данъчен период, справка-декларация, данъчен кредит, преклузивен срок, данъчен документ, икономически оператор, доставчик, облагаема доставка, стока, данък за възстановяване
По дефиниция в обхвата на чл. 162 от ДОПК попадат единствено и само вземанията, чийто носител е държавата или общините, но не и тези в патримониума на частно правните субекти, като давността по чл. 171 ал. 1 от ДОПК е приложима единствено и само по отношение на публичните вземания, дефинирани в чл. 162 ал. 2 от ДОПК, за частните вземания приложима е именно погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД и разпоредбите на същия закон относно нея. [...] • Правото на възстановяване на платени в нарушение правото на Съюза ДДС, както следва и от постоянната практика на СЕС, не се урежда от правилата на Директивата за ДДС, а е „последица и допълнение към правата, които правните субекти черпят от разпоредбите на правото на съюза“, като по принцип всяка една държава-членка е длъжна да върне събраните в нарушение правото на Съюза данъци. [...] • При преценката спазване принципите на правото на Съюза, в частност този на ефективност, стоят въпросите относно продължителността на въведения срок и момента, с който законодателят свързван неговото начало. Следва да се прави разграничение между самото субективно право на възстановяване на недължимо (в нарушение правото, в частност това на Съюза) платени данъци, което частно правните субекти имат спрямо държавата, и реда, начина и условията, при които следва да бъде реализирано същото, съобразно законодателната уредба, произтичаща от правото на всяка една държава-членка. [...] • Такъв срок е изрично дефиниран в чл. 129 ал. 1 изр. второ от ДОПК, което правило е общо спрямо всяко едно подадено искане за възстановяване на недължимо платени публични задължения, като съобразно същото „искането за... възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. “. [...] • Така единствено и само поради неговото бездействие, т. е. неполагането на дължимата грижа, в първия случая се стига до погасяване на самото право, а във втория – до възможността да му бъде успешно противопоставено възражение за изтекла давност от длъжника, в следствие на което и неудовлетворяване на заявената претенция.[...]
данъчен кредит, данъчен период, СМР, дневник на продажбите, регистрация, данъчни документи, доставчик, недвижими имоти, фискален бон, данъчно събитие, данъчна измама, реализация на доставките
За представените актове, обр. 19 според съда те не са достатъчни да обосноват реалността на доставените строителни услуги и след като доставките не са реално извършени по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, то за ревизираното лице не е възникнало право на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС. [...] • Нееднократно в свои решения и СЕС и ВАС са приемали, че не може поради действия и/или бездействия на доставчиците да не се признава на получателя правото на приспадане на данъчен кредит. [...] • В тези решения изрично се приема, че липсата на кадрова обезпеченост на доставчика може да бъде само индиция за липса на реалност на документираните доставки, по които се претендира правото на приспадане, но не може да се вмени в тежест на получателя да ангажира доказателства за нея и на това основание да му се откаже посоченото материално право. [...] • Наличието на печати на дружествата като възложител и като изпълнител са достатъчни и не е необходима персонална индивидуализация на лицата, които са ги подписали. Освен това касае се за частни документи, за които е могло приходната администрация на основание чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК да ги оспорят за тяхната автентичност, но видно от протоколите за съдебните заседания пред първостепенния съд процесуалният представител на ответника не е проявил никаква процесуална активност, вкл. и отсъствието му в проведените съдебни заседания.[...]
