Раздел Епикриза на живи донори, е вид лечебно заведение, в което се извършва само медицинска дейност с цел диагностични изследвания на стволови клетки с разрешение за осъществяване на тази дейност от Изпълнителната агенция по трансплантация Разрешение N 5/26.11.2010 г. [...] • Диагностичните изследвания преди да се пристъпи към съхранение на биологичния материал се налагат за установяване здравословния статус на съответния предоставен биологичен материал – кръв или тъкан и на изолираните от него стволови клетки, които след това ще бъдат използвани за целите на трансплантацията. [...] • Вземането на клетките, което включва лабораторни дейности по тяхното извличане от изходния биологичен материал е пряко свързано с евентуална бъдеща терапия, съответно възможно лечение на заболявания, посочени в Наредба № 4 от 31.01.2005 г. за определяне на заболяванията, за чието лечение МЗ финансира дейностите по вземане и присаждане на тъкани и клетки, съгласно наредба 29 от 27.06.2007 г. [...] • Първата група включва дейностите, свързани с пробовземане (вземане) на изходния биологичен материал (кръв и тъкан), извличане (вземане) на стволовите клетки (обработката и преработката), извършване на медицински лабораторни изследвания, както и администриране на медицинското досие. Във втората група се включва дейността по продължителното съхранение на стволовите клетки за срока на договора. [...] • Този приход покрива текущите разходи по извършването на тези дейности и се признава за приход за текущата година. [...] • При този случай първоначалната такса се осчетоводява като текущ приход за годината, а предплатения пълен размер на таксата за съхранение се ос-четоводява като приход за бъдещи периоди и в края на всяка година за те-кущ приход се признава пропроционална част от нея, според срока за съх-ранение, който е определен в конкретния договор. Първоначална такса заедно със съхранението само за текущата година и такса за съхранение заплащана всяка година след първата. При този случай, първоначалната такса заедно с таксата за съхранение за първата година се осчетоводяват като текущ приход за годината. [...] • Срокът на договора е 21 години от влизането му в сила или до момента на предсрочното му погасяване. [...] • Националният закон в чл. 39, т. 1 приема за освободени доставките на услуги при едновременно наличие на две изисквания: извършваните услуги да са здравни /медицински/ услуги и да се осъществяват от здравни заведения /детски ясли по Закона за здравето /33 или от лечебни заведения по ЗЛЗ. [...] • Съгласно нормата на чл. 39, т. 1 от ЗДДС освободена доставка е извършването на здравни /медицински/ услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по ЗЗ и от лечебни заведения по ЗЛЗ. [...] • Когато извличането на биологичните проби от кръв и тъкан от пъпна връв е предназначено да се гарантира наличието на определен ресурс за лечение, ако се породи необходимост от това, но не и да осигуряват недопускането, избягването или предотвратяването на заболявания, увреждания или здравословни проблеми или установяването на латентни заболявания или на заболявания в начална фаза на развитие, то тези услуги не могат да се считат за дейности, попадащи в обхвата на израза 'извършването на здравни /медицински/ услуги', съдържащ се в чл. 39, т. 1 от ЗДДС. [...] • Тъканата банка е приравнена на лечебно заведение, по сила на чл. 10, т. 7 от ЗЛЗ, която на основание чл. 3, ал. 1 от ЗЛЗ се регистрира като търговец по смисъла на ТЗ.[...]
данъчен кредит, данъчна измама, доставчик, фактура, доказателствена тежест, доставка на стока, услуга, облагаема доставка, внасяне на данъка, материална и персонална обезпеченост
Материално правните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. [...] • Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. '. Преценката относно това дали са налице тези условия /в частност спорните такива в процеса относно доставянето на стоките/ се прави от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. [...] • Установяването на всички посочени кумулативни предпоставки е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото, съобразно общите правила на чл. 154, ал. 1 от ГПК, а и практиката на ВАС и на СЕС. При справяне с така възложената му доказателствена тежест, ще стои въпросът за добросъвестността на получателя в аспекта на извършена измама/респ. злоупотреба с права и неговото знание и/или участие, безспорно доказателствената тежест за установяването на които обстоятелства стои изцяло в данъчната администрация. [...] • Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони (виж по аналогия Решение по дело C - 329/18, СЕС), при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. [...] • Само поради единствения мотив за липса на произход на стоката, на кадрови и материален потенциал на прекия доставчик, не може да се ограничи правото на получателя по доставка на стока и услуга да приспадне данъчен кредит по платената от него услуга, ползвана за целите и в икономическата му дейност, при липса на данни за данъчна измама /виж решение на СЕС по дело С - 18/13, което няма пречка да се приложи и при доставки на стоки/ . [...] • На първо място се касае за частни документи, които нямат материална доказателствена стойност и верността на отразените в тях факти и волеизявления следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото.[...]
място на изпълнение, данъчна измама, право на приспадане на данъчен кредит, вътреобщностно придобиване, доставчик, регистрация, вътреобщностен превоз, реални доставки, доставка на стока, фактура, постоянен обект, данъчно събитие
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. [...] • Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. [...] • От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена доставката на стока с получател ревизирания субект. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя.[...]
регистрация, юридически лица с нестопанска цел, физическо възпитание и спорт, място на изпълнение, облагаем оборот, данъчно задължено лице, освободена доставка, услуга, общественополезна дейност
Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Изискването на разпоредбата е оборотът от 50 000 лева да е от облагаеми доставки и да е облагаем с ДДС. [...] • За да се третира една услуга като освободена на това основание, следва да са изпълнени следните условия: услугата да е пряко свързана със спорта или физическото възпитание; да е предоставена от спортни организации по Закона за физическото възпитание и спорта и тези организации да са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел като организации, определени за извършване на общественополезна дейност. [...] • Предвид изложеното, спрямо процесните доставки се установява изпълнението на елементите на фактическия състав на чл. 41, т. 4 ЗДДС и същите са освободени доставки. Те не могат да формират облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, предвид на което не са налице законовите предпоставки за задължително регистриране по ЗДДС.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, фактура, корпоративен данък, услуга, начисляване на данъка, данъчно събитие, счетоводен документ, доставка на стока, авансово плащане, данъчна измама
Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. [...] • Практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали услугата е действително извършена и резултатът от нея е предаден на получателя е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. [...] • Съгласно уредбата по чл. 49-51 ТЗ при договор за посредничество, посредникът осъществява фактическа дейност, изразяваща се в съдействие за сключване на сделка между трети страни, осъществяване на връзка и контакт между тях, извършване на подготвителни действия във връзка с уточняване параметрите и документите по сделката съобразно указанията на страните и други. Посредникът не е страна по сделката и основната му функция се изчерпва със свързване на страните и уточняване на техническите и други параметри по предмета и условията на сделката. С оглед характера на услугата за нея не е необходимо да се изследва наличие на материална или техническа обезпеченост на изпълнителя, тъй като дейността на посредник е възможно и на практика най-често се извършва от управителя или представителя на посредника, ако последният е ЮЛ. [...] • Налице е договор, който с оглед съдържанието си и изявленията в него удостоверява както волята на страните, така и съставлява одобрение и приемане на вече извършеното. Същият има характер и на документ за приемо-предаване на услугата и определяне на окончателното възнаграждение за извършване на услуга, която е възложена в един по-ранен момент. [...] • Възнаграждението на посредника е определено в рамките на обичайното за сходни сделки.[...]
безвъзмездна доставка, свързани лица, пазарна цена, независима икономическа дейност, данъчно задължено лице, реални доставки, доставчик, ноу-хау, настаняване, данъчен период, освободена доставка, доставка на услуга, стока, подобрение, регистрация, вътреобщностно придобиване, право на приспадане на частичен данъчен кредит
А още по- малко, защо в такъв случай претендира право на данъчен кредит. [...] • Общият ред за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуги е регламентиран в чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, според него, когато получател на услугата е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на доставката е доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. [...] • Изключенията по отношение определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга са регламентирани в чл. 21, ал. 3-7, чл. 22-24 от ЗДДС. [...] • Бенефициентът на безвъзмездна финансова помощ определя начисления му данък върху добавената стойност по получени доставки на стоки и/или услуги или извършени плащания в изпълнение на проект, финансиран по Оперативна програма, в следните две категории: възстановим и невъзстановим данък върху добавената стойност. [...] • Данъкът за доставките на стоки и/или услугите, финансирани по Оперативна програма, по отношение на който регистрираното лице има право на частичен данъчен кредит по реда на чл. 73 от ЗДДС, се счита за възстановим данък върху добавената стойност до размера на частичния данъчен кредит. [...] • Бенефициент, регистрирано лице по ЗДДС, може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода. [...] • Когато лицето бенефициент е имало право на приспадане на данъчен кредит за доставката на стоки и/или услуги, финансирани по Оперативна програма и не го е упражнило по реда и в сроковете, посочени в ЗДДС, същият представлява възстановим данък върху добавената стойност по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Постановление № 62 на Министерския съвет от 21.03.2007 г. [...] • След като ревизираното лице само е договорило с договора, сключен с ДФЗ, е този данък няма да е допустим разход за финансиране от оперативната програма, то не се променя характера на данъка върху добавената стойност като възстановим. Данъкът е невъзстановим, но лицето само е уговорило да не му бъде възстановен този разход, което е в негова тежест с оглед свободата на договаряне.[...]
