право на приспадане на данъчен кредит, превозни средства, материална, техническа и кадрова обезпеченост, ремонт, подобрение, данъчни документи, индивидуализация на предмета на доставките, доставчик, облагаема доставка, услуга, ППП, превоз на стоки, доставка на стока, данъчна измама
В своята практика ВАС безпротиворечиво приема, че срокът по чл. 117, ал. 1 ДОПК не е преклузивен, а изтичането му се отразява единствено на годността на събраните след този момент доказателства. [...] • Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. [...] • За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. [...] • Не съществува пречка конкретните параметри на доставката да бъдат посочени в придружаващ фактурата документ. [...] • Доколкото предмет на доставките са родово определени вещи, съответно услуги, то за да се докаже реалното изпълнение на доставката, следва да бъде доказано предаването на стоките и услугите от доставчика на получателя - предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. [...] • Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. [...] • Тогава, когато стоките не са голямо количество и се получават при издаването на фактурата, то в реалната търговска практика същата е достатъчно доказателство за получаването им. [...] • Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С - 324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. С какви работници е работил доставчикът и дали е спазил трудовото и осигурителното законодателство не може да се вменява като отговорност на получателя. ЗДДС не обуславя правото на данъчен кредит за получателя на доставката от наличието или не на конкретно ангажирани от изпълнителя работници.[...]
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съдебно - техническа експертиза, право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, превозни средства, авансово плащане, данъчно събитие, фактура, данъчна измама, услуга
По силата на чл. 68, ал. 1 и 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква за осъществени доставки, когато подлежащият на приспадане ДДС е станал изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС данъкът става изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие в хипотезите на ал. 2, 3 и 4 на същата разпоредба. В чл. 25, ал. 2 ЗДДС е предвидено, че по доставки на услуги, каквито са и процесните, данъчното събитие настъпва към момента на извършване на услугите. Следователно това е юридическият факт, който поражда изискуемост на ДДС и правото на приспадане. [...] • Това обстоятелство подлежи на доказване, като елемент от извършването на услугите. [...] • Съгласно чл. 25, ал. 7 ЗДДС авансовото плащане е обстоятелство, което поражда изискуемост на ДДС на самостоятелно основание, преди настъпването на данъчно събитие.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, СМР, доставчик, настаняване, строително-монтажни работи, материално-техническа и кадрова обезпеченост, реални доставки, данъчна измама, внасяне на данъка, данъчно задължено лице
Мотив за отказаното право на данъчен кредит е непредставянето на търговски и счетоводни документи от доставчика и получателя, които да удостоверяват реално извършване на фактурираните СМР услуги. [...] • Съгласно ЗДДС, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за данъчно задълженото лице освен наличие на данъчен документ съгласно чл. 71, т. 1 от с. з. , отговарящ на изискванията по чл. 114 ЗДДС, е необходимо да се установи реалното осъществяване на доставките на стоките/услугите. [...] • За да възникне и да бъде упражнено законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да е установено, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена – чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. [...] • В този смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на предаването на стоката от доставчика на получателя. [...] • Поради естеството на отношенията между доставчик и получател, които обичайно са търговци, по правило в данъчното производство се представят частни, а не официални документи. [...] • От тях се удостоверява постигнатото между страните съгласие за приемане без възражение на възложените и извършени услуги. [...] • Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/ или със знанието на получателя по доставките. [...] • Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони, при установено извършване на услугите и констатирано наличие на работещи обекти, които безспорното се използват в последващата икономическа дейност на ревизираното лице, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. [...] • Тъй като отказът да бъде признато право на данъчен кредит представлява изключение от общия принцип, следва да са налице съответните предпоставки. [...] • Дължимата грижа от ревизираното лице е тази да разполага с доказателства за реалност на доставката, а не да извършва проверка на контрагентите си.[...]
