Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Случаи на освобождаване, Възмездно предоставяне на ресторантьорски и развлекателни услуги от учебно заведение в полза на ограничен кръг потребители.

Дело C-699/15 Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs срещу Brockenhurst College (Преюдициално запитване,отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Случаи на освобождаване — Възмездно предоставяне на ресторантьорски и развлекателни услуги от учебно заведение в полза на ограничен кръг потребители“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 4 май 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождавания за някои дейности от обществен интерес — Освобождаване за предоставянето на детското или младежкото образование, училищното или университетското образование, професионалното обучение или преквалификация — Доставка на стоки и услуги, тясно свързани с него — Приложно поле — Предоставяне на ресторантьорски и развлекателни услуги от учебно заведение в полза на ограничен кръг потребители — Включване — Условия — Проверка, възложена на националния съд (член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че могат да се квалифицират като „тясно свързани“ с основната доставка на образователни услуги и следователно като освободени от данък върху добавената стойност (ДДС) дейностите, упражнявани при обстоятелства като тези в главното производство и състоящи се във възмездното предоставяне от студентите във висше учебно заведение в рамките на обучението им на ресторантьорски и развлекателни услуги спрямо трети лица, при положение че тези услуги са от съществено значение за тяхното обучение и че предназначението им не е реализирането на допълнителен доход за това учебно заведение чрез извършването на сделки, които са в пряка конкуренция със сделките, извършвани от търговските предприятия, подлежащи на облагане с ДДС, което запитващата юрисдикция следва да провери. (вж. т. 43 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 13, параграф 1, втора алинея, Дейност по управление и предоставяне на достъп до пътна инфраструктура срещу заплащане на пътна такса, Дейности, които публичноправният субект извършва като държавен орган, Присъствие на частни оператори, Значителни нарушения на правилата за конкуренцията, Наличие на настояща или потенциална конкуренция.

Дело C-344/15 National Roads Authority срещу The Revenue Commissioners (Преюдициално запитване, отправено от Appeal Commissioners) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 13, параграф 1, втора алинея — Дейност по управление и предоставяне на достъп до пътна инфраструктура срещу заплащане на пътна такса — Дейности, които публичноправният субект извършва като държавен орган — Присъствие на частни оператори — Значителни нарушения на правилата за конкуренцията — Наличие на настояща или потенциална конкуренция“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 19 януари 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Публичноправни организации — Третиране като данъчно незадължени лица за дейностите, извършени в качеството на публичноправни органи — Изключения — Третиране като данъчнозадължени лица в случай на значителни нарушения на правилата за конкуренцията — Обхват — Дейност по управление и предоставяне на достъп до пътна инфраструктура срещу заплащане на пътна такса — Присъствие на частни оператори — Изключване (член 2, параграф 1, член 9 и член 13, параграф 1, първа и втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Член 13, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като обсъждания в главното производство публичноправният субект, който упражнява дейност, състояща се в предоставяне на достъп до път срещу заплащане на пътна такса, не трябва да се смята за конкурент на частните оператори, които събират пътни такси на други платени пътища въз основа на договор с този публичноправен субект по силата на национални законови разпоредби. Следва да се припомни, че член 13, параграф 1, втора алинея от тази директива предвижда ограничение на правилото по член 13, параграф 1, първа алинея, че публичноправните субекти не са данъчнозадължени за целите на ДДС във връзка с дейностите или сделките, които извършват като държавни органи. В този смисъл първата разпоредба предвижда връщане към общото правило по член 2, параграф 1 и член 9 от тази директива, съгласно което всяка дейност от икономическо естество по принцип подлежи на облагане с ДДС, и поради това не следва да се тълкува стеснително (вж. по аналогия решение от 4 юни 2009 г., SALIX Grundstücks-Vermietungsgesellschaft, C-102/08, EU:C:2009:345, т. 67 и 68). Това обаче не може да означава, че член 13, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС би трябвало да се тълкува по начин, който би лишил от полезно действие предвидената в член 13, параграф 1, първа алинея дерогация в полза на публичноправните субекти, действащи като държавни органи, по силата на която те не се третират като данъчнозадължени лица за целите на ДДС (вж. в този смисъл решения от 20 ноември 2003 г., Taksatorringen, C-8/01, EU:C:2003:621, т. 61 и 62, както и от 25 март 2010 г., Комисия/Нидерландия, C-79/09, непубликувано, EU:C:2010:171, т. 49). Както следва от текста на член 13, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС и съдебната практика относно тази разпоредба, прилагането на същата предполага, от една страна, съответната дейност да се упражнява в конкуренция, настояща или потенциална, с дейността, извършвана от частните оператори, и от друга, разликата в третирането на тези две дейности от гледна точка на ДДС да води до значителни нарушения на правилата за конкуренцията, което трябва да се преценява с оглед на икономическите обстоятелства. Оттук следва, че присъствието на частни оператори на даден пазар не може само по себе си, без отчитане на фактите, обективните индиции и анализа на този пазар, да докаже нито наличието на настояща или потенциална конкуренция, нито наличието на значителни нарушения на правилата за конкуренцията. (вж. т. 36, 37, 43, 44 и 51 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 13, параграф 1, Третиране като данъчно незадължени лица, Понятие за „публичноправни субекти“, Акционерно дружество, на което е възложена доставката на услуги по планиране и управление на здравеопазването в Азорски автономен регион, Определяне на правилата, съобразно които се извършват тези услуги, включително начина на тяхното заплащане, в програмни договори, сключени между дружеството и региона.

