Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква в), Облагаеми с ДДС доставки, Случаи на освобождаване, Член 132, параграф 1, буква в), Предоставяне на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии, Консултации в областта на храненето, Фитнес и поддържане на добро физическо състояние, Понятия „единна комплексна доставка“, „доставка, съпътстваща основната доставка“ и „самостоятелност на доставките“, Критерии.

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 132, параграф 1, буква б), Случаи на освобождаване, Болнична и медицинска помощ, Болници, Услуги, предоставяни при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти, Членове 377 и 391, Дерогации, Възможност за избор на режим на облагане, Запазване на режима на облагане, Промяна на условията на извършване на дейността.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 24, параграф 1, член 25, буква б), член 62, параграф 2, член 63 и член 64, параграф 1, Понятие „доставка на услуги“, Абонаментен договор за извършване на консултантски услуги, Данъчно събитие, Необходимост да се докаже действителното извършване на услугите, Изискуемост на данъка.

Дело C-463/14 „Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 24, параграф 1, член 25, буква б), член 62, параграф 2, член 63 и член 64, параграф 1 — Понятие „доставка на услуги“ — Абонаментен договор за извършване на консултантски услуги — Данъчно събитие — Необходимост да се докаже действителното извършване на услугите — Изискуемост на данъка“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 3 септември 2015 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото — Необходимост от преюдициален въпрос и релевантност на отправените въпроси — Преценка от националния съд (член 267 ДФЕС) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Понятие — Абонаментни договори за извършване на консултантски услуги — Доставчик, който е на разположение на възложителя за срока на договора — Включване (член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Абонаментни договори за извършване на консултантски услуги — Доставчик, който е на разположение на възложителя за срока на договора — Данъчно събитие и изискуемост на данъка в края на всеки период, за който се отнася уговореното плащане (член 62, параграф 2, член 63 и член 64, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. т. 29) Член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „доставка на услуги“ обхваща случаите на абонаментни договори за извършване на консултантски услуги за предприятия, по-конкретно от юридически, търговски и финансов порядък, при които доставчикът се е поставил на разположение на възложителя за срока на договора. Всъщност данъчната основа при доставката на услуги се състои от всичко получено в замяна на доставената услуга и при това положение доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само ако е налице пряка връзка между извършената услуга и получената насрещна престация. Когато за разглежданата доставка на услуги е характерна в частност постоянната готовност на доставчика на услуги да предостави при необходимост услугите, които възложителят изисква, не е нужно — за да се признае наличието на пряка връзка между посочената услуга и получената насрещна престация — да се докаже, че дадено плащане се отнася до индивидуализирана и точно определена услуга, извършена по искане на възложителя. Обстоятелството, че услугите не са нито предварително определени, нито индивидуализирани и че възнаграждението се плаща под формата на обща сума, не може да засегне пряката връзка, която съществува между извършената доставка на услуги и получената насрещна престация, чийто размер е определен предварително и според добре установени критерии. (вж. т. 35, 38, 39 и 43; т.1 от диспозитива) Що се отнася до абонаментните договори за консултантски услуги, при които доставчикът се е поставил на разположение на възложителя за срока на договора, член 62, параграф 2, член 63 и член 64, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчното събитие и изискуемостта на данъка настъпват с изтичането на периода, за който е уговорено плащането, без значение дали и колко пъти възложителят действително се е възползвал от услугите на доставчика. Всъщност доставка, състояща се основно в това доставчикът да бъде постоянно на разположение на клиента си, за да му предоставя консултантски услуги, за което получава възнаграждение под формата на предварително определени периодични вноски, трябва да се счита за извършена в периода, за който се отнася плащането, без значение дали в този период доставчикът действително е давал консултации на своя клиент. Именно в края на всеки период, за който се отнасят плащанията, доставката трябва да се счита за завършена по смисъла на член 64, параграф 1 от Директива 2006/112. (вж. т. 49—51; т. 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Освободени доставки при някои дейности от обществен интерес, Член 13, A, параграф 1, букви б) и в), Болнична и медицинска помощ, Тясно свързани дейности, Дейност по транспортиране на човешки органи и проби за целите на медицински изследвания или медицинска помощ или лечение, Дейност като самостоятелно заето лице, Болници и терапевтични или диагностични медицински центрове, Заведение с подобно предназначение.

