Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква а), Възмездна доставка на стоки, Член 14, параграф 1, Прехвърляне на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, Член 14, параграф 2, буква а), Прехвърляне на собствеността върху принадлежащ на община имот към държавата, срещу заплащане на компенсация, за целите на строителството на републикански път, Понятие за компенсация, Сделка, облагаема с ДДС.

Дело C-665/16 Minister Finansów срещу Gmina Wrocław (Преюдициално запитване,отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 2, параграф 1, буква а) — Възмездна доставка на стоки — Член 14, параграф 1 — Прехвърляне на правото за разпореждане с материална вещ като собственик — Член 14, параграф 2, буква а) — Прехвърляне на собствеността върху принадлежащ на община имот към държавата, срещу заплащане на компенсация, за целите на строителството на републикански път — Понятие за компенсация — Сделка, облагаема с ДДС“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 13 юни 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Облагаеми сделки—Доставка на стоки—Понятие за прехвърляне на собствеността върху вещ (член 14, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Облагаеми сделки—Възмездни доставки на стоки—Понятие за прехвърляне срещу заплащането на компенсация (член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Облагаеми сделки—Доставка на стоки—Прехвърляне на собствеността върху принадлежащ на данъчнозадължена община имот в полза на държавата, по силата на закона и срещу заплащането на компенсация, за целите на строителството на републикански път—Понятие—Лице, което представлява както принудително отчуждаващия имота властнически субект, така и търпящата отчуждаването община—Община, чийто имот е отчужден, но тя продължава да го стопанисва—Включване (член 14, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. т. 35, 36, 40 и 41) Вж. текста на решението. (вж. т. 43 и 44) Член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че е сделка, подлежаща на облагане с данък върху добавената стойност, прехвърлянето на собствеността върху недвижим имот, принадлежащ на данъчнозадължено за целите на данъка лице, в полза на държава членка по силата на закона и срещу заплащането на компенсация в случай като разглеждания в главното производство, в който едно и също лице представлява както принудително отчуждаващия имота властнически субект, така и търпящата отчуждаването община и тя на практика продължава да стопанисва съответния имот, включително ако заплащането на компенсацията се извършва просто чрез вътрешно счетоводно прехвърляне на средства в рамките на бюджета на общината. (вж. т. 51 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/EО, Член 2, параграф 1, буква в) и член 135, параграф 1, букви г), е), Възмездни услуги, Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути, Освобождаване.

Дело C-264/14 Skatteverket срещу David Hedqvist (Преюдициално запитване, отправено от Högsta förvaltningsdomstolen) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/EО — Член 2, параграф 1, буква в) и член 135, параграф 1, букви г)—е) — Възмездни услуги — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Освобождаване“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 22 октомври 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Включване (член 2, параграф 1, буква в) и членове 14 и 24 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Банкови сделки или сделки с ценни книжа — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Изключване (член 135, параграф 1, букви г) и е) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Валутни сделки — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Включване (член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 на Съвета) Право на Европейския съюз — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Разлики между текстовете на отделните езици — Отчитане на общия разум и на целта на съответната правна уредба (член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че представляват възмездни доставки на услуги по смисъла на тази разпоредба сделки, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна. Всъщност, на първо място, виртуалната валута с двупосочен поток „биткойн“ не може да се квалифицира като материална вещ по смисъла на член 14 от Директива 2006/112, тъй като тази виртуална валута няма друго предназначение, освен да се използва като платежно средство. Следователно сделките, които се състоят в обмяна на различни платежни средства, не попадат в обхвата на понятието „доставка на стоки“ по посочения член 14 от Директивата. При това положение тези сделки представляват доставки на услуги по смисъла на член 24 от Директива 2006/112. На второ място, колкото до възмездния характер на доставката на услуги по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от споменатата директива, следва да се приеме, че сделките, при които е налице синалагматично правоотношение, съгласно което страните се задължават взаимно да предоставят суми в определена валута и да получат тяхната равностойност във виртуална валута с двупосочен поток или обратно, представляват доставки на услуги, извършени срещу насрещна престация, която е в пряка връзка с предоставената услуга. В това отношение при определянето на възмездния характер на дадена доставка на услуги фактът, че възнаграждението за посочената доставка не приема формата на комисиона или на плащане на специфични разходи, е ирелевантен. (вж. т. 24 и 26—31; т. 1 от диспозитива) Член 135, параграф 1, букви г) и е) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, не попадат в приложното поле на тези разпоредби. Що се отнася, най-напред, до предвидените в член 135, параграф 1, буква г) от същата директива освобождавания, тъй като виртуалната валута „биткойн“ е договорно платежно средство, от една страна, тя не може да се счита нито за текуща сметка, нито за депозит, плащане или превод. От друга страна, за разлика от дълговете, чековете и другите