лек автомобил, авансово плащане, право на приспадане на данъчен кредит, фактура, данъчен период, доставчик, облагаема доставка с нулева ставка, прехвърляне на правото на собственост, доставка на стока, доставка на услуга, кредитно известие
В съдебното производство, съгласно нормата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. [...] • Той може да я придобие по време на договора или след изтичането му. Данъчният закон не урежда финансовия лизинг по смисъла на ТЗ. [...] • Финансово обвързан (финансов лизинг) е този наемен договор, при който задължително се съдържа клауза за прехвърляне на собствеността върху актива на наемателя. Необходимо е да бъдат изпълнени и поне две от следните три условия: 1) прехвърляне на наемателя на всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива; 2) срокът на наемния договор, в т. ч. сроковете, за които се подновява, да покриват пo-голямата част от полезния живот на използване на актива; 3) прехвърлянето на собствеността на наемателя да се извършва към края на срока на лизинговия договор. [...] • За разлика от договора за наем, при лизинга има вероятност собствеността на вещта да премине върху лизингополучателя. При договора за лизинг той има потестативното право да изкупи вещта по т. нар. остатъчна стойност. [...] • В случай на прекратяване или заместване по договор за лизинг на лек автомобил, както и при тотална щета (при кражба или при бракуване на лек автомобил вследствие на ПТП или пожар), когато за начисления данък за получена доставка на услуга, свързана с предоставен за ползване лек автомобил получателят не е имал право на приспадане на данъчен кредит, платените лизингови вноски до момента на прекратяването, заместването или погиването на автомобила следва да се приравнят на насрещни престации на доставка на услуга за предоставяне на ползване/наем на автомобила. [...] • Директивата не поставя изискване какви точно са настъпилите промени и по никакъв начин не ограничава извършването на корекции когато въобще не е ползван данъчен кредит. Тези корекции в увеличение на данъчния кредит са въведени в ЗДДС за да може да се запази неутралността на данъка, когато първоначално не е било възможно ползването на данъчен кредит поради законова забрана (чл. 70 ЗДДС), но в последствие се извърши облагаема доставка (независимо дали с 20 % или с 0 % ДДС), при която възниква право на данъчен кредит. Ако автомобилът беше придобит като стока с цел продажба, то на основание чл. 70, ал. 2, т. 2 ЗДДС, той щеше да бъде с право на данъчен кредит, независимо че е лек автомобил. Обстоятелството, че за определен период автомобилът е бил без право на данъчен кредит се неутрализира през прилагането на броя на годините до изтичането на 5 годишния срок, след срока по чл. 72 ЗДДС в какъвто смисъл са разпоредбите на чл. 79, ал. б и ал. 7 и чл. 80, ал. 1, т. 4, буква 'б' ЗДДС. [...] • Издава се протокол, който съгласно чл. 79, ал. 7 ЗДДС се отразява в дневника за покупки в месеца на облагаемата доставка или в следващите 12 месеца. [...] • Изискването за служебното изясняване касае всички правно релевантни за спора факти, които са от значение за определянето на данъчните нрава и задължения в съответствие с конкретната данъчна правна норма.[...]
ремонт, услуга, облагаема доставка, фактура, данъчна основа, лек автомобил, право на приспадане на данъчен кредит, данъчно задължено лице, независима икономическа дейност, доставка на стока, място на изпълнение, освободена доставка
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви, предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК, представляват мотиви и на РА. [...] • Оборудването е различно от серийните автомобили и не се монтира при тях. [...] • Това възстановяване включва подмяна на всички повредени части вследствие на голямо натоварване, инциденти или износване. [...] • Резервните части за поддръжка и възстановяване на автомобила по време на състезателния сезон се закупуват само от официални чуждестранни доставчици от страни-членки на ЕС и се доставят в България, където се извършва обслужването на автомобила. [...] • Това е счетоводната печалба, преобразувана в увеличение или намаление по реда на закона. [...] • Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно. Юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на ЗЮЛНЦ, придобиват статута на данъчно задължени лица, на основание чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, в случаите, когато същите извършват независима икономическа /стопанска/ дейност. [...] • Освободените от облагане с данък върху добавената стойност доставки са регламентирани в глава четвърта от ЗДДС. [...] • Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЮЛНЦ, юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза. Определянето се извършва с устава, учредителния акт или с изменение в тях, като в ал. 2 е предвидено, че определянето за осъществяване на общественополезна дейност е неотменяемо след вписването на това обстоятелство в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. [...] • Фактът, че жалбоподателят е организация, осъществяваща дейност в частна полза, изключва възможността да е такава за осъществяване на общественополезна дейност, което следва от редакцията на цитираната разпоредба на чл. 2, ал. 1 ЗЮЛНЦ, където двете възможности са дадени алтернативно. [...] • Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. [...] • Автомобилът няма разрешение за пускане в експлоатация за ползване в общественото движение по улиците и пътищата и не е пригоден за такова. [...] • По аргумент за противното от цитираната норма следва, че когато автомобилът не е лек правото на данъчен кредит се приспада.[...]
софийска област, правни услуги, услуга, автентичност, реалност на доставките, право на приспадане на данъчен кредит, фактура, обществени поръчки, доставчик, данъчно събитие
Задължение на съда на основание чл. 160, ал. 12 ДОПК като съд по същество е да разреши спора, като се произнесе по основния въпрос относно дължимостта или не на установеното в ревизионния акт данъчно задължение. Това означава, че съдът няма правомощие да върне преписката за нова ревизия дори да установи извършени пропуски в ревизионното производство, каквито не се установява да са допуснати. [...] • Доказването от ревизирания субект на реалното изпълнение на фактурираните доставки въз основа на договорите, сключени с преките доставчици, е достатъчно, за да обоснове право на възникване и упражняване на материалното право за получателя да приспадне платения от него на доставчиците му ДДС по спорните фактури. Доказателствената тежест за реалното изпълнение на доставките на стоки и/или услуги съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, е върху получателя. [...] • На доказване подлежат положителните факти, които в случая се твърдят от данъчно задълженото лице. Това е така, защото от тези положителни факти в случая ревизираното лице извлича изгодни за себе си последици, а в случая това е упражняването на правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, в връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. [...] • Нееднократно в свои решение различни съдебни състави на ВАС се позовават на решения на СЕС, които имат тълкувателен характер и според които не може да се отказва на получателя право на данъчен кредит поради действия и/или бездействие на неговите доставчици. [...] • Това е така, защото получателят не трябва да бъде отговорен за действията и/или бездействията, тъй като той не може да ги контролира. В този смисъл липсата на кадрова, материална и/или техническа обезпеченост на доставчиците, не може да поставя получателят в неблагоприятна позиция с отказа от правото на приспадане на данъчен кредит. [...] • Получателят, като ползвател на правото на данъчен кредит следва да осигури доказателства за реалността на доставките от преките му доставчици – писмени документи по осъществяване на услугата и най-вече нейното предаване/приемане при висока степен на конкретност, за да се приеме, че е възникнало данъчно събитие, т. е. , че услугата, която е договорена е действително извършена. [...] • По този начин той би изпълнил задължението си да докаже всички положителни факти на осъществяване на услугата, която доставчикът му е фактурирал, за да може успешно и законосъобразно да упражни правото си на данъчен кредит, като материално право в негова полза. [...] • Нито плащането по доставките, нито осчетоводяването им от страните по доставките ЗДДС е въздигнал като предпоставки за възникване и законосъобразно упражняване то получателя на правото на данъчен кредит.[...]
Поради това изцяло неотносими към предмета на съдебния спор са съображенията на съда относно предпоставките, при които се реализира отговорност на трето лице в хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Условията за ангажиране отговорността на трето лице в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ДОПК са кумулативни: 1 лицето да има качеството член на управителен орган или управител на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента на възникване на публичните задължения на юридическото лице; 2 да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител; 3 да са налице публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и невъзможност да бъдат събраните от задълженото юридическо лице, както и 4 причинно - следствена връзка между поведението и невъзможността да бъдат събрани задълженията от юридическото лице. Доказателствената тежест е на органите по приходите. [...] • Преди всичко следва да се посочи, че отговорността на чл. 19, ал. 1 ДОПК се отнася до укриване на факти и обстоятелства, свързани със събирането на задълженията на юридическото лице, а не с тяхното установяване. [...] • Решението на общото събрание, респективно на едноличния собственик на капитала в еднолично дружество с ограничена отговорност по чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ за освобождаване от отговорност на управителя по принцип касае отговорността му спрямо дружеството.[...]