Дело C-334/14 État belge срещу Nathalie De Fruytier (Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Mons) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Освободени доставки при някои дейности от обществен интерес — Член 13, A, параграф 1, букви б) и в) — Болнична и медицинска помощ — Тясно свързани дейности — Дейност по транспортиране на човешки органи и проби за целите на медицински изследвания или медицинска помощ или лечение — Дейност като самостоятелно заето лице — Болници и терапевтични или диагностични медицински центрове — Заведение с подобно предназначение“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 2 юли 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на предоставянето на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии — Транспортиране от самостоятелно заето трето лице на човешки органи и проби за целите на медицински изследвания или медицинска помощ или лечение — Изключване — Дейности, тясно свързани с услуги от медицинско естество — Заведение с подобно предназначение — Изключване (член 13, A, параграф 1, букви б) и в) от Директива 77/388 на Съвета) Член 13, A, параграф 1, букви б) и в) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към дейността по транспортирането на човешки органи и проби за целите на медицински изследвания или медицинска помощ или лечение, извършвана от самостоятелно заето трето лице, чиито услуги са заплащани от системата за социална сигурност, в полза на клиники и лаборатории. По-конкретно подобна дейност не може да бъде освободена от облагане с данък върху добавената стойност като дейност, тясно свързана с услуги от медицинско естество, съгласно посочения член 13, A, параграф 1, буква б), тъй като това самостоятелно заето трето лице не може да бъде да бъде определено като „публичноправен субект“, нито отговаря на квалификацията „болница“, „терапевтичен медицински център“, „диагностичен медицински център“ или друго „надлежно признато заведение с подобно предназначение“, работещи при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти. Всъщност, от една страна, тази дейност очевидно не представлява медицинска помощ или предоставяне на медицинска помощ по смисъла на член 13, A, параграф 1, букви б) и в) от Шеста директива, доколкото не спада към медицинските услуги, които действително имат за пряка цел диагностицирането, терапията и, доколкото е възможно, успешното лечение на заболявания или разстройства на здравето, или действително имат за цел опазването, поддържането или възстановяването на здравето. От друга страна, за разлика например от частната лаборатория, в която се извършват диагностични медицински изследвания с терапевтична цел, независимият превозвач не е индивидуализирана структура, изпълняваща същия вид особена функция като болниците или терапевтичните или диагностичните медицински центрове. (вж. т. 23, 25, 36 и 39 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, A, параграф 1, буква б), Доставка на стоки, Доставка на цитостатични лекарства за амбулаторно лечение, Доставки от различни данъчнозадължени лица, Член 13, A, параграф 1, буква в), Предоставяне на медицинска помощ, Лекарства, предписани от упражняващ частна практика в болницата лекар, Тясно свързани сделки, Доставки, съпътстващи основната услуга по предоставяне на медицинска помощ, Физически и икономически неделими сделки.

Дело C-366/12 Finanzamt Dortmund-West срещу Klinikum Dortmund gGmbH (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, A, параграф 1, буква б) — Доставка на стоки — Доставка на цитостатични лекарства за амбулаторно лечение — Доставки от различни данъчнозадължени лица — Член 13, A, параграф 1, буква в) — Предоставяне на медицинска помощ — Лекарства, предписани от упражняващ частна практика в болницата лекар — Тясно свързани сделки — Доставки, съпътстващи основната услуга по предоставяне на медицинска помощ — Физически и икономически неделими сделки“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 13 март 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на предоставянето на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии — Обхват — Доставка на лекарства, предписани в рамките на амбулаторно лечение на ракови заболявания от лекари, упражняващи частна практика в болница — Изключване — Граници — Доставка, която е физически и икономически отделима от предоставяната медицинска помощ (член 13, A, параграф 1, буква в) от Директива 77/388 на Съвета) Доставка на стоки като цитостатични лекарства, предписани в рамките на амбулаторно лечение на ракови заболявания от лекари, упражняващи частна практика в болница, не може да бъде освободена от данък върху добавената стойност на основание на член 13, A, параграф 1, буква в) от Шеста директива 77/388 относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2005/92, освен ако е физически и икономически отделима от предоставяната главно медицинска помощ, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери. Вярно е наистина, че медицинските доставки, извършени с цел защита, опазване или възстановяване на здравето на хората, са освободени на основание