Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/EО, Членове 273 и 287, Задължение за служебна регистрация на данъчнозадължено лице по ДДС, Облагаемост на ветеринарномедицинските услуги, Принцип на правна сигурност, Принцип на защита на оправданите правни очаквания.

Дело C-144/14 Cabinet Medical Veterinar Dr. Tomoiagă Andrei срещу Direcția Generală Regională a Finanțelor Publice Cluj Napoca prin Administrația Județeană a Finanțelor Publice Maramureș (Преюдициално запитване, отправено от Tribunalul Maramureș) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/EО — Членове 273 и 287 — Задължение за служебна регистрация на данъчнозадължено лице по ДДС — Облагаемост на ветеринарномедицинските услуги — Принцип на правна сигурност — Принцип на защита на оправданите правни очаквания“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 9 юли 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Ветеринарномедицинските грижи — Специален режим на освобождаване — Превишаване на прага за освобождаване и облагане с данъка — Задължение за служебна регистрация на данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност — Липса (член 213, параграф 1, член 214, параграф 1, член 250, параграф 1, членове 273 и 287 от Директива 2006/112 на Съвета) Право на Европейския съюз — Принципи — Правна сигурност — Обхват Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Преквалифициране на освободена сделка по предоставяне на ветеринарна услуга в дейност, облагаема с данък върху добавената стойност — Допустимост с оглед на принципа на правна сигурност — Липса на редовно прилагане на този данък от националните органи — Допустимост с оглед на принципа на защита на оправданите правни очаквания — Проверка от страна на националния съд (членове 273 и 287 от Директива 2006/112 на Съвета) Право на Европейския съюз — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия — Конкретни уверения, предоставени от администрацията Член 273, първа алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/162, не задължава държавите членки да регистрират служебно данъчнозадължено лице с оглед на събирането на данък върху добавената стойност единствено въз основа на данъчни декларации, различни от декларациите във връзка с този данък, въпреки че въз основа на тях е станало възможно да се установи превишаването от това данъчнозадължено лице на прага за освобождаване от този данък. Всъщност, макар че държавите членки следва да проверяват декларациите на данъчнозадължените лица, отчетите на същите и другите относими документи, както и да изчисляват и събират дължимия данък, по силата на член 213, параграф 1 от тази директива заинтересованото лице има задължение, на първо място, да декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице. Впрочем държавите членки разполагат с известна свобода на преценка при приемането на мерки, за да осигурят идентификацията на данъчнозадължените лица за целите на данъка върху добавената стойност. На второ място, държавите членки са длъжни да гарантират спазването на задълженията, които данъчнозадължените лица имат, като същевременно се ползват в това отношение с известна свобода, що се отнася именно до начина на използване на средствата, с които разполагат. От това следва, че Директива 2006/112 не налага на държавите членки да приемат законодателни и административни мерки, които да осигурят едновременно с обработването на данъчните декларации, различни от декларациите във връзка с данъка върху добавената стойност, проверка за спазването на задълженията на данъчнозадълженото лице във връзка с този данък, при положение че такива декларации освен това не съдържат непременно всички данни, които могат да бъдат представени в декларация по данъка върху добавената стойност в съответствие с член 250, параграф 1 от Директива 2006/112 и са необходими за установяването на този данък. (вж. т. 26, 28—31; т. 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 34 и 35) Принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания не са пречка данъчна администрация да реши ветеринарномедицинските услуги да бъдат облагани с данък върху добавената стойност, вследствие на премахването на дадена сделка от списъка на освободените от данък върху добавената стойност, стига това решение да се основава на ясни правила и практиката на тази администрация да не е била от такова естество, че да е предизвикала в съзнанието на предпазлив и съобразителен икономически оператор основателно доверие във факта, че този данък няма да се прилага по отношение на такива услуги, което запитващата юрисдикция следва да провери. Действително, от една страна, сам по себе си фактът, че докато тече давностният срок, данъчната администрация променя квалификацията на дадена сделка, като я счита за икономическа дейност, която се облага с данък върху добавената стойност, не може да наруши принципа на правна сигурност. Що се отнася, от друга страна, до принципа на защита на оправданите правни очаквания, обстоятелството, че националните данъчни органи не облагали редовно ветеринарномедицинските услуги с данък върху добавената стойност след премахването на ветеринарномедицинските грижи от списъка на освободените от данък върху добавената стойност сделки, не би било достатъчно a priori, освен при наличието на съвсем специални обстоятелства, да създаде в съзнанието на нормално предпазлив и съобразителен икономически оператор основателно доверие във факта, че този данък няма да се прилага по отношение на такива услуги, при положение че този данък е с общо приложение и ветеринарномедицинските услуги са били извадени от списъка на освободените сделки още на 1 януари 2007 г. (вж. т. 41, 46 и 48; т. 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 43 и 44)

Данъчни въпроси, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Извършени доставки, Контрол, Доставчик, който не разполага с необходимите средства, Понятие за данъчна измама -Задължение за служебно установяване на данъчната измама, Изискване за реална доставка на услугата, Задължение за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност, Съдебни спорове, Забрана за съда да квалифицира измамата като престъпление и да влошава положението на жалбоподателя.

