данъчен период, справка-декларация, данъчен кредит, преклузивен срок, данъчен документ, икономически оператор, доставчик, облагаема доставка, стока, данък за възстановяване
По дефиниция в обхвата на чл. 162 от ДОПК попадат единствено и само вземанията, чийто носител е държавата или общините, но не и тези в патримониума на частно правните субекти, като давността по чл. 171 ал. 1 от ДОПК е приложима единствено и само по отношение на публичните вземания, дефинирани в чл. 162 ал. 2 от ДОПК, за частните вземания приложима е именно погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД и разпоредбите на същия закон относно нея. [...] • Правото на възстановяване на платени в нарушение правото на Съюза ДДС, както следва и от постоянната практика на СЕС, не се урежда от правилата на Директивата за ДДС, а е „последица и допълнение към правата, които правните субекти черпят от разпоредбите на правото на съюза“, като по принцип всяка една държава-членка е длъжна да върне събраните в нарушение правото на Съюза данъци. [...] • При преценката спазване принципите на правото на Съюза, в частност този на ефективност, стоят въпросите относно продължителността на въведения срок и момента, с който законодателят свързван неговото начало. Следва да се прави разграничение между самото субективно право на възстановяване на недължимо (в нарушение правото, в частност това на Съюза) платени данъци, което частно правните субекти имат спрямо държавата, и реда, начина и условията, при които следва да бъде реализирано същото, съобразно законодателната уредба, произтичаща от правото на всяка една държава-членка. [...] • Такъв срок е изрично дефиниран в чл. 129 ал. 1 изр. второ от ДОПК, което правило е общо спрямо всяко едно подадено искане за възстановяване на недължимо платени публични задължения, като съобразно същото „искането за... възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. “. [...] • Така единствено и само поради неговото бездействие, т. е. неполагането на дължимата грижа, в първия случая се стига до погасяване на самото право, а във втория – до възможността да му бъде успешно противопоставено възражение за изтекла давност от длъжника, в следствие на което и неудовлетворяване на заявената претенция.[...]
данъчен период, доставчик, недвижими имоти, нотариален акт, фактура, стока, облагаема доставка, кредитно известие, право на приспадане на данъчен кредит, услуга
В договорите за лизинг е предвидено разсрочено плащане на дължимия ДДС по доставката от съответния лизингополучател. [...] • В този смисъл извършването на покупката на недвижимите имоти не води до възникване на ефективно данъчно задължение за касатора. [...] • Задълженията по кредитите не се обслужват и след подписване на договорите за встъпване в дълг, както от кредитополучателя, така и от съкредитополучателите и солидарните длъжници /в по-голямата си част свързани с доставчика лица/ . [...] • Разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС е изключение от механизма на ДДС, съществена част от който е правото на приспадане на данъчен кредит, което обуславя нейното стриктно тълкуване. [...] • Тази отговорност се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 – 120 от ДОПК (чл. 177, ал. 2 ДОПК). [...] • Съгласно чл. 177, ал. 2 ЗДДС доказването на това обстоятелство е в тежест на ревизиращия орган. В хипотезата на ал. 3 обаче е установена презумпция, според която се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. [...] • Заобикаляне на закона е налице, когато посредством сключването на една правомерна сделка (или поредица от сделки) се постига забранен резултат. Именно този противоправен резултат се цели от страните, без да е необходимо той да е единственият мотив за сключване на сделката. В контекста на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС, предвидена като средство за борба с данъчните измами, неправомерният резултат се изразява в избягване плащането/неплащането на дължимия данък върху добавената стойност. [...] • Но търсенето на начин за доброволно усвояване на обезпечението не може да се квалифицира като преследване на забранен резултат и не може да бъде третирано като противоправна цел от гледна точка на данъчния закон. [...] • Вярно е, че само по себе си плащането на сумата на дължимия ДДС от страна на получателя по доставката не изключва знанието и задължението за знание. Функцията и характеристиките на института на солидарната отговорност обаче като изключение от общия принцип за дължимост на данъка изисква стриктно тълкуване и прилагане, което означава, че предпоставките по чл. 177 ЗДДС, в това число знанието, че данъкът няма да бъде платен, следва да бъде доказано по категоричен начин и да се основава на обективни данни.[...]