данъчен период, дневник за покупките, дневник за продажбите, право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, фактура, подобрение, СМР, доставка на стока, вещно право, облагаема доставка, услуга, данъчно задължено лице, място на изпълнение, данъчно събитие, справка-декларация, реални доставки, Реална доставка, реалност на доставки
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му. [...] • Наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Според чл. 12, ал. 1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена /чл. 25, ал. 2 ЗДДС/ . [...] • Реалното извършване на една доставка или услуга е положителен факт от действителността, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието на осъществените сделки. [...] • Съобразно константната практика на ВАС, доказателствата за реално осъществяване на доставката на услуга могат да бъдат разделени условно на две групи: в първата група са доказателствата, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката – материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика, а във втората група - доказателствата, сочещи на прякото й реализиране – протоколи за приемане на работата, доказателства за начин на извършване, разходи, остойностяване и др. Когато се касае за продажба на стоки, доказва се техният произход, съхранение, транспорт, предаване и получаване. [...] • Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. '. [...] • Реалното осъществяване на сделката чрез предаване на стоката следва да бъде установено по категоричен начин. [...] • Разпоредбата на чл. 6 ЗДДС следва да се тълкува в унисон с нормата на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно, при спор за реалност на доставки на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно транспортирането, предаването и получаването на стоката между страните по пряката доставка, тоест дали стоките реално са преминали от владението на доставчика във владението на получателя. [...] • Ето защо е относимо изследване на доказателствено-релевантни факти относно реалното наличие на стока при доставчика, превоза и предаването й на получателя, тъй като реалното разместване на материални блага безспорно създава следи, които могат да бъдат документирани. [...] • Не е достатъчно само издаването на фактури за признаване правото на данъчен кредит за доставка на стоки, а следва по категоричен начин да се установи, че стоките са предадени на получателя и са използвани за последващи облагаеми доставки, или най-общо казано за нуждите на облагаемата дейност на търговеца, а това именно не е сторено.[...]
наложен платеж, задължителна регистрация, данъчна основа, данъчно задължено лице, стока, лични вещи, независима икономическа дейност, място на изпълнение
Мотивите на първоинстанционният съд се споделят от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2 изр. второ от АПК не е необходимо да бъдат преповтаряни отново. [...] • При извършена от приходните органи съпоставка на декларираното от ревизираното лице като изпращач съдържание на пратката и цената, съответно получения и изплатен наложен платеж и заявеното от получателите по тези пратки, е установено пълно съответствие. [...] • Допълнително, при анализа са изключени случаите, в които лицето е изпратило пратки различни от обичайното, като в тези случаи приходните органи са приели, че се касае за изпращане на лични вещи, както и товарителниците, обективиращи върната към лицето стока. [...] • Макар и същите да не са обсъдени подробно от съда, това не обосновава допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото свидетелските показания нямат абсолютна доказателствена стойност, а същата следва да бъде преценявана с оглед останалите събрани по делото доказателства. [...] • Видно от мотивите на РД, при определяне на данъчната основа установената сума на неотчетените приходи е намалена със сумата на разходите за придобиване на стоките, а при изчисление на основата за облагане по ЗДДС е съобразена разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, дневник за продажбите, услуга, данъчен период, място на изпълнение, фактура, доставчик, данъчна измама, данъчно събитие, доставка на стока, облагаема доставка, материална, техническа и кадрова обезпеченост, данъчно задължено лице, данъчни документи, приемо-предавателен протокол, лек автомобил, реални доставки
За доказване на ВОД лицето разполага с изискващите се по чл. 45 от ППЗДДС документи, а именно: - фактура за доставката, в която получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка и посоченият идентификационен номер по ДДС, под който му е извършена доставката е издаден от държава членка на общността, документи, доказващи транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. [...] • За начисления по ВОП данък, лицето има право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 84 от ЗДДС, поради наличие на условията по чл. 71 от ЗДДС. [...] • Същите са идентични с наличните по делото, събрани в хода на ревизионното производство, при извършената насрещна проверка на доставчика. [...] • Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. [...] • В този смисъл при обжалването на РА не само ревизираното лице има задължение да докаже реалността на доставките, като положителен и благоприятен за него факт, свързан с възникването на право на данъчен кредит, а и следва да бъде установено доколко изводът на органа по приходите за липса на реална доставка е логически и правно издържан. [...] • Като законово основание се посочва чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а като фактическо основание – липсата на данни и доказателства от страна на доставчиците, относно действителността на доставките по издаваните фактури, поради липсата на необходимата, техническа, материална и трудова обезпеченост за извършване на доставките и непредставянето на първични счетоводни документи. При анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод, че правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ЗДДС и липсват ограниченията на чл. 70 ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда на чл. 71, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 ЗДДС. [...] • Още в по-малка степен проверяваното лице следва да разполага с търговска кореспонденция във връзка със сключването на договорите, евентуално наличие на представени оферти и документи, от които да е видно кои са лицата реално осъществили контактите, водили преговорите при договаряне на търговските сделки. [...] • Не може да бъде вменена във вина на жалбоподателя, липсата на първични документи, касаещи подизпълнител на доставчика, доколкото той няма задължение да ги съхранява по закон. За реалното извършване и приемане на услугите, в т. ч. извършването им с оглед характера на доставките, е достатъчно наличието на последващата реализация на произведеното от страна на възложителя. [...] • Непредставянето на данни и обяснения от доставчика или негов подизпълнител не може да обоснове автоматичен извод за липсата на технологична кадрова и материална обезпеченост. [...] • Непредставянето на доказателства за обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура.[...]