Дело C-18/13 „МАКС ПЕН“ЕООД срещу Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“София (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град) „Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Извършени доставки — Контрол — Доставчик, който не разполага с необходимите средства — Понятие за данъчна измама — Задължение за служебно установяване на данъчната измама — Изискване за реална доставка на услугата — Задължение за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност — Съдебни спорове — Забрана за съда да квалифицира измамата като престъпление и да влошава положението на жалбоподателя“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 13 февруари 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Данък, начислен в издадените фактури от доставчик, който не разполага с необходимите средства за извършване на фактурираните услуги — Доставки, извършени от друг доставчик — Изключване на правото на приспадане — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Право на Европейския съюз — Съдебно производство пред националния съд — Служебно прилагане на разпоредба на правото на Съюза, водещо до отклоняване от установената в национално правило забрана на reformatio in pejus — Задължение за националния съд — Липса — Изключение Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, забраняваща приспадането на данъка върху добавената стойност в случай на наличие на измама или злоупотреба — Тълкуване на националното право от националния съд в светлината на текста и целта на Директива 2006/112 — Съобразяване на вътрешното право в неговата цялост и прилагане на неговите методи за тълкуване (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължение за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност — Обхват — Задължение на данъчнозадължено лице да съблюдава националните счетоводни стандарти — Допустимост — Условия (Регламент № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета; членове 242 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия — посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама — нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери. (вж. точка 32; точка 1 от диспозитива) Правото на Съюза не може да задължи националния съд да приложи служебно разпоредба на това право, когато подобно прилагане би довело до отклоняване от установения в неговото национално процесуално право принцип на забрана на reformatio in pejus. При все това не следва, че в спор, предмет на който от самото му начало е правото на приспадане на начисления в определени фактури данък върху добавената стойност, би могла да се прилага такава забрана за представянето от данъчната администрация в хода на съдебното производство на нови данни, които, доколкото се отнасят до същите фактури, не могат да се считат за влошаващи положението на данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане. (вж. точка 37) Когато националните юрисдикции имат задължението или възможността да съобразят служебно правните основания, изведени от задължителна норма на националното право, те трябва да направят това по отношение на задължителна норма на правото на Съюза като нормата, която изисква от националните административни и съдебни органи да откажат да признаят правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. При преценката дали позоваването на това право на приспадане е с измамна цел или с цел злоупотреба, тези юрисдикции следва да тълкуват националното право, доколкото е възможно, в светлината на текста и целите на Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, за да се постигне предвиденият от нея резултат, което изисква посочените юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от това право методи за тълкуване. В това отношение, дори и норма на националното право да квалифицира данъчната измама като престъпление и такава квалификация да може да бъде дадена единствено от наказателния съд, не следва, че подобна норма би била пречка съдът, комуто е възложено да прецени законосъобразността на ревизионен акт, с който се оспорва приспадането от данъчнозадължено лице на данъка върху добавената стойност, да изходи от обективните данни, представени от данъчната администрация, за да установи наличието на измама, при положение че съгласно друга разпоредба на националното право не е налице право на данъчен кредит за данък върху добавената стойност, който е „начислен неправомерно“. (вж. точки 38 и 39; точка 2 от диспозитива) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, доколкото по-специално изисква в член 242 от всяко данъчнозадължено лице да води достатъчно подробна счетоводна отчетност за целите на прилагане на данъка върху добавената стойност и на неговия контрол от данъчните органи, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска съответната държава членка, в предвидените в член 273 от същата директива граници, да изисква от всяко данъчнозадължено лице да съблюдава в това отношение съвкупността от националните счетоводни стандарти, съответстващи на международните счетоводни стандарти, стига приетите в този смисъл мерки да не надхвърлят необходимото за постигането на целите да се осигури правилното събиране на данъка и предотвратяването на измамите. В това отношение Директива 2006/112 не допуска национална разпоредба, съгласно която услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от съответната доставка. Следователно моментът, в който данъкът става изискуем и следователно подлежи на приспадане от данъчнозадълженото лице, не може да бъде определен по общ начин чрез изпълнението на формалности като вписването в счетоводството на доставчиците на разходите, които те са направили за доставката на техните услуги. Освен това, ако са съобразени с тези граници, допълнителните национални счетоводни стандарти, които са създадени въз основа на международните счетоводни стандарти, приложими в Съюза при предвидените от Регламент № 1606/2002 условия, са допустими от правото на Съюза. (вж. точки 44, 46 и 48; точка 3 от диспозитива) Дело C-18/13 „МАКС ПЕН“ЕООД срещу Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“София (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град) „Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Извършени доставки — Контрол — Доставчик, който не разполага с необходимите средства — Понятие за данъчна измама — Задължение за служебно установяване на данъчната измама — Изискване за реална доставка на услугата — Задължение за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност — Съдебни спорове — Забрана за съда да квалифицира измамата като престъпление и да влошава положението на жалбоподателя“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 13 февруари 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Данък, начислен в издадените фактури от доставчик, който не разполага с необходимите средства за извършване на фактурираните услуги — Доставки, извършени от друг доставчик — Изключване на правото на приспадане — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Право на Европейския съюз — Съдебно производство пред националния съд — Служебно прилагане на разпоредба на правото на Съюза, водещо до отклоняване от установената в национално правило забрана на reformatio in pejus — Задължение за националния съд — Липса — Изключение Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, забраняваща приспадането на данъка върху добавената стойност в случай на наличие на измама или злоупотреба — Тълкуване на националното право от националния съд в светлината на текста и целта на Директива 2006/112 — Съобразяване на вътрешното право в неговата цялост и прилагане на неговите методи за тълкуване (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължение за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност — Обхват — Задължение на данъчнозадължено лице да съблюдава националните счетоводни стандарти — Допустимост — Условия (Регламент № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета; членове 242 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия — посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама — нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери. (вж. точка 32; точка 1 от диспозитива) Правото на Съюза не може да задължи националния съд да приложи служебно разпоредба на това право, когато подобно прилагане би довело до отклоняване от установения в неговото национално процесуално право принцип на забрана на reformatio in pejus. При все това не следва, че в спор, предмет на който от самото му начало е правото на приспадане на начисления в определени фактури данък върху добавената стойност, би могла да се прилага такава забрана за представянето от данъчната администрация в хода на съдебното производство на нови данни, които, доколкото се отнасят до същите фактури, не могат да се считат за влошаващи положението на данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане. (вж. точка 37) Когато националните юрисдикции имат задължението или възможността да съобразят служебно правните основания, изведени от задължителна норма на националното право, те трябва да направят това по отношение на задължителна норма на правото на Съюза като нормата, която изисква от националните административни и съдебни органи да откажат да признаят правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. При преценката дали позоваването на това право на приспадане е с измамна цел или с цел злоупотреба, тези юрисдикции следва да тълкуват националното право, доколкото е възможно, в светлината на текста и целите на Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, за да се постигне предвиденият от нея резултат, което изисква посочените юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от това право методи за тълкуване. В това отношение, дори и норма на националното право да квалифицира данъчната измама като престъпление и такава квалификация да може да бъде дадена единствено от наказателния съд, не следва, че подобна норма би била пречка съдът, комуто е възложено да прецени законосъобразността на ревизионен акт, с който се оспорва приспадането от данъчнозадължено лице на данъка върху добавената стойност, да изходи от обективните данни, представени от данъчната администрация, за да установи наличието на измама, при положение че съгласно друга разпоредба на националното право не е налице право на данъчен кредит за данък върху добавената стойност, който е „начислен неправомерно“. (вж. точки 38 и 39; точка 2 от диспозитива) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, доколкото по-специално изисква в член 242 от всяко данъчнозадължено лице да води достатъчно подробна счетоводна отчетност за целите на прилагане на данъка върху добавената стойност и на неговия контрол от данъчните органи, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска съответната държава членка, в предвидените в член 273 от същата директива граници, да изисква от всяко данъчнозадължено лице да съблюдава в това отношение съвкупността от националните счетоводни стандарти, съответстващи на международните счетоводни стандарти, стига приетите в този смисъл мерки да не надхвърлят необходимото за постигането на целите да се осигури правилното събиране на данъка и предотвратяването на измамите. В това отношение Директива 2006/112 не допуска национална разпоредба, съгласно която услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от съответната доставка. Следователно моментът, в който данъкът става изискуем и следователно подлежи на приспадане от данъчнозадълженото лице, не може да бъде определен по общ начин чрез изпълнението на формалности като вписването в счетоводството на доставчиците на разходите, които те са направили за доставката на техните услуги. Освен това, ако са съобразени с тези граници, допълнителните национални счетоводни стандарти, които са създадени въз основа на международните счетоводни стандарти, приложими в Съюза при предвидените от Регламент № 1606/2002 условия, са допустими от правото на Съюза. (вж. точки 44, 46 и 48; точка 3 от диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност, Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура, Отстраняване на нарушението, Внасяне на данъка, Държавен бюджет, Липса на вреда, Административна санкция.