прехвърляеми инструменти по член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, тя представлява средство за пряко разплащане между операторите, които я приемат. На следващо място, що се отнася до предвидените в член 135, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112 освобождавания, виртуалната валута „биткойн“ не представлява нито ценна книга, материализираща право на собственост върху дялове от юридически лица, нито ценна книга от подобно естество. (вж. т. 38, 42, 54, 55 и 57; т. 2 от диспозитива) Член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, представляват сделки, освободени от данък върху добавената стойност по смисъла на тази разпоредба. Всъщност понятията, използвани в член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112, съгласно който държавите членки освобождават сделките, засягащи по-специално валута, банкноти и монети, използвани като законно платежно средство, трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин в светлината на текстовете на всички езици на Съюза. Целта на предвидените в тази разпоредба освобождавания е именно да се отстранят трудностите, свързани с определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност, които възникват във връзка с данъчното облагане на финансови сделки. Сделките с нетрадиционни валути — тоест с валути, различни от паричните единици, които са законни платежни средства в една или повече държави, доколкото тези валути са приети от страните по дадена сделка като платежно средство, алтернативно на законните платежни средства, и нямат друго предназначение, освен да се използват като платежно средство —представляват финансови сделки. Освен това при някои специфични сделки, като сделките по обмяна, трудностите, свързани с определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност, могат да бъдат идентични, независимо дали става дума за обмяна на традиционни валути, обичайно освободена по силата на член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112, или за обмяна на такива валути, от една страна, срещу виртуални валути с двупосочен поток, от друга страна, които, без да са законни платежни средства, са платежно средство, прието от страните по дадена сделка, и обратно. В това отношение едно тълкуване на посочената разпоредба в смисъл, че тя се отнася единствено до сделките с традиционните валути, би отнело част от действието ѝ. (вж. т. 44, 45, 48—51, 53 и 57; т. 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 47)

Директива 2006/112/ЕО, Данък върху добавената стойност, Доставка на стоки, Понятие, Използване на банкова карта, представляващо измама.

Дело C-494/12 Dixons Retail plc срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) „Директива 2006/112/ЕО — Данък върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Използване на банкова карта, представляващо измама“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 21 ноември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Сделки по прехвърляне на материална вещ на купувач, който използва чрез измама като разплащателно средство банкова карта — Включване (член 2, точка 1, член 5, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета, член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Понятие — Продажби от доставчик на купувач, който плаща с банкова карта — Плащане, извършено от трето лице — издател на картата, за сметка на купувача на основание на сключен с доставчика договор — Плащане, което представлява насрещна престация — Включване (член 11, А, параграф 1, буква а) от Директива 77/388 на Съвета и член 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, точка 1 и член 5, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, както и член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че в рамките на договор, сключен между трето лице и доставчик на стока, с който това трето лице се задължава след приспадане на комисиона да заплати на този доставчик стоките, продадени от него на купувачи, използващи като разплащателно средство банкова карта, физическото предаване на стока на купувач, който използва чрез измама такава карта, за да заплати стоката, представлява доставка на стоки. Действително, понятието доставка на стоки не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Посоченото понятие е обективно по характер и се прилага независимо от целите и резултатите на съответните сделки, без да съществува задължение за данъчната администрация да извършва ревизии, за да установява намерението на съответно данъчнозадължено лице или за да вземе предвид намерението на оператор, различен от това данъчнозадължено лице, който е част от същата верига на доставки. В този смисъл използването на банкова карта като разплащателно средство, представляващо измама, във връзка с посочените сделки не оказва влияние върху факта, че тези сделки могат да бъдат квалифицирани като доставки на стоки, тъй като то не зависи от обективните критерии, на които се основава понятието, а от намерението на лицето, което е участвало в качеството на приобретател в разглежданите сделки, както и от предприетите действия за осъществяването на това намерение. Това положение освен това трябва да бъде разграничено от кражбата на стоки, която не попада в обхвата на понятието доставка на стоки, тъй като кражбата на стоки няма за последица да овласти извършителя ѝ да се разпорежда със стоките при еднакви условия с тези за собственика. (вж. точки 17, 20, 21, 26, 28, 29 и 38 и диспозитива) Член 11, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, както и член 73 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при физическото предаване на стока на купувач, който използва чрез измама като разплащателно средство банкова карта, като предаването представлява доставка на стоки, плащането, извършено от трето лице в изпълнение на договор, сключен между последното и доставчика на стоката, с който това трето лице се задължава да заплати на този доставчик стоките, продадени от него на купувачи, използващи като разплащателно средство такава карта, представлява насрещна престация. Действително, когато купувачът заплати стоката чрез кредитна карта, се осъществяват две сделки: от една страна, продажбата на тази стока от доставчика, който включва в крайната изискуема цена също така и данъка върху добавената стойност, който ще бъде заплатен от посочения купувач в качеството му на краен потребител и ще бъде получен от този доставчик за сметка на данъчните органи, и от друга страна, доставката на услуги на посочения доставчик от издателя на картата. В това отношение Шеста директива и Директива 2006/112 не изискват, за да бъде определена доставка на стоки или услуги извършена „възмездно“, насрещната престация за тази доставка на стока или услуга да е получена пряко от лицето, за което са предназначени съответните стоки или услуги. Всъщност член 11, A, параграф 1, буква a) от Шеста директива и член 73 от Директива 2006/112 предвиждат, че заплащането на насрещната престация при доставка на стоки може да бъде извършено не само от купувача, но също така и от трето лице, което в случая е издателят на картата. (вж. точки 34, 35 и 38 и диспозитива) Дело C-494/12 Dixons Retail plc срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) „Директива 2006/112/ЕО — Данък върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Използване на банкова карта, представляващо измама“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 21 ноември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Сделки по прехвърляне на материална вещ на купувач, който използва чрез измама като разплащателно средство банкова карта — Включване (член 2, точка 1, член 5, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета, член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Понятие — Продажби от доставчик на купувач, който плаща с банкова карта — Плащане, извършено от трето лице — издател на картата, за сметка на купувача на основание на сключен с доставчика договор — Плащане, което представлява насрещна престация — Включване (член 11, А, параграф 1, буква а) от Директива 77/388 на Съвета и член 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, точка 1 и член 5, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, както и член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че в рамките на договор, сключен между трето лице и доставчик на стока, с който това трето лице се задължава след приспадане на комисиона да заплати на този доставчик стоките, продадени от него на купувачи, използващи като разплащателно средство банкова карта, физическото предаване на стока на купувач, който използва чрез измама такава карта, за да заплати стоката, представлява доставка на стоки. Действително, понятието доставка на стоки не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Посоченото понятие е обективно по характер и се прилага независимо от целите и резултатите на съответните сделки, без да съществува задължение за данъчната администрация да извършва ревизии, за да установява намерението на съответно данъчнозадължено лице или за да вземе предвид намерението на оператор, различен от това данъчнозадължено лице, който е част от същата верига на доставки. В този смисъл използването на банкова карта като разплащателно средство, представляващо измама, във връзка с посочените сделки не оказва влияние върху факта, че тези сделки могат да бъдат квалифицирани като доставки на стоки, тъй като то не зависи от обективните критерии, на които се основава понятието, а от намерението на лицето, което е участвало в качеството на приобретател в разглежданите сделки, както и от предприетите действия за осъществяването на това намерение. Това положение освен това трябва да бъде разграничено от кражбата на стоки, която не попада в обхвата на понятието доставка на стоки, тъй като кражбата на стоки няма за последица да овласти извършителя ѝ да се разпорежда със стоките при еднакви условия с тези за собственика. (вж. точки 17, 20, 21, 26, 28, 29 и 38 и диспозитива) Член 11, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, както и член 73 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при физическото предаване на стока на купувач, който използва чрез измама като разплащателно средство банкова карта, като предаването представлява доставка на стоки, плащането, извършено от трето лице в изпълнение на договор, сключен между последното и доставчика на стоката, с който това трето лице се задължава да заплати на този доставчик стоките, продадени от него на купувачи, използващи като разплащателно средство такава карта, представлява насрещна престация. Действително, когато купувачът заплати стоката чрез кредитна карта, се осъществяват две сделки: от една страна, продажбата на тази стока от доставчика, който включва в крайната изискуема цена също така и данъка върху добавената стойност, който ще бъде заплатен от посочения купувач в качеството му на краен потребител и ще бъде получен от този доставчик за сметка на данъчните органи, и от друга страна, доставката на услуги на посочения доставчик от издателя на картата. В това отношение Шеста директива и Директива 2006/112 не изискват, за да бъде определена доставка на стоки или услуги извършена „възмездно“, насрещната престация за тази доставка на стока или услуга да е получена пряко от лицето, за което са предназначени съответните стоки или услуги. Всъщност член 11, A, параграф 1, буква a) от Шеста директива и член 73 от Директива 2006/112 предвиждат, че заплащането на насрещната престация при доставка на стоки може да бъде извършено не само от купувача, но също така и от трето лице, което в случая е издателят на картата. (вж. точки 34, 35 и 38 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Член 2, точка 1 и член 6, параграф 1, Понятието „доставка на услуги“, Доставка на рекламни услуги и услуги за кредитно посредничество, Случаи на освобождаване, Отразяване на икономическата и търговска действителност от сделките, Сделки, представляващи злоупотреба, Сделки, имащи за цел единствено получаването на данъчно предимство.

