Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 138, параграф 2, буква a), Условия за освобождаване на вътреобщностна доставка на ново транспортно средство, Пребиваване на приобретателя в държавата членка по местоназначение, Временна регистрация в държавата членка по местоназначение, Опасност от данъчна измама, Добросъвестност на продавача, Задължение на продавача за полагане на дължима грижа.

Дело C-26/16 Santogal M-Comércio e Reparação de Automóveis Lda срещу Autoridade Tributária e Aduaneira (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Arbitral Tributário(Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 138, параграф 2, буква a) — Условия за освобождаване на вътреобщностна доставка на ново транспортно средство — Пребиваване на приобретателя в държавата членка по местоназначение — Временна регистрация в държавата членка по местоназначение — Опасност от данъчна измама — Добросъвестност на продавача — Задължение на продавача за полагане на дължима грижа“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 14 юни 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки—Освобождаване на прехвърляния на имущество в рамките на Европейския съюз—Доставка на нови транспортни средства—Национална правна уредба, която предвижда като условие за освобождаване приобретателят да пребивава в държавата членка по местоназначение—Недопустимост (член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки—Освобождаване на прехвърляния на имущество в рамките на Европейския съюз—Доставка на нови транспортни средства—Отказ за освобождаване по отношение на продавача единствено поради временния характер на регистрационния номер, издаден в държавата членка по местоназначение—Недопустимост (член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки—Освобождаване на прехвърляния на имущество в рамките на Европейския съюз—Доставка на нови транспортни средства—Превоз от приобретателя в друга държава членка и временна регистрация в тази държава—Липса на установяване на обстоятелствата, че временната регистрация е изтекла и че данъкът е платен в държавата членка по местоназначение—Отказ за освобождаване от държавата членка, от която е започнало изпращането или превозът—Недопустимост (член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки—Освобождаване на прехвърляния на имущество в рамките на Европейския съюз—Доставка на нови транспортни средства—Превоз от приобретателя в друга държава членка и временна регистрация в тази държава—Отказ за освобождаване по отношение на продавача в случай на измама, извършена от приобретателя—Недопустимост—Граници—Продавач, който е знаел или е трябвало да знае, че е налице измама—Проверка, възложена на националния съд (член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност не допуска национални разпоредби да предвиждат като условие за освобождаване на вътреобщностна доставка на ново транспортно средство приобретателят на това транспортно средство да е установен или да има местоживеене в държавата членка по местоназначение на посоченото транспортно средство. Освен това да се налага такова условие би противоречало на систематиката на тази разпоредба, както и на припомнените в точки 37—39 от настоящото решение контекст и цели на приложимия за вътреобщностната търговия преходен режим на ДДС. Всъщност, отказвайки освобождаването на вътреобщностна доставка само поради това че приобретателят на новото транспортно средство не е установен или няма местоживеене в държавата по местоназначение, при това независимо дали са спазени материалноправните условия за освобождаването, на държавата членка на доставката би се наложило да обложи сделка, която при спазване на посочените условия би трябвало да бъде обложена като вътреобщностно придобиване в държавата членка по местоназначение. Оттук би произтекло двойно облагане, което противоречи на принципа на данъчен неутралитет. Отказът да се предостави предвиденото в член 138, параграф 2, буква а) от Директивата за ДДС освобождаване само поради това че приобретателят не пребивава в държавата членка по местоназначение обаче би било в противоречие с разпределението на данъчните правомощия между държавите членки и би могло да постави под въпрос принципа на данъчен неутралитет. Освен това, както следва от точка 45 от настоящото решение, подобен отказ би могъл да предизвика опасност от двойно облагане. (вж. т. 45, 51 и 52; т. 1 от диспозитива) Член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че освобождаването на доставка на ново транспортно средство не може да бъде отказано от държавата членка на доставката само поради обстоятелството, че това транспортно средство е имало само временна регистрация в държавата членка по местоназначение. (вж. т. 59; т. 2 от диспозитива) Член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 не допуска продавачът на ново транспортно средство, превозено от приобретателя в друга държава членка и регистрирано временно в тази последна държава, да бъде впоследствие задължен да плати данъка върху добавената стойност, когато не е доказано, че режимът на временна регистрация е прекратен и че този данък е бил или ще бъде платен в държавата членка по местоназначение. Всъщност, от една страна, при такива обстоятелства доказателството за физическото придвижване на транспортното средство към мястото на неговото крайно използване, което продавачът може да представи на данъчните органи, зависи основно от данните, които той е получил от приобретателя за тази цел (вж. по аналогия решение от 16 декември 2010 г., Euro Tyre Holding,C-430/09, EU:C:2010:786, т. 37) От друга страна, според практиката на Съда продавачът не може да бъде задължаван да представя доказателства, свързани с данъчното облагане на вътреобщностното придобиване на разглежданите стоки, за да се ползва от освобождаването на съответната доставка (решение от 27 септември 2012 г., VSTR,C-587/10, EU:C:2012:592, т. 55). Да се постави освобождаването в зависимост от предварителното определяне на държавата членка на крайното използване на новото транспортно средство би било равнозначно именно на налагане на такова задължение на продавача. Всъщност това би могло да натовари продавача с тежестта да докаже предоставянето на окончателен регистрационен номер, което евентуално би могло да се извърши след плащането на ДДС от приобретателя. (вж. т. 66, 67 и 69; т. 3 от диспозитива) Член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112, както и принципите на правна сигурност, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания не допускат продавачът на ново транспортно средство, превозено от приобретателя в друга държава членка и регистрирано временно в нея, да бъде впоследствие задължен за плащането на данъка върху добавената стойност в случай на данъчна измама, извършена от приобретателя, освен ако въз основа на обективни данни не се установи, че посоченият продавач е знаел или е трябвало да знае, че сделката е свързана с данъчна измама, извършена от приобретателя, и не е взел всички зависещи от него разумни мерки, за да избегне участието си в тази измама. Запитващата юрисдикция е задължена да провери дали случаят е такъв, като направи глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства в главното производство. (вж. т. 77; т. 4 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Шеста директива, Член 28в, А, букви а) и г), Прехвърляне на имущество в рамките на Европейския съюз, Право на освобождаване, Неизпълнение на задължение за предоставяне на идентификационен номер по ДДС, издаден от държавата членка по местоназначение, Липса на конкретни доказателства за наличие на данъчна измама, Отказ за предоставяне на освобождаване, Допустимост.