член 13, A, параграф 1, буква в) от Шеста директива. Понятията, използвани за обозначаване на случаите на освобождаване по този член, подлежат обаче на стриктно тълкуване, тъй като представляват дерогации от общия принцип, че с данък върху добавената стойност се облага всяка услуга, предоставена възмездно от данъчнозадължено лице. С оглед на това, що се отнася до възможността за освобождаване на доставка на стоки на основание на тази разпоредба, като се изключат малките доставки на стоки, които са абсолютно необходими при предоставянето на помощта, доставката на лекарства и други стоки е физически и икономически отделима от предоставянето на услугата и следователно не може да бъде освободена на основание на този член. При все това обаче не може да се отрече, че предоставянето на медицинска помощ при упражняване на медицинска професия по смисъла на посочената разпоредба, от една страна, и доставката на цитостатични лекарства, от друга страна, са част от един и същ непрекъснат терапевтичен процес. Доставката на стоки като цитостатичните лекарства всъщност е абсолютно необходима за предоставянето на медицинска помощ при амбулаторно лечение на ракови заболявания, тъй като без нея то би било безпредметно. Въпреки непрекъснатия терапевтичен процес това лечение включва поредица от дейности и етапи, които, макар и взаимосвързани, са индивидуално обособени. В този смисъл, когато пациентът получава няколко различни доставки, а именно медицинска помощ от лекаря, от една страна, и доставка на лекарства от аптеката на болницата, от друга страна, би било трудно те да се разглеждат като физически и икономически неделими, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери. (вж. точки 26, 30, 33, 35, 36 и 41 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Случаи на освобождаване, Член 132, параграф 1, букви б) и в), Болнична и медицинска помощ и тясно свързани с тях дейности, Предоставяне на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии, Услуги, състоящи се от извършване на хирургични дейности и естетично лечение, Интервенции от изцяло козметичен характер вследствие единствено на желанието на пациента.

Дело C-91/12 Skatteverket срещу PCF Clinic AB (Преюдициално запитване, отправено от Högsta förvaltningsdomstolen) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Случаи на освобождаване — Член 132, параграф 1, букви б) и в) — Болнична и медицинска помощ и тясно свързани с тях дейности — Предоставяне на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии — Услуги, състоящи се от извършване на хирургични дейности и естетично лечение — Интервенции от изцяло козметичен характер вследствие единствено на желанието на пациента“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 21 март 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване на болничната и медицинската помощ и на тясно свързаните с тях дейности — Освобождаване на предоставянето на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии — Медицинска помощ или предоставяне на медицинска помощ — Понятие — Операции в областта на естетичната хирургия и естетичното лечение — Включване — Условие — Критерии за преценка (член 132, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 132, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: — предоставянето на услуги като разглежданите в главното производство, състоящи се от операции в областта на естетичната хирургия и естетичното лечение, се обхваща от понятието „медицинска помощ“ или „предоставяне на медицинска помощ“ по смисъла на параграф 1, букви б) и в), когато има за цел диагностицирането, терапията или успешното лечение на заболявания или разстройства на здравето или опазването, поддържането или възстановяването на здравето на хората, — субективното схващане, което подлагащото се на естетична интервенция лице има за същата, само по себе си не е определящо за преценката дали тази интервенция е с терапевтична цел, — обстоятелствата, че услуги като разглежданите в главното производство се предоставят или се извършват от лице, на което е разрешено да упражнява медицинска професия, или че целта на интервенциите се определя от такова лице, могат да окажат влияние върху преценката дали интервенции като разглежданите в главното производство се обхващат от понятието „медицинска помощ“ или „предоставяне на медицинска помощ“ по смисъла съответно на член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 и на член 132, параграф 1, буква в) от същата директива, и — за да се прецени дали предоставянето на услуги като разглежданите в главното производство е освободено от данък върху добавената стойност на основание член 132, параграф 1, буква б) или в) от Директива 2006/112, следва да се вземат предвид всички изисквания, поставени в посочения параграф 1, буква б) или в), както и в другите релевантни разпоредби от дял IX, глави 1 и 2 от тази директива, каквито са — що се отнася до член 132, параграф 1, буква б) от споменатата директива — членове 131, 133 и 134 от същата. (вж. точка 39 и диспозитива) Дело C-91/12 Skatteverket срещу PCF Clinic AB (Преюдициално запитване, отправено