право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, дневник за продажбите, услуга, данъчен период, място на изпълнение, фактура, доставчик, данъчна измама, данъчно събитие, доставка на стока, облагаема доставка, материална, техническа и кадрова обезпеченост, данъчно задължено лице, данъчни документи, приемо-предавателен протокол, лек автомобил, реални доставки
За доказване на ВОД лицето разполага с изискващите се по чл. 45 от ППЗДДС документи, а именно: - фактура за доставката, в която получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка и посоченият идентификационен номер по ДДС, под който му е извършена доставката е издаден от държава членка на общността, документи, доказващи транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. [...] • За начисления по ВОП данък, лицето има право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 84 от ЗДДС, поради наличие на условията по чл. 71 от ЗДДС. [...] • Същите са идентични с наличните по делото, събрани в хода на ревизионното производство, при извършената насрещна проверка на доставчика. [...] • Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. [...] • В този смисъл при обжалването на РА не само ревизираното лице има задължение да докаже реалността на доставките, като положителен и благоприятен за него факт, свързан с възникването на право на данъчен кредит, а и следва да бъде установено доколко изводът на органа по приходите за липса на реална доставка е логически и правно издържан. [...] • Като законово основание се посочва чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а като фактическо основание – липсата на данни и доказателства от страна на доставчиците, относно действителността на доставките по издаваните фактури, поради липсата на необходимата, техническа, материална и трудова обезпеченост за извършване на доставките и непредставянето на първични счетоводни документи. При анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод, че правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ЗДДС и липсват ограниченията на чл. 70 ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда на чл. 71, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 ЗДДС. [...] • Още в по-малка степен проверяваното лице следва да разполага с търговска кореспонденция във връзка със сключването на договорите, евентуално наличие на представени оферти и документи, от които да е видно кои са лицата реално осъществили контактите, водили преговорите при договаряне на търговските сделки. [...] • Не може да бъде вменена във вина на жалбоподателя, липсата на първични документи, касаещи подизпълнител на доставчика, доколкото той няма задължение да ги съхранява по закон. За реалното извършване и приемане на услугите, в т. ч. извършването им с оглед характера на доставките, е достатъчно наличието на последващата реализация на произведеното от страна на възложителя. [...] • Непредставянето на данни и обяснения от доставчика или негов подизпълнител не може да обоснове автоматичен извод за липсата на технологична кадрова и материална обезпеченост. [...] • Непредставянето на доказателства за обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура.[...]
стока, право на приспадане на данъчен кредит, справка – декларация, фактура, регистрация, кредитно известие, доставчик, материално – техническа и кадрова обезпеченост, прехвърляне на правото на собственост, превоз на пътници, реални доставки, данъчно събитие
Определените задължения са в предвидения обхват на ревизията. [...] • Удостоверението за електронен подпис е електронен документ, издаден и подписан от доставчика на удостоверителните услуги, съгласно чл. 24 ал. 1 от ЗЕДЕП, което по силата на чл. 16 ал. 1 от ЗЕДЕП придава на електронния подпис качеството „Квалифициран”. Удостоверението по чл. 24 ал. 1 от ЗЕДЕП се издава в електронен формат, подписано с електронния подпис на удостоверяващия орган и не подлежи на разчитане при пренасяне на хартиен носител. Електронния подпис може да се добави към оригиналния документ и да се получи “attached” (прикрепен) електронен подпис или да остане в отделен файл “detached” електронен подпис, както е в настоящия случай. [...] • Реалността на доставките е първата и водеща предпоставка за признаване правото на данъчен кредит. [...] • Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/Е0/ (фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги - към момента на извършването им (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). Съгласно ЗДДС, приложим към спорните доставки и константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. [...] • В противен случай би се стигнало единствено въз основа на представена редовно издадена фактура да се признава правото на данъчен кредит, което не е целта на ЗДДС.[...]
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. [...] • Елементите от фактическия състав по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК са: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение на това, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител или съответно разпоредителни действия с имуществото на дружеството; 3. причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски; 4. невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. [...] • Действието като елемент от фактическия състав по чл. 19, ал. 1 ДОПК се състои в укриване на факти и обстоятелства, които отговорното трето лице по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Касае се не за всяко действие, а само за преднамерено целенасочено действие. Тоест, необходимо е виновно поведение. Относно отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК следва да се има предвид, че видовете действия по този текст са законово регламентирани и могат да бъдат сведени до три групи: 1. [...] • Субектът отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Тук се касае за отчуждаване на имуществото или самото предприятие, като в последния случай е налице преминаване на собствеността върху имуществото или самото предприятие в собственост на трето лице. Действието по своето естество следва да е такова, че да има прехвърлително действие. За да е съставомерно по чл. 19, ал. 2 от ДОПК обаче това действие следва да е извършено недобросъвестно, т. е. необходимо е лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице. [...] • Субектът трябва да е бил наясно относно смисъла и значението на действията си, да е предвиждал неговите последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. [...] • Четвъртият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК и чл. 19, ал. 2 от ДОПК е наличието на причинно-следствена връзка между извършеното действие и невъзможността да бъдат събрани или погасени задължения. Отговорността по чл. 19, ал. 1 или ал. 2 от ДОПК ще бъде реализирана само когато невъзможността да бъде събрано или погасено вземането се дължи на поведението на третото лице. [...] • По отношение на тях следва да се има предвид не само че вземането за лихви е акцесорно, но и че отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК е отговорност за чужди задължения и се предвижда отговорност за несъбрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски до размера на непогасеното задължение – ал. 1, съответно – до размера на извършените плащания в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, но не и за лихвите върху тях.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, вещно право, фактура, регистрация, услуга, дълготрайни активи, фискален бон, данъчно събитие, независима икономическа дейност, доставка на стока, облагаема доставка, данъчно задължено лице, място на изпълнение, справка-декларация, произход на стоките, материално-техническа и кадрова обезпеченост, доставчик, данъчна измама
Изписването на отчетната стойност на продадените стоки веднъж годишно в края на отчетния период води до невъзможност да се установи дали стоките са заприходени, както и изписването им по съответните фактури. [...] • ДОПК изрично е уредил начина на връчване на съобщения и събирането на доказателства. [...] • С оглед осъществяване на принципа за дирене на обективната истина, в правомощията на ревизиращите органи е включена възможността да извършват насрещни проверки при други данъчни субекти за установяване на отделни факти и обстоятелства от значение за ревизията. Правото на приходния орган да извърши насрещна проверка при друг данъчен субект е част от правомощията, които придобива въз основа на акта за възлагане извършването на ревизия. [...] • Съгласно ЗДДС и константната практика на СЕС по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко на наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. [...] • Тоест, данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност, съгласно правилата за доказване по чл. 154, чл. 1 от ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. [...] • То е само косвено доказателство, което при липса на преки и непротиворечиви доказателства във връзка с изпълнение на доставките от сочените доставчици, не може да обоснове безсъмнен извод за реалността им. [...] • При оспорване на фактурите в тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените в тях стопански операции са действително осъществени, като стори това посредством убедителни писмени доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност. Недоказаната реална доставка, макар и документално оформена и отразена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвените, така и по отношение на преките данъци. Законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци изисква, преди всичко, доказателства за действителното осъществяване на доставката. Признаването на право на данъчен кредит само по данъчни фактури, при липса на всякакви доказателства относно реалното изпълнение на доставките, противоречи, както на разпоредбите на ЗДДС, така и на тези на общностното право. Последното изисква кумулативното изпълнение на двете условия – наличие на фактура и осъществено данъчно събитие, за признаване на претендираното право. [...] • Т. е. във всички случаи СЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, следва да е установено осъществяване на фактурираната доставка, който правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и преценката на доказателствата в тази насока е в компетентността на националния съд. [...] • Съответно, понятието документална обоснованост е уредено в нормата на чл. 10 от ЗКПО. [...] • От така цитираните правни норми, се налага изводът, че във всички случаи, от съществено значение за данъчното облагане е първичните счетоводни документи да отразяват вярно и честно обективираните в тях стопански операции.[...]
