Данъчни въпроси, ДДС, Шеста директива 77/388/ЕИО, Членове 5 и 6, Квалифициране на търговска дейност като "доставка на стоки" или "доставка на услуги", Доставка на ястия или храни, готови за непосредствена консумация от щандове или каравани за хранене, Доставка в кино на пуканки и на чипсове "тортия" (начос) за непосредствена консумация, Предприятие за кетъринг, Приложение З, категория 1, Тълкуване на понятието "хранителни продукти.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки (член 5 от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги (член 6 от Директива 77/388 на Съвета) 3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възможност държавите членки да прилагат намалена ставка за някои доставки на стоки и услуги (член 12, параграф 3, буква а) от Директива 77/388 на Съвета и приложение З към нея) Summary 1. Член 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 92/111, следва да се тълкуват в смисъл, че доставката на прясно приготвени ястия или храни, готови за непосредствена консумация, от щандове или каравани за хранене или във фоайетата на кината, представлява доставка на стоки по смисъла на посочения член, когато анализът на цялостната сделка в качествено отношение показва, че елементите на предоставяне на услуги, които предхождат и съпътстват доставката на храните, не са с по-голяма тежест. В това отношение, тъй като приготвянето на крайния топъл продукт от щандове или каравани за хранене се свежда главно до общи и стандартни действия, които през повечето време се извършват не по поръчка на конкретен клиент, а постоянно или редовно в зависимост от общите очаквания за търсенето, то не представлява елемент на разглежданата сделка, който е с по-голяма тежест, и само по себе си не може да придаде на тази сделка характера на доставка на услуги. Освен това само по себе си наличието на мебели във фоайетата на кината, чието предназначение, но не изключително, е да улесни консумацията на тези храни, не може да се счете за елемент от доставката на услуги, който може да доведе до квалифицирането на цялостната сделка като доставка на услуги. (вж. точки 68, 73 и 81; точка 1 от диспозитива) 2. Член 6 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 92/111, следва да се тълкува в смисъл, че дейността, осъществявана от предприятие за кетъринг, представлява доставка на услуги по смисъла на посочения член, освен в случаите, когато това предприятие доставя само стандартни ястия без друг елемент на предоставяне на допълнителна услуга или когато от други специфични обстоятелства е видно, че доставката на ястия е доминиращият елемент на дадена сделка. Всъщност, за разлика от ястията, предлагани от щандовете, от караваните за хранене и от кината, ястията, доставяни по домовете от предприятията за кетъринг, като цяло не са резултат от обикновено стандартизирано приготвяне, а при тях предоставянето на услуги е застъпено в значително по-голяма степен и изискват повече работа и умения. (вж. точки 77 и 81; точка 1 от диспозитива) 3. Съгласно член 12, параграф 3, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 92/111, намалените ставки на данъка върху добавената стойност могат да се прилагат единствено за доставката на стоките и услугите, посочени в приложение З към тази директива. При доставка на стоки понятието „хранителни продукти“, съдържащо се в категория 1 от приложение З към Шеста директива, трябва да се тълкува в смисъл, че включва и ястията и храните, които са приготвени за непосредствена консумация чрез варене, печене, пържене или по друг начин. Всъщност тази разпоредба се отнася до хранителните продукти като цяло и не провежда никакво разграничение или ограничение в зависимост от вида търговия, начина на продажба, опаковката, приготвянето или температурата. (вж. точки 84, 85 и 88; точка 2 от диспозитива)

Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Случаи на освобождаване, Член 132, параграф 1, букви б) и в), Болнична и медицинска помощ и тясно свързани с тях дейности, Предоставяне на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии, Вземане, изследване и преработване на кръв от пъпната връв, Съхраняване на стволови клетки, Евентуална бъдеща терапевтична употреба, Сделки, представляващи съвкупност от елементи и действия.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на болничната и медицинската помощ и на тясно свързаните с тях дейности —Освобождаване на предоставянето на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии (член 132, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2006/112 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на болничната и медицинската помощ и на тясно свързаните с тях дейности (член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. Когато имат за цел единствено да гарантират наличието на определен ресурс за лечение, ако се породи необходимост от такова, но не и да служат за диагностика, терапия и, доколкото е възможно, успешно лечение на заболявания или разстройства на здравето, дейностите, изразяващи се в изпращане на комплект за вземане на кръв от пъпната връв на новородени, в изследване и преработване на тази кръв и евентуално в съхраняване на съдържащите се в нея стволови клетки с оглед на евентуална бъдеща терапевтична употреба, разглеждани заедно или поотделно, не попадат в обхвата нито на понятието „болнична и медицинска помощ“, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, нито в обхвата на понятието „предоставяне на медицинска помощ“, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква в) от тази директива. Това важи и по отношение на изследването на кръвта от пъпната връв, освен ако това изследване действително има диагностична цел, нещо което националната юрисдикция следва да провери. (вж. точка 47; точка 1 от диспозитива) 2. Понятието