от Högsta förvaltningsdomstolen) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Случаи на освобождаване — Член 132, параграф 1, букви б) и в) — Болнична и медицинска помощ и тясно свързани с тях дейности — Предоставяне на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии — Услуги, състоящи се от извършване на хирургични дейности и естетично лечение — Интервенции от изцяло козметичен характер вследствие единствено на желанието на пациента“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 21 март 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване на болничната и медицинската помощ и на тясно свързаните с тях дейности — Освобождаване на предоставянето на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии — Медицинска помощ или предоставяне на медицинска помощ — Понятие — Операции в областта на естетичната хирургия и естетичното лечение — Включване — Условие — Критерии за преценка (член 132, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 132, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: — предоставянето на услуги като разглежданите в главното производство, състоящи се от операции в областта на естетичната хирургия и естетичното лечение, се обхваща от понятието „медицинска помощ“ или „предоставяне на медицинска помощ“ по смисъла на параграф 1, букви б) и в), когато има за цел диагностицирането, терапията или успешното лечение на заболявания или разстройства на здравето или опазването, поддържането или възстановяването на здравето на хората, — субективното схващане, което подлагащото се на естетична интервенция лице има за същата, само по себе си не е определящо за преценката дали тази интервенция е с терапевтична цел, — обстоятелствата, че услуги като разглежданите в главното производство се предоставят или се извършват от лице, на което е разрешено да упражнява медицинска професия, или че целта на интервенциите се определя от такова лице, могат да окажат влияние върху преценката дали интервенции като разглежданите в главното производство се обхващат от понятието „медицинска помощ“ или „предоставяне на медицинска помощ“ по смисъла съответно на член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 и на член 132, параграф 1, буква в) от същата директива, и — за да се прецени дали предоставянето на услуги като разглежданите в главното производство е освободено от данък върху добавената стойност на основание член 132, параграф 1, буква б) или в) от Директива 2006/112, следва да се вземат предвид всички изисквания, поставени в посочения параграф 1, буква б) или в), както и в другите релевантни разпоредби от дял IX, глави 1 и 2 от тази директива, каквито са — що се отнася до член 132, параграф 1, буква б) от споменатата директива — членове 131, 133 и 134 от същата. (вж. точка 39 и диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 132, параграф 1, буква м), Освобождаване, Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание, Неорганизирано и нередовно упражняване на спортни дейности, Общински аквапарк.

Дело C-18/12 Město Žamberk срещу Finanční ředitelství v Hradci Králové, преобразувана в Odvolací finanční ředitelství (Преюдициално запитване, отправено от Nejvyšší správní soud) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 132, параграф 1, буква м) — Освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Неорганизирано и нередовно упражняване на спортни дейности — Общински аквапарк“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 21 февруари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Спорт — Понятие — Неорганизирани, нередовни спортни дейности, чиято цел не е участие в спортни състезания — Включване (член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка — Критерии за определяне (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Достъп до аквапарк — Включване — Критерии — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че неорганизирани, нередовни спортни дейности, чиято цел не е участие в спортни състезания, могат да се определят като спорт по смисъла на тази разпоредба. За прилагането на тази разпоредба не се изисква спортната дейност да се практикува на определено ниво, например професионално ниво, нито съответната спортна дейност да се практикува по определен начин, а именно редовно или организирано, или с оглед на участие в спортни състезания, стига все пак тази дейност да не се вписва в контекст, изцяло свързан с отдих и развлечение. (вж. точки 22 и 25; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 27—30) Член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че достъпът до аквапарк, в който на посетителите се предлагат не само съоръжения, даващи възможност за практикуване на спортни дейности, но също и други видове дейности за развлечение и отдих, може да бъде доставка на услуги, тясно свързани със спорта. Запитващата юрисдикция трябва да реши дали това е така, с оглед на конкретните обстоятелства по делото и в светлината на дадените по-долу насоки за тълкуване. Що се отнася до наличието на една-единствена комплексна доставка, следва да се провери дали намиращите се в