фактура, доставчик, вътреобщностно придобиване, място на изпълнение, данъчна основа, регистрация, право на приспадане на данъчен кредит, данъчна измама, услуга, данъчно събитие, облагаема доставка, данъчен период, данъчно задължено лице, реални доставки, вътреобщностен превоз, доставка на стока, освободена доставка
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. [...] • Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. [...] • Електронният подпис по ал. 3 има значението на саморъчен подпис. [...] • Квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. [...] • Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА. [...] • Наличието на доставка/услуга е първото условие за признаването на данъчен кредит. [...] • Доставка е налице, когато има прехвърляне на собственост или други вещни права върху стока или извършване на услуга. Съгласно чл. 25 ЗДДС доставката, извършена от задълженото лице, се окачествява като данъчно събитие. [...] • Двете предпоставки за признаване право на данъчен кредит са кумулативни и липсата на която й да е от тях възпрепятства възникването и упражняването на това право. [...] • Съдът е задължен в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали съответното дружество може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки. [...] • Продавачът е длъжен да съобщи на купувача за изпращането на стоката на третото лице, като му изпрати и препис от документите, придружаващи стоката. [...] • Всяко вътреобщностно придобиване, обложено в държавата членка, в която пристигат изпратените или превозените на територията на ЕС стоки, съответства на освободена доставка в държавата членка, от която започва посоченото изпращане или превозване. [...] • Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена.[...]
реални доставки, данъчни документи, право на приспадане на данъчен кредит, недвижими имоти, данъчен период, СМР, приемо-предавателен протокол, стока, налични активи, доставчик, фактура, регистрация, услуга
Резултатът от оспорването в частта по ЗКПО е в пряка връзка с резултатът от оспорването по ЗДДС. [...] • Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателствени средства. [...] • РА е с утежняващ за адресата характер. [...] • Нормата на чл. 110, ал. 2 от ДОПК определя ревизията като съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Тези действия са регламентирани в чл. 112 и сл. от ДОПК и включват образуване на ревизионно производство посредством издаване на заповед за възлагане на ревизия от компетентното длъжно лице, връчване на заповедта на РЛ и нейните изменения, спазване на срока за извършване на ревизията /вж. чл. 114 от ДОПК/ в съответното място /чл. 115 от ДОПК/, изготвяне на Ревизионен доклад по чл. 117 от ДОПК и издаване на РА по чл. 118-120 от ДОПК с осигуряване право на РЛ за възражения и представяне на доказателства. [...] • Фактурите и останалите писмени документи са редовни от формална страна. [...] • Преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит се осъществява от националния съд съобразно правилата за доказване на националното право. Трудностите в процеса по събиране на доказателства при фирмите-доставчици не могат да се тълкуват във вреда на РЛ. [...] • РЛ не може да се държи отговорно за посочената липса на данни и за други противоправни действия на доставчиците, съгласно посочената практика на СЕС. [...] • Посочените писмени документи носят подписите на страните, като приходната администрация не оспорва тяхната формална доказателствена сила. [...] • Липсата на други документи при доставчиците в хода на извършените насрещни проверки и на данни за организацията на тяхната производствена, търговска, счетоводна дейност и липсата на данни за разполагаемите човешки ресурси не могат да препятстват правото на данъчен кредит за РЛ. [...] • Поради реалност на доставките по ЗДДС не е дължима извършената с РА корекция на корпоративния данък по ЗКПО с формирания данъчен финансов резултат за процесните месеци и начислените лихви за забава.[...]