Keywords Summary Keywords 1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство (член 267 ДФЕС) 2. Държави членки — Запазена компетентност — Област на санкциите във връзка с данъка върху добавената стойност — Задължение за упражняване на тази компетентност при спазване на правото на Съюза и общите му принципи 3. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Обхват — Санкция за забава, предвидена от държава членка за данъчнозадължено лице, което не е изпълнило задължението си за счетоводно отразяване — Отстраняване на нарушението — Внасяне на данъка — Допустимост — Преценка на определени обстоятелства от националната юрисдикция с оглед на членове 242 и 273 от Директива 2006/112, както и с оглед на принципа на пропорционалност (членове 242 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. Вж. текста на решението. (вж. точка 27) 2. Вж. текста на решението. (вж. точка 31) 3. Принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация на държава членка да наложи на данъчнозадължено лице, което не е изпълнило в предвидения в националното законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и да декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него данък върху добавената стойност, имуществена санкция в размера на невнесения в посочения срок данък, когато впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер и съответните лихви. Националната юрисдикция следва да прецени — предвид членове 242 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство, и по-специално на срока, в който нарушението е отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон, за които отговаря данъчнозадълженото лице — дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. Действително правните субекти не могат да се позовават на нормите на Съюза с измамна или противоправна цел. Следва все пак да се подчертае, че късното начисляване на данъка само по себе си не би могло да се приравни на злоупотреба. (вж. точки 41—43 и диспозитива) Дело C-259/12 Териториална дирекция на Националната агенция за приходите — Пловдив срещу „Родопи-M 91“ ООД (Преюдициално запитване, отправено от Пловдивски административен съд) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност — Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура — Отстраняване на нарушението — Внасяне на данъка — Държавен бюджет — Липса на вреда — Административна санкция“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 20 юни 2013 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство (член 267 ДФЕС) Държави членки — Запазена компетентност — Област на санкциите във връзка с данъка върху добавената стойност — Задължение за упражняване на тази компетентност при спазване на правото на Съюза и общите му принципи Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Обхват — Санкция за забава, предвидена от държава членка за данъчнозадължено лице, което не е изпълнило задължението си за счетоводно отразяване — Отстраняване на нарушението — Внасяне на данъка — Допустимост — Преценка на определени обстоятелства от националната юрисдикция с оглед на членове 242 и 273 от Директива 2006/112, както и с оглед на принципа на пропорционалност (членове 242 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 27) Вж. текста на решението. (вж. точка 31) Принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация на държава членка да наложи на данъчнозадължено лице, което не е изпълнило в предвидения в националното законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и да декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него данък върху добавената стойност, имуществена санкция в размера на невнесения в посочения срок данък, когато впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер и съответните лихви. Националната юрисдикция следва да прецени — предвид членове 242 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство, и по-специално на срока, в който нарушението е отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон, за които отговаря данъчнозадълженото лице — дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. Действително правните субекти не могат да се позовават на нормите на Съюза с измамна или противоправна цел. Следва все пак да се подчертае, че късното начисляване на данъка само по себе си не би могло да се приравни на злоупотреба. (вж. точки 41—43 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 213, 214 и 273, Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС, Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност, Законосъобразност, Борба срещу данъчните измами, Принцип на пропорционалност.

Дело C-527/11 Valsts ieņēmumu dienests срещу Ablessio SIA (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 213, 214 и 273 — Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС — Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Законосъобразност — Борба срещу данъчните измами — Принцип на пропорционалност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 14 март 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране на данъчнозадълженото лице — Цели (член 214 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически дейности — Включване (член 9, параграф 1 и член 213, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране — Отказ на държава членка да предостави идентификационен номер на дружество, което не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Допустимост — Условие — Вероятност за измама — Спазване на принципа на пропорционалност (членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото (член 267 ДФЕС) Вж. текста на решението. (вж. точки 18 и 19) Вж. текста на решението. (вж. точки 24—26) Членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на това данъчната администрация на държава членка да откаже предоставянето на идентификационен номер по данъка за добавената стойност на дружество с единствения мотив, че според тази администрация то не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност и че притежателят на части от капитала на това дружество вече е получавал многократно такъв номер за дружества, които никога не са упражнявали реално икономическа дейност и части от капитала на които са били прехвърлени скоро след предоставянето на този номер, без въпросната данъчна администрация да е установила въз основа на обективни данни, че съществуват сериозни индиции, даващи възможност да се заподозре, че предоставеният идентификационен номер по данъка за добавената стойност ще бъде използван по измамен начин. Запитващата юрисдикция следва да извърши преценка дали тази данъчна администрация е предоставила сериозни индиции за съществуването на опасност от измама. В действителност, за да се счита за пропорционален на целта за предотвратяване на данъчните измами, отказът за идентификация на данъчнозадължено лице посредством индивидуален номер трябва да почива на сериозни индиции, даващи възможност обективно да се приеме за вероятно посоченият номер да се използва по измамен начин. Такова решение трябва да се основава на цялостна преценка на обстоятелствата по случая и на доказателствата, събрани в рамките на проверката на сведенията, предоставени от заинтересованото предприятие. В това отношение все пак не може да се изключи възможността обстоятелства от такова естество в съчетание с други обективни данни, позволяващи да се заподозрат измамни намерения на данъчнозадълженото лице, да могат да съставляват индиции, които следва да бъдат взети предвид в рамките на цялостната преценка на опасността от измама. (вж. точки 27, 34 и 36—39 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 35) Дело C-527/11 Valsts ieņēmumu dienests срещу Ablessio SIA (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 213, 214 и 273 — Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС — Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Законосъобразност — Борба срещу данъчните измами — Принцип на пропорционалност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 14 март 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране на данъчнозадълженото лице — Цели (член 214 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически дейности — Включване (член 9, параграф 1 и член 213, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране — Отказ на държава членка да предостави идентификационен номер на дружество, което не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Допустимост — Условие — Вероятност за измама — Спазване на принципа на пропорционалност (членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото (член 267 ДФЕС) Вж. текста на решението. (вж. точки 18 и 19) Вж. текста на решението. (вж. точки 24—26) Членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на това данъчната администрация на държава членка да откаже предоставянето на идентификационен номер по данъка за добавената стойност на дружество с единствения мотив, че според тази администрация то не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност и че притежателят на части от капитала на това дружество вече е получавал многократно такъв номер за дружества, които никога не са упражнявали реално икономическа дейност и части от капитала на които са били прехвърлени скоро след предоставянето на този номер, без въпросната данъчна администрация да е установила въз основа на обективни данни, че съществуват сериозни индиции, даващи възможност да се заподозре, че предоставеният идентификационен номер по данъка за добавената стойност ще бъде използван по измамен начин. Запитващата юрисдикция следва да извърши преценка дали тази данъчна администрация е предоставила сериозни индиции за съществуването на опасност от измама. В действителност, за да се счита за пропорционален на целта за предотвратяване на данъчните измами, отказът за идентификация на данъчнозадължено лице посредством индивидуален номер трябва да почива на сериозни индиции, даващи възможност обективно да се приеме за вероятно посоченият номер да се използва по измамен начин. Такова решение трябва да се основава на цялостна преценка на обстоятелствата по случая и на доказателствата, събрани в рамките на проверката на сведенията, предоставени от заинтересованото предприятие. В това отношение все пак не може да се изключи възможността обстоятелства от такова естество в съчетание с други обективни данни, позволяващи да се заподозрат измамни намерения на данъчнозадълженото лице, да могат да съставляват индиции, които следва да бъдат взети предвид в рамките на цялостната преценка на опасността от измама. (вж. точки 27, 34 и 36—39 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 35)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане, Преклузивен срок за упражняване на правото на приспадане на ДДС, Принцип на ефективност, Отказ да се признае правото на приспадане на ДДС, Принцип на данъчен неутралитет.

