Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Изграждане на сграден комплекс от неперсонифицирано сдружение, Договор за създаване на сдружение, Продажба от някои съдружници на апартаментите в посочения сграден комплекс, Определяне на данъчнозадълженото лице, платец на данъка, Принцип на данъчна неутралност, Право на приспадане на ДДС.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 273, Завишаване в данъчната декларация на размера на ДДС за възстановяване, Грешка в преценката на данъчнозадълженото лице относно облагаемия характер на сделката, Корекция на данъчната декларация след извършена ревизия, Санкция в размер на 20 % от сумата, с която е завишен размерът на ДДС за възстановяване, Принцип на пропорционалност.

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/EО, Право на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС), платен по получени доставки, Член 199, параграф 1, буква a), Обратно начисляване, Недължимо плащане на данъка от получателя на услуги на доставчиците на базата на фактура, погрешно издадена по общия ред за облагане, Решение на данъчния орган, което установява данъчно задължение в тежест на получателя на услуги и отхвърля искане за приспадане, Липса на разглеждане от данъчния орган на възможността за възстановяване на данъка.

Преюдициално запитване, Служебно отчитане на нарушение на правото на Съюза като основание за отмяна, Принципи на равностойност и ефективност, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане на платения по получени доставки данък, Система на обратното начисляване, Член 199, параграф 1, буква ж), Прилагане само за недвижими вещи, Данък, недължимо платен от купувача на продавача на стоки заради неправилно издадена фактура, Решение на данъчен орган, с което се установява, че купувачът на стоки продължава да дължи данък, отказва се поисканото от него приспадане и му се налага глоба за данъчно нарушение.

Дело C-564/15 Tibor Farkas срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-alfödi Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Kecskeméti közigazgatási és munkaügyi bíróság) „Преюдициално запитване — Служебно отчитане на нарушение на правото на Съюза като основание за отмяна — Принципи на равностойност и ефективност — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане на платения по получени доставки данък — Система на обратното начисляване — Член 199, параграф 1, буква ж) — Прилагане само за недвижими вещи — Данък, недължимо платен от купувача на продавача на стоки заради неправилно издадена фактура — Решение на данъчен орган, с което се установява, че купувачът на стоки продължава да дължи данък, отказва се поисканото от него приспадане и му се налага глоба за данъчно нарушение“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 26 април 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Задължения на данъчнозадължени лица—Член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112—Приложно поле—Обхват (член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/45) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Процедура за обратно начисляване—Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги—Липса на право на приспадане в случай на недължимо плащане на данъка от купувача на продавача на дадена стока заради неправилно издадена фактура—Допустимост—Условия—Възможност неоснователно фактурираният данък да бъде възстановен на купувача било от продавача, било от данъчния орган (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/45) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Процедура за обратно начисляване—Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги—Недължимо плащане на данъка от купувача на продавача на дадена стока заради неправилно издадена фактура—Липса на загуба на данъчни приходи, както и на данни за данъчна измама—Налагане на санкция за данъчно нарушение, равняваща се на 50 % от размера на данъка—Недопустимост (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/45) Член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага за доставките на движими вещи, продавани от длъжник в производство по принудително изпълнение. (вж. т. 1 от диспозитива) Разпоредбите на Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/45, както и принципите на данъчен неутралитет, ефективност и пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат в случай като разглеждания в главното производство купувачът на стока да бъде лишен от правото да приспадне данъка върху добавената стойност, който е платил недължимо на купувача въз основа на фактура, съставена по правилата на общия режим на данъка върху добавената стойност, при положение че за съответната сделка е бил приложим режимът на обратно начисляване, когато продавачът е внесъл посочения данък в бюджета. Тези принципи обаче изискват, доколкото възстановяването на данъка върху добавената стойност, неоснователно фактуриран от продавача на купувача на съответната стока, е невъзможно или изключително трудно, по-специално в случай на неплатежоспособност на продавача, получателят да може да поиска възстановяването направо от данъчния орган. Като се има предвид, че по принцип държавите членки са тези, които определят при какви условия може да се коригира неправилно фактурираният ДДС, Съдът е приел, че система, при която, от една страна, продавачът на стоката, който по погрешка е платил ДДС на данъчните органи, може да иска неговото възстановяване и от друга страна, купувачът на тази стока може да предяви срещу този продавач граждански иск за връщане на недължимо платеното, зачита принципите на неутралност и на ефективност. Всъщност такава система позволява недължимо платените суми да се възстановят