Дело C-24/15 Josef Plöckl срещу Finanzamt Schrobenhausen (Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht München) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Шеста директива — Член 28в, А, букви а) и г) — Прехвърляне на имущество в рамките на Европейския съюз — Право на освобождаване — Неизпълнение на задължение за предоставяне на идентификационен номер по ДДС, издаден от държавата членка по местоназначение — Липса на конкретни доказателства за наличие на данъчна измама — Отказ за предоставяне на освобождаване — Допустимост“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 20 октомври 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Освобождаване на прехвърляния на имущество в рамките на Европейския съюз — Отказ да бъде приложено данъчно освобождаване поради пропуск на данъчнозадълженото лице да съобщи идентификационен номер по този данък, издаден от държавата членка по местоназначение — Неучастие на дънъчнозадълженото лице в данъчна измама — Недопустимост (член 22, параграф 8, член 28а, член 28в и член 28з от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2005/92) Член 22, параграф 8 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2005/92, в редакцията му, която следва от член 28з и член 28в, А, буква а), първа алинея и буква г) от посочената директива, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държавата членка по произход да отказва освобождаване на вътреобщностно прехвърляне от данък върху добавената стойност, поради това че данъчнозадълженото лице не е съобщило идентификационен номер по този данък, издаден от държавата членка по местоназначение, когато няма конкретни доказателства, че е налице измама, стоката е била прехвърлена в друга държава членка и са изпълнени останалите условия за освобождаване от данък. Сделките трябва да бъдат облагани, като се вземат предвид техните обективни характеристики. В това отношение, ако дадено прехвърляне на имущество отговаря на предвидените в член 28а, параграф 5, буква б), втора алинея от Шеста директива условия, това прехвърляне е освободено от данък върху добавената стойност (ДДС). От това следва, че принципът на данъчен неутралитет изисква да се признае освобождаването от ДДС, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и ако данъчнозадължените лица са пропуснали някои формални изисквания. Задължението да се съобщи издаденият от държавата членка по местоназначение идентификационен номер по ДДС на придобиващото стоката лице, е формално изискване по отношение на правото на освобождаване от ДДС. Ако предоставянето на този номер е доказателство, че е извършено такова прехвърляне за целите на дейността на това данъчнозадължено лице и следователно, че посоченото данъчнозадължено лице действа като такова в тази държава членка, доказателството за това качество не може при всички случаи да зависи само от предоставянето на посочения идентификационен номер по ДДС. Всъщност член 4, параграф 1 от Шеста директива, който определя понятието „данъчнозадължено лице“, не поставя това качество в зависимост от това дали лицето притежава идентификационeн номер по ДДС. Следователно предоставянето на този номер не е материалноправно условие за целите на освобождаването на вътреобщностното прехвърляне от ДДС. Съществуват две хипотези, при които неспазването на формално изискване може да доведе до загуба на правото на освобождаване от ДДС. На първо място, данъчнозадължено лице, което умишлено е участвало в данъчна измама, застрашила правилното функциониране на общата система на ДДС, няма право да се позовава на принципа на данъчния неутралитет за целите на освобождаването от ДДС. На второ място, нарушението на дадено формално изискване може да доведе до отказ от освобождаване от ДДС, ако вследствие на това нарушение се възпрепятства предоставянето на сигурно доказателство, че са изпълнени материалноправните изисквания. При все това от самото условие, от което зависи отказът от освобождаване от данък върху добавената стойност, следва, че щом администрацията разполага с необходимата информация, за да установи, че материалноправните изисквания са изпълнени, тя не може да налага допълнителни условия във връзка с правото на данъчнозадълженото лице на освобождаване, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право. Съдът е постановил, че член 28в, част A, буква a), първа алинея от Шеста директива допуска данъчната администрация на държава членка да постави освобождаването от ДДС на вътреобщностна доставка в зависимост от предоставянето от доставчика на идентификационния номер по ДДС на придобиващото лице, като обаче отказът за предоставяне на ползването на това данъчно освобождаване не трябва да се основава единствено на довода, че това задължение не е спазено, когато доставчикът, действайки добросъвестно и след вземане на всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, не може да предостави този идентификационeн номер, но предоставя друга информация, която в достатъчна степен може да докаже, че придобиващото лице е данъчнозадължено лице, действащо в това качество в разглежданата сделка. Тази констатация обаче се отнася за хипотезата, при която следва да се установи дали данъчнозадълженото лице е участвало в данъчна измама или не. В това отношение участието на доставчика в такава измама може да се изключи с оглед на обстоятелството, че последният не може, действайки добросъвестно и след вземане на всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, да предостави идентификационния номер по ДДС на купувача. Следователно при обстоятелства, при които участието на данъчнозадълженото лице в данъчна измама е изключено при всички случаи, освобождаването от ДДС не може да му бъде отказано, поради това че не е взел всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, за да изпълни формално изискване, а именно да предостави идентификационния номер по ДДС, издаден в държавата членка по местоназначение на вътреобщностното прехвърляне. (вж. т. 37—41, 43, 44, 46, 47, 51, 54, 55 и 59 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Членове 2, 24, 43, 250 и 273, Място на доставка на услуги, предоставяни по електронен път, Изкуствено установяване на това място чрез конструкция, която не отразява икономическата действителност, Злоупотреба с право, Регламент (ЕО) № 904/2010, Харта на основните права на Европейския съюз, Членове 7, 8, 41, 47 и 48, член 51, параграф 1 и член 52, параграфи 1 и 3, Право на защита, Право на изслушване, Използване от данъчната администрация на доказателства, получени без знанието на данъчнозадълженото лице в рамките на паралелно неприключило наказателно производство, Прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения.