Keywords Summary Keywords Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Установяване на доставчика и на получателя — Възможност да не се отчитат договорните клаузи в случай на напълно изкуствена конструкция, чиято единствена цел е получаването на данъчно предимство — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяването на доставчика и получателя на „доставка на услуги“ по смисъла на член 2, точка 1 и на член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота. Те могат по-специално да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство, което следва да се прецени от националната юрисдикция. (вж. точка 52 и диспозитива) Дело C-653/11 Her Majesty’s Commissioners of Revenue and Customs срещу Paul Newey (Преюдициално запитване, отправено от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 — Понятието „доставка на услуги“ — Доставка на рекламни услуги и услуги за кредитно посредничество — Случаи на освобождаване — Отразяване на икономическата и търговска действителност от сделките — Сделки, представляващи злоупотреба — Сделки, имащи за цел единствено получаването на данъчно предимство“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 20 юни 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Установяване на доставчика и на получателя — Възможност да не се отчитат договорните клаузи в случай на напълно изкуствена конструкция, чиято единствена цел е получаването на данъчно предимство — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяването на доставчика и получателя на „доставка на услуги“ по смисъла на член 2, точка 1 и на член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота. Те могат по-специално да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство, което следва да се прецени от националната юрисдикция. (вж. точка 52 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Приложимост, Митнически кодекс на Общността, Стоки с произход от трета страна и поставени под режим на митническо складиране на територията на държава членка, Преработка на стоките под режим на активно усъвършенстване със система за отложено плащане, Продажба на стоките и повторно поставяне на същите под режим на митническо складиране, Оставане на стоките в същия митнически склад по време на всички сделки, Възмездна доставка на стоки на територията на страната, Данъчно събитие за облагане с ДДС.

Дело C-165/11 Daňové riaditeľstvo Slovenskej republiky срещу Profitube spol. s r.o. (Преюдициално запитване, отправено от Najvyšší súd Slovenskej republiky) „Шеста директива ДДС — Приложимост — Митнически кодекс на Общността — Стоки с произход от трета страна и поставени под режим на митническо складиране на територията на държава членка — Преработка на стоките под режим на активно усъвършенстване със система за отложено плащане — Продажба на стоките и повторно поставяне на същите под режим на митническо складиране — Оставане на стоките в същия митнически склад по време на всички сделки — Възмездна доставка на стоки на територията на страната — Данъчно събитие за облагане с ДДС“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 8 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Продажба на стоки, поставени под митнически режим с отложено плащане — Включване — Граници — Възможност за държавите членки да освобождават такива сделки — Проверка от страна на националния съд (член 2, точка 1, член 5, параграф 1 и член 16, параграф 1, части Б и Г от Директива 77/388 на Съвета) Когато стоки с произход от трета страна са поставени под режим на митническо складиране в държава членка, след което са преработени под режим на активно усъвършенстване със система за отложено плащане и впоследствие са продадени и поставени отново под режим на митническо складиране, като по време на всички тези сделки се намират в един и същ митнически склад, разположен на територията на тази държава членка, продажбата на такива стоки подлежи на облагане с данък върху добавената стойност на основание член 2, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2004/66, освен ако посочената държава членка е използвала предоставената ѝ възможност да освободи от облагане тази продажба съгласно член 16, параграф 1 от Шеста директива, което националната юрисдикция трябва да провери. (вж. точка 67 и диспозитива) Дело C-165/11 Daňové riaditeľstvo Slovenskej republiky срещу Profitube spol. s r.o. (Преюдициално запитване, отправено от Najvyšší súd Slovenskej republiky) „Шеста директива ДДС — Приложимост — Митнически кодекс на Общността — Стоки с произход от трета страна и поставени под режим на митническо складиране на територията на държава членка — Преработка на стоките под