прилагането на хармонизираната обща система за облагане с данък върху добавената стойност, все пак само възможността за настъпване на такива обстоятелства не е достатъчна, за да се приеме, че този режим може да повлияе в значителна степен на размера на данъка, дължим на етапа на крайното потребление. Всъщност мярката за опростяване по самото си естество предполага по-глобален подход от този на нормата, която замества, и следователно не отговаря непременно на точното положение на всяко данъчнозадължено лице. Освен това, тъй като не са длъжни да плащат данък върху добавената стойност за доставките на тютюневи изделия, междинните доставчици не могат да искат възстановяването му в случай на неплащане на цената на тези доставки от получателя съгласно член 11, В, параграф 1 от Шеста директива. В това отношение не е релевантно обстоятелството, че размерът на данъка върху добавената стойност, събран при източника от производителя или от вносителя посредством бандероли, е включен от икономическа гледна точка в цената на доставките, извършени за тези доставчици. Всъщност това обстоятелство въобще не поставя под въпрос факта, че посочените доставчици нямат никакво данъчно задължение с оглед на разпоредбите относно данъка върху добавената стойност. От друга страна, след като в рамките на такъв опростен режим за начисляване на данъка върху добавената стойност размерът на данъка, платен от производителя или вносителя посредством бандероли, се обвързва не с реално получената от всеки доставчик насрещна престация, а с цената на стоките на етапа на крайното потребление, то невъзможността за удовлетворяване на вземането за цената, което междинен доставчик има към съдоговорителя си, не води до намаляване на данъчната основа. На последно място, ако се позволи на междинен доставчик в рамките на такъв режим за опростяване на данъка върху добавената стойност да получи възстановяване на част от този данък или дори на целия данък, когато получателят не плаща цената на доставките, това би създало опасност значително да се усложни облагането с данък върху добавената стойност и би създало благоприятни условия за злоупотреби и измами, при положение че съгласно член 27, параграф 1 от Шеста директива този режим има за цел именно опростяването на реда за начисляване на посочения данък и предотвратяването на такива злоупотреби и измами. Следователно изключването на правото на междинен доставчик да получи възстановяване на данъка върху добавената стойност в случай на неплащане на цената на доставените тютюневи изделия от получателя представлява последица, която е присъща за такъв режим, който съгласно определените в член 27, параграф 1 от Шеста директива критерии има за цел и резултат опростяването на реда за начисляване на данъка върху добавената стойност и борбата с данъчните измами или избягването на данъци по отношение на тези стоки. (вж. точки 30, 31, 38—40, 43, 45 и 46 и диспозитива)