за дейности, „тясно свързани“ „с болничната и медицинската помощ“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща дейности, изразяващи се в изпращане на комплект за вземане на кръв от пъпната връв на новородени, в изследване на тази кръв и евентуално в съхраняване на съдържащите се в нея стволови клетки с оглед на използване при евентуална бъдеща терапия, с която тези дейности само евентуално са свързани и която нито действително е извършена, нито е в процес на извършване, нито пък е планирана. (вж. точка 52; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, A, параграф 1, буква б), Болнична и медицинска помощ, Тясно свързани дейности, Надлежно признати заведения с предназначение, подобно на болниците, терапевтичните или диагностичните медицински центрове, Частна банка за стволови клетки, Услуги по вземане, транспорт, изследване и складиране на кръв от пъпната връв на новородени, Евентуална автоложна или алогенна употреба на стволови клетки.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на болничната и медицинската помощ и на тясно свързаните с тях дейности (член 13, A, параграф 1, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на болничната и медицинската помощ и на тясно свързаните с тях дейности (Директива 2004/23 на Европейския парламент и на Съвета; член 13, A, параграф 1, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. Понятието за дейности, „тясно свързани“ „с болничната и медицинската помощ“ по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща дейности, изразяващи се във вземане, транспорт, изследване на кръв от пъпната връв и складиране на съдържащи се в тази кръв стволови клетки, когато оказваната в болнична среда медицинска помощ, с която тези дейности са само евентуално свързани, нито е действително предоставена, нито е в процес на предоставяне, нито е планирана. Всъщност е безспорно, че каквато и да е точната класификация предвид настоящото състояние на науката, за повечето лица, ползващи се от съответните дейности, няма и вероятно никога няма да има основна услуга, попадаща в обхвата на понятието „болнична и медицинска помощ“ по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива. Само при настъпването на две несигурни събития, а именно, на първо място, състоянието на медицинската наука да позволи или наложи използване на стволови клетки от пъпната връв за терапия или превенция на дадено заболяване, и на второ място, това заболяване или опасността от него да се прояви в конкретен случай, ще възникне достатъчно тясна връзка, от една страна, между болничната и медицинската помощ, която представлява основната услуга, и от друга страна, посочените по-горе дейности. При тези условия, дори да се допусне, че тези дейности не биха могли да имат друга цел освен използването на така запазени стволови клетки от пъпната връв във връзка с медицинска помощ, оказвана в болнична среда, и не биха могли да обслужват други цели, не може да се приеме, че тези дейности действително са извършени като услуги, съпътстващи болничната и медицинската помощ, която се оказва на ползващите се от тези услуги лица и представлява основната услуга. (вж. точки 47—49 и 52; точка 1 от диспозитива) 2. Когато услугите на банки за стволови клетки се извършват от оправомощен медицински персонал, въпреки че подобни банки за стволови клетки не получават никаква помощ от обществената схема за социално осигуряване и възнаграждението за предоставяните от тях услуги не се покрива съгласно тази схема, макар да притежават разрешение за работа с човешки тъкани и клетки, издадено от компетентните здравни органи на съответната държава членка съгласно Директива 2004/23 относно установяването на стандарти за качество и безопасност при даряването, доставянето, контрола, преработването, съхраняването, [складирането] и разпределянето на човешки тъкани и клетки органи, член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота допуска националните органи да приемат, че подобни банки за стволови клетки не представляват „[друго надлежно признато заведение] с подобно предназначение [като това на] болници, терапевтични или диагностични медицински центрове“ по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388. Тази разпоредба обаче сама по себе си не може да се тълкува и като налагаща на компетентните органи да откажат да приравнят частна банка за стволови клетки на „надлежно признато“ заведение за целите на въпросното освобождаване. Националната юрисдикция следва, доколкото е необходимо, да провери дали отказът за признаване за целите на освобождаването по член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388 е в съответствие с правото на Съюза, и в частност с принципа на данъчен неутралитет. Всъщност по принцип националното право на държавите членки следва да определи правилата, съгласно които да се признават по силата на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388 заведенията, направили подобно искане. Когато дадено данъчнозадължено лице поиска да се ползва със статут на надлежно признато заведение по смисъла на този член, компетентните органи трябва да се съобразят с определените от последната разпоредба граници на правото на преценка, като приложат принципите на правото на Съюза, и в частност принципа за равно третиране, чийто израз в областта на данъка върху добавената стойност е принципът на данъчен неутралитет. В това отношение, за да се прецени дали заведенията трябва да бъдат „признати“ по смисъла на посочената разпоредба, националните органи, в съответствие с правото на Съюза и под контрола на националните юрисдикции, следва да вземат предвид редица фактори, сред които общественият интерес от дейността на съответното данъчнозадължено лице, обстоятелството, че други данъчнозадължени лица, осъществяващи същите