предварителен договор, договор за покупко-продажба, собствени имоти, застроена площ, фактура, недвижим имот, облагаема доставка, фактурa
Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Предварителните договори се сключват, за да се поеме задължение в бъдеще да се постигне договорка по друг окончателен договор. [...] • От същността и функциите на предварителния договор следва, че предварителният договор за продажба на бъдеща вещ не е нищожен поради невъзможен предмет. Както е възможно една бъдеща вещ да бъде продадена и договорът да е валиден и да обвързва страните, независимо, че към момента на сключването му вещта не е налице, а ще бъде създадена или обособена по-късно, така е възможно същата обвързаност да бъде постигната с предварителен договор, като окончателният бъде сключен след създаването или обособяването на вещта. [...] • Действително, в последствие капиталовата собственост, придобита ат физическото лице може да се превърне в обикновено право на собственост, но това не може да бъде основание авансовото плащане да се приеме за такова по сключения предварителен договор.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, фактура, регистрация, доставчик, вносител, начисляване на данъка, освободена доставка, облагаема доставка, доставка на финансови услуги, данъчна основа
Разумът на правната конструкция следва от недължимото при действието на чл. 86, ал. 3 ЗДДС начисляване на данъка от доставчика по освободена доставка. Получаването на стоки или услуга по облагаема доставка е елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав – арг. от чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Това определя начисляването на данъка по освободената доставка като неправомерно /вж. чл. 70, ал. 5 ЗДДС/ и изключва възникването на правото на приспадане на данъчен кредит. В същото време начисляването в данъчния документ на недължим данък е хипотеза на погрешно документиране по чл. 116, ал. 3 ЗДДС. [...] • Ирелевантно е дали с прехвърлянето на дружествените дялове се цели /косвено/ придобиване апортирания в дружеството, чийто дялове се прехвърлят, недвижим имот. [...] • Всеки от договорите с доставчиците е насочен към сключването на сделката с дружествените дялове, но доставката е сложна и в обхвата на престацията на доставчиците се включват множество задължения, като изпълнението не на всяко от тях представлява „договаряне“ по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС. [...] • Посредничеството е услуга, извършвана и заплатена от договорна страна като отделен акт на посредничество. Той може да съдържа, наред с другото, в посочване на подходящи възможности за сключване на такъв договор, да се правят контакти с друга страна или да се преговарят, от името и от страна на клиент, подробностите на плащането, което трябва да се извърши от всяка от страните. [...] • Разграничаването на елементите от комплексната доставка следва да е между такива, които са свързани с дейността на посредника и сочат на проявление на „договаряне“ и такива по осъществяване на административни формалности или водещи до заемането от подизпълнителя на същата позиция като тази на страната по сделката за продажба на финансовия продукт. Критерий може да бъде не само качествената характеристика на дейностите по доставката, но и количеството им и времето за изпълнение. [...] • В съответствие с чл. 19, ал. 2 ЗЗД предварителният договор следва да съдържа уговорки относно съществените елементи на окончателния договор. [...] • Щом не са осъществени предпоставките за освобождаването на доставките по чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС, то доставките са облагаеми, данъкът е начислен правомерно от доставчиците /вж. чл. 86, ал. 1 и съобрази арг. за противното от чл. 86, ал. 3, пр. 1 ЗДДС/ и правото на приспадане на данъчен кредит за получателя е възникнало - чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС.[...]
доставчик, фактура, предаване на стоки, данъчен период, доставка на стока, вещно право, доставка на услуга, реалност на доставки, приемо-предавателен протокол, право на приспадане на данъчен кредит
Съгласно чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Следва да се съобрази и нормата на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно при спор за реалност на доставки на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно предаване, транспортиране и получаване на стоката между страните по пряката доставка. [...] • Наличието на задължения към бюджета от страна на доставчика, не може да бъде основание за отказване право на данъчен кредит, поради това, че същия може да се възприеме за доставчик с"рисков профил", в който смисъл е и трайната практика на СЕС. [...] • Тези доказателства следва да се ценят с оглед останалите събрани такива, като се съобрази корелацията или противоречията в тях.[...]
данък за възстановяване, данъчен период, фактура, освободена доставка, право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, услуга, СМР, облагаема доставка, доставка на стока, авансово плащане, вещно право, дерегистрация, данъчно събитие
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК представляват мотиви и на РА. [...] • Начинът, по който е договорено да се извърши прехвърляне на собствеността, е не чрез пряка продажба, а е чрез учредяване на дружества, апортни вноски на недвижимите имоти в тях и накрая - продажба на дяловете от тези дружества, несъществуващи към момента на сключване на договорите. [...] • Необходимостта от сключване на предварителен договор е налице винаги когато страните не са напълно подготвени да сключат един договор, а у тях е налице интерес да обезпечат сключването му. [...] • От предварителния договор за страните по него възниква само задължение да сключат окончателен такъв според своите намерения. [...] • Както е възможно една бъдеща вещ да бъде продадена и договорът да е валиден и да обвързва страните, независимо, че към момента на сключването му вещта не е налице, а ще бъде създадена или обособена по-късно, така е възможно същата обвързаност да бъде постигната с предварителен договор, като окончателният бъде сключен след създаването или обособяването на вещта. [...] • По смисъла на чл. 20а ЗЗД, необходимост от тълкуване има тогава, когато договорът е неясен и не може да се разбере общата воля на страните. [...] • Целта на сключването на прикрити сделки е да бъде реализиран резултат, който страните не желаят да бъде официализиран. [...] • За прехвърляне правото на собственост в закона е предвидена нотариална форма и тя е изискване за действителност на сделките. Само въз основа на нотариален акт физическото лице може да придобие правото на собственост върху недвижим имот и да бъде третирано като купувач по прикритата сделка. [...] • След като физическото лице не е придобило правото на собственост върху недвижимите имоти, същото не може да бъде третирано и като купувач по прикритата сделка. [...] • Обстоятелството, че в последствие капиталовата собственост, която придобива физическото лице може да се превърне в обикновено право на собственост, не може да бъде основание авансовото плащане да се приеме за такова по сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. [...] • Данъкът, който се дължи при осъществяването на облагаема доставка, ще бъде дължим тогава, когато такава доставка бъде осъществена. [...] • При погиване на имотите или при промяна начина им на ползване, дружеството е длъжно да направи корекция на ползването при изграждането им данъчен кредит по реда на чл. 79 и чл. 79 а ЗДДС.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, услуга, свидетелски показания, доставчик, приемателно-предавателен протокол, земеделски земи, банкова сметка, разрешение за строеж, данъчна измама
Правото на данъчен кредит на доставки на услуги произтича от установяване по безспорен начин осъществяването на фактурираната услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС и чл. 24, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО. [...] • Този факт се установява и от съдебно-счетоводната експертиза. [...] • В тази връзка следва да се добави, че относителната симулация, на която ревизиращите органи се позовават изисква страните да не желаят да бъде постигнат резултата от сделката (привидна сделка), а чрез нея прикриват друга сделка (прикрита сделка) – чл. 17, ал. 1 ЗЗД. [...] • Приходните органи в тази връзка не са потърсили, намиращата се в различни органи и институции информация и доказателства във връзка със смяната на предназначението на земеделския характер на имотите, за да установят релевантните факти и обстоятелства по възникналия правен спор. [...] • Наличието на открити от приходните органи несъответствия относно различното време, в което е извършено заместване на продавача и купувача чрез сключените между тях споразумения, не може само по себе си да доведе до извод, че доставките са нереално извършени предвид, че както вече беше изтъкнато по-горе в тежест на приходните органи е било да докажат наличие на злоупотреба и участие в данъчна измама от страна на ревизираното дружество или неговия доставчик.[...]