фактура, доставчик, регистрация, данъчен период, основна дейност, право на приспадане на данъчен кредит, доставка на стока, вещно право, реалност на доставките, данъчно събитие, услуга
Срокът за извършване на ревизията е до 19.03.2019 г. [...] • Срокът за съхранение се определя от производителя и задължително се посочва върху етикета при пакетирани фуражи или върху придружаващата партида документ при насипни фуражи. [...] • Основанието за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит, възприето от органите по приходите е липса на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 6 и чл. 25 ЗДДС. [...] • Доставка на стока съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, респективно с извършването на услугите. Нормата от националния закон следва да се тълкува във връзка с чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която разпоредба дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно при спор за реалност на доставките на стоки, съдът дължи проверка на фактите относно предаване и получаване на стоката между страните по пряката доставка. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. [...] • Позоваването на практиката на СЕО и СЕС, обаче, не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставка на стоките по спорната фактура. Кумулативно изискване на сложния фактически състав, обосноваващ законосъобразното възникване на правото на приспадане на данъчен кредит съгласно нормата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е доставките да са свързани с облагаемата икономическа дейност на получателя. За признаване реалността на доставките от значение е стоките да са доставени, съответно услугите да са извършени именно от посочения във фактурата доставчик. [...] • Същите следва да бъдат детайлно описани по вид, качество и количество и да са реално предадени на получателя по доставката. [...] • Упражняването на право на данъчен кредит не може да се основа на хипотетична възможност, а следва да почива на реално извършена и доказана от получателя доставка.[...]
доставчик, независима икономическа дейност, недвижими имоти, материална, техническа и кадрова обезпеченост, ноу – хау, данъчен период, право на приспадане на данъчен кредит, обратно начисляване, основна дейност, прехвърляне на правото собственост, данъчно задължено лице, доставка на стока, вещно право, доставка на услуга, облагаема доставка, място на изпълнение, данъчно събитие, реалност на доставките, данъчни документи
Изпълнението на изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 ДОПК срок, налагат извод, че жалбата е ДОПУСТИМА. [...] • Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 3 ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). [...] • Като отпадъчен продукт се получава смеска, която се влага в обработката на ерозирали терени и свлачища. [...] • Същността на обогатяването на бактериалния инакулант се осъществява с добавяне на хранителни вещества под най-различна форма, в определени концентрации на въглехидрати, белтъчини и мазнини в определени пропорции, зададени от американската компания – производител. След достигане на определени концентрации на микроорганизмите се добавят хумични и фолиеви киселини и се държат за период от 48 часа, при температура 2 градуса. [...] • Счетоводството дава възможност за изготвяне на оборотна ведомост, която дава цялостна представа за състоянието на дружеството и обхваща всички счетоводни сметки. [...] • При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/Е0/ (фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги - към момента на извършването им (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС). [...] • Тоест във всички случаи, Съдът на ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка. [...] • В тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. [...] • Това означава, че доставчикът следва да бъде запознат най-малкото с факта какви хранителни вещества може да използва, за да отговарят на технологията, разработена от американската компания. [...] • При непредставяне на доказателства за извършено транспортиране на материала за обогатяване, инсталацията за обогатяване и наличието на обект, в който да бъдат съхранявани до момента на обогатяване, не могат да се приемат за достоверни посочените в приемо – предавателните протоколи изготвени количества обогатен материал, и то в параметрите на договора.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, фактура, приемо-предавателен протокол, доставка на стока, данъчна измама, регистрация, доставчик, превоз на стоки, услуга, облагаема доставка, вещно право, данъчно задължено лице, място на изпълнение, нулева ставка, данъчно събитие, справка-декларация, реални доставки
РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. [...] • Данъчно събитие по см. на ЗДДС съгл. чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16, което данъчно събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС). [...] • От така посочената регламентация следва извода, че наличието на действително осъществена доставка с предмет прехвърляне собствеността върху стока, респ. с предмет извършване на услуга, е условие /предпоставка/ за възникване на правото на данъчен кредит, като изпълнението на тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването на преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка на стока не е налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС респ. по чл. 168 б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка, която съществува само документално, но не е реална. [...] • За извършването на преценка дали е осъществена реална доставка на стока, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост. Следва да се уточни, че доставка на стока според определението на чл. 14, §1 Директива 2006/112, представлява „прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“. [...] • За да се приеме наличието на конкретно осъществена доставка по посочената фактура, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоките и заплащането на договорената цена. [...] • Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. [...] • В тези случаи, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. [...] • За извършването на преценка дали са осъществени реални доставки на стоки, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоките, при проявлението на който факт възникват съответните правни последици. [...] • Не посочването на датата на протокола, не представлява самостоятелно основание за отказ да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит от дружеството. [...] • Касае се за счетоводни документи, съставени от трети лица, като нередностите при съставянето им не следва да се възлагат във вина на ревизираното лице. [...] • При липсата на нормативна регламентация която да изисква наличието на конкретни по вид и съдържание документи за доказване на относимите факти и обстоятелства във връзка с осъществяването на реална доставка с предмет продажба на стоки /чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 Директива 2006/112/ЕС/, определящо за преценката дали доставката е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички данни и доказателства във връзка с нейното извършване.[...]