режим на активно усъвършенстване със система за отложено плащане — Продажба на стоките и повторно поставяне на същите под режим на митническо складиране — Оставане на стоките в същия митнически склад по време на всички сделки — Възмездна доставка на стоки на територията на страната — Данъчно събитие за облагане с ДДС“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 8 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Продажба на стоки, поставени под митнически режим с отложено плащане — Включване — Граници — Възможност за държавите членки да освобождават такива сделки — Проверка от страна на националния съд (член 2, точка 1, член 5, параграф 1 и член 16, параграф 1, части Б и Г от Директива 77/388 на Съвета) Когато стоки с произход от трета страна са поставени под режим на митническо складиране в държава членка, след което са преработени под режим на активно усъвършенстване със система за отложено плащане и впоследствие са продадени и поставени отново под режим на митническо складиране, като по време на всички тези сделки се намират в един и същ митнически склад, разположен на територията на тази държава членка, продажбата на такива стоки подлежи на облагане с данък върху добавената стойност на основание член 2, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2004/66, освен ако посочената държава членка е използвала предоставената ѝ възможност да освободи от облагане тази продажба съгласно член 16, параграф 1 от Шеста директива, което националната юрисдикция трябва да провери. (вж. точка 67 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Данъчна основа, Система за популяризиране на продажби, Програма за лоялни клиенти, която им дава възможност да получават точки от търговци и да ги заменят срещу подаръци за лоялни клиенти, Плащания, извършвани от организатора на програмата на доставчиците на подаръците за лоялни клиенти, Плащания, извършвани от търговеца на организатора на програмата, доставящ подаръците за лоялни клиенти.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дължим или платен данък за доставените на данъчнозадълженото лице стоки или услуги (членове 5 и 6, член 11, A, параграф 1, буква а) и член 17, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дължим или платен данък за доставените на данъчнозадълженото лице стоки или услуги (членове 5 и 6, член 11, A, параграф 1, буква а) и член 17, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. В рамките на програма за лоялните клиенти, в която организаторът на програмата сключва договори с доставчиците на подаръци за лоялните клиенти и съгласно която, когато доставчиците доставят подаръците за лоялните клиенти на клиентите на търговците, организаторът заплаща на доставчиците, в замяна на натрупаните точки, договорената между тях цена за тези точки, член 5, член 6, член 11, A, параграф 1, буква а), както и член 17, параграф 2, в редакцията му, следваща от член 28е, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, следва да се тълкуват в смисъл, че извършваните плащания от организатора на разглежданата програма на доставчиците, които доставят подаръци за лоялните клиенти, трябва да се считат за заплащана от трето лице насрещна престация за доставката на стоките на тези клиенти или евентуално за насрещна престация за доставката на услуги на посочените клиенти. Националният съд обаче следва да провери дали тези плащания включват и насрещна престация за предоставянето на друга услуга. В действителност, независимо че тази програма за лоялни клиенти е разработена, за да стимулира клиентите да купуват от определени търговци и независимо че за тази цел организаторът доставя определен брой услуги, свързани с управлението на посочената програма, действителното икономическо положение е такова, че в рамките на разглежданата програма подаръците за лоялни клиенти, които могат да бъдат както стоки, така и услуги, се доставят на клиентите от доставчика. Освен това една такава сделка, по която се доставят подаръци за лоялни клиенти, подлежи на облагане с данък върху добавената стойност, когато е извършена възмездно на територията на съответната държава от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество. Безспорно продажбата на стоки и доставката на услуги, за които се предоставят точки на клиентите, от една страна, и предоставянето на подаръци за лоялни клиенти в замяна на тези точки, от друга страна, представляват две отделни сделки. Въпреки това, за да се приеме, че определена доставка на стоки или услуги е извършена „възмездно“ по смисъла на член 2, точка 1 от Шеста директива, последната не изисква насрещната престация за тази доставка да е получена пряко от