данъчен кредит, данъчен период, СМР, дневник на продажбите, регистрация, данъчни документи, доставчик, недвижими имоти, фискален бон, данъчно събитие, данъчна измама, реализация на доставките
За представените актове, обр. 19 според съда те не са достатъчни да обосноват реалността на доставените строителни услуги и след като доставките не са реално извършени по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, то за ревизираното лице не е възникнало право на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС. [...] • Нееднократно в свои решения и СЕС и ВАС са приемали, че не може поради действия и/или бездействия на доставчиците да не се признава на получателя правото на приспадане на данъчен кредит. [...] • В тези решения изрично се приема, че липсата на кадрова обезпеченост на доставчика може да бъде само индиция за липса на реалност на документираните доставки, по които се претендира правото на приспадане, но не може да се вмени в тежест на получателя да ангажира доказателства за нея и на това основание да му се откаже посоченото материално право. [...] • Наличието на печати на дружествата като възложител и като изпълнител са достатъчни и не е необходима персонална индивидуализация на лицата, които са ги подписали. Освен това касае се за частни документи, за които е могло приходната администрация на основание чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК да ги оспорят за тяхната автентичност, но видно от протоколите за съдебните заседания пред първостепенния съд процесуалният представител на ответника не е проявил никаква процесуална активност, вкл. и отсъствието му в проведените съдебни заседания.[...]
Това следва от чл. 24 ЗПУ, последно изменен през 2010 г. (ДВ, бр. 102/2010), според който:"Универсалната пощенска услуга се предоставя от пощенски оператор, на когото със закона е възложено задължение за извършването на тази услуга на територията на цялата страна чрез организирана и управлявана от него пощенска мрежа". [...] • В чл. 32 и чл. 33 ЗПУ е регламентирано понятието УПУ, а в чл. 34, ал. 1 са изброени услугите, които тя включва. УПУ според чл. 34, ал. 5 се извършва само в пакет от всички услуги по чл. 34, ал. 1. [...] • Оператори, които не отговарят на посочените в чл. 32, чл. 33 и чл. 54 ЗПУ изисквания и не предоставят всички услуги, изброени в чл. 34, ал. 1 от същия закон, не осъществяват УПУ, а услуги, включени в обхвата на УПУ. [...] • На стр. 20 РД изрично е уточнено, че в случая намира приложение ЗПУ в редакцията му, обн. ДВ, бр. 53/2019. ЗИДЗПУ е обн. в ДВ бр. 53 от 5 юли 2019 г. [...] • Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗПУ КРС издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема индивидуални лицензии за: извършване на универсалната пощенска услуга; извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга; извършване на пощенски парични преводи. [...] • В чл. 24 ЗПУ е регламентирано, че УПУ се предоставя от пощенски оператор, на когото със закона е възложено задължение за извършването й, а според § 70 от ПЗР към ЗИДЗПУ пощенският оператор, на когото съгласно чл. 24 се възлага задължение за извършване на УПУ, е"Български пощи" ЕАД. ЗПУ обаче допуска наред с"пощенския оператор със задължение за извършване на УПУ", последната да се извършва и от други пощенски оператори, на които КРС е издала индивидуална лицензия, и регламентира правата и задълженията на пощенските оператори в раздел първи от глава трета, в т. ч. на пощенските оператори, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга (чл. 23а), а особените права и задължения на пощенския оператор със задължение за извършване на УПУ - в раздел втори от същата глава. [...] • Всички, изброени в чл. 34, ал. 1, т. 1 ЗПУ в приложимата редакция видове пощенски услуги, включени в УПУ, фигурират в индивидуалната лицензия на жалбоподателя, а чл. 54 ЗПУ регламентира допълнителните и специални изисквания, които се вписват в индивидуалната лицензия на пощенския оператор със задължение за извършване на пощенска услуга, какъвто жалбоподателят не е. Услугата пратки за незрящи и слабовиждащи лица 7 кг. по чл. 34, ал. 1, т. 1, б. "д" е нова, въведена с изменението на закона от м. май 2019 г. Разпоредбата на чл. 34, ал. 5 ЗПУ, според която УПУ се извършва само в пакет от всички услуги по ал. 1 също е нова – ДВ, бр. 53/2019, но дори и да имаше такава преди това изменение, лицензията на жалбоподателя включва всички услуги по чл. 34, ал. 1, т. 1 в приложимата редакция. [...] • От текста на чл. 267 ДФЕС е видно, че националните юрисдикции, които не разглеждат правен спор като последна инстанция, не са длъжни, а могат да отправят преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на правото на ЕС (не на националното право).[...]