данъчен период, доставчик, данъчна основа, ремонт, фактура, приемо-предавателен протокол, облагаема доставка, доставка на стока, данъчно задължено лице, място на изпълнение, доставка на услуга, СМР, данъчна измама, независима икономическа дейност, данъчно събитие, вътреобщностно придобиване, вещно право, задължение за начисляване на данъка, право на приспадане на данъчен кредит
Нормата на чл. 119 ДОПК урежда конкретната процедура по издаването на ревизионния акт. [...] • За да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на"възложил ревизията", определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция. Нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК не поставя изискване каква длъжност следва да заема определения от териториалния директор орган по приходите. [...] • Тълкуването на разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК води до извода, че нормата на чл. 118, ал. 2 дефинира какво представлява ревизионният акт и кой го издава по принцип, докато разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК урежда конкретната процедура по издаване на ревизионния акт. Нормата на чл. 118, ал. 2 ДОПК е свързана със старата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, когато ревизионният акт се издава еднолично, поради което тя не е съобразена с изменението на разпоредбата в сила от 01.01.2013 г. [...] • Нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предишната си редакция (в сила до 01.01.2013 г. ) не посочва изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които следва да издадат ревизионния акт. [...] • Ако има такава конкретизация, то тя се отнася единствено и само по отношение на лицата от ревизиращия екип, определени със заповедта по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, но не и по отношение на лицето възложило ревизията, за което има единствено изискване да е орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗНАП. [...] • Редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, ревизионният акт се издава само от едно лице, за чието оправомощаване се издава нарочна заповед, докато според сегашната редакция ревизионният акт се издава от две лица, едното от които е лицето възложило ревизията, а другото е лицето, което е било ръководител на екипа. [...] • Приетото изменение на чл. 119, ал. 2 ДОПК не стеснява приложното поле на разпоредбата. [...] • С нормата на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК – ДВ, бр. 82 от 2012 г. , в сила от 01.01.2013 г. , ясно е изразена волята на законодателя след 01.01.2013 г. ревизионните актове по новообразуваните производства да бъдат издавани от органите, определени по действащата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК. [...] • По определението на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. [...] • Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, която предвижда, че ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, не дерогира систематично предхождащата я норма на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК, включваща сред задължителните реквизити на ревизионния акт наличието на мотиви за издаването му. [...] • Правото на приспадане на данъчен кредит възниква при сложен фактически състав, правните последици по който могат да възникнат само, ако са изпълнени всички визирани в правната норма предпоставки, като първото съществено услови е да е налице доставка, като законът не свързва правото на данъчен кредит само и единствено с издаването на данъчни фактури, а поставя изискването да са налице реално осъществени доставки. [...] • Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, или към-предотвратяването им, или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай, релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на оспорващия на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта.[...]