Дело C-174/14 Saudaçor — Sociedade Gestora de Recursos e Equipamentos da Saúde dos Açores SA срещу Fazenda Pública (Преюдициално запитване, подадено от Supremo Tribunal Administrativo) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 13, параграф 1 — Третиране като данъчно незадължени лица — Понятие за „публичноправни субекти“ — Акционерно дружество, на което е възложена доставката на услуги по планиране и управление на здравеопазването в Азорски автономен регион — Определяне на правилата, съобразно които се извършват тези услуги, включително начина на тяхното заплащане, в програмни договори, сключени между дружеството и региона“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 29 октомври 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Публичноправни организации — Третиране като данъчно незадължени лица за дейностите, извършени в качеството на публичноправни органи — Изключения — Възмездни доставки на услуги — Понятие (членове 9 и 13 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Доставка на услуги в областта на услуги по планиране и управление на регионална здравна услуга — Включване (членове 9, параграф от Директива 2006/112 на Съвета) Право на Европейския съюз — Тълкуване — Принципи — Независимо тълкуване — Граници Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Публичноправни организации — Третиране като данъчно незадължени лица за дейностите, извършени в качеството на публичноправни органи — Понятие — Доставка от дружество за услуги в областта на планиране и управление на регионална здравна услуга — Включване — Условия — Наличие на икономическа дейност — Квалификация на дружеството като публичноправен орган — Независимо тълкуване (член 1, параграф 9 от Директива 2004/18 на Европейския парламент и на Съвета; член 13, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. т. 31—33) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че представлява икономическа дейност по смисъла на посочената разпоредба дейност, изразяваща се в предоставяне на определен регион на услуги по планиране и управление на регионалната система на здравеопазване съгласно програмни договори, сключени между това дружество и посочения регион. В това отношение пряката връзка, която съществува между извършената доставка на услуги и получената насрещна престация, не изглежда опровергана от обстоятелството, че предмет на дейността на дружеството е изпълнение на конституционно задължение, което е възложено изключително и пряко на държавата по силата на португалската конституция, а именно задължението да въведе универсална и потенциално безвъзмездна национална здравна услуга, която в основната си част трябва да се финансира с публичните средства. Всъщност съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 „данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от тази дейност. (вж. т. 39, 40 и 42; т. 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 52) Член 13, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на предвиденото в посочената разпоредба правило за третиране като данъчно незадължени по данъка върху добавената стойност лица попада дейност, изразяваща се в предоставяне на определен регион на услуги по планиране и управление на регионалната система на здравеопазване съгласно програмни договори, сключени между това дружество и посочения регион, в хипотезата, при която тази дейност представлява икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата, ако, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция, може да се приеме, че въпросното дружество трябва да се квалифицира като публичноправен орган и извършва посочената дейност в качеството си на публичноправен орган, при условие че националната юрисдикция установи, че освобождаването на тази дейност няма да доведе до нарушения на конкуренцията с известна значителност. В този контекст понятието „публичноправни органи“ по смисъла на член 13, параграф 1 от посочената директива не трябва да се тълкува с оглед на понятието за публичноправен субект, установено в член 1, параграф 9 от Директива 2004/18 относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки. (вж. т. 75; т. 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 9, параграф 1, Член 13, параграф 1, Данъчнозадължени лица, Тълкуване на понятието „независима“, Общински субект, Икономическа дейност, която организационно звено на общината извършва в качество, различно от това на орган на публична власт, Възможност такова звено да се смята за „данъчнозадължено лице“ по смисъла на разпоредбите на Директива 2006/112, Член 4, параграф 2 и член 5, параграф 3 ДЕС.

