данъчен период, справка-декларация, данъчен кредит, преклузивен срок, данъчен документ, икономически оператор, доставчик, облагаема доставка, стока, данък за възстановяване
По дефиниция в обхвата на чл. 162 от ДОПК попадат единствено и само вземанията, чийто носител е държавата или общините, но не и тези в патримониума на частно правните субекти, като давността по чл. 171 ал. 1 от ДОПК е приложима единствено и само по отношение на публичните вземания, дефинирани в чл. 162 ал. 2 от ДОПК, за частните вземания приложима е именно погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД и разпоредбите на същия закон относно нея. [...] • Правото на възстановяване на платени в нарушение правото на Съюза ДДС, както следва и от постоянната практика на СЕС, не се урежда от правилата на Директивата за ДДС, а е „последица и допълнение към правата, които правните субекти черпят от разпоредбите на правото на съюза“, като по принцип всяка една държава-членка е длъжна да върне събраните в нарушение правото на Съюза данъци. [...] • При преценката спазване принципите на правото на Съюза, в частност този на ефективност, стоят въпросите относно продължителността на въведения срок и момента, с който законодателят свързван неговото начало. Следва да се прави разграничение между самото субективно право на възстановяване на недължимо (в нарушение правото, в частност това на Съюза) платени данъци, което частно правните субекти имат спрямо държавата, и реда, начина и условията, при които следва да бъде реализирано същото, съобразно законодателната уредба, произтичаща от правото на всяка една държава-членка. [...] • Такъв срок е изрично дефиниран в чл. 129 ал. 1 изр. второ от ДОПК, което правило е общо спрямо всяко едно подадено искане за възстановяване на недължимо платени публични задължения, като съобразно същото „искането за... възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. “. [...] • Така единствено и само поради неговото бездействие, т. е. неполагането на дължимата грижа, в първия случая се стига до погасяване на самото право, а във втория – до възможността да му бъде успешно противопоставено възражение за изтекла давност от длъжника, в следствие на което и неудовлетворяване на заявената претенция.[...]
данъчен кредит, данъчен период, СМР, дневник на продажбите, регистрация, данъчни документи, доставчик, недвижими имоти, фискален бон, данъчно събитие, данъчна измама, реализация на доставките
За представените актове, обр. 19 според съда те не са достатъчни да обосноват реалността на доставените строителни услуги и след като доставките не са реално извършени по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, то за ревизираното лице не е възникнало право на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС. [...] • Нееднократно в свои решения и СЕС и ВАС са приемали, че не може поради действия и/или бездействия на доставчиците да не се признава на получателя правото на приспадане на данъчен кредит. [...] • В тези решения изрично се приема, че липсата на кадрова обезпеченост на доставчика може да бъде само индиция за липса на реалност на документираните доставки, по които се претендира правото на приспадане, но не може да се вмени в тежест на получателя да ангажира доказателства за нея и на това основание да му се откаже посоченото материално право. [...] • Наличието на печати на дружествата като възложител и като изпълнител са достатъчни и не е необходима персонална индивидуализация на лицата, които са ги подписали. Освен това касае се за частни документи, за които е могло приходната администрация на основание чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК да ги оспорят за тяхната автентичност, но видно от протоколите за съдебните заседания пред първостепенния съд процесуалният представител на ответника не е проявил никаква процесуална активност, вкл. и отсъствието му в проведените съдебни заседания.[...]
доставчик, място на изпълнение, регистрация, облагаем оборот, услуга, основна дейност, трета страна, ноу-хау, фактура, независима икономическа дейност
Предвид това, те не могат да бъдат третирани като освободени доставки. Предоставянето на тези допълнителни услуги не би могло да повлияе на качеството и на съдържанието на самата медицинска услуга и не може да се счита, че тези допълнителни услуги са неразделна част от процеса на доставка на медицинската услуга за постигане на терапевтични цели. [...] • В чл. 1 са указани задълженията на лечебното заведение, а именно да подпомага провеждането на изпитването от Изследователя, в съответствие е договора й протокола. [...] • В чл. 2 е уредено възнаграждението, което ще става съгласно схема на цените и плащанията, приложена в Приложение № 1. [...] • Да установи и посочи кои от действията в хода на клиничните изследвания/проучвания по договорите по т. 1, от медицинска гледна точка представляват медицински дейности? [...] • Следва и извода, че щом според ЗЛЗ само в лечебни заведения може да се правят клинични изследвания, то това неминуемо определя тази услуга по клинични изпитвания, като вид медицинска услуга. [...] • Процесната материя е уредена в Закона за лекарствените средства в хуманната медицина /ЗЛСХМ/, както и в Регламент (ЕО № 536/2014. [...] • Надзорът и самото осъществяване на клиничните проучвания, установено и чрез СМЕ, е в контекста на полагането на медицински грижи, тъй като се провежда и под надзора на съответните медицински лица, които всъщност на практика осъществяват самото проучване и контролират пациентите, които са включени в клиничните проучвания. Т. е. съобразно ЗЛСХМ и Регламента, през цялото време на клиничните проучвания, се извършват под лекарски надзор, включващ постоянно наблюдение на пациентите, които са включени в клиничното изследване. [...] • Т. е. и в регламента клиничните изпитвания са определени като вид медицинска услуга, тъй като на практика при тях има важни характеристики - оказват се в лечебни заведения, оказват се от лекари, като и самите фактически дейности по надзор върху лицата, които участват в клиничните изпитвания се определят като медицинска грижа - т. е. услугата е медицинска по своята същност. [...] • Единственото в нормата на чл. 39 от ЗДДС е дадено понятието за освободени доставки. Никъде обаче от страна на законодателя няма въведено и транспонирано условието на чл. 133 или на чл. 134 от Директивата. [...] • Директивата изрично изисква съответната държава членка да приема правила и условия, при които доставките по чл. 132 няма да бъдат освобождавани от ДДС. [...] • И чието извършване става на основание на специалната Наредба, която регулира и определя достъпа до медицинска помощ, включително чрез определяне на вида на услугите, които са част на самата медицинска помощ и на свързаните с нея услуги.[...]
предварителен договор, договор за покупко-продажба, собствени имоти, застроена площ, фактура, недвижим имот, облагаема доставка, фактурa
Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Предварителните договори се сключват, за да се поеме задължение в бъдеще да се постигне договорка по друг окончателен договор. [...] • От същността и функциите на предварителния договор следва, че предварителният договор за продажба на бъдеща вещ не е нищожен поради невъзможен предмет. Както е възможно една бъдеща вещ да бъде продадена и договорът да е валиден и да обвързва страните, независимо, че към момента на сключването му вещта не е налице, а ще бъде създадена или обособена по-късно, така е възможно същата обвързаност да бъде постигната с предварителен договор, като окончателният бъде сключен след създаването или обособяването на вещта. [...] • Действително, в последствие капиталовата собственост, придобита ат физическото лице може да се превърне в обикновено право на собственост, но това не може да бъде основание авансовото плащане да се приеме за такова по сключения предварителен договор.[...]
Относно доставката на печатни материали също не се изисква специално оборудване, а само обикновен цветен принтер и съответния вид хартия, който е необходим, а щампите върху тениските се поставят посредством термо-преса, която се използва във всяко фото-студио. [...] • Само издаването на документи за такова събитие и тяхното осчетоводяване, не води до възникване на право на данъчен кредит. [...] • Лицето, което претендира правото, следва да установи по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС, за възникване на правото на данъчен кредит. Само притежаването на данъчна фактура и отразяването й в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. [...] • В своята практика СЕС многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. [...] • При липса на доказателства за реално извършване на доставките, а само фактуриране и счетоводно отразяване, казусът няма връзка с посочената практика. [...] • За да бъде установена доставката пред първоинстанционният съд следва да са били представени убедителни доказателства за това, като преценката им е възложена на националния съд.[...]
данъчен период, фактура, строителни материали, право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, облагаема доставка, услуга
Реалността на доставките е основно изискване за възникване и упражняване на право на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. [...] • С оглед на това ревизираното лице трябва да притежава и всички необходими документи за получаване на заявените стоки или извършени услуги, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит. [...] • За да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, следва да са изпълнени условията на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, както и да не са налични ограниченията визирани в чл. 70 от ЗДДС. Наличието само на данъчен документ, издаден по реда ЗДДС със съответните реквизити, не е достатъчно за възникване право на ДК, а е необходимо като задължително условие и наличие на реално осъществена облагаема доставка. [...] • Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките.[...]
финансови услуги, услуга, освободени сделки, свързани лица, правни услуги, издаване на фактура, право на приспадане на частичен данъчен кредит, икономическа дейност
В нея са определени служителите, които работят по освободените доставки. [...] • По силата на чл. 73, ал. 1 ЗДДС регистрирано лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват, както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право. Последните са уредени в чл. 70, ал. 1 ЗДДС. [...] • Въпросът за влагането на получените доставки /или точно дефинирана част от тях/ в последващи облагаеми или освободени доставки е изцяло фактически такъв, като отговорът следва да бъде даден от съда въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, като доказателствената тежест е изцяло за ревизирания субект по правилото на чл. 154 от ГПК, като лице претендиращо право на данъчен кредит. [...] • Съобразно изричното правило на чл. 160 ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ДОПК, съдът е всякога инстанция по същество и допуснати процесуални нарушения, извън тези водещи до извод за нищожност на РА, не могат да доведат от отмяната му, а съдът следва разреши правния спор по същество.[...]
фактура, авансово плащане, доставка на услуга, право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, приемо-предавателен протокол, данък за възстановяване, данъчно събитие, писмени доказателства, кредитно известие
Проектът/докладът по извършените услуги ще бъде предаден с двустранно подписан приемо-предавателен протокол. [...] • Уговорено е, че договорът може да бъде поправян, изменян или допълван само по писмено общо съгласие на страните. [...] • Съгласно сега действащия ЗДДС разпоредбата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС регламентира, че когато преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши авансово плащане /цялостно или частично/, то ДДС става изискуем при получаване на плащането. За да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по авансово плащане, е необходимо да са налице несъмнени доказателства, че е налице и възникнало данъчно събитие, т. е. реално извършване на услугата. Следователно, след като законът не въздига авансовото плащане като данъчно събитие, а само, че данъкът става изискуем, не може само въз основа на плащането да се признае правото на получателя да приспадне данъчен кредит. Законосъобразното му упражняване винаги се свързва с реалността на доставката, което означава да са изпълнени предпоставките по чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. [...] • В този смисъл не е налице хипотезата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, а именно, че пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство и съответно, разноските да се възложат върху представилата ги страна независимо от изхода на делото.[...]
Конкретни процесуални нарушения, които да са допуснати от съда, касаторът не посочва. [...] • Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. [...] • Възнаграждението обаче е договорено за изпълнението на същите и не само. [...] • Според показанията им именно от тях е осъществено раздаването на мострите. [...] • Безспорно тези фактури са издадени от доставчика без да е настъпило данъчно събитие, което чл. 25, ал. 2 ЗДДС свързва с осъществяването на доставката на стока, и без да е извършено авансово плащане, с което чл. 25, ал. 7 ЗДДС свързва изискуемостта на данъка.[...]
данъчен кредит, данъчна измама, доставчик, фактура, доказателствена тежест, доставка на стока, услуга, облагаема доставка, внасяне на данъка, материална и персонална обезпеченост
Материално правните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. [...] • Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. '. Преценката относно това дали са налице тези условия /в частност спорните такива в процеса относно доставянето на стоките/ се прави от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. [...] • Установяването на всички посочени кумулативни предпоставки е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото, съобразно общите правила на чл. 154, ал. 1 от ГПК, а и практиката на ВАС и на СЕС. При справяне с така възложената му доказателствена тежест, ще стои въпросът за добросъвестността на получателя в аспекта на извършена измама/респ. злоупотреба с права и неговото знание и/или участие, безспорно доказателствената тежест за установяването на които обстоятелства стои изцяло в данъчната администрация. [...] • Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони (виж по аналогия Решение по дело C - 329/18, СЕС), при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. [...] • Само поради единствения мотив за липса на произход на стоката, на кадрови и материален потенциал на прекия доставчик, не може да се ограничи правото на получателя по доставка на стока и услуга да приспадне данъчен кредит по платената от него услуга, ползвана за целите и в икономическата му дейност, при липса на данни за данъчна измама /виж решение на СЕС по дело С - 18/13, което няма пречка да се приложи и при доставки на стоки/ . [...] • На първо място се касае за частни документи, които нямат материална доказателствена стойност и верността на отразените в тях факти и волеизявления следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото.[...]