на посочения купувач, който по погрешка е понесъл тежестта на фактурирания данък (вж. в този смисъл решение от 15 март 2007 г., Reemtsma Cigarettenfabriken, C-35/05, EU:C:2007:167, т. 38 и 39 и цитираната съдебна практика). Ако обаче възстановяването на ДДС става невъзможно или изключително трудно, по-специално в случай на неплатежоспособност на продавача, принципът на ефективност може да изисква на купувача на съответната стока да се предостави възможност да поиска възстановяване направо от данъчните органи. Така, за да бъде спазен принципът на ефективност, държавите членки трябва да предвидят необходимите процесуални способи и правила, позволяващи на посочения купувач да си върне неоснователно фактурирания данък (вж. в този смисъл решение от 15 март 2007 г., Reemtsma Cigarettenfabriken, C-35/05, EU:C:2007:167, т. 41). (вж. т. 51, 53 и 57; т. 2 от диспозитива) Принципът на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл че в случай като разглеждания в главното производство не допуска националните данъчни органи да наложат на данъчнозадължено лице, придобило стока, за чиято доставка се прилага режимът на обратно начисляване, санкция за данъчно нарушение в размер на 50 % от данъка върху добавената стойност, който то дължи на данъчната администрация, когато последната не е изгубила данъчни приходи и нищо не сочи за наличие на данъчна измама, което следва да се провери от запитващата юрисдикция. Следва да се припомни, че при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Въпреки това те са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи и следователно да спазват принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл по-специално решения от 7 декември 2000 г., De Andrade, C-213/99, EU:C:2000:678, т. 20 и от 6 февруари 2014 г., Fatorie, C-424/12, EU:C:2014:50, т. 50). Така подобни санкции не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на целите за осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване на данъчните измами. За да се прецени дали определена санкция е съобразена с принципа на пропорционалност, следва да се вземат предвид по-специално видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и правилата за определяне на нейния размер (вж. в този смисъл решения от 8 май 2008 г., Ecotrade, C-95/07 и C-96/07, EU:C:2008:267, т. 65—67 и от 20 юни 2013 г., Родопи-М 91, C-259/12, EU:C:2013:414, т. 38). (вж. т. 59, 60 и 67; т. 3 от диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Самоначисляване, Право на приспадане, Плащане на данъка към доставчика на услуги, Липса на задължителни реквизити, Недължимо платен ДДС, Загубване на правото на приспадане, Принцип на данъчен неутралитет, Принцип на правната сигурност.

Дело C-424/12 SC Fatorie SRL срещу Direcţia Generală a Finanţelor Publice Bihor (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Oradea) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Самоначисляване — Право на приспадане — Плащане на данъка към доставчика на услуги — Липса на задължителни реквизити — Недължимо платен ДДС — Загубване на правото на приспадане — Принцип на данъчен неутралитет — Принцип на правната сигурност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 февруари 2014 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора в главното производство (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Процедура по самоначисляване — Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги — Право на приспадане — Условия — Национална правна уредба, която лишава получателя на услуги от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, който той е платил недължимо на доставчика на услугите в резултат на неправилно изготвена фактура — Допустимост — Невъзможност за коригиране на грешката поради обявяването в несъстоятелност на доставчика — Липса на последици (Директива 2006/112) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Административна практика на националните данъчни органи, която се състои в това да се оттегли в преклузивен срок решение, с което те са признали на данъчнозадълженото лице право на приспадане на данъка, като вследствие на повторна данъчна ревизия изискват от него посочения данък заедно с лихви за забава — Принцип на правната сигурност — Допустимост — Граници — Спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, включително на принципа на пропорционалност Вж. текста на решението. (вж. точка 25) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност и принципът на данъчен неутралитет допускат в рамките на сделка, която подлежи на режим на самоначисляване, получателят на услугите да бъде лишен от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, който той е платил недължимо на доставчика на услугите въз основа на неправилно изготвена фактура, включително и в случаите, в които е невъзможно коригирането на тази грешка поради обявяването в несъстоятелност на този доставчик. Всъщност при режима на самоначисляване не се извършва никакво плащане на данъка върху добавената стойност между доставчика и получателя на услугите, като последният следва да плати данъка върху добавената стойност за извършените доставки при тяхното получаване и по принцип може същевременно да приспадне същия този данък така, че на данъчната администрация да не се дължи никаква сума. В това отношение, макар и в рамките на режима на самоначисляване принципът на данъчния неутралитет да налага правото на приспадане на данъка върху добавената стойност по получените доставки да се предоставя, ако са изпълнени материалноправните изисквания, дори данъчнозадължените лица да не са спазили някои формални изисквания, получателят на услугите би следвало да заплати данъка върху добавената стойност на