предварителен договор, договор за покупко-продажба, собствени имоти, застроена площ, фактура, недвижим имот, облагаема доставка, фактурa
Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Предварителните договори се сключват, за да се поеме задължение в бъдеще да се постигне договорка по друг окончателен договор. [...] • От същността и функциите на предварителния договор следва, че предварителният договор за продажба на бъдеща вещ не е нищожен поради невъзможен предмет. Както е възможно една бъдеща вещ да бъде продадена и договорът да е валиден и да обвързва страните, независимо, че към момента на сключването му вещта не е налице, а ще бъде създадена или обособена по-късно, така е възможно същата обвързаност да бъде постигната с предварителен договор, като окончателният бъде сключен след създаването или обособяването на вещта. [...] • Действително, в последствие капиталовата собственост, придобита ат физическото лице може да се превърне в обикновено право на собственост, но това не може да бъде основание авансовото плащане да се приеме за такова по сключения предварителен договор.[...]
услуга, данъчен кредит, пощенски пратки, нулева ставка, неуниверсални пощенски услуги
Корекцията по чл. 73 ЗДДС е обоснована с отнасянето към освободените доставки по чл. 49, т. 2 ЗДДС на декларирани от РЛ като облагаеми с нулева ставка по чл. 30 ЗДДС доставки на пощенски пратки за чужбина, а към облагаемите на доставките на пощенски услуги при индивидуално договорени условия и ефекта върху определяните въз основа на оборотите за 2013 и за 2014 г. коефициенти за частичен данъчен кредит. [...] • От легалната дефиниция по § 1, т. 4 ЗПУ на понятието за приемане на пощенски пратки, която включвала приемане от точки за достъп не следвало определянето на услугата като куриерска при приемане на пратки извън точките за достъп. [...] • Според чл. 32 ЗПУ универсална е пощенската услуга, която се извършва постоянно в рамките на определено работно време с качество, отговарящо на нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 7, на достъпни цени и възможност за ползването й от всеки потребител на територията на страната независимо от географското му местоположение. Особеният правен режим на УПУ включва изискванията към съдържанието /чл. 33, 35 и 36 ЗПУ/, обхвата й /чл. 34 ЗПУ/, качеството /чл. 32 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 7 ЗПУ/ и начинът на формиране на цената и нейното обявяване /чл. 65, ал. 2-6, чл. 66 и чл. 68 ЗПУ/, както и лицензионният режим по чл. 39, т. 1 ЗПУ. [...] • В обхвата на УПУ по чл. 34, ал. 1, т. 1 ЗПУ е приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни и международни пощенски пратки. Приемането на пощенски пратки е дефинирано с § 1, т. 1 ЗПУ като дейност на пощенските оператори по получаване на пощенските пратки, подадени от подателите в точките за достъп, а точка на достъп според § 1, т. 4 от ДР на ЗПУ е стационарна или мобилна пощенска станция, пощенско агентство или изнесено пощенско гише, където подателите предават и операторът приема пощенските пратки и пощенските парични преводи, както и пощенски кутии и други устройства за обществено ползване, поставени на достъпни за подателите места. Неуниверсалната пощенска услуга включва пряка пощенска реклама, хибридна поща, куриерските услуги и пощенските парични преводи /чл. 38 ЗПУ/ . За неуниверсалната услуга режимът не е разрешителен, а регистрационен /вж. чл. 59, ал. 1 и ал. 5 ЗПУ/ . [...] • Разликите в цените по индивидуалните договори, сравнени с тези съгласувани от КРС по реда на чл. 65, ал. 3 ЗПУ, не означава че цените по индивидуалните договори не са достъпни. А и възможността на пощенският оператор със задължение да извършва УПУ да договаря цени по видове услуги от универсалната пощенска услуга, различни от цените, образувани по правилата, при спазване принципите на публичност и равнопоставеност, следва от разпоредбата на чл. 66, ал. 3 ЗПУ. [...] • Според чл. 65, ал. 4 ЗПУ пощенските оператори, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, и операторите на неуниверсални пощенски услуги предоставят цените по ал. 1 на Комисията за регулиране на съобщенията за сведение в срок 10 дни преди влизането им в сила. [...] • По чл. 66, ал. 3 ЗПУ субект е оператор предоставящ УПУ за услуги от, а не в обхвата на УПУ.[...]