лицето, за което са предназначени съответните стоки или услуги. Всъщност член 11, A, параграф 1, буква a) от тази директива предвижда, че насрещната престация би могла да бъде получена и от трето лице. В това отношение, тъй като замяната на точки от страна на клиентите при доставчиците е условие за извършване на плащане на последните от страна на организатора на програмата за лоялни клиенти и тъй като размерът на това плащане се изчислява, като се прибавят дължимите от организатора комисиони, представляващи фиксирана сума за всяка заменена точка срещу част от цената или срещу цялата цена на съответния подарък за лоялни клиенти, това плащане представлява насрещна престация за доставката на подаръците за лоялни клиенти. (вж. точки 41—43, 47, 55—57, 65 и диспозитива) 2. В рамките на програма за лоялни клиенти, в която организаторът на програмата придобива подаръците за лоялни клиенти и поради това е и техен собственик, работи за търговското разпространение на посочената програма и разпространява тези подаръци сред клиентите на търговците — спонсори, в замяна на точки за лоялни клиенти, член 5, член 6, член 11, А, параграф 1, буква а), както и член 17, параграф 2, в редакцията му, следваща от член 28е, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, следва да се тълкуват в смисъл, че плащанията, извършвани от спонсор на организатора на посочената програма, който доставя подаръци за лоялните клиенти, следва да бъдат считани отчасти за заплатена от трето лице насрещна престация за доставката на стоки на тези клиенти и отчасти за насрещна престация за услугите, предоставени от организатора на тази програма в полза на спонсора. В действителност, независимо че тази програма за лоялни клиенти е разработена, за да стимулира клиентите да купуват от определени търговци и независимо че за тази цел организаторът доставя определен брой услуги, свързани с управлението на посочената програма, действителното икономическо положение е такова, че в рамките на разглежданата програма подаръците за лоялни клиенти, които се състоят от стоки, се доставят на клиентите от доставчика. Освен това една такава сделка, по която се доставят подаръци за лоялни клиенти, подлежи на облагане с данък върху добавената стойност, когато е извършена възмездно на територията на съответната държава от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество. Безспорно продажбата на стоки и доставката на услуги, за които се предоставят точки на клиентите, от една страна, и предоставянето на подаръци за лоялни клиенти в замяна на тези точки, от друга страна, представляват две отделни сделки. Въпреки това, за да се приеме, че определена доставка на стоки или услуги е извършена „възмездно“ по смисъла на член 2, точка 1 от Шеста директива, последната не изисква насрещната престация за тази доставка да е получена пряко от лицето, за което са предназначени съответните доставки. Всъщност член 11, A, параграф 1, буква a) от тази директива предвижда, че насрещната престация би могла да бъде получена и от трето лице. В това отношение, тъй като подаръците за лоялни клиенти се фактурират от организатора на програмата на спонсора по продажната им цена на дребно, увеличена с разходите за доставка до мястото на поръчката, където се прехвърля собствеността и се осъществява замяната на точките, след като се приспадне маржът на печалба на организатора, който е равен на разликата между продажната цена на дребно на подаръците за лоялни клиенти и цената, на която организаторът придобива тези подаръци, плащането от спонсора на организатора представлява насрещна престация за доставката на посочените подаръци. Въпреки това, тъй като плащанията, извършвани от спонсора на организатора съответстват на продажната цена на дребно на подаръците за лоялни клиенти, увеличена с разходите за опаковане и изпращане, и тъй като организаторът получава марж на печалбата, състоящ се от разликата между продажната цена на дребно на подаръци за лоялни клиенти и цената, на която организаторът придобива тези подаръци, плащането може да се раздели на две части, като всяка от тях съответства на отделно предоставена услуга. Следователно цената, заплащана при придобиването на подаръците за лоялни клиенти, представлява насрещната престация за тяхната доставка на клиентите, докато разликата между заплащаната от спонсора продажна цена на дребно на подаръците за лоялни клиенти и цената, заплащана от организатора при придобиването на тези подаръци, тоест маржът на печалба, представлява насрещната престация за услугите, предоставяни от организатора на програмата на спонсора. (вж. точки 22, 41—43, 48, 55, 56, 58, 61—63, 65 и диспозитива)