данъчните органи в съответствие с член 199 от Директива 2006/112. По този начин, освен обстоятелството, че оспорваната фактура не отговаря на предвидените в националното законодателство формални изисквания, не е спазено и материалноправно условие на режима на самоначисляване. Това положение е попречило на данъчната администрация да извърши проверка на прилагането на режима на самоначисляване и е довело до възникване на опасността от загуби на данъчни постъпления за съответната държава членка. Така, при положение че данъкът върху добавената стойност, платен от получателя на доставчика, не е бил дължим и че при плащането му не е спазено материалноправно условие на режима, получателят на услугите не може да претендира за право на приспадане на данъка върху добавената стойност. От друга страна, обявяването в несъстоятелност на доставчика на услуги не би могло да постави под съмнение отказа за приспадане на данъка върху добавената стойност поради неизпълнението от страна на получателя на услугите на съществени задължения за прилагането на режима на самоначисляване. Получателят на услугите, платил недължим данък върху добавената стойност на доставчика на тези услуги, може обаче да поиска от него възстановяването по реда на националното право. (вж.точки 29, 35, 37, 38, 40—42 и 44; точка 1 от диспозитива) Принципът на правната сигурност допуска национална административна практика на националните данъчни органи, която се състои в това в рамките на преклузивен срок да се оттегли решение, с което те са признали на данъчнозадълженото лице право на приспадане на данъка върху добавената стойност, като вследствие на нова данъчна ревизия изискват от него този данък, както и лихви за забава. Принципът на правната сигурност изисква определено да не бъде възможно безкрайното преразглеждане на данъчното положение на данъчнозадълженото лице по отношение на правата и задълженията му спрямо данъчната администрация. Същевременно обаче национална правна уредба, която допуска по изключение до изтичане на преклузивния срок да бъде извършена повторна ревизия за определен период, ако се появят допълнителни данни, неизвестни за данъчните инспектори към датата на извършените проверки, или грешки в изчисленията, които дават отражение върху резултатите от тях, спазва принципа на правната сигурност. По отношение на лихвите за забава, при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те обаче са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност. (вж. точки 46—48, 50 и 51; точка 2 от диспозитива) Дело C-424/12 SC Fatorie SRL срещу Direcţia Generală a Finanţelor Publice Bihor (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Oradea) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Самоначисляване — Право на приспадане — Плащане на данъка към доставчика на услуги — Липса на задължителни реквизити — Недължимо платен ДДС — Загубване на правото на приспадане — Принцип на данъчен неутралитет — Принцип на правната сигурност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 февруари 2014 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора в главното производство (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Процедура по самоначисляване — Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги — Право на приспадане — Условия — Национална правна уредба, която лишава получателя на услуги от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, който той е платил недължимо на доставчика на услугите в резултат на неправилно изготвена фактура — Допустимост — Невъзможност за коригиране на грешката поради обявяването в несъстоятелност на доставчика — Липса на последици (Директива 2006/112) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Административна практика на националните данъчни органи, която се състои в това да се оттегли в преклузивен срок решение, с което те са признали на данъчнозадълженото лице право на приспадане на данъка, като вследствие на повторна данъчна ревизия изискват от него посочения данък заедно с лихви за забава — Принцип на правната сигурност — Допустимост — Граници — Спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, включително на принципа на пропорционалност Вж. текста на решението. (вж. точка 25) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност и принципът на данъчен неутралитет допускат в рамките на сделка, която подлежи на режим на самоначисляване, получателят на услугите да бъде лишен от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, който той е платил недължимо на доставчика на услугите въз основа на неправилно изготвена фактура, включително и в случаите, в които е невъзможно коригирането на тази грешка поради обявяването в несъстоятелност на този доставчик. Всъщност при режима на самоначисляване не се извършва никакво плащане на данъка върху добавената стойност между доставчика и получателя на услугите, като последният следва да плати данъка върху добавената стойност за извършените доставки при тяхното получаване и по принцип може същевременно да приспадне същия този данък така, че на данъчната администрация да не се дължи никаква сума. В това отношение, макар и в рамките на режима на самоначисляване принципът на данъчния неутралитет да налага правото на приспадане на данъка върху добавената стойност по получените доставки да се предоставя, ако са изпълнени материалноправните изисквания, дори данъчнозадължените лица да не са спазили някои формални изисквания, получателят на услугите би следвало да заплати данъка върху добавената стойност на данъчните органи в съответствие с член 199 от Директива 2006/112. По този начин, освен обстоятелството, че оспорваната фактура не отговаря на предвидените в националното законодателство формални изисквания, не е спазено и материалноправно условие на режима на самоначисляване. Това положение е попречило на данъчната администрация да извърши проверка на прилагането на режима на самоначисляване и е довело до възникване на опасността от загуби на данъчни постъпления за съответната държава членка. Така, при положение че данъкът върху добавената стойност, платен от получателя на доставчика, не е бил дължим и че при плащането му не е спазено материалноправно условие на режима, получателят на услугите не може да претендира за право на приспадане на данъка върху добавената стойност. От друга страна, обявяването в несъстоятелност на доставчика на услуги не би могло да постави под съмнение отказа за приспадане на данъка върху добавената стойност поради неизпълнението от страна на получателя на услугите на съществени задължения за прилагането на режима на самоначисляване. Получателят на услугите, платил недължим данък върху добавената стойност на доставчика на тези услуги, може обаче да поиска от него възстановяването по реда на националното право. (вж.точки 29, 35, 37, 38, 40—42 и 44; точка 1 от диспозитива) Принципът на правната сигурност допуска национална административна практика на националните данъчни органи, която се състои в това в рамките на преклузивен срок да се оттегли решение, с което те са признали на данъчнозадълженото лице право на приспадане на данъка върху добавената стойност, като вследствие на нова данъчна ревизия изискват от него този данък, както и лихви за забава. Принципът на правната сигурност изисква определено да не бъде възможно безкрайното преразглеждане на данъчното положение на данъчнозадълженото лице по отношение на правата и задълженията му спрямо данъчната администрация. Същевременно обаче национална правна уредба, която допуска по изключение до изтичане на преклузивния срок да бъде извършена повторна ревизия за определен период, ако се появят допълнителни данни, неизвестни за данъчните инспектори към датата на извършените проверки, или грешки в изчисленията, които дават отражение върху резултатите от тях, спазва принципа на правната сигурност. По отношение на лихвите за забава, при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те обаче са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност. (вж. точки 46—48, 50 и 51; точка 2 от диспозитива)

Директива 2006/112/ЕО, Обща система на данъка върху добавената стойност, Доставка на стоки, Понятие, Право на приспадане, Отказ, Действително осъществяване на облагаема доставка, Регламент (ЕО) № 1760/2000, Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък, Ушни марки.

Дело C-78/12 „Евита-К“ ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град) „Директива 2006/112/ЕО — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Право на приспадане — Отказ — Действително осъществяване на облагаема доставка — Регламент (ЕО) № 1760/2000 — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Ушни марки“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Доставка на стоки — Понятие — Действително осъществяване на доставка на стоки — Връзка с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки — Изключване — Определяне от запитващата юрисдикция дали действително е осъществена доставката на стоки (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Счетоводна отчетност — Задължение на данъчнозадължените лица, които не са земеделски производители, облагани по режим на единна данъчна ставка, да отчитат счетоводно доставките на животни и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“ — Изключване (член 242 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Фактуриране — Задължение върху фактурите да се посочват ушните марки на животните, за които се прилага системата за идентификация — Изключване (член 226, точка 6 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Данъчнозадължено лице, които преди това е получило право да приспадне данъка — Допустимост (член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали доставките на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане. (вж. точка 43; точка 1 от диспозитива) Член 242 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължени лица, които не са земеделски производители, да отчитат счетоводно предмета на извършваните от тях доставки на стоки, когато става дума за животни, и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“. (вж. точка 47; точка 2 от диспозитива) Член 226, точка 6 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължените лица, които извършват доставки на стоки, представляващи животни, за които се прилага системата за идентификация и регистрация по Регламент № 1760/2000 за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент № 820/97, изменен с Регламент № 1791/2006, да посочват ушните марки на тези животни върху фактурите за доставките. (вж. точка 54; точка 3 от диспозитива) Член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска да се коригира сумата на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност само ако съответното данъчнозадължено лице преди това е получило право да приспадне този данък при условията, предвидени в член 168, буква а) от Директивата. Всъщност корекция на подлежащата на приспадане сума на платения по получени доставки данък върху добавената стойност се прави по-специално когато след изготвяне на справка-декларацията по данъка върху добавената стойност настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на съответната сума за приспадане. (вж. точки 58, 59 и 61; точка 4 от диспозитива) Дело C-78/12 „Евита-К“ ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град) „Директива 2006/112/ЕО — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Право