данъчен период, справка-декларация, данъчен кредит, преклузивен срок, данъчен документ, икономически оператор, доставчик, облагаема доставка, стока, данък за възстановяване
По дефиниция в обхвата на чл. 162 от ДОПК попадат единствено и само вземанията, чийто носител е държавата или общините, но не и тези в патримониума на частно правните субекти, като давността по чл. 171 ал. 1 от ДОПК е приложима единствено и само по отношение на публичните вземания, дефинирани в чл. 162 ал. 2 от ДОПК, за частните вземания приложима е именно погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД и разпоредбите на същия закон относно нея. [...] • Правото на възстановяване на платени в нарушение правото на Съюза ДДС, както следва и от постоянната практика на СЕС, не се урежда от правилата на Директивата за ДДС, а е „последица и допълнение към правата, които правните субекти черпят от разпоредбите на правото на съюза“, като по принцип всяка една държава-членка е длъжна да върне събраните в нарушение правото на Съюза данъци. [...] • При преценката спазване принципите на правото на Съюза, в частност този на ефективност, стоят въпросите относно продължителността на въведения срок и момента, с който законодателят свързван неговото начало. Следва да се прави разграничение между самото субективно право на възстановяване на недължимо (в нарушение правото, в частност това на Съюза) платени данъци, което частно правните субекти имат спрямо държавата, и реда, начина и условията, при които следва да бъде реализирано същото, съобразно законодателната уредба, произтичаща от правото на всяка една държава-членка. [...] • Такъв срок е изрично дефиниран в чл. 129 ал. 1 изр. второ от ДОПК, което правило е общо спрямо всяко едно подадено искане за възстановяване на недължимо платени публични задължения, като съобразно същото „искането за... възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. “. [...] • Така единствено и само поради неговото бездействие, т. е. неполагането на дължимата грижа, в първия случая се стига до погасяване на самото право, а във втория – до възможността да му бъде успешно противопоставено възражение за изтекла давност от длъжника, в следствие на което и неудовлетворяване на заявената претенция.[...]
основна дейност, облагаема доставка, освободена доставка, СМР, счетоводна отчетност, фактура, право на приспадане на данъчен кредит, ремонт, данъчна основа, данъчен период, краен потребител, стока, облагаем оборот, независима икономическа дейност, доставка на услуга
Принципно между страните в съдебното производство липсва спор досежно фактите. [...] • Годишният бюджет за образователната дейност се определя по единни разходни държавни стандарти за един ученик, съобразно броя на обучаващите се ученици. При системата на делегираните бюджети, която е приложима за ПГСС през ревизираните периоди, директорът на учебното заведение е второстепенен разпоредител с бюджет, като прави план за приходите и разходите и месечно разпределение и има известна свобода в рамките на утвърдения бюджет да определя числеността на персонала, индивидуалните възнаграждения и преподавателската натовареност. [...] • Според текста на цитираната правна норма 'Дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт' са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон. [...] • Последното логично навежда на извод, че гимназията може да бъде данъчнозадължено лице. [...] • Общият принцип на ДДС е, че за получени доставки на стоки и/или услуги може да се приспада данък само ако те са използвани от данъчно задълженото лице за извършването на облагаеми доставки. По правило приспