фактура, регистрация, доставчик, право на приспадане на данъчен кредит, данъчно събитие, данъчна основа, търговски обект, стока, данъчен период, налични активи, данъчно задължено лице
Всяка отделна доставка между страните по време на договора се счита за самостоятелна сделка. [...] • Аналогична разпоредба има в ЗДДС - чл. 114, ал. 1, т. 9. [...] • Фактът на непредставянето му не се отрича от ревизираното юридическо лице както пред органите по приходите, така и пред съда. [...] • Тоест, с ревизионния акт се установяват задължения за данъци и такси, възникнали по силата на закона. [...] • Изискването за представяне на регистрационен опис има материално-правен характер, докато срокът е преклузивен - изтичането му, без да е подаден регистрационен опис, препятства възникването на право на приспадане на данъчен кредит за наличните активи. Съставянето на регистрационен опис на наличните активи по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС във връзка с чл. 103, ал. 2 от ЗДДС и подаването му в предвидения в цитираната разпоредба срок, е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на възникване и на упражняване на данъчен кредит. [...] • Упражняването на това право се извършва чрез отразяване на наличните активи и данъка по регистрационния опис в дневника за покупките за съответния данъчен период. [...] • Определяща е първата последица от пропускането на срока - заради незавършения фактически състав правото не е породено. Отразяването на фактурите, по които ревизираното лице претендира данъчен кредит в дневника за покупки не замества представянето на регистрационен опис. [...] • Общата система на ДДС цели да гарантира пълен неутралитет на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че съответните дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС. Правото на приспадане е неразделна част от действащия механизъм на облагане с ДДС и по принцип не може да се ограничава. [...] • Понятието за данъчно задължено лице по чл. 9 от Директива 2006/112 /вж. чл. 3, ал. 1 от ЗДДС/ няма за белег да е изпълнено задължението за идентификация по чл. 214 от Директивата /респ. за регистрация по чл. 94 и сл. от ЗДДС / . [...] • Срокът е преклузивен, но е част от материално-правните изисквания в този специфичен случай на възникване на право на данъчен кредит и пропускането му преклудира правото на приспадане - чл. 75 ал 3 от ЗДДС (отм. ); във връзка с чл. 103, ал. 2 от ЗДДС (отм. );. [...] • Разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК е сходна по смисъла с тази на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, поради което е недопустимо различното им тълкуване.[...]
данъчен период, доставчик, данъчна основа, ремонт, фактура, приемо-предавателен протокол, облагаема доставка, доставка на стока, данъчно задължено лице, място на изпълнение, доставка на услуга, СМР, данъчна измама, независима икономическа дейност, данъчно събитие, вътреобщностно придобиване, вещно право, задължение за начисляване на данъка, право на приспадане на данъчен кредит
Нормата на чл. 119 ДОПК урежда конкретната процедура по издаването на ревизионния акт. [...] • За да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на"възложил ревизията", определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция. Нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК не поставя изискване каква длъжност следва да заема определения от териториалния директор орган по приходите. [...] • Тълкуването на разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК води до извода, че нормата на чл. 118, ал. 2 дефинира какво представлява ревизионният акт и кой го издава по принцип, докато разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК урежда конкретната процедура по издаване на ревизионния акт. Нормата на чл. 118, ал. 2 ДОПК е свързана със старата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, когато ревизионният акт се издава еднолично, поради което тя не е съобразена с изменението на разпоредбата в сила от 01.01.2013 г. [...] • Нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предишната си редакция (в сила до 01.01.2013 г. ) не посочва изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които следва да издадат ревизионния акт. [...] • Ако има такава конкретизация, то тя се отнася единствено и само по отношение на лицата от ревизиращия екип, определени със заповедта по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, но не и по отношение на лицето възложило ревизията, за което има единствено изискване да е орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗНАП. [...] • Редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, ревизионният акт се издава само от едно лице, за чието оправомощаване се издава нарочна заповед, докато според сегашната редакция ревизионният акт се издава от две лица, едното от които е лицето възложило ревизията, а другото е лицето, което е било ръководител на екипа. [...] • Приетото изменение на чл. 119, ал. 2 ДОПК не стеснява приложното поле на разпоредбата. [...] • С нормата на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК – ДВ, бр. 82 от 2012 г. , в сила от 01.01.2013 г. , ясно е изразена волята на законодателя след 01.01.2013 г. ревизионните актове по новообразуваните производства да бъдат издавани от органите, определени по действащата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК. [...] • По определението на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. [...] • Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, която предвижда, че ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, не дерогира систематично предхождащата я норма на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК, включваща сред задължителните реквизити на ревизионния акт наличието на мотиви за издаването му. [...] • Правото на приспадане на данъчен кредит възниква при сложен фактически състав, правните последици по който могат да възникнат само, ако са изпълнени всички визирани в правната норма предпоставки, като първото съществено услови е да е налице доставка, като законът не свързва правото на данъчен кредит само и единствено с издаването на данъчни фактури, а поставя изискването да са налице реално осъществени доставки. [...] • Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, или към-предотвратяването им, или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай, релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на оспорващия на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, отчетни регистри, дневник за продажбите, материална, техническа и кадрова обезпеченост, доставчик, приемо-предавателен протокол, доставка на стока, вещно право, облагаема доставка, услуга, данъчно задължено лице, място на изпълнение, данъчно събитие, справка-декларация, данъчен период, реални доставки, данъчна измама, счетоводна отчетност, фактура, произход на стоките, внасяне на данъка
Наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Според чл. 12, ал. 1 ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърляне или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). От така цитираните законови разпоредби следва, че наличието на действително осъществена доставка е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. В тази връзка е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици. [...] • С оглед разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че собствеността върху процесните стоки не е прехвърлена от продавача върху купувача. [...] • В случая се установява и основният правопораждащ юридически факт, а именно прехвърляне правото на собственост върху стоката. [...] • Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.[...]
сграда, освободена доставка, корекция, лек автомобил, облагаема доставка, части, режим, недвижими имоти, право на приспадане на данъчен кредит
В съответствие с тези основни принципи на правото на ЕС, когато една сграда е закупена преди 01.01.2007 г. и при покупката й получателят е упражнил право на данъчен кредит, а в последствие същият я продава при условията на освободена доставка защото сградата не е"нова", на основание чл. 79, ал. 3 и ал. 6 ЗДДС следва да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит, а чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДДС е неприложим, защото не е налице такава промяна в законодателството, която да обуславя недопускането на такава корекция. [...] • Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС предвижда изключение от правилото на чл. 79 ЗДДС, съгласно което не следва да се извършва корекция на упражненото право на данъчен кредит, когато със закон бъде променен данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоката или услугата. [...] • Налице е промяна в режима на доставката със закон, независимо от възможността по чл. 45, ал. 7 ЗДДС задълженото лице да избере възможността доставката на недвижими имоти, които не са нови да бъде облагаема. [...] • Това е така, защото данъчният режим на доставката на сграда и части от нея е променен със закон. [...] • Ограничението по чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДДС е в изпълнение на принципа на правна сигурност. [...] • За сметка на ревизираното лице са и последиците от недоказването на тези факти.[...]
лек автомобил, доставка на услуга, договор за финансов лизинг, марка, право на приспадане на данъчен кредит, превозни средства, доставка на стока
Решаващият му извод е за приложимост на освобождаването по чл. 50, т. 2 ЗДДС само при последваща продажба на автомобила, при чието придобиване не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 ЗДДС, а извършената услуга по отдаването му под наем е облагаема по смисъла на чл. 12 ЗДДС. [...] • С разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДДС е въведено ограничение в правото на приспадане на данъчен кредит, като, дори да са изпълнени условията на чл. 69 ЗДДС, правото не възниква при придобиването, вноса или наемането на мотоциклет или лек автомобил. След изменението на разпоредбата с ДВ бр. 94/2012 г. , в сила от 01.01.2013 г. , от обхвата на ограничението отпада наемането на тези превозни средства, което представлява привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Съюза, доколкото в чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС /отм. / такова ограничение не е съществувало, за да преживее в съответствие с чл. 176, § 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета след присъединяването на България към Съюза. [...] • Това разбиране е неприложимо към разрешаването на конкретния правен спор заради обвързаността на съда в повторнот окасационно производство от указанията на предходния касационен състав по тълкуването и прилагането на закона - чл. 224 АПК, а по тези указания към финансовия лизинг рселда да се отнесат правилата на договора за наем и престацията по него от лизингодателя да се определи като доставка на услуга. За наемането на лекия автомобил от касатора /а всъщност получаването на стока/ е приложимо ограничението на правото на приспадане по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. То не се преодолява от изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, тъй като вещта не е използвана единствено за дейностите по посочената разпоредба, включително за отдаване под наем. За да се приложи освобождаването по чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗДДС /предишна чл. 50, т. 2 ЗДДС до новелата от ДВ бр. 94 от 2012 г. , в сила от 01.01.2013 г. / е необходимо доставката да е на стоки или услуги, при производството, придобиването или вноса на които да не е било налице право на приспадане на основание чл. 70 ЗДДС. [...] • За извършени освободени доставки данък не се начислява – чл. 86, ал. 3 ЗДДС, поради което начисляването на данъка с РА е било недължимо.[...]