Дело C-419/14 WebMindLicenses Kft. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vám Főigazgatóság (Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi bíróság) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 2, 24, 43, 250 и 273 — Място на доставка на услуги, предоставяни по електронен път — Изкуствено установяване на това място чрез конструкция, която не отразява икономическата действителност — Злоупотреба с право — Регламент (ЕО) № 904/2010 — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 7, 8, 41, 47 и 48, член 51, параграф 1 и член 52, параграфи 1 и 3 — Право на защита — Право на изслушване — Използване от данъчната администрация на доказателства, получени без знанието на данъчнозадълженото лице в рамките на паралелно неприключило наказателно производство — Прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 17 декември 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Сделки, представляващи злоупотреба — Понятие — Лицензионен договор, насочен към предоставянето на ноу-хау за поддържане на интернет сайт — Договор, сключен с дружество, установено в държава членка, различна от тази на дружеството лицензодател — Фактори, които следва да се вземат предвид — Договор, който представлява чисто изкуствена конструкция — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — Изкуствено установяване на това място чрез конструкция, която не отразява икономическата действителност — Данък, платен в държавата членка на изкуствените доставки на услуги — Последици — Определяне на допълнително задължение за плащане на данъка в държавата членка на действителните доставки на услуги — Допустимост (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Административно сътрудничество и борба с измамите — Държава членка, която разглежда изискуемостта на данъка върху добавената стойност за доставки, които вече са били обложени с този данък в други държави членки — Задължение да се поиска информация от данъчните органи на тези други държави членки — Условия (Регламент № 904/2010 на Съвета) Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Спазване в административните производства — Обхват Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Сделки, представляващи злоупотреба — Производство за определяне на допълнително данъчно задължение — Използване на доказателства, получени без знанието на данъчнозадълженото лице в рамките на паралелно неприключило наказателно производство — Допустимост — Условие — Спазване на гарантираните от правото на Съюза права, и в частност на основните права — Право на зачитане на семейния живот — Право на изслушване — Право на ефективна съдебна защита (член 4, параграф 3 ДЕС; член 325 ДФЕС; членове 7 и 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали лицензионен договор с предмет предоставянето на ноу-хау за поддържане на интернет сайт, чрез който са предоставяни интерактивни аудио-визуални услуги, сключен с дружество, установено в държава членка, различна от тази, на чиято територия е установено дружеството лицензодател, произтича от злоупотреба с право с цел възползване от по-ниската ставка на данъка върху добавената стойност, приложима към посочените услуги в тази друга държава членка, фактите, че управителят и едноличен собственик на дружеството лицензодател е създателят на разглежданото ноу-хау, че същото това лице оказва влияние или извършва контрол върху развитието и използването на посоченото ноу-хау и върху доставката на основаващите се на него услуги, че управлението на финансовите операции, на персонала и на техническите средства, необходими за предоставянето на посочените услуги, се извършва от подизпълнители, както и причините, които могат да доведат дружеството лицензодател до това да предостави разглежданото ноу-хау на дружество, установено в тази друга държава членка, вместо да го използва самото то, сами по себе си не изглеждат решаващи. Запитващата юрисдикция следва да анализира всички изложени по делото в главното производство фактически обстоятелства, за да определи дали посоченият договор представлява чисто изкуствена конструкция, прикриваща обстоятелството, че разглежданата доставка на услуги не е била действително извършвана от дружеството лицензополучател, а на практика от дружеството лицензодател, като провери по-специално дали установяването на икономическата дейност или на постоянния обект на лицензополучателя не е било действително, дали за извършване на съответната икономическа дейност това дружество не притежава подходяща организационна структура в смисъл на помещения, персонал и технически средства или дали посоченото дружество не извършва тази икономическа дейност от свое име и за собствена сметка, на своя отговорност и на свой риск. (вж. т. 49 и 50; т. 1 от диспозитива) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че при установяване на злоупотреба, довела до определяне на мястото на дадена доставка на услуги в държава членка, различна от тази, в която то би било, ако не беше налице тази злоупотреба, обстоятелството, че данъкът върху добавената стойност е бил платен в тази друга държава членка в съответствие с нейното законодателство, не е пречка да се определи допълнително задължение за плащане на този данък в държавата членка на мястото, в което тази доставка на услуги е била действително извършена. (вж. т. 53; т. 2 от диспозитива) Регламент № 904/2010 относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчната администрация на държава членка, която разглежда изискуемостта на данъка върху добавената стойност за доставки, които вече са били обложени с този данък в други държави членки, е длъжна да отправи молба за предоставяне на информация до данъчните администрации на тези други държави членки, когато подобна молба е полезна, дори необходима, за да се определи, че този данък е изискуем в първата държава членка. (вж. т. 59; т. 3 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 83) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС и член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, това право допуска данъчната администрация да използва доказателства, събрани в рамките на паралелно все още неприключило наказателно производство без знанието на данъчнозадълженото лице, например чрез прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения, за да се установи наличието на злоупотреба в областта на данъка върху добавената стойност, при условие че събирането на тези доказателства в рамките на посоченото наказателно производство и тяхното използване в рамките на административното производство не нарушава правата, гарантирани от правото на Съюза. В това отношение националната юрисдикция, която извършва контрол на законосъобразността на основано на подобни доказателства решение за определяне на допълнително задължение за плащане на данъка върху добавената стойност, следва по силата на членове 7 и 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да провери, от една страна, дали прихващането на далекосъобщения и изземването на електронни съобщения са били способи за разследване, предвидени в закона и необходими в рамките на наказателното производство, и от друга страна, дали използването от посочената администрация на събраните по този начин доказателства е било също разрешено от закона и необходимо. Освен това запитващата юрисдикция следва да провери дали в съответствие с общия принцип на зачитане на правото на защита в рамките на административното производство данъчнозадълженото лице е имало възможност да получи достъп до тези доказателства и да бъде изслушано във връзка с тях. Ако националната юрисдикция установи, че данъчнозадълженото лице не е имало тази възможност или че посочените доказателства са били събрани в рамките на наказателното производство или използвани в административното производство в нарушение на член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тя трябва да изключи тези доказателства и да отмени споменатото решение, ако поради тази причина то се окаже неоснователно. Тези доказателства трябва също да се изключат, ако националната юрисдикция няма право да провери дали в рамките на наказателното производство те са били събрани в съответствие с правото на Съюза или най-малкото въз основа на вече извършена от наказателна юрисдикция в рамките на състезателно производство проверка да се увери, че тези доказателства са били събрани в съответствие с правото на Съюза. (вж. т. 90 и 91; т. 4 от диспозитива)

Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Сделки, представляващи злоупотреба — Национално данъчно право — Национално особено производство при подозрение за данъчни злоупотреби — Принципи на ефективност и равностойност.