данъчен период, доставчик, право на приспадане на данъчен кредит, основна дейност, данъчни документи, произход на стоките, фактура, приемо-предавателен протокол, доставка на стока, реални доставки, данъчно събитие, счетоводна отчетност, вещно право, доставка на услуга, задължение за начисляване на данъка
Според нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. По своята същност правото на приспадане на данъчен кредит представлява сложен фактически състав, правните последици, от който могат да възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го елементи. [...] • Доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а доставка на услуга е всяко извършване на услуга. При липса на реална доставка, не възниква данъчно събитие, респ. задължение за начисляване на данъка, а при неправомерно начисляване на такъв, не се поражда право на данъчен кредит /чл. 70, ал. 5 от ЗДДС/ . Изводът за наличие или липса на реална доставка е плод на оценка на установени факти и обстоятелства от обективната действителност. Реалното извършване на една доставка е положителен факт от действителността, който при осъществяването си остава следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за съставени и осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието на осъществените доставки. [...] • За да ползва данъчен кредит, данъчно задълженото лице следва да докаже материално-правните предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, услуга, доставчик, ремонт, фактура, данъчна злоупотреба, данъчен период, превозни средства, данъчно събитие, недвижими имоти, стока, лек автомобил, настаняване, документиране на доставки
Те не могат да бъдат открити на декларираните адреси за кореспонденция, което обстоятелство се потвърждава от налични данни в ИС 'Контрол'. Тези, които потвърждават получаването на ИПДПОЗЛ на електронните си адреси, също не представят документи. [...] • Когато приемо-предавателният протокол удостоверява обективно възникнали факти, би следвало изготвянето му времево да предхожда издаването на фактурата. [...] • Във втория тип протоколи за всеки автокран или лек автомобил е посочено какво е ремонтирано. [...] • При пет автокрана, дори при пълна подмяна, за период от една година, не би могло да има необходимост от три пъти подмяна. [...] • Технологично не е приемливо извършването на ремонтни дейности за част от МПС, като повтарящи се, за кратък период, по отношение на два от автокрановете. [...] • Необходимо е техническо обслужване по предписание, при подготовка за технически преглед, както и при възникване на проблеми при експлоатация. [...] • Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му. [...] • Относно спазването на процесуалните правила. [...] • Двете предпоставки за признаване право на кредит са кумулативни и липсата на която и да е от тях възпрепятства възникването и упражняването на това право. Осъществяването на фактическия състав на доставката подлежи на доказване. Константно при тълкуването на чл. 167 от Директива 2006/112 - както в практиката на Съда, така и в практиката на националните съдилища се приема, че наличието на действително осъществена /реална/ доставка е основна предпоставка за възникване на правото на приспадане. [...] • Тези изводи, както и констатацията, че доставчиците не са имали необходимата кадрова и материална обезпеченост, следва да доведе до заключението, че не се доказва реалност на извършените доставки.[...]