договор за лизинг, налични активи, данъчен период, лек автомобил, фактура, авансово плащане, справка-декларация, доставка на стока, право на приспадане на данъчен кредит, прехвърляне на правото на собственост
Мотивите за отмяна на ревизионния акт се свеждат до: 1. неправилна преценка от страна на органите по приходите по отношение особеностите на лизинговата доставка по ЗДДС. [...] • След като е придобито правото на собственост върху автомобила, то той представлява дълготраен актив по смисъла на § 1, т. 83, б. "а" от ДР на ЗДДС и за него могат да се извършват корекции в увеличение на неползвания данъчен кредит по реда на чл. 79 от ЗДДС. [...] • В редакцията на тази разпоредба (ДВ, бр. 101 от 2013 г. , в сила от 1.01.2014 г. ) е предвидено, че тя се отнася до договорите за лизинг, в които е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето. [...] • Директивата не поставя изискване какви точно са настъпилите промени и по никакъв начин не ограничава извършването на корекции, когато въобще не е ползван данъчен кредит. Корекциите могат да бъдат както в намаление, така и в посока увеличение на данъчния кредит – чл. 184 от Директивата.[...]
фактура, данъчна измама, реални доставки, право на приспадане на данъчен кредит, регистрация, услуга, стока, облагаема доставка, данъчнозадължено лице
Отказът на съда да признае на ревизираното лице правото на данъчен кредит поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на Директивата за ДДС и тълкуването й от Съда на ЕС, както и на съдебната практика на Върховния административен съд. [...] • Става дума за родово-определени вещи, правото на собственост, върху които се прехвърля с индивидуализацията им, а при липса на индивидуализация - с предаването им. [...] • По тази логика самото осъществяване на една стопанска дейност дава право на приспадане на платен ДДС за покупка на стоки, необходими за такава дейност, без да е доказано получаването на стоките и използването им за последващи облагаеми доставки. Наистина, липсата на техническа и кадрова обезпеченост, сама по себе си, не е основание за отказ на право на данъчен кредит на получателя по облагаема доставка, но реалното извършване на доставките на стоки, трябва да е доказано от лицето, което претендира правото на приспадане, а в случая липсват убедителни доказателства за осъществяване на посочения факт с правно значение. [...] • От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата — да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. [...] • Реалността на доставката е материално-правно изискване по същество за правото на приспадане. Реалността на доставката е фактически въпрос. Лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. [...] • Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. [...] • Това е проявление на общото доказателствено правило, че всеки е длъжен да докаже фактите, от осъществяването на които черпи изгодни правни последици.[...]
данъчен период, материална, техническа и кадрова обезпеченост, данъчен кредит, данъчни документи, доставчик, фактура, счетоводна отчетност, реални доставки, нулева ставка на данъка, данъчна основа, услуга, прехвърляне на правото на собственост
Без значение е обстоятелството по какъв начин доставчиците са изпълнили доставките, след като е установено, че такова изпълнение е налице. [...] • Размерът на данъка при ревизия по чл. 122 от ДОПК се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа. [...] • При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/Е0 фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/ . В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги. Доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят взаимни престации. [...] • Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респ. установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. [...] • Упражненото право на данъчен кредит по нереална доставка представлява нарушение на разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Наличието на издадени фактури и плащане са недостатъчни за да се приеме наличие на реални стопански операции. [...] • В решенията на СЕС изрично се посочва, че реалността на доставката е предпоставка за правото на данъчен кредит, така както това се изисква и от ЗДДС.[...]
Относно доставката на печатни материали също не се изисква специално оборудване, а само обикновен цветен принтер и съответния вид хартия, който е необходим, а щампите върху тениските се поставят посредством термо-преса, която се използва във всяко фото-студио. [...] • Само издаването на документи за такова събитие и тяхното осчетоводяване, не води до възникване на право на данъчен кредит. [...] • Лицето, което претендира правото, следва да установи по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС, за възникване на правото на данъчен кредит. Само притежаването на данъчна фактура и отразяването й в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. [...] • В своята практика СЕС многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. [...] • При липса на доказателства за реално извършване на доставките, а само фактуриране и счетоводно отразяване, казусът няма връзка с посочената практика. [...] • За да бъде установена доставката пред първоинстанционният съд следва да са били представени убедителни доказателства за това, като преценката им е възложена на националния съд.[...]