Дело C-662/13 Surgicare — Unidades de Saúde SA срещу Fazenda Pública (Преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal Administrativo) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Сделки, представляващи злоупотреба — Национално данъчно право — Национално особено производство при подозрение за данъчни злоупотреби — Принципи на ефективност и равностойност“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 12 февруари 2015 г. Преюдициални въпроси — Допустимост — Запитване, в което не се уточняват разпоредбите от правото на Съюза, нуждаещи се от тълкуване — Възможност за Съда да установи тези разпоредби (член 267 ДФЕС) Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст — Посочване на причините, поради които е необходимо да се даде отговор на преюдициалните въпроси (член 267 ДФЕС) Преюдициални въпроси — Компетентност на националния съд — Определяне на приложимото ratione temporis законодателство (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, която забранява приспадане на данъка върху добавената стойност в случай на измама или злоупотреба — Мерки, с които да се предотвратят нарушенията на конкуренцията и данъчните измами — Липса на правна уредба на Съюза в тази област — Приложение на националното право — Национално особено производство при подозрение за данъчни злоупотреби — Спазване на принципите за равностойност и ефективност — Преценка от страна на националната юрисдикция (членове 273 и 342 от Директива 2006/112 на Съвета) Когато в преюдициалното запитване не са уточнени разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване се иска, Съдът следва да извлече от предоставените от запитващата юрисдикция данни, и по-конкретно от мотивите на акта за преюдициално запитване, тези разпоредби от правото на Съюза, на които е необходимо да се направи тълкуване предвид предмета на спора. (вж. точка 17) Вж. текста на решението. (вж. точки 21 и 22) Вж. текста на решението. (вж. точка 22) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска предварителното и задължително прилагане на национално административно производство, когато данъчната администрация подозира наличието на злоупотреба, стига правилата на това производство да не са по-неблагоприятни от уреждащите аналогични вътрешни положения и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза. Такъв е случаят с предварително производство, което, от една страна, е благоприятно за лицето, заподозряно в извършването на злоупотреба с права, доколкото цели да гарантира спазването на някои основни права, и в частност на правото на изслушване, и което, от друга страна, само по себе си не е в разрез с целта да се противодейства на данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби, призната в практиката на Съда. (вж. точки 26, 29, 32 и 34 и диспозитива)

Преюдициални запитвания — ДДС — Шеста директива — Преходен режим на търговията между държавите членки — Стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Данъчна измама, извършена в държавата членка на пристигане — Вземане предвид на данъчната измама в държавата членка на изпращане — Отказ да се признаят правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване — Липса на разпоредби на националното право.

Съединени дела C-131/13, C-163/13 и C-164/13 Staatssecretaris van Financiën срещу Schoenimport „Italmoda“ Mariano Previti vof и Turbu.com BV, Turbu.com Mobile Phone’s BV срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициални запитвания, отправени от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициални запитвания — ДДС — Шеста директива — Преходен режим на търговията между държавите членки — Стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Данъчна измама, извършена в държавата членка на пристигане — Вземане предвид на данъчната измама в държавата членка на изпращане — Отказ да се признаят правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване — Липса на разпоредби на националното право“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 18 декември 2014 г. Преюдициални въпроси — Допустимост — Граници — Хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Недопустимост (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Вътреобщностна доставка — Сделка, която е част от измама с данък върху добавената стойност — Данъчнозадължено лице, което е знаело или е трябвало да знае за наличието на данъчната измама — Национална правна уредба, която не предвижда отказ на ползването на правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване, когато е налице данъчна измама — Задължение за националните административни и съдебни органи да откажат ползването на такива права (член 17, параграфи 2 и 3, член 28б, част А, параграф 2 и член 28в, част А, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Вътреобщностна доставка — Сделки, при които не е налице измама с данък върху добавената стойност, но са част от верига доставки, която включва сделка, извършена с измамна цел — Данъчнозадължено лице, което е знаело или е трябвало да знае за наличието на данъчната измама — Данъчна измама, извършена в държава членка, различна от държавата членка, в която е поискано да се ползват правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване — Национална правна уредба, която не предвижда отказ за такова ползване, когато е налице данъчна измама — Липса на последици — Задължение за националните административни и съдебни органи да откажат ползването на такива права (член 17, параграфи 2 и 3, член 28б, част А, параграф 2 и член 28в, част А, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 35, 38 и 39) Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че националните административни и съдебни органи следва да откажат на данъчнозадължено лице, в рамките на вътреобщностна доставка, ползването на правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност дори ако в националното право няма разпоредби, предвиждащи такъв отказ, стига с оглед на обективни фактори да е установено, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че със сделката, посочена като основание за съответното право, е участвало в измама с данък върху добавената стойност, извършена в рамките на верига от доставки. Всъщност по принцип националните административни и съдебни органи трябва да откажат ползването на право, предвидено от Шеста директива и предявено с измамна цел или с цел злоупотреба, независимо дали се касае за права на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност за вътреобщностна доставка. Когато в националния правен ред липсват специални разпоредби в този смисъл, националният съд следва да установи дали в правото на съответната държава членка съществуват правни норми — било разпоредба или общ принцип за забрана на злоупотребата с право, или пък други разпоредби относно данъчната измама или избягването на данъци, които биха могли да се тълкуват в съответствие с изискванията на правото на Съюза относно борбата срещу данъчната измама. Ако обаче се окаже, че националното право не съдържа такива норми, които да подлежат на конформно тълкуване, оттук не може да се заключи, че за националните административни и съдебни органи има пречка да спазят въпросните изисквания и съответно в случай на измама да откажат предимството, което произтича от правото, предвидено в Шеста директива. Вярно е, че държавата членка няма как да се позовава на самата директива срещу данъчнозадължено лице, но доколкото действията с цел злоупотреба или с измамна цел не могат да обосноват предвидено от правния ред на Съюза право, отказът на предимство, което произтича от Шеста директива, не води до възлагането на съответния частноправен субект на задължение съгласно тази директива, а е просто последица от констатацията, че обективните предпоставки, които са предвидени от същата директива за получаване на търсеното предимство, в действителност не са изпълнени. При такова положение не може да се изисква изрично разрешение, за да могат националните административни и съдебни органи да откажат предимство съгласно общата система на данъка върху добавената стойност, тъй като тази последица трябва да се смята за вътрешноприсъща на посочената система. Освен това данъчнозадълженото лице, което е създало условията за получаване на дадено право само с участието си в сделки с цел измама, очевидно не може да се