облагаема доставка, доставчик, право на приспадане на данъчен кредит, лек автомобил, данък за възстановяване, недвижими имоти, данъчна основа, фактура, задължение за регистрация, задължителна регистрация, данъчен период, дълготрайни активи, кредитно известие, освободена доставка
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално правните разпоредби по издаването му. [...] • Регистрацията се извършва с подаване на заявление за регистрация в 14-дневен срок от вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1 в Търговския регистър или вписването в Регистър БУЛСТАТ. [...] • Аналогично, нормата на чл. 80, ал. 1, т. 1, предложение второ от закона предвижда ограничение за корекция от страна на апортиращия при извършването на апорта. [...] • Нормата на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС предвижда изключение от правилото на чл. 79 ЗДДС, съгласно което не следва да се извършва корекция на упражненото право на данъчен кредит, когато със закон бъде променен данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоката или услугата. [...] • Разпоредбата на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС е изключение от правилото предвидено в чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, че доставките са освободени, като приложението на това изключение е поставено в зависимост единствено от избора на доставчика и не зависи нито от волята на получателя по доставката, нито от тази на органите на приходната администрация. [...] • Лизингодателят издава фактура за всяка месечна лизингова вноска с начислен ДДС.[...]
данъчен период, сгради, освободена доставка, облагаема доставка, режим на облагане, корекция, право на приспадане на данъчен кредит, недвижими имоти, изключение
Фактът, че има възможност доставката да е освободена не следва да се приема като промяна в режима на облагане, тъй като независимо кой режим е посочен като основен и кой като алтернативен, и преди и след влизане в сила на действащия ЗДДС е предвидено, че доставката на стари сгради е облагаема доставка. [...] • Нормата на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС предвижда изключение от правилото на чл. 79 ЗДДС, съгласно което не следва да се извършва корекция на упражненото право на данъчен кредит, когато със закон бъде променен данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоката или услугата. [...] • Съществуването на право на избор по чл. 45, ал. 7 ЗДДС за доставчика да осчетоводи доставка от този вид като облагаема, не води до извод, че режимът за този вид доставки е непроменен с новия ЗДДС. [...] • При действието на ЗДДС, в сила до 01.01.2007 г. доставките на сгради са облагаеми доставки, което се промени с разпоредбите на новия ЗДДС - в сила от 01.01.2007 г. [...] • Промяната в данъчния режим на доставките е по силата на закона, и поражда основанието за прилагане на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.[...]
Данъчно задължено лице за целите на ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея (чл. 3, ал. 1 от ЗДДС). [...] • Легалната дефиниция на понятието независима икономическа дейност е дадена в нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. [...] • С вписването си в търговския регистър собственикът на търговското предприятие на ЕТ придобива качеството на търговец, но независимо от това субектът си остава физическото лице. [...] • Признаването на търговското качество разширява правоспособността на физическото лице, но не възниква нов правен субект. [...] • В глава ІХ на ЗДДС 'Регистрация' не са предвидени разпоредби, които да позволяват на регистрирано по надлежния ред по ЗДДС физическо лице като ЕТ, при осъществяване на независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и извършване на облагаеми доставки по чл. 12 от ЗДДС, да подлежи на отделна регистрация за тази дейност, когато достигне облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за дейност, осъществявана извън тази като ЕТ. [...] • Нормата на чл. 3, ал. 2 ЗДДС не предвижда като задължителна предпоставка при осъществяването на независима икономическа дейност, тази дейност да е осъществена само и единствено от регистриран търговец, чрез активи, включени в неговото предприятие, придобити чрез средствата на това предприятие, и при реализация на доходите от експлоатацията им отново в полза на предприятието. Напротив, видно от текста на чл. 3, ал. 2 ЗДДС независимата икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица.[...]
недвижим имот, фактура, данъчна основа, освободена доставка, право на приспадане на данъчен кредит
Въведени са изключения, както и възможност за доставчика да избере доставки по ал. 1, 3 и 4 да бъдат облагаеми. [...] • Разпоредбата на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС предоставя възможност за избор на доставчика да приеме и да третира доставката на сгради, които не са нови, като облагаема, но техният общ режим, установен в чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, е на освободени доставки. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗДДС корекцията на ползван данъчен кредит следва да се извърши, когато регистрирано лице изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейност, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, като в този случай лицето дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Нормата на чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДДС дерогира приложението на чл. 79, ал. 1 ЗДДС в случаите, при които данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоките или услугите, бъде променен със закон. [...] • Нормативната регламентация в ЗДДС не ограничава упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит при промяна на режима на облагане на извършени доставки, а само изключва задължението за корекция при промяна на нормативния режим на доставката.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, облагаема доставка, корекции на ползван данъчен кредит, недвижим имот, освободена доставка
Следователно и доколкото доставчикът не е избрал доставката да бъде облагаема, каквато възможност е предоставена с нормата на чл. 45, ал. 7 ЗДДС, на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС доставката следва да се счита за освободена. Според разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Корекции не се извършват при наличие на предвидените в чл. 80, ал. 1 от ЗДДС условия. [...] • С изменението на ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г. , доставките на сгради, които не са нови, са освободени, т. е. със закон е променен данъчният режим на този вид доставки. Действително разпоредбата на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС предоставя възможност за избор на доставчика да приеме и да третира като облагаема доставката на сгради, които не са нови, но, доколкото последният не е упражнил това право, следва да се приеме, че доставката е освободена на основание чл. 45, ал. 3 ЗДДС.[...]