Дело C-284/11 „ЕМС-България транспорт“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — Пловдив (Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Преклузивен срок за упражняване на правото на приспадане на ДДС — Принцип на ефективност — Отказ да се признае правото на приспадане на ДДС — Принцип на данъчен неутралитет“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Упражняване на правото — Преклузивен срок — Допустимост — Условия — Спазване на принципа на ефективност — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 179, параграф 1, член 180 и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Принцип на данъчен неутралитет — Отказ да се признае правото на приспадане в случай на късно начисляване на данъка — Недопустимост — Заплащане на лихва за забава — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност (Директива 2006/112 на Съвета) Член 179, параграф 1 и членове 180 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат съществуването на преклузивен срок, обуславящ упражняването на правото на приспадане, ако той не прави прекомерно трудно или практически невъзможно упражняването на това право. Подобна преценка следва да се направи от националната юрисдикция, която може по-специално да вземе предвид последвалото удължаване на съответния преклузивен срок, както и продължителността на процедура за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност, която трябва да се осъществи в същия срок, за да може да се упражни правото на приспадане. (вж. точка 64; точка 1 от диспозитива) Принципът на данъчен неутралитет не допуска санкция, която се изразява в отказ да се признае правото на приспадане в случай на късно начисляване на данък върху добавената стойност, но допуска заплащането на лихва за забава, при условие че тази санкция спазва принципа на пропорционалност, което трябва да се установи от запитващата юрисдикция. Всъщност, макар държавите членки да могат да налагат санкции за неспазването на задължения, целящи да осигурят правилното събиране на данъка и да предотвратят данъчни измами, те не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на преследваната цел. Предвид доминиращото място на правото на приспадане в общата система на данъка върху добавената стойност, санкция, която се изразява в пълен отказ да се признае правото на приспадане, изглежда непропорционална в случай, при който не е установена нито злоупотреба, нито вреда за бюджета на държавата. (вж. точки 67, 70 и 77; точка 2 от диспозитива) Дело C-284/11 „ЕМС-България транспорт“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — Пловдив (Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Преклузивен срок за упражняване на правото на приспадане на ДДС — Принцип на ефективност — Отказ да се признае правото на приспадане на ДДС — Принцип на данъчен неутралитет“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Упражняване на правото — Преклузивен срок — Допустимост — Условия — Спазване на принципа на ефективност — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 179, параграф 1, член 180 и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Принцип на данъчен неутралитет — Отказ да се признае правото на приспадане в случай на късно начисляване на данъка — Недопустимост — Заплащане на лихва за забава — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност (Директива 2006/112 на Съвета) Член 179, параграф 1 и членове 180 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат съществуването на преклузивен срок, обуславящ упражняването на правото на приспадане, ако той не прави прекомерно трудно или практически невъзможно упражняването на това право. Подобна преценка следва да се направи от националната юрисдикция, която може по-специално да вземе предвид последвалото удължаване на съответния преклузивен срок, както и продължителността на процедура за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност, която трябва да се осъществи в същия срок, за да може да се упражни правото на приспадане. (вж. точка 64; точка 1 от диспозитива) Принципът на данъчен неутралитет не допуска санкция, която се изразява в отказ да се признае правото на приспадане в случай на късно начисляване на данък върху добавената стойност, но допуска заплащането на лихва за забава, при условие че тази санкция спазва принципа на пропорционалност, което трябва да се установи от запитващата юрисдикция. Всъщност, макар държавите членки да могат да налагат санкции за неспазването на задължения, целящи да осигурят правилното събиране на данъка и да предотвратят данъчни измами, те не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на преследваната цел. Предвид доминиращото място на правото на приспадане в общата система на данъка върху добавената стойност, санкция, която се изразява в пълен отказ да се признае правото на приспадане, изглежда непропорционална в случай, при който не е установена нито злоупотреба, нито вреда за бюджета на държавата. (вж. точки 67, 70 и 77; точка 2 от диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Шеста директива, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане, Условия за упражняване, Член 273, Национални мерки за борба с данъчните измами, Практика на националните данъчни органи, Отказ да се признае право на приспадане, когато издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, не е изпълнил нормативните си задължения, Тежест на доказване, Задължение на данъчнозадълженото лице да се увери и да докаже, че издателят на тази фактура е изпълнил нормативните си задължения.