Дело C-276/14 Gmina Wrocław срещу Minister Finansów (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 9, параграф 1 — Член 13, параграф 1 — Данъчнозадължени лица — Тълкуване на понятието „независима“ — Общински субект — Икономическа дейност, която организационно звено на общината извършва в качество, различно от това на орган на публична власт — Възможност такова звено да се смята за „данъчнозадължено лице“ по смисъла на разпоредбите на Директива 2006/112 — Член 4, параграф 2 и член 5, параграф 3 ДЕС“ Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 29 септември 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Самостоятелно и еднакво тълкуване (член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Публичноправни субекти, които не извършват независима икономическа дейност — Изключване (член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Независими икономически дейности по смисъла на член 9 от Директива 2006/112 — Критерии за преценка (член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения — Обратно действие — Ограничаване от Съда — Условия (член 267 ДФЕС) Вж. текста на решението. (вж. т. 26 и 27) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че публичноправните субекти не могат да се считат за данъчнозадължени лица за целите на данъка върху добавената стойност, доколкото не отговарят на критерия за независимост, предвиден в тази разпоредба. Общински бюджетни звена — които извършват възложените им икономически дейности от името и за сметка на община, не отговарят за вредите, причинени от тези дейности, тъй като само посочената община носи такава отговорност, и не носят икономическия риск, свързан с извършването на посочените дейности, доколкото нямат собствено имущество, не генерират собствени приходи и не понасят свързаните с посочените дейности разходи, тъй като събраните приходи се внасят в бюджета на общината, а разходите се покриват пряко от бюджета на същата — не отговарят на критерия за независимост по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 и следователно не могат да се считат за данъчнозадължени лица. (вж. т. 37, 38, 42 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 33 и 34) Вж. текста на решението. (вж. т. 44—46)

Неизпълнение на задължения от държава членка, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Членове 13 и 132, Публичноправни субекти, Качество на държавни органи, Дейност, Третиране като данъчно незадължени лица, Случаи на освобождаване, Социално-културен, здравен и образователен сектор, Еврорегиони, Насърчаване на трудовата мобилност, Предоставяне на персонал, Тежест на доказване.

Решение на Съда (втори състав) от 25 март 2010 г. — Комисия/Нидерландия (Дело C‑79/09) „Неизпълнение на задължения от държава членка — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 13 и 132 — Публичноправни организации — Качество на публичноправни органи — Дейност — Третиране като данъчнонезадължени лица — Случаи на освобождаване — Социално-културен, здравен и образователен сектор — Еврорегиони — Насърчаване на трудовата мобилност — Осигуряване на персонал — Тежест на доказване“ 1.                     Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Досъдебна процедура — Предмет (член 226 ЕО) (вж. точки 21—24) 2.                     Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване (член 132, параграф 1, букви б), ж) и и) и член 134 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точки 54 и 60—64) 3.                     Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Публичноправни организации — Третиране като данъчнонезадължени лица за дейностите, извършени в качеството на публичноправни органи (член 13, параграф 1, първа и втора алинеи от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точки 79, 82—84, 89 и 91—95) Предмет Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 2, параграф 1, буква в), член 13, член 24, параграф 1 и член 132 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Осигуряване на персонал в здравния, образователния и социално-културния сектор — Поощряване на трудовата мобилност — Еврорегион Диспозитив 1) Отхвърля иска. 2) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.