позовава на принципите на защита на оправданите правни очаквания или на правна сигурност, за да се противопостави на отказа за предоставяне на съответното право. На последно място, след като отказът на ползването на право, което произтича от общата система на данъка върху добавената стойност, в случай на участие на данъчнозадълженото лице в измама е просто последица от неизпълнението на условията, които релевантните разпоредби на Шеста директива предвиждат в това отношение, то този отказ няма характера на наказание или санкция по смисъла на член 7 от Европейската конвенция за правата на човека или на член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз. (вж. точки 49, 51—55, 57 и 59—62; точка 2 от диспозитива) Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че на данъчнозадълженото лице, което е знаело или е трябвало да знае, че със сделката, посочена като основание за правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност е участвало в измама с данък върху добавената стойност, извършена в рамките на верига от доставки, може да бъде отказано ползването на тези права, независимо че посочената измама е извършена в държава членка, различна от държавата членка, в която е поискано ползването на въпросните права, и че това данъчнозадължено лице е спазило в последната държава членка формалните условия, предвидени от националното законодателство за ползването на тези права. (вж. точка 69; точка 3 от диспозитива) Съединени дела C-131/13, C-163/13 и C-164/13 Staatssecretaris van Financiën срещу Schoenimport „Italmoda“ Mariano Previti vof и Turbu.com BV, Turbu.com Mobile Phone’s BV срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициални запитвания, отправени от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициални запитвания — ДДС — Шеста директива — Преходен режим на търговията между държавите членки — Стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Данъчна измама, извършена в държавата членка на пристигане — Вземане предвид на данъчната измама в държавата членка на изпращане — Отказ да се признаят правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване — Липса на разпоредби на националното право“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 18 декември 2014 г. Преюдициални въпроси — Допустимост — Граници — Хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Недопустимост (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Вътреобщностна доставка — Сделка, която е част от измама с данък върху добавената стойност — Данъчнозадължено лице, което е знаело или е трябвало да знае за наличието на данъчната измама — Национална правна уредба, която не предвижда отказ на ползването на правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване, когато е налице данъчна измама — Задължение за националните административни и съдебни органи да откажат ползването на такива права (член 17, параграфи 2 и 3, член 28б, част А, параграф 2 и член 28в, част А, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Вътреобщностна доставка — Сделки, при които не е налице измама с данък върху добавената стойност, но са част от верига доставки, която включва сделка, извършена с измамна цел — Данъчнозадължено лице, което е знаело или е трябвало да знае за наличието на данъчната измама — Данъчна измама, извършена в държава членка, различна от държавата членка, в която е поискано да се ползват правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване — Национална правна уредба, която не предвижда отказ за такова ползване, когато е налице данъчна измама — Липса на последици — Задължение за националните административни и съдебни органи да откажат ползването на такива права (член 17, параграфи 2 и 3, член 28б, част А, параграф 2 и член 28в, част А, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 35, 38 и 39) Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че националните административни и съдебни органи следва да откажат на данъчнозадължено лице, в рамките на вътреобщностна доставка, ползването на правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност дори ако в националното право няма разпоредби, предвиждащи такъв отказ, стига с оглед на обективни фактори да е установено, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че със сделката, посочена като основание за съответното право, е участвало в измама с данък върху добавената стойност, извършена в рамките на верига от доставки. Всъщност по принцип националните административни и съдебни органи трябва да откажат ползването на право, предвидено от Шеста директива и предявено с измамна цел или с цел злоупотреба, независимо дали се касае за права на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност за вътреобщностна доставка. Когато в националния правен ред липсват специални разпоредби в този смисъл, националният съд следва да установи дали в правото на съответната държава членка съществуват правни норми — било разпоредба или общ принцип за забрана на злоупотребата с право, или пък други разпоредби относно данъчната измама или избягването на данъци, които биха могли да се тълкуват в съответствие с изискванията на правото на Съюза относно борбата срещу данъчната измама. Ако обаче се окаже, че националното право не съдържа такива норми, които да подлежат на конформно тълкуване, оттук не може да се заключи, че за националните административни и съдебни органи има пречка да спазят въпросните изисквания и съответно в случай на измама да откажат предимството, което произтича от правото, предвидено в Шеста директива. Вярно е, че държавата членка няма как да се позовава на самата директива срещу данъчнозадължено лице, но доколкото действията с цел злоупотреба или с измамна цел не могат да обосноват предвидено от правния ред на Съюза право, отказът на предимство, което произтича от Шеста директива, не води до възлагането на съответния частноправен субект на задължение съгласно тази директива, а е просто последица от констатацията, че обективните предпоставки, които са предвидени от същата директива за получаване на търсеното предимство, в действителност не са изпълнени. При такова положение не може да се изисква изрично разрешение, за да могат националните административни и съдебни органи да откажат предимство съгласно общата система на данъка върху добавената стойност, тъй като тази последица трябва да се смята за вътрешноприсъща на посочената система. Освен това данъчнозадълженото лице, което е създало условията за получаване на дадено право само с участието си в сделки с цел измама, очевидно не може да се позовава на принципите на защита на оправданите правни очаквания или на правна сигурност, за да се противопостави на отказа за предоставяне на съответното право. На последно място, след като отказът на ползването на право, което произтича от общата система на данъка върху добавената стойност, в случай на участие на данъчнозадълженото лице в измама е просто последица от неизпълнението на условията, които релевантните разпоредби на Шеста директива предвиждат в това отношение, то този отказ няма характера на наказание или санкция по смисъла на член 7 от Европейската конвенция за правата на човека или на член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз. (вж. точки 49, 51—55, 57 и 59—62; точка 2 от диспозитива) Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че на данъчнозадълженото лице, което е знаело или е трябвало да знае, че със сделката, посочена като основание за правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност е участвало в измама с данък върху добавената стойност, извършена в рамките на верига от доставки, може да бъде отказано ползването на тези права, независимо че посочената измама е извършена в държава членка, различна от държавата членка, в която е поискано ползването на въпросните права, и че това данъчнозадължено лице е спазило в последната държава членка формалните условия, предвидени от националното законодателство за ползването на тези права. (вж. точка 69; точка 3 от диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 146, Освобождавания при износ, Член 131, Условия, определени от държавите членки, Национално законодателство, което изисква предназначената за износ стока да напусне митническата територия на Европейския съюз в рамките на твърдо определен 90-дневен срок след доставката.