на приспадане — Отказ — Действително осъществяване на облагаема доставка — Регламент (ЕО) № 1760/2000 — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Ушни марки“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Доставка на стоки — Понятие — Действително осъществяване на доставка на стоки — Връзка с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки — Изключване — Определяне от запитващата юрисдикция дали действително е осъществена доставката на стоки (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Счетоводна отчетност — Задължение на данъчнозадължените лица, които не са земеделски производители, облагани по режим на единна данъчна ставка, да отчитат счетоводно доставките на животни и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“ — Изключване (член 242 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Фактуриране — Задължение върху фактурите да се посочват ушните марки на животните, за които се прилага системата за идентификация — Изключване (член 226, точка 6 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Данъчнозадължено лице, които преди това е получило право да приспадне данъка — Допустимост (член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали доставките на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане. (вж. точка 43; точка 1 от диспозитива) Член 242 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължени лица, които не са земеделски производители, да отчитат счетоводно предмета на извършваните от тях доставки на стоки, когато става дума за животни, и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“. (вж. точка 47; точка 2 от диспозитива) Член 226, точка 6 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължените лица, които извършват доставки на стоки, представляващи животни, за които се прилага системата за идентификация и регистрация по Регламент № 1760/2000 за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент № 820/97, изменен с Регламент № 1791/2006, да посочват ушните марки на тези животни върху фактурите за доставките. (вж. точка 54; точка 3 от диспозитива) Член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска да се коригира сумата на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност само ако съответното данъчнозадължено лице преди това е получило право да приспадне този данък при условията, предвидени в член 168, буква а) от Директивата. Всъщност корекция на подлежащата на приспадане сума на платения по получени доставки данък върху добавената стойност се прави по-специално когато след изготвяне на справка-декларацията по данъка върху добавената стойност настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на съответната сума за приспадане. (вж. точки 58, 59 и 61; точка 4 от диспозитива)

Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Шеста директива 77/388/ЕИО, Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка, Задължения на данъчнозадълженото лице, Притежаване на нередовни или неточни фактури, Липса на задължителни реквизити, Отказ на право на приспадане, Последващи доказателства за действителното извършване на фактурираните сделки, Коригирани фактури, Право на възстановяване на ДДС, Принцип на неутралитет.

Дело C-271/12 Petroma Transports SA и др. срещу État belge (Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Mons) „Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на нередовни или неточни фактури — Липса на задължителни реквизити — Отказ на право на приспадане — Последващи доказателства за действителното извършване на фактурираните сделки — Коригирани фактури — Право на възстановяване на ДДС — Принцип на неутралитет“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 8 май 2013 г. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на фактура, съдържаща определени данни — Национална правна уредба, която не допуска право на приспадане поради грешки във фактурата, когато фактурата е коригирана след решението на администрацията — Допустимост (член 17, параграф 2, член 18, параграф 1, буква а) и член 22, параграф 3, букви б) и в) и параграф 8 от Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Национална правна уредба, която не допуска право на приспадане поради грешки във фактурата, нито на възстановяване на платения данък — Спазване на принципа на данъчен неутралитет (член 22 от Директива 77/388 на Съвета) Разпоредбите на Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 94/5, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на данъка върху добавената стойност може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Всъщност, макар общата система на данъка върху добавената стойност да не забранява коригирането на погрешно съставени фактури в случаите, когато са изпълнени всички материални условия, необходими за упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, това право все пак може да бъде отказано, ако данъчнозадълженото лице представи на съответния орган коригирана фактура едва след като последният е приел решението си, възпрепятствайки го по този начин да гарантира правилното събиране на данъка и контрола му. (вж. точки 34—36; точка 1 от диспозитива) Принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация да откаже възстановяване на данъка върху добавената стойност, платен от дружество, доставчик на услуги, когато упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен за същите услуги, е било отказано на дружествата, получатели на услугите, поради това че са констатирани нередности във фактурите, издадени от дружеството, доставчик на услугите. Щом като действителното предоставяне на услугите, подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност, е потвърдено, данъкът