разглеждания аквапарк съоръжения образуват един комплекс, така че достъпът до този комплекс да представлява една-единствена доставка, чието разделяне би било изкуствено. В това отношение, ако единственият вид предлаган за аквапарка входен билет дава достъп до всички съоръжения, без да се прави никакво разграничение в зависимост от вида на действително използваното съоръжение, начина и продължителността на неговото използване през периода на валидност на входния билет, това обстоятелство е важно указание за наличието на една-единствена комплексна доставка. За да се определи дали доминиращият елемент на такава комплексна една-единствена доставка е възможността да се практикуват спортни дейности, попадащи в приложното поле на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112, или доминиращи са по-скоро само отдихът и развлечението, това определяне следва да се осъществи въз основа на гледната точка на средностатистическия потребител, която ще трябва да се установи въз основа на съвкупност от обективни елементи. При тази обща преценка следва да се обърне особено внимание на начина, по който е замислен разглежданият аквапарк, който се установява от неговите обективни характеристики, а именно различните предлагани инфраструктури, тяхното оборудване, броя им и значението им спрямо парка като цяло. (вж. точки 32, 33 и 37; точка 2 от диспозитива) Дело C-18/12 Město Žamberk срещу Finanční ředitelství v Hradci Králové, преобразувана в Odvolací finanční ředitelství (Преюдициално запитване, отправено от Nejvyšší správní soud) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 132, параграф 1, буква м) — Освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Неорганизирано и нередовно упражняване на спортни дейности — Общински аквапарк“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 21 февруари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Спорт — Понятие — Неорганизирани, нередовни спортни дейности, чиято цел не е участие в спортни състезания — Включване (член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка — Критерии за определяне (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Достъп до аквапарк — Включване — Критерии — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че неорганизирани, нередовни спортни дейности, чиято цел не е участие в спортни състезания, могат да се определят като спорт по смисъла на тази разпоредба. За прилагането на тази разпоредба не се изисква спортната дейност да се практикува на определено ниво, например професионално ниво, нито съответната спортна дейност да се практикува по определен начин, а именно редовно или организирано, или с оглед на участие в спортни състезания, стига все пак тази дейност да не се вписва в контекст, изцяло свързан с отдих и развлечение. (вж. точки 22 и 25; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 27—30) Член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че достъпът до аквапарк, в който на посетителите се предлагат не само съоръжения, даващи възможност за практикуване на спортни дейности, но също и други видове дейности за развлечение и отдих, може да бъде доставка на услуги, тясно свързани със спорта. Запитващата юрисдикция трябва да реши дали това е така, с оглед на конкретните обстоятелства по делото и в светлината на дадените по-долу насоки за тълкуване. Що се отнася до наличието на една-единствена комплексна доставка, следва да се провери дали намиращите се в разглеждания аквапарк съоръжения образуват един комплекс, така че достъпът до този комплекс да представлява една-единствена доставка, чието разделяне би било изкуствено. В това отношение, ако единственият вид предлаган за аквапарка входен билет дава достъп до всички съоръжения, без да се прави никакво разграничение в зависимост от вида на действително използваното съоръжение, начина и продължителността на неговото използване през периода на валидност на входния билет, това обстоятелство е важно указание за наличието на една-единствена комплексна доставка. За да се определи дали доминиращият елемент на такава комплексна една-единствена доставка е възможността да се практикуват спортни дейности, попадащи в приложното поле на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112, или доминиращи са по-скоро само отдихът и развлечението, това определяне следва да се осъществи въз основа на гледната точка на средностатистическия потребител, която ще трябва да се установи въз основа на съвкупност от обективни елементи. При тази обща преценка следва да се обърне особено внимание на начина, по който е замислен разглежданият аквапарк, който се установява от неговите обективни характеристики, а именно различните предлагани инфраструктури, тяхното оборудване, броя им и значението им спрямо парка като цяло. (вж. точки 32, 33 и 37; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Понятие за икономическа дейност, Доставки на дървен материал с цел да се компенсират причинените от буря вреди, Режим на самоначисляване, Липса на регистрация като данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност, Глоба, Принцип на пропорционалност.