дейности, вече са били признати по сходен начин, както и фактът, че голяма част от разходите за съответните услуги евентуално се поемат от здравноосигурителни каси или други социалноосигурителни институции. В това отношение обстоятелството, че услугите, предоставяни от данъчнозадълженото лице, са извършвани от квалифицирани здравни работници, само по себе си не е пречка националните органи да откажат да признаят това данъчнозадължено лице за целите на освобождаването по член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива. Освен това, за да преценят дали даден субект трябва да бъде признат, националните органи имат право да вземат предвид обстоятелството, че за своите дейности данъчнозадълженото лице не получава никаква помощ от обществената схема на социално осигуряване и че възнаграждението за тях не се покрива съгласно тази схема. Същевременно това не означава, че освобождаването трябва да се изключва във всички случаи, когато разходите за услугите не се покриват от социалноосигурителните институции. По-скоро става въпрос за фактор, който следва да се вземе предвид и може да се уравновеси например с необходимостта да се осигури равно третиране. Всъщност, ако положението на дадено данъчнозадължено лице е сравнимо с това на други оператори, предоставящи същите услуги при сравними условия, обстоятелството, че разходите за тези услуги не се поемат изцяло от социалноосигурителните институции, само по себе си не оправдава различното третиране за целите на облагане на доставчиците на услуги с данък върху добавената стойност. Накрая, обстоятелството, че данъчнозадълженото лице притежава разрешение за работа със стволови клетки от пъпната връв, издадено от компетентните здравни органи съгласно националното законодателство, с което се транспонира Директива 2004/23, може да бъде в подкрепа на позицията, че този доставчик на услуги евентуално е „надлежно признат“ по смисъла на член 13, А, параграф 1, буква б) от Шеста директива. Все пак разрешаването на подобни дейности в съответствие с установените в съответния сектор стандарти на Съюза за качество и безопасност не може само по себе си автоматично да доведе до признаване от гледна точка на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива, тъй като в противен случай националните органи биха били лишени от предоставеното им с последната разпоредба право на преценка. Всъщност получаването на такова разрешение е необходимо условие за осъществяването на дейност като частна банка за стволови клетки. Издаването на такова разрешение обаче само по себе си не е равнозначно на признаване по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива. (вж. точки 63—65, 68, 69, 71, 74, 75 и 81; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 13, A, параграф 1, буква г), Освободени доставки при дейности от обществен интерес, Доставки на човешки органи, кръв и кърма, Дейност по транспортиране на човешки органи и проби, извършвана от самостоятелно заето лице, в полза на болници и лаборатории, Понятия за доставка на стоки и за доставка на услуги, Критерии за разграничаване.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставките на човешки органи, кръв и кърма (член 13, A, параграф 1, буква г) от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 13, A, параграф 1, буква г) от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, освобождаващ от данък върху добавената стойност „доставките на човешки органи, кръв и кърма“, трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към дейността по транспортиране на човешки органи и проби, извършвана от самостоятелно заето лице, за сметка на болници и лаборатории. Всъщност, ако посочената дейност се състои за превозвача единствено във физическото пренасяне на въпросните стоки от едно до друго място за сметка на различни болници и лаборатории, подобна дейност не може да се оприличи на „доставка на стоки“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Шеста директива, тъй като тя не овластява другата страна фактически да се разпорежда с въпросните стоки като че ли е техен собственик. (вж. точки 25, 29 и диспозитива)

Данъчни въпроси, Шеста директива ДДС, Репрографска дейност, Понятие за "доставка на стока" и понятие за "доставка на услуги", Критерии за разграничаване.

Дело C-88/09 Graphic Procédé срещу Ministère du Budget, des Comptes publics et de la Fonction publique (Преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État (Франция) „Данъчни въпроси — Шеста директива ДДС — Репрографска дейност — Понятие за „доставка на стока“ и понятие за „доставка на услуги“ — Критерии за разграничаване“ Решение на Съда (първи състав) от 11 февруари 2010 г. I ‐ 1051 Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие (член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Член 5, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкува в смисъл, че репрографската дейност отговаря на характеристиките на доставка на стоки, доколкото тя се ограничава до обикновена операция по възпроизвеждане на документи върху носители, като правото на разпореждане с тях се прехвърля от репрографа на клиента, възложил изработването на копията на оригинала. Такава дейност трябва да се квалифицира обаче като „доставка на услуги“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388 в случаите, в които се установи, че тя се съпътства от доставки на допълнителни услуги, които могат с оглед на значението, което придобиват за техния получател, на времето, необходимо за тяхното изпълнение, на обработката, която изискват оригиналните документи, и на дела, който тези доставки на услуги представляват от общата стойност, да придобият преобладаващ характер по отношение на сделката за доставка на стоки, така че те да съставляват цел за техния получател. (вж. точка 33 и диспозитива)