основна дейност, право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, фактура, дерегистрация, реални доставки, данъчен период, дълготрайни активи, СМР, превозни средства, услуга, облагаема доставка, доставка на стока, данъчно задължено лице, място на изпълнение, независима икономическа дейност, счетоводна отчетност, данъчни документи, данъчна измама, прехвърляне на правото на собственост, данъчно събитие
Независимо от това обаче, когато стоките или услугите, придобити от данъчнозадължено лице се използват за целите на сделки, които функционално по никакъв начин - пряко или косвено не са свързани със стопанската дейност на лицето, правото на приспадане на данъка не възниква. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 170 АПК вр. and2 ДОПК в тежест на жалбоподателя е да установи фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата за наличие на предпоставките по ЗДДС за право на данъчен кредит. [...] • Липсата на реална доставка от лицето, посочено като издател във фактурата е достатъчно основание да не се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Само по себе си посочването на ДДС във фактура без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя. [...] • Упражняването на данъчен кредит по фактура, без да е осъществена реална доставка от лицето, издало фактурата, предполага, че получателят е знаел, че упражнява неправомерно данъчен кредит. [...] • Според разпоредбите на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, за да се признае доставката на стока за целите на този закон, следва по безспорен начин да се докаже нейното извършване. Това означава, че дори формално да са съставени документи, включително и първични счетоводни документи и те да са отразени в счетоводството на страните по договора, това не означава, че автоматично за получателя по доставката ще възникне правото на приспадане на данъчен кредит и той ще може законосъобразно да го упражни. [...] • Включването на данъчните фактури в съответните данъчни регистри по чл. 124 ал. 1 ЗДДС не обосновава законосъобразно право на приспадане на данъчен кредит. [...] • За да бъде признато и законосъобразно упражнено правото на данъчен кредит, следва да са събрани доказателства относно всеки от юридическите факти, предвидени в действащия към момента на издаване на фактурата закон. [...] • В този момент възниква и задължението на доставчика да начисли ДДС. [...] • Правото на данъчен кредит предполага безспорно установяване на извършена облагаема доставка. [...] • В практиката си СЕС нееднократно е посочвал, че реалността на доставката на стока или услуга е от значение за приспадане правото на данъчен кредит. [...] • Наличието само на фактури/договори не може да бъде доказателство за реалното изпълнение на доставките. За реалността на доставките винаги трябва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им.[...]
данъчен период, данък за възстановяване, строително-монтажни работи, право на приспадане на данъчен кредит, реалност на доставките, доставчик, фактура, доставка на стока, произход на стоките, материално-техническа и кадрова обезпеченост, прехвърляне на правото на собственост, ППП
Дружествата системно не изпълняват задълженията си по спазване на данъчното и осигурително законодателство. [...] • За тяхното доказване е необходимо както доставчикът, така и получателят да притежават доказателства за реално изпълнение на доставките. [...] • Правото на приспадане възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем – чл. 68, ал. 2 от закона. [...] • Наличието на доставка е положителен факт, и като такъв подлежи на доказване от задълженото лице, тъй като то черпи от това изгодни за себе си правни последици. [...] • В тежест на посочения във фактурата получател -е да установи реалното извършване на фактурираната доставка, в условията на пълно насрещно доказване. Във връзка с това ревизиращият екип е необходимо да съпостави и обсъди всички събрани доказателства и установените въз основа на тях факти и обстоятелства. Изводът за наличие или липса на реална доставка следва да бъде формиран след като са изискани и събрани доказателства, които да са подложени на анализ от органите по приходите. Именно въз основа на тях следва да се формират фактически констатации и съответстващите им правни изводи. [...] • Същото обаче не допринася съществено за установяване на факти различни от констатираните. [...] • Същото би било такова единствено ако е възпрепятствало установяването на релевантните факти. [...] • Следва да има човек, който да ги натовари в специално товарно МПС. [...] • Такива доказателства следва да има, тъй като реалното извършване на една доставка е положителен факт от обективната действителност, който при осъществяването си остава следи и за него съществуват преки и косвени доказателства и доказателствената тежест за тях е върху оспорващия, който се ползва от правото на данъчен кредит. РЛ следва да установи, че доставчикът му е притежавал съответните стоки, за да може да ги достави. [...] • За установяване автентичността на подписа не може да се прави визуален анализ, а следва да има експертно знание.[...]