Дело C-263/11 Ainārs Rēdlihs срещу Valsts ieņēmumu dienests (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „Шеста директива ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Понятие за икономическа дейност — Доставки на дървен материал с цел да се компенсират причинените от буря вреди — Режим на самоначисляване — Липса на регистрация като данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност — Глоба — Принцип на пропорционалност“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Използване на материална вещ — Понятие — Продажба на дървен материал от частна гора — Включване (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директива 2006/112 — Понятие — Доставки на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила — Условие за включване — Упражняване на дейността с цел получаване на постоянен доход от нея (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Държави членки — Запазена компетентност — Санкции в областта на данъка върху добавената стойност — Задължение за упражняване на тази компетентност при спазване на правото на Съюза и общите му принципи Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Задължение да декларират започването на дейност като данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която дава възможност да се наложи глоба на физическо лице, което не е изпълнило задължението си за регистриране за целите на данъка върху добавената стойност, но което не е било платец на данъка — Глоба, чийто размер се определя чрез прилагане на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения — Обратно действие — Ограничаване от Съда — Условия — Значение за съответната държава членка на финансовите последици от съдебното решение — Критерий, който не е решаващ (член 267 ДФЕС) Продажбата на плодовете от вещта, каквато е продажбата на дървен материал от лична гора, трябва да се смята за „експлоатация“ на вещта по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138. (вж. точка 31) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, трябва да се тълкува в смисъл, че доставките на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, съставляват форма на експлоатация на материална вещ, която трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба, стига посочените доставки да са извършени с цел получаване на постоянен доход от тях. Националната юрисдикция е компетентна да прецени всички данни по случая, за да определи дали експлоатацията на вещ като гората е извършена с цел получаване на постоянен доход от нея. Обстоятелството, че вещта може да бъде експлоатирана само икономически, по правило е достатъчно, за да се приеме, че собственикът ѝ я експлоатира за целите на икономическа дейност и съответно за получаването на постоянен доход. Обратно, ако поради естеството си вещта би могла да се използва както за икономически, така и за лични цели, ще трябва да се анализират всички условия на експлоатирането ѝ, за да се определи дали се използва за получаване на доход, който да е действително постоянен. В последния случай сравнението между условията, при които заинтересованото лице действително експлоатира вещта, от една страна, и условията, при които обикновено се упражнява съответната икономическа дейност, от друга, може да е един от методите за проверка дали въпросната дейност се извършва с цел получаване на постоянен доход. В този смисъл, когато заинтересованото лице активно се занимава с горскостопанска дейност, като използва средства, подобни на използваните от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112, разглежданата дейност трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба. Освен това обстоятелството, че разглежданите доставки на дървен материал са извършени с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, само по себе си не налага извода, че тези доставки са извършени инцидентно, а не „с цел получаване на доход от [тях] на постоянна основа“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112. (вж. точки 34—37 и 40; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 44—46) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на пропорционалност национална правна норма, която допуска на лице, което не е изпълнило задължението си да се регистрира за целите на данъка върху добавената стойност и което не е било лице — платец на данъка, да се наложи глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки. Националната юрисдикция е компетентна да провери дали размерът на санкцията не надхвърля необходимото за постигането на целите за осигуряване на точното събиране на данъка и за предотвратяване на измамите, като вземе предвид обстоятелствата по случая и най-вече каква е конкретната сума на наложената глоба и евентуално налице ли е измама или заобикаляне на приложимото законодателство от страна на данъчнозадълженото лице, наказано за липсата на регистрация. (вж. точка 55; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 57—63) Дело C-263/11 Ainārs Rēdlihs срещу Valsts ieņēmumu dienests (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „Шеста директива ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Понятие за икономическа дейност — Доставки на дървен материал с цел да се компенсират причинените от буря вреди — Режим на самоначисляване — Липса на регистрация като данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност — Глоба — Принцип на пропорционалност“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Използване на материална вещ — Понятие — Продажба на дървен материал от частна гора — Включване (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директива 2006/112 — Понятие — Доставки на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила — Условие за включване — Упражняване на дейността с цел получаване на постоянен доход от нея (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Държави членки — Запазена