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална практика, съгласно която на данъчнозадълженото лице се отказва право на приспадане в случай на нарушения от страна на издателя на фактурата или на някой от неговите доставчици — Недопустимост — Граници — Условия (член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Национална практика, съгласно която на данъчнозадълженото лице се отказва право на приспадане в случай на нарушения от страна на издателя на фактурата — Отказ въпреки изпълнението на материалноправните условия във връзка с правото на приспадане и липсата на данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя — Недопустимост (член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. (вж. точка 50; точка 1 от диспозитива) 2. Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. (вж. точка 66; точка 2 от диспозитива) Съединени дела C-80/11 и C-142/11 Mahagében Kft срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (C-80/11) и Péter Dávid срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága (C-142/11) (Преюдициални запитвания, отправени от Baranya Megyei Bíróság и Jász-Nagykun-Szolnok Megyei Bíróság) „Данъчни въпроси — ДДС — Шеста директива — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Условия за упражняване — Член 273 — Национални мерки за борба с данъчните измами — Практика на националните данъчни органи — Отказ да се признае право на приспадане, когато издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, не е изпълнил нормативните си задължения — Тежест на доказване — Задължение на данъчнозадълженото лице да се увери и да докаже, че издателят на тази фактура е изпълнил нормативните си задължения“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална практика, съгласно която на данъчнозадълженото лице се отказва право на приспадане в случай на нарушения от страна на издателя на фактурата или на някой от неговите доставчици — Недопустимост — Граници — Условия (член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Национална практика, съгласно която на данъчнозадълженото лице се отказва право на приспадане в случай на нарушения от страна на издателя на фактурата — Отказ въпреки изпълнението на материалноправните условия във връзка с правото на приспадане и липсата на данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя — Недопустимост (член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. (вж. точка 50; точка 1 от диспозитива) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. (вж. точка 66; точка 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Директиви 77/388/ЕИО и 2006/112/ЕО, Възстановяване, Срок, Лихви, Прихващане, Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност, Защита на оправданите правни очаквания.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) 3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Summary 1. Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, разгледан във връзка с принципа на защита на оправданите правни очаквания, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда с обратна сила да се продължи срокът за възстановяване на надвзет данък върху добавената стойност, доколкото тази правна уредба лишава данъчнозадълженото лице от правото, с което е разполагало преди влизането ѝ в сила, да получи лихва за забава върху сумата, която трябва да му се възстанови. (вж. точка 41; точка 1 от диспозитива) 2. Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, разгледан в съответствие с принципа на данъчен неутралитет, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която общият срок за възстановяване на надвзетия данък върху добавената стойност, след изтичането на който се дължи лихва за забава върху сумата, която трябва да се възстанови, се продължава при започване на данъчна ревизия, като в резултат от това продължаване лихвата се дължи едва от датата на приключване на това производство, при положение че надвзетият данък вече е бил прехвърлен през трите данъчни периода, следващи този, през който надвзетият данък е бил налице. За сметка на това обстоятелството, че този общ срок е определен с продължителност от 45 дни, не е в разрез със споменатата разпоредба. (вж. точка 61; точка 2 от диспозитива) 3. Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска надвзетият данък върху добавената стойност да се възстановява чрез прихващане. Действително държавите членки със сигурност разполагат със свобода на действие при установяването на реда и условията за възстановяване на надвзетия данък върху добавената стойност, при положение че възстановяването се направи в разумен срок чрез плащане в брой или по равностоен начин и за данъчнозадълженото лице няма никакъв финансов риск. (вж. точки 64 и 67; точка 3 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 28в, A, буква а), Измама с ДДС, Отказ за освобождаване от ДДС във връзка с вътреобщностни доставки на стоки, Активно участие на продавача в измамата, Правомощия на държавите членки в борбата с измамите, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки (член 28в, А от Директива 77/388 на Съвета) Summary Когато вътреобщностната доставка на стоки действително е извършена, но при извършването ѝ доставчикът е прикрил самоличността на действителния купувач, за да му позволи да избегне плащането на данъка върху добавената стойност, държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките при вътреобщностната доставка, може да не допусне освобождаване за тази сделка въз основа на правомощията си съгласно първата част от изречението на член 28в, A от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2000/65. В това отношение представянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателствата, може да възпрепятства правилното събиране на данъка и следователно да застраши доброто функциониране на общата система на данъка върху добавената стойност. Подобни деяния обаче са с още по-голяма степен на обществена опасност, когато са извършени в рамките на преходния режим за облагане на вътреобщностните доставки, който функционира въз основа на предоставените от данъчнозадължените лица доказателства. Следователно правото на Съюза не е пречка държавите членки да считат съставянето на фактури с невярно съдържание за част от данъчна измама и