данъчен кредит, материално-техническа и кадрова обезпеченост, реални доставки, съпоставимост на приходите с разходите, доставчик, услуга, произход на стоките, данъчна злоупотреба, фактура, облагаема доставка, доставка на стока
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. [...] • Доколкото предмет на доставка са родово определени вещи, съответно услуги то за да се докаже реалното изпълнение на доставката следва да бъде доказано предаването на стоките и услугите от доставчика на получателя - предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките и услугите, т. е. не е налице осъществена от продавача/изпълнителя престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и както правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. [...] • Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С - 324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. [...] • Поначало плащането на престацията не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, превозни средства, материална, техническа и кадрова обезпеченост, ремонт, подобрение, данъчни документи, индивидуализация на предмета на доставките, доставчик, облагаема доставка, услуга, ППП, превоз на стоки, доставка на стока, данъчна измама
В своята практика ВАС безпротиворечиво приема, че срокът по чл. 117, ал. 1 ДОПК не е преклузивен, а изтичането му се отразява единствено на годността на събраните след този момент доказателства. [...] • Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. [...] • За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. [...] • Не съществува пречка конкретните параметри на доставката да бъдат посочени в придружаващ фактурата документ. [...] • Доколкото предмет на доставките са родово определени вещи, съответно услуги, то за да се докаже реалното изпълнение на доставката, следва да бъде доказано предаването на стоките и услугите от доставчика на получателя - предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. [...] • Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. [...] • Тогава, когато стоките не са голямо количество и се получават при издаването на фактурата, то в реалната търговска практика същата е достатъчно доказателство за получаването им. [...] • Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С - 324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. С какви работници е работил доставчикът и дали е спазил трудовото и осигурителното законодателство не може да се вменява като отговорност на получателя. ЗДДС не обуславя правото на данъчен кредит за получателя на доставката от наличието или не на конкретно ангажирани от изпълнителя работници.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, данъчен период, фактура, данъчна основа, приемо-предавателен протокол, доставка на стока, облагаема доставка с нулева ставка, трета страна, услуга, начисляване на данъка, данъчно събитие, авансово плащане, вещно право
Формално, ревизионният акт отговаря на изискванията на чл. 120 ал. 1 ДОПК, определящ задължителните елементи от съдържанието му, като съгласно чл. 120 ал. 2 ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част от него. [...] • Съгласно чл. 68 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, както и за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие по облагаема доставка. В същия порядък чл. 69 ал. 1 т. 1 ЗДДС регламентира правото на регистрираното лице да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато тези стоки или услуги се използват за целите на извършвани от регистрирания по този закон получател облагаеми доставки. С цел избягването на злоупотреби при упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит чл. 70 ал. 5 ЗДДС ограничава тази възможност като предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. По смисъла на чл. 86 ал. 1 ЗДДС задължението за начисляване на данъка възниква за регистрираното лице в момента, в който данъкът стане изискуем, като то следва да издаде данъчен документ /фактура/, в който да посочи данъка на отделен ред, да го включи в справката декларация по чл. 125 ал. 1 ЗДДС при определяне на резултата за този данъчен период и да посочи данъчния документ /фактурата/ в дневника за продажбите за същия данъчен период. От анализа на чл. 86 ал. 1 ЗДДС става ясно, че задължението за начисляване на данъка е обусловено изцяло от настъпването на изискуемостта му, която съгласно чл. 25 ал. 6 ЗДДС при извършването на облагаеми доставки съвпада с датата на възникване на данъчното събитие, която пък по смисъла на ал. 2 в общия случай съвпада с датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Като изключение от това общо правило чл. 25 ал. 7 ЗДДС предвижда, че когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането /за размера на плащането/, с изключение на полученото плащане във връзка с вътреобщностна доставка. Същевременно чл. 6 ал. 1 ЗДДС легализира понятието доставка на стока като регламентира, че по смисъла на този закон това е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. От чл. 6 ал. 1 ЗДДС и чл. 25 ал. 2 и 6 ЗДДС може да се заключи, че изискуемостта на данъка при доставката на стоки настъпва при самото извършване на доставката /изключая случаите на авансово плащане/, поради което по аргумент от противното на чл. 86 ал. 1 ЗДДС при издаването на данъчна фактура без наличието на реално извършена доставка данъкът е начислен неправомерно и на основание чл. 70 ал. 5 ЗДДС регистрираното лице-получател на стоката по фактурата няма право на приспадане на данъчен кредит. Такова право не му се признава и в случаите на чл. 25 ал. 7 ЗДДС, при които преди възникване на данъчното събитие по ал. 2 е извършило цялостно или частично авансово плащане по доставката, ако впоследствие тази доставка не се извърши. [...] • Съгласно чл. 24 ал. 2 ЗЗД, когато се касае за родово определени вещи, каквито са стоките по четирите фактури, собствеността върху тях се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.[...]