по тези сделки е изискуем и е правомерно платен на данъчната администрация. Всяко различно тълкуване би могло да доведе до случаи на възпрепятстване на правилното събиране на данъка върху добавената стойност, каквито именно член 22 от Шеста директива относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 94/5, цели да избегне. (вж. точки 43 и 44; точка 2 от диспозитива) Дело C-271/12 Petroma Transports SA и др. срещу État belge (Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Mons) „Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на нередовни или неточни фактури — Липса на задължителни реквизити — Отказ на право на приспадане — Последващи доказателства за действителното извършване на фактурираните сделки — Коригирани фактури — Право на възстановяване на ДДС — Принцип на неутралитет“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 8 май 2013 г. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на фактура, съдържаща определени данни — Национална правна уредба, която не допуска право на приспадане поради грешки във фактурата, когато фактурата е коригирана след решението на администрацията — Допустимост (член 17, параграф 2, член 18, параграф 1, буква а) и член 22, параграф 3, букви б) и в) и параграф 8 от Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Национална правна уредба, която не допуска право на приспадане поради грешки във фактурата, нито на възстановяване на платения данък — Спазване на принципа на данъчен неутралитет (член 22 от Директива 77/388 на Съвета) Разпоредбите на Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 94/5, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на данъка върху добавената стойност може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Всъщност, макар общата система на данъка върху добавената стойност да не забранява коригирането на погрешно съставени фактури в случаите, когато са изпълнени всички материални условия, необходими за упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, това право все пак може да бъде отказано, ако данъчнозадълженото лице представи на съответния орган коригирана фактура едва след като последният е приел решението си, възпрепятствайки го по този начин да гарантира правилното събиране на данъка и контрола му. (вж. точки 34—36; точка 1 от диспозитива) Принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация да откаже възстановяване на данъка върху добавената стойност, платен от дружество, доставчик на услуги, когато упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен за същите услуги, е било отказано на дружествата, получатели на услугите, поради това че са констатирани нередности във фактурите, издадени от дружеството, доставчик на услугите. Щом като действителното предоставяне на услугите, подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност, е потвърдено, данъкът по тези сделки е изискуем и е правомерно платен на данъчната администрация. Всяко различно тълкуване би могло да доведе до случаи на възпрепятстване на правилното събиране на данъка върху добавената стойност, каквито именно член 22 от Шеста директива относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 94/5, цели да избегне. (вж. точки 43 и 44; точка 2 от диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/EO, Членове 9, 168, 169 и 178, Приспадане на платения по получени доставки данък във връзка със сделки, извършени с оглед на осъществяването на проект за икономическа дейност, Закупуване на терен от съдружниците на дадено дружество, Фактури, съставени преди регистрацията на дружеството, което иска приспадането.

Дело C-280/10 Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. Wąsiewicz spółka jawna срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Poznaniu (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Директива 2006/112/EO — Членове 9, 168, 169 и 178 — Приспадане на платения по получени доставки данък във връзка със сделки, извършени с оглед на осъществяването на проект за икономическа дейност — Закупуване на терен от съдружниците на дадено дружество — Фактури, съставени преди регистрацията на дружеството, което иска приспадането“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Разходи за инвестиции, направени от съдружниците за създаване на все още нерегистрирано дружество и за неговите нужди (членове 9, 168 и 169 от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на фактура, съдържаща определени данни (член 168 и член 178, буква a) от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 9, 168 и 169 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява нито на съдружниците на дадено дружество, нито на самото дружество упражняване на право на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност върху разходите за инвестиции, осъществени от тези съдружници преди създаването и регистрацията на посоченото дружество, за нуждите и с оглед на неговата икономическа дейност. Всъщност споменатите съдружници могат да бъдат считани за данъчнозадължени лица за нуждите на данъка върху добавената стойност и поради това по принцип са оправомощени да упражнят право на приспадане на платения по получени доставки данък. Доколкото в приложение на националното законодателство съдружниците не могат да се позоват на извършените от дружеството облагаеми сделки, за да се освободят от разноските за данъка върху добавената стойност, свързани с инвестиционните сделки, извършени за нуждите и с оглед на дейността на посоченото дружество, последното трябва — за да може да се гарантира неутралитетът на данъчната тежест — да бъде поставено в състояние да вземе предвид тези инвестиционни сделки при приспадането на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 