Дело C-563/12 BDV Hungary Trading Kft. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Közép-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Kúria) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 146 — Освобождавания при износ — Член 131 — Условия, определени от държавите членки — Национално законодателство, което изисква предназначената за износ стока да напусне митническата територия на Европейския съюз в рамките на твърдо определен 90-дневен срок след доставката“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 19 декември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождавания при износ — Доставки на стоки, изпращани или превозвани извън Съюза — Национална правна уредба, която поставя като условие за освобождаване превозът извън Съюза да е извършен в 90-дневен срок след доставката — Недопустимост (член 131 и член 146, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 146, параграф 1 и член 131 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че при доставка за износ стоките, предназначени да бъдат изнесени извън Европейския съюз, трябва да са напуснали територията на Европейския съюз в твърдо определен срок от три месеца или 90 дни след датата на доставката, при положение че неспазването на този срок е достатъчно, за да лиши окончателно данъчнозадълженото лице от освобождаването на тази доставка. В това отношение използването на думата „изпратени“ в член 146, параграф 1, буква б) от посочената директива сочи, че стоката е действително изнесена и освобождаването на доставката при износ е приложимо, когато правото на разпореждане като собственик с тази стока се прехвърли на приобретателя, доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена извън Съюза, и вследствие на изпращането или превозването стоката напусне физически територията на Съюза. Този член не изисква, като условие за прилагане на предвиденото в него освобождаване, стоката, предназначена за износ, да е напуснала територията на Съюза в точно определен срок. Освобождаванията, предвидени в дял IХ, глави 2—9 от посочената директива, в който се намира и самият член 146, обаче се прилагат в съответствие с условията, които държавите членки определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на тези освобождавания, и да предотвратят всякаква възможна данъчна измама, избягване на данъци или злоупотреба. Освен това държавите членки следва да спазват основните принципи на правото, които са част от правния ред на Съюза и сред които фигурират по-конкретно принципите на правна сигурност, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания. Така държавите членки по принцип имат право да определят разумен срок за износ, за да проверят дали стока, която е предмет на доставка за износ, действително е напуснала Съюза. Всъщност налагането на продавача на предназначена за износ стока на точно определен срок, при изтичане на който стоката трябва да е напуснала митническата територия на Съюза, представлява подходящо средство за постигане на тази цел. Въпреки това срокът не трябва да надхвърля това, което е необходимо за постигането на тази цел. (вж. точки 24—29, 34—36 и 42 и диспозитива) Дело C-563/12 BDV Hungary Trading Kft. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Közép-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Kúria) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 146 — Освобождавания при износ — Член 131 — Условия, определени от държавите членки — Национално законодателство, което изисква предназначената за износ стока да напусне митническата територия на Европейския съюз в рамките на твърдо определен 90-дневен срок след доставката“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 19 декември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождавания при износ — Доставки на стоки, изпращани или превозвани извън Съюза — Национална правна уредба, която поставя като условие за освобождаване превозът извън Съюза да е извършен в 90-дневен срок след доставката — Недопустимост (член 131 и член 146, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 146, параграф 1 и член 131 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че при доставка за износ стоките, предназначени да бъдат изнесени извън Европейския съюз, трябва да са напуснали територията на Европейския съюз в твърдо определен срок от три месеца или 90 дни след датата на доставката, при положение че неспазването на този срок е достатъчно, за да лиши окончателно данъчнозадълженото лице от освобождаването на тази доставка. В това отношение използването на думата „изпратени“ в член 146, параграф 1, буква б) от посочената директива сочи, че стоката е действително изнесена и освобождаването на доставката при износ е приложимо, когато правото на разпореждане като собственик с тази стока се прехвърли на приобретателя, доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена извън Съюза, и вследствие на изпращането или превозването стоката напусне физически територията на Съюза. Този член не изисква, като условие за прилагане на предвиденото в него освобождаване, стоката, предназначена за износ, да е напуснала територията на Съюза в точно определен срок. Освобождаванията, предвидени в дял IХ, глави 2—9 от посочената директива, в който се намира и самият член 146, обаче се прилагат в съответствие с условията, които държавите членки определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на тези освобождавания, и да предотвратят всякаква възможна данъчна измама, избягване на данъци или злоупотреба. Освен това държавите членки следва да спазват основните принципи на правото, които са част от правния ред на Съюза и сред които фигурират по-конкретно принципите на правна сигурност, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания. Така държавите членки по принцип имат право да определят разумен срок за износ, за да проверят дали стока, която е предмет на доставка за износ, действително е напуснала Съюза. Всъщност налагането на продавача на предназначена за износ стока на точно определен срок, при изтичане на който стоката трябва да е напуснала митническата територия на Съюза, представлява подходящо средство за постигане на тази цел. Въпреки това срокът не трябва да надхвърля това, което е необходимо за постигането на тази цел. (вж. точки 24—29, 34—36 и 42 и диспозитива)

ДДС, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 5, параграф 8, Понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“, Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с ДДС услуги.

Дело C-651/11 Staatssecretaris van Financiën срещу X BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „ДДС — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 5, параграф 8 — Понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“ — Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с ДДС услуги“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 30 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Шеста директива — Прехвърляне на съвкупност или част от активи — Понятие — Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружеството от страна на акционер, който предоставя на това дружество облагаеми с ДДС услуги — Изключване — Едновременно прехвърляне на останалите дялове от другите акционери на същия купувач — Прехвърляне, което има тясна връзка с извършваната за дружеството дейност по управление — Липса на последици (член 5, параграф 8 и член 6, параграф 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 5, параграф 8 и/или член 6, параграф 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че прехвърлянето на 30 % от акциите в дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с данък върху добавената стойност услуги, не представлява прехвърляне на съвкупност или част от активи (стоки или услуги) по смисъла на тези разпоредби, независимо че останалите акционери практически едновременно прехвърлят на същото лице всички останали акции в дружеството и че това прехвърляне е в тясна връзка с извършваната за същото дружество дейност по управление. Всъщност понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“ обхваща прехвърлянето на предприятие или на самостоятелна част от предприятие, включваща имуществени и евентуално неимуществени активи, които взети заедно, съставляват предприятие или част от предприятие в състояние да извършва независима икономическа дейност. Въпреки това сами по себе си придобиването, притежаването и продажбата на дружествени дялове не представляват икономическа дейност по смисъла на Шеста директива, тъй като самото придобиване на финансово участие в други предприятия не представлява използване на имущество с цел получаването на редовен приход от него. Ето защо прехвърлянето на акции в дадено дружество може независимо от размера на дяловото участие да се приравни на прехвърляне на съвкупност или част от активи само ако дяловото участие е в самостоятелна структурна единица, която позволява да се упражнява независима икономическа дейност, и ако приобретателят продължи тази дейност. Когато обаче не включва прехвърлянето на активи, самото прехвърляне на акции не позволява на приобретателя да продължи независимата икономическа дейност като правоприемник на прехвърлителя. В това отношение акционерите не са собственици на активите на предприятието, в което имат дялово участие, а са собственици на дялове и на това основание имат право на дивидент. Освен това съгласно основния принцип на системата на данъка върху добавената стойност този данък се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада данъкът, начислен пряко върху различните съставни елементи на цената. Текстът на член 5, параграф 8 от Шеста директива съдържа термина „прехвърлител“ в единствено число, което предполага, че не е предвидено тази разпоредба да се прилага в хипотезата, при която няколко прехвърлители продават дяловото си участие на един и същ купувач. Оттук следва, че всяка сделка