компетентност — Санкции в областта на данъка върху добавената стойност — Задължение за упражняване на тази компетентност при спазване на правото на Съюза и общите му принципи Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Задължение да декларират започването на дейност като данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която дава възможност да се наложи глоба на физическо лице, което не е изпълнило задължението си за регистриране за целите на данъка върху добавената стойност, но което не е било платец на данъка — Глоба, чийто размер се определя чрез прилагане на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения — Обратно действие — Ограничаване от Съда — Условия — Значение за съответната държава членка на финансовите последици от съдебното решение — Критерий, който не е решаващ (член 267 ДФЕС) Продажбата на плодовете от вещта, каквато е продажбата на дървен материал от лична гора, трябва да се смята за „експлоатация“ на вещта по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138. (вж. точка 31) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, трябва да се тълкува в смисъл, че доставките на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, съставляват форма на експлоатация на материална вещ, която трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба, стига посочените доставки да са извършени с цел получаване на постоянен доход от тях. Националната юрисдикция е компетентна да прецени всички данни по случая, за да определи дали експлоатацията на вещ като гората е извършена с цел получаване на постоянен доход от нея. Обстоятелството, че вещта може да бъде експлоатирана само икономически, по правило е достатъчно, за да се приеме, че собственикът ѝ я експлоатира за целите на икономическа дейност и съответно за получаването на постоянен доход. Обратно, ако поради естеството си вещта би могла да се използва както за икономически, така и за лични цели, ще трябва да се анализират всички условия на експлоатирането ѝ, за да се определи дали се използва за получаване на доход, който да е действително постоянен. В последния случай сравнението между условията, при които заинтересованото лице действително експлоатира вещта, от една страна, и условията, при които обикновено се упражнява съответната икономическа дейност, от друга, може да е един от методите за проверка дали въпросната дейност се извършва с цел получаване на постоянен доход. В този смисъл, когато заинтересованото лице активно се занимава с горскостопанска дейност, като използва средства, подобни на използваните от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112, разглежданата дейност трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба. Освен това обстоятелството, че разглежданите доставки на дървен материал са извършени с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, само по себе си не налага извода, че тези доставки са извършени инцидентно, а не „с цел получаване на доход от [тях] на постоянна основа“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112. (вж. точки 34—37 и 40; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 44—46) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на пропорционалност национална правна норма, която допуска на лице, което не е изпълнило задължението си да се регистрира за целите на данъка върху добавената стойност и което не е било лице — платец на данъка, да се наложи глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки. Националната юрисдикция е компетентна да провери дали размерът на санкцията не надхвърля необходимото за постигането на целите за осигуряване на точното събиране на данъка и за предотвратяване на измамите, като вземе предвид обстоятелствата по случая и най-вече каква е конкретната сума на наложената глоба и евентуално налице ли е измама или заобикаляне на приложимото законодателство от страна на данъчнозадълженото лице, наказано за липсата на регистрация. (вж. точка 55; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 57—63)

Шеста директива ДДС, Освобождаване, Член 13, Б, буква г), точка 3, Сделки, засягащи плащания и преводи, Събиране на вземания, Разплащателни планове за дентално лечение, Услуги по събиране и обработка на плащания за сметка на клиентите на доставчик на услуги.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Банкови сделки, предвидени в член 13, Б, буква г), точка 3 (член 13, Б, буква г), точка 3 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че не попада в обхвата на предвиденото в тази разпоредба освобождаване от данък върху добавената стойност доставката на услуги, която по същество се състои в това от банката на трето лице да се изисква чрез системата за „директен дебит“ да преведе сума, дължима от това лице на клиента на доставчика на услуги, по сметката на последния, в изпращане на клиента на извлечение от получените суми, в осъществяване на връзка с третото лице, от което доставчикът на услуги не е получил плащане, и накрая в нареждане до банката на доставчика на услуги да преведе по сметката на клиента получените плащания, от които се приспада неговото възнаграждение. Всъщност подобна услуга попада в обхвата на понятието „събиране на вземания“ по смисъла на посочения член 13, Б, буква г), точка 3 и поради това е изключена от списъка на случаите на освобождаване, тъй като тя има за цел на клиентите на доставчика на услуги да се осигури плащането на парични суми, които трети лица им дължат, и следователно има за цел изплащане на дългове. Като поема задължението да събира вземания за сметка на кредитора, доставчикът на услуги освобождава клиентите си от осъществяването на задачи, които без негова намеса последните като кредитори следва да извършат сами — задачи, състоящи се в изискване дължимите им суми да бъдат преведени чрез системата за „директен дебит“. (вж. точки 28, 32, 33 и 36 и диспозитива)