в този случай да не допускат освобождаване. При особени случаи обаче, при които въпреки взаимната помощ и административното сътрудничество между данъчните органи на съответните държави членки има основателни причини да се предполага, че в държавата членка по местоназначение може да не бъде платен ДДС за вътреобщностното придобиване, което съответства на посочената доставка, държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките, по принцип е длъжна да не допуска освобождаване в полза на доставчика на стоките и да го задължи впоследствие да внесе данъка, за да се избегне опасността сделката да остане изцяло необложена. Всъщност в съответствие с основния принцип на общата система на данъка върху добавената стойност този данък се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада ДДС, начислен пряко върху различните елементи на себестойността. (вж. точки 48, 49, 52 и 55 и диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Право на приспадане -Намаляване на размера на правото на приспадане при неизпълнение на задължение за използване на касов апарат с фискална памет.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 2, параграфи 1 и 2 от Директива 67/227 на Съвета и член 2, член 10, параграфи 1 и 2, и член 17, параграфи 1 и 2 от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 77/388 — Дерогиращи национални мерки — Понятие (член 27, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) 3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Забрана за събиране на други национални данъци, с характеристики на данъци върху оборота — Понятие „данъци върху оборота“ — Обхват (член 33 от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. Общата система на данъка върху добавената стойност, определена в член 2, параграфи 1 и 2 от Първа директива 67/227 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъка върху оборота, в член 2 и в член 10, параграфи 1 и 2, както и в член 17, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, съответно изменена с Директива 2004/7, допуска държава членка да ограничава временно размера на правото на приспадане на платения по получени доставки данък по отношение на данъчнозадължени лица, които не са изпълнили формалност по осчетоводяването на продажбите си, при условие че така предвидената санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност. Действително, като цели да осигури точното налагане и събиране на данъка и да предотврати измамите, това задължение за отчетност е сред мерките, които държавите членки могат да приемат на основание член 22, параграф 8 от Шеста директива. В този контекст, като предвижда, че частта на подлежащия на приспадане от данъчнозадълженото лице данък в случай на неизпълнение на това задължение за отчетност се намалява с 30 %, споменатата мярка трябва да се счита за административна санкция, чието възпиращо действие цели да осигури резултатността на това задължение за отчетност. Националната юрисдикция обаче е компетентна да провери, че правилата за определяне на размера на санкцията и условията за установяване, доказване и, евентуално, за постановяване на съдебен акт относно обстоятелствата, на които се позовава данъчният орган при прилагането на тази санкция, не водят до лишаване на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност от неговата същност, а оттам и не накърняват принципа на неутралитет относно данъчната тежест за всички икономически дейности. В това отношение размерът на удръжката, който е до 30 % и по този начин запазва основната част от размера на платения по получени доставки данък, не изглежда нито прекомерен, нито недостатъчен, за да осигури възпиращото въздействие на разглежданата санкция, а оттам и на нейната резултатност. Освен това подобна удръжка, основаваща се на размера на платените от данъчнозадълженото лице налози, не е явно лишена от всякаква връзка с равнището на икономическата дейност на заинтересуваното лице. По-нататък, след като тази санкция има за цел не да отстрани грешки в отчетността, а да ги предотврати, предварителното ѝ определяне, произтичащо от прилагането на фиксирания размер от 30 %, а оттам и липсата на връзка между нейния размер и стойността на евентуално допуснатите от данъчнозадълженото лице грешки, не биха могли да се вземат под внимание при преценката на пропорционалността на санкцията. (вж. точки 27, 28, 34—37, 39; точка 1 от диспозитива) 2. Национални разпоредби, които предвиждат налагане на административна санкция на данъчнозадължени лица по данъка върху добавената стойност, когато е установено, че те не са изпълнили задължението да използват касов апарат с фискална памет за осчетоводяване на оборота и размера на дължимия данък, не представляват „специални мерки за дерогация“, целящи предотвратяването на някои форми на данъчна измама и избягване на данъци по смисъла на член 27, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, съответно изменена с Директива 2004/7. Такава мярка не може да попадне в приложното поле на посочения член 27, параграф 1, тъй като тя е от същото естество като предвидените в член 22, параграф 8 от Шеста директива, по силата на който държавите членки могат да налагат други задължения, които считат за необходими за правилното налагане и събиране на данъка, както и за предотвратяването на измами. (вж. точки 41—43; точка 2 от диспозитива) 3. Член 33 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, съответно изменена с Директива 2004/7, не създава пречка за запазването на разпоредби като съдържащите се в полския закон за данъка върху стоките и услугите, които предвиждат административна санкция, която може да бъде наложена на данъчнозадължените по данъка върху добавената стойност лица, когато е установено, че не са изпълнили задължението да използват касов апарат с фискална памет за осчетоводяване на оборота и размера на дължимия данък. (вж. точка 49; точка 3 от диспозитива)