трябва да се преценява поотделно и самостоятелно. (вж. точки 32, 36, 38, 39, 45—47 и 58 и диспозитива) Дело C-651/11 Staatssecretaris van Financiën срещу X BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „ДДС — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 5, параграф 8 — Понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“ — Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с ДДС услуги“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 30 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Шеста директива — Прехвърляне на съвкупност или част от активи — Понятие — Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружеството от страна на акционер, който предоставя на това дружество облагаеми с ДДС услуги — Изключване — Едновременно прехвърляне на останалите дялове от другите акционери на същия купувач — Прехвърляне, което има тясна връзка с извършваната за дружеството дейност по управление — Липса на последици (член 5, параграф 8 и член 6, параграф 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 5, параграф 8 и/или член 6, параграф 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че прехвърлянето на 30 % от акциите в дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с данък върху добавената стойност услуги, не представлява прехвърляне на съвкупност или част от активи (стоки или услуги) по смисъла на тези разпоредби, независимо че останалите акционери практически едновременно прехвърлят на същото лице всички останали акции в дружеството и че това прехвърляне е в тясна връзка с извършваната за същото дружество дейност по управление. Всъщност понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“ обхваща прехвърлянето на предприятие или на самостоятелна част от предприятие, включваща имуществени и евентуално неимуществени активи, които взети заедно, съставляват предприятие или част от предприятие в състояние да извършва независима икономическа дейност. Въпреки това сами по себе си придобиването, притежаването и продажбата на дружествени дялове не представляват икономическа дейност по смисъла на Шеста директива, тъй като самото придобиване на финансово участие в други предприятия не представлява използване на имущество с цел получаването на редовен приход от него. Ето защо прехвърлянето на акции в дадено дружество може независимо от размера на дяловото участие да се приравни на прехвърляне на съвкупност или част от активи само ако дяловото участие е в самостоятелна структурна единица, която позволява да се упражнява независима икономическа дейност, и ако приобретателят продължи тази дейност. Когато обаче не включва прехвърлянето на активи, самото прехвърляне на акции не позволява на приобретателя да продължи независимата икономическа дейност като правоприемник на прехвърлителя. В това отношение акционерите не са собственици на активите на предприятието, в което имат дялово участие, а са собственици на дялове и на това основание имат право на дивидент. Освен това съгласно основния принцип на системата на данъка върху добавената стойност този данък се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада данъкът, начислен пряко върху различните съставни елементи на цената. Текстът на член 5, параграф 8 от Шеста директива съдържа термина „прехвърлител“ в единствено число, което предполага, че не е предвидено тази разпоредба да се прилага в хипотезата, при която няколко прехвърлители продават дяловото си участие на един и същ купувач. Оттук следва, че всяка сделка трябва да се преценява поотделно и самостоятелно. (вж. точки 32, 36, 38, 39, 45—47 и 58 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 213, 214 и 273, Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС, Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност, Законосъобразност, Борба срещу данъчните измами, Принцип на пропорционалност.

Дело C-527/11 Valsts ieņēmumu dienests срещу Ablessio SIA (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 213, 214 и 273 — Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС — Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Законосъобразност — Борба срещу данъчните измами — Принцип на пропорционалност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 14 март 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране на данъчнозадълженото лице — Цели (член 214 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически дейности — Включване (член 9, параграф 1 и член 213, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране — Отказ на държава членка да предостави идентификационен номер на дружество, което не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Допустимост — Условие — Вероятност за измама — Спазване на принципа на пропорционалност (членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото (член 267 ДФЕС) Вж. текста на решението. (вж. точки 18 и 19) Вж. текста на решението. (вж. точки 24—26) Членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на това данъчната администрация на държава членка да откаже предоставянето на идентификационен номер по данъка за добавената стойност на дружество с единствения мотив, че според тази администрация то не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност и че притежателят на части от капитала на това дружество вече е получавал многократно такъв номер за дружества, които никога не са упражнявали реално икономическа дейност и части от капитала на които са били прехвърлени скоро след предоставянето на този номер, без въпросната данъчна администрация да е установила въз основа на обективни данни, че съществуват сериозни индиции, даващи възможност да се заподозре, че предоставеният идентификационен номер по данъка за добавената стойност ще бъде използван по измамен начин. Запитващата юрисдикция следва да извърши преценка дали тази данъчна администрация е предоставила сериозни индиции за съществуването на опасност от измама. В действителност, за да се счита за пропорционален на целта за предотвратяване на данъчните измами, отказът за идентификация на данъчнозадължено лице посредством индивидуален номер трябва да почива на сериозни индиции, даващи възможност обективно да се приеме за вероятно посоченият номер да се използва по измамен начин. Такова решение трябва да се основава на цялостна преценка на обстоятелствата по случая и на доказателствата, събрани в рамките на проверката на сведенията, предоставени от заинтересованото предприятие. В това отношение все пак не може да се изключи възможността обстоятелства от такова естество в съчетание с други обективни данни, позволяващи да се заподозрат измамни намерения на данъчнозадълженото лице, да могат да съставляват индиции, които следва да бъдат взети предвид в рамките на цялостната преценка на опасността от измама. (вж. точки 27, 34 и 36—39 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 35) Дело C-527/11 Valsts ieņēmumu dienests срещу Ablessio SIA (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 213, 214 и 273 — Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС — Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Законосъобразност — Борба срещу данъчните измами — Принцип на пропорционалност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 14 март 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране на данъчнозадълженото лице — Цели (член 214 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически дейности — Включване (член 9, параграф 1 и член 213, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране — Отказ на държава членка да предостави идентификационен номер на дружество, което не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Допустимост — Условие — Вероятност за измама — Спазване на принципа на пропорционалност (членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото (член 267 ДФЕС) Вж. текста на решението. (вж. точки 18 и 19) Вж. текста на решението. (вж. точки 24—26) Членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на това данъчната администрация на държава членка да откаже предоставянето на идентификационен номер по данъка за добавената стойност на дружество с единствения мотив, че според тази администрация то не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност и че притежателят на части от капитала на това дружество вече е получавал многократно такъв номер за дружества, които никога не са упражнявали реално икономическа дейност и части от капитала на които са били прехвърлени скоро след предоставянето на този номер, без въпросната данъчна администрация да е установила въз основа на обективни данни, че съществуват сериозни индиции, даващи възможност да се заподозре, че предоставеният идентификационен номер по данъка за добавената стойност ще бъде използван по измамен начин. Запитващата юрисдикция следва да извърши преценка дали тази данъчна администрация е предоставила сериозни индиции за съществуването на опасност от измама. В действителност, за да се счита за пропорционален на целта за предотвратяване на данъчните измами, отказът за идентификация на данъчнозадължено лице посредством индивидуален номер трябва да почива на сериозни индиции, даващи възможност обективно да се приеме за вероятно посоченият номер да се използва по измамен начин. Такова решение трябва да се основава на цялостна преценка на обстоятелствата по случая и на доказателствата, събрани в рамките на проверката на сведенията, предоставени от заинтересованото предприятие. В това отношение все пак не може да се изключи възможността обстоятелства от такова естество в съчетание с други обективни данни, позволяващи да се заподозрат измамни намерения на данъчнозадълженото лице, да могат да съставляват индиции, които следва да бъдат взети предвид в рамките на цялостната преценка на опасността от измама. (вж. точки 27, 34 и 36—39 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 35)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане, Отказ.