31, 35 и 38; точка 1 от диспозитива) Член 168 и член 178, буква а) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която платеният по получени доставки данък върху добавената стойност не може да бъде приспаднат от дадено дружество, когато фактурата, издадена преди регистрацията и идентификацията на посоченото дружество за целите на данъка върху добавената стойност, е била издадена на името на съдружниците на последното, при положение че предвидените в член 168, буква а) материалноправни условия изглеждат изпълнени, за да може по-специално това дружество да се ползва от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, и че данните, необходими за осигуряване на надеждно и ефективно събиране на данъка върху добавената стойност, са установени. След като невъзможността на такова дружество да упражни своето право на приспадане се дължи на факта, че към датата на съставянето на фактурата това дружество още не е било регистрирано, нито идентифицирано за целите на данъка върху добавената стойност, и че следователно фактурата е била издадена на името на съдружниците, макар че лицата, които е трябвало да внесат данъка върху добавената стойност по получени доставки, и лицата, от които е съставено посоченото дружество, са идентични, тази невъзможност трябва да се разглежда като произтичаща от чисто формално задължение. Спазването на такова задължение не може да се изисква, щом като това изискване би могло да доведе до пълна невъзможност за упражняването на правото на приспадане и следователно да постави под въпрос неутралитета на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 44—46, 49 и 50; точка 2 от диспозитива) Дело C-280/10 Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. Wąsiewicz spółka jawna срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Poznaniu (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Директива 2006/112/EO — Членове 9, 168, 169 и 178 — Приспадане на платения по получени доставки данък във връзка със сделки, извършени с оглед на осъществяването на проект за икономическа дейност — Закупуване на терен от съдружниците на дадено дружество — Фактури, съставени преди регистрацията на дружеството, което иска приспадането“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Разходи за инвестиции, направени от съдружниците за създаване на все още нерегистрирано дружество и за неговите нужди (членове 9, 168 и 169 от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на фактура, съдържаща определени данни (член 168 и член 178, буква a) от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 9, 168 и 169 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява нито на съдружниците на дадено дружество, нито на самото дружество упражняване на право на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност върху разходите за инвестиции, осъществени от тези съдружници преди създаването и регистрацията на посоченото дружество, за нуждите и с оглед на неговата икономическа дейност. Всъщност споменатите съдружници могат да бъдат считани за данъчнозадължени лица за нуждите на данъка върху добавената стойност и поради това по принцип са оправомощени да упражнят право на приспадане на платения по получени доставки данък. Доколкото в приложение на националното законодателство съдружниците не могат да се позоват на извършените от дружеството облагаеми сделки, за да се освободят от разноските за данъка върху добавената стойност, свързани с инвестиционните сделки, извършени за нуждите и с оглед на дейността на посоченото дружество, последното трябва — за да може да се гарантира неутралитетът на данъчната тежест — да бъде поставено в състояние да вземе предвид тези инвестиционни сделки при приспадането на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 31, 35 и 38; точка 1 от диспозитива) Член 168 и член 178, буква а) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която платеният по получени доставки данък върху добавената стойност не може да бъде приспаднат от дадено дружество, когато фактурата, издадена преди регистрацията и идентификацията на посоченото дружество за целите на данъка върху добавената стойност, е била издадена на името на съдружниците на последното, при положение че предвидените в член 168, буква а) материалноправни условия изглеждат изпълнени, за да може по-специално това дружество да се ползва от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, и че данните, необходими за осигуряване на надеждно и ефективно събиране на данъка върху добавената стойност, са установени. След като невъзможността на такова дружество да упражни своето право на приспадане се дължи на факта, че към датата на съставянето на фактурата това дружество още не е било регистрирано, нито идентифицирано за целите на данъка върху добавената стойност, и че следователно фактурата е била издадена на името на съдружниците, макар че лицата, които е трябвало да внесат данъка върху добавената стойност по получени доставки, и лицата, от които е съставено посоченото дружество, са идентични, тази невъзможност трябва да се разглежда като произтичаща от чисто формално задължение. Спазването на такова задължение не може да се изисква, щом като това изискване би могло да доведе до пълна невъзможност за упражняването на правото на приспадане и следователно да постави под въпрос неутралитета на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 44—46, 49 и 50; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка, Ограничаване, Използване на движима вещ, която е част от стопанските активи на предприятието, за лични нужди на данъчнозадълженото лице, Данъчно третиране на използването за лични нужди на вещ, която е част от имуществото на предприятието.