Дело C-285/11 Боник EOOД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Варненски административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Отказ“ Резюме – Решение на Съда (трети състав) от 6 декември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ на основание липсата на реално осъществяване на доставката на стоки поради измами и нередности — Недопустимост — Граници — Проверка, възложена на националния съд (членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция. Тъй като отказът да се признае право на приспадане, представлява изключение от прилагането на основния принцип, какъвто се явява това право, режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива, не допуска данъчнозадължено лице — което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след осъществената от данъчнозадълженото лице доставка е опорочена поради измама с данък върху добавената стойност — да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане. Всъщност установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавния бюджет. (вж. точки 41—43 и 45 и диспозитива) Дело C-285/11 Боник EOOД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Варненски административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Отказ“ Резюме – Решение на Съда (трети състав) от 6 декември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ на основание липсата на реално осъществяване на доставката на стоки поради измами и нередности — Недопустимост — Граници — Проверка, възложена на националния съд (членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция. Тъй като отказът да се признае право на приспадане, представлява изключение от прилагането на основния принцип, какъвто се явява това право, режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива, не допуска данъчнозадължено лице — което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след осъществената от данъчнозадълженото лице доставка е опорочена поради измама с данък върху добавената стойност — да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане. Всъщност установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавния бюджет. (вж. точки 41—43 и 45 и диспозитива)

Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Доставка на стоки, Данъчно облагане на верижни сделки, Отказ да бъде приложено данъчно освобождаване поради липса на посочване на идентификационния номер по ДДС на придобиващото лице.

Дело C-587/10 Vogtländische Straßen-, Tief- und Rohrleitungsbau GmbH Rodewisch (VSTR) срещу Finanzamt Plauen (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Доставка на стоки — Данъчно облагане на верижни сделки — Отказ да бъде приложено данъчно освобождаване поради липса на посочване на идентификационния номер по ДДС на придобиващото лице“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 27 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Вътреобщностна доставка — Понятие (член 28в, част A, буква a), първа алинея от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 98/80 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Освобождаване на доставките на стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Последователни доставки, които са свързани с едни и същи стоки и които са предмет на една-единствена вътреобщностна пратка или на един-единствен вътреобщностен превоз на стоки — Отнасяне на тази пратка или превоз към една от двете последователни доставки — Критерии — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 28в, част A, буква a), първа алинея от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 98/80 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Освобождаване на доставките на стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Изискване доставчикът да предостави идентификационния номер по данък върху добавената стойност на придобиващото лице — Допустимост — Условие (член 28в, част A, буква a), първа алинея от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 98/80 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 29 и 30) Вж. текста на решението. (вж. точки 31—37) Член 28в, част A, буква a), първа алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 98/80, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска данъчната администрация на държава членка да постави освобождаването от данък върху добавената стойност на вътреобщностна доставка в зависимост от предоставянето от доставчика на идентификационния номер по данък върху добавената стойност на придобиващото лице, като обаче отказът за предоставяне на ползването на това данъчно освобождаване не трябва да се основава единствено на довода, че това задължение не е спазено, когато доставчикът, действайки добросъвестно и след вземане на всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, не може да предостави този идентификационен номер, но предоставя друга информация, която в достатъчна степен може да докаже, че придобиващото лице е данъчнозадължено лице, действащо в това качество в разглежданата сделка. Освен условията, свързани с качеството на данъчнозадължените лица, с прехвърлянето на правото на разпореждане с дадена стока като собственик и с физическото преместване на стоките от една държава членка в друга, не би следвало да се изисква никакво друго условие, за да се определи дадена операция като вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на стоки. Следователно, за да се ползва от данъчното освобождаване на основание член 28в, част A, буква a), първа алинея от Шеста директива, доставчикът не може да бъде задължаван да представя доказателства, свързани с данъчното облагане на вътреобщностното придобиване на разглежданите стоки. (вж. точки 55 и 58 и диспозитива) Дело C-587/10 Vogtländische Straßen-, Tief- und Rohrleitungsbau GmbH Rodewisch (VSTR) срещу Finanzamt Plauen (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Доставка на стоки — Данъчно облагане на верижни сделки — Отказ да бъде приложено данъчно освобождаване поради липса на посочване на идентификационния номер по ДДС на придобиващото лице“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 27 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Вътреобщностна доставка — Понятие (член 28в, част A, буква a), първа алинея от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 98/80 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Освобождаване на доставките на стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Последователни доставки, които са свързани с едни и същи стоки и които са предмет на една-единствена вътреобщностна пратка или на един-единствен вътреобщностен превоз на стоки — Отнасяне на тази пратка или превоз към една от двете последователни доставки — Критерии — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 28в, част A, буква a), първа алинея от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 98/80 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Освобождаване на доставките на стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Изискване доставчикът да предостави идентификационния номер по данък върху добавената стойност на придобиващото лице — Допустимост — Условие (член 28в, част A, буква a), първа алинея от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 98/80 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 29 и 30) Вж. текста на решението. (вж. точки 31—37) Член 28в, част A, буква a), първа алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 98/80, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска данъчната администрация на държава членка да постави освобождаването от данък върху добавената стойност на вътреобщностна доставка в зависимост от предоставянето от доставчика на идентификационния номер по данък върху добавената стойност на придобиващото лице, като обаче отказът за предоставяне на ползването на това данъчно освобождаване не трябва да се основава единствено на довода, че това задължение не е спазено, когато доставчикът, действайки добросъвестно и след вземане на всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, не може да предостави този идентификационен номер, но предоставя друга информация, която в достатъчна степен може да докаже, че придобиващото лице е данъчнозадължено лице, действащо в това качество в разглежданата сделка. Освен условията, свързани с качеството на данъчнозадължените лица, с прехвърлянето на правото на разпореждане с дадена стока като собственик и с физическото преместване на стоките от една държава членка в друга, не би следвало да се изисква никакво друго условие, за да се определи дадена операция като вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на стоки. Следователно, за да се ползва от данъчното освобождаване на основание член 28в, част A, буква a), първа алинея от Шеста директива, доставчикът не може да бъде задължаван да представя доказателства, свързани с данъчното облагане на вътреобщностното придобиване на разглежданите стоки. (вж. точки 55 и 58 и диспозитива)