Дело C-594/10 T.G. van Laarhoven срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка — Ограничаване — Използване на движима вещ, която е част от стопанските активи на предприятието, за лични нужди на данъчнозадълженото лице — Данъчно третиране на използването за лични нужди на вещ, която е част от имуществото на предприятието“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Данъчна основа — Използване от данъчнозадълженото лице — както за целите на икономическата дейност, така и за лични нужди — на превозни средства, които са част от стопанските активи на неговото предприятие (член 6, параграф 2, първа алинея, буква а) и член 11, A, параграф 1, буква в) от Директива 77/388 на Съвета) Член 6, параграф 2, първа алинея, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, във връзка с член 11, A, параграф 1, буква в) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална данъчна уредба, която най-напред позволява на данъчнозадълженото лице, чиито леки автомобили са използвани както за целите на икономическата дейност, така и за лични нужди, да приспадне незабавно и изцяло платения данък върху добавената стойност по получени доставки, но след това по отношение на използването на тези превозни средства за лични нужди предвижда годишно данъчно облагане, което във връзка с определянето на данъчната основа на дължимия за дадена данъчна година данък върху добавената стойност се основава на метод за изчисляване във фиксиран размер на разходите за посоченото използване, който не отчита съразмерно степента на реално използване. (вж. точка 38 и диспозитива) Дело C-594/10 T.G. van Laarhoven срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка — Ограничаване — Използване на движима вещ, която е част от стопанските активи на предприятието, за лични нужди на данъчнозадълженото лице — Данъчно третиране на използването за лични нужди на вещ, която е част от имуществото на предприятието“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Данъчна основа — Използване от данъчнозадълженото лице — както за целите на икономическата дейност, така и за лични нужди — на превозни средства, които са част от стопанските активи на неговото предприятие (член 6, параграф 2, първа алинея, буква а) и член 11, A, параграф 1, буква в) от Директива 77/388 на Съвета) Член 6, параграф 2, първа алинея, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, във връзка с член 11, A, параграф 1, буква в) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална данъчна уредба, която най-напред позволява на данъчнозадълженото лице, чиито леки автомобили са използвани както за целите на икономическата дейност, така и за лични нужди, да приспадне незабавно и изцяло платения данък върху добавената стойност по получени доставки, но след това по отношение на използването на тези превозни средства за лични нужди предвижда годишно данъчно облагане, което във връзка с определянето на данъчната основа на дължимия за дадена данъчна година данък върху добавената стойност се основава на метод за изчисляване във фиксиран размер на разходите за посоченото използване, който не отчита съразмерно степента на реално използване. (вж. точка 38 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане на заплатения по получени доставки данък, Нова национална правна уредба, Изисквания за съдържанието на фактурата, Прилагане с обратна сила, Загубване на правото на приспадане.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Процедура по самоначисляване — Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги — Право на приспадане (членове 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary Членове 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането с обратна сила на национално законодателство, което в рамките на режим на самоначисляване подчинява приспадането на данъка върху добавената стойност за строителни работи на условието да се поправят фактурите за тези сделки и да се подаде коригираща допълнителна декларация, въпреки че съответният данъчен орган разполага с цялата необходима информация, за да установи, че данъчнозадълженото лице е платец на данъка върху добавената стойност в качеството му на получател по разглежданите сделки, и за да провери размера на подлежащия на приспадане данък. Всъщност фактът, че данъчнозадълженото лице е избрало прилагането на новия закон за ДДС пред прилагането на стария закон, сам по себе си не може да засегне правото му на приспадане на платения по получените доставки ДДС, което произтича пряко от членове 167 и 168 от Директива 2006/112. Освен това принципът на данъчния неутралитет налага да се предостави приспадане на ДДС по получените доставки, ако са изпълнени материалноправните изисквания, дори данъчнозадължените лица да не са спазили някои формални изисквания. Следователно, след като данъчната администрация разполага с необходимата информация, за да установи, че данъчнозадълженото лице като получател на разглежданите услуги е платец на данък върху добавената стойност, членове 167 и 168 и член 178, буква е) от Директива 2006/112 не допускат данъчно законодателство, налагащо допълнителни условия във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък, които могат да осуетят упражняването на това право Такъв обаче може да бъде случаят, когато предвидените в член 168, буква a) от Директива 2006/112 материалноправни условия за придобиване на право на приспадане са изпълнени и когато към момента, в който данъчната администрация откаже да признае на данъчнозадълженото лице правото на приспадане на данък върху добавената стойност, този орган разполага с цялата необходима информация, за да установи, че данъчнозадълженото лице е платец на данъка. (виж точки 36, 39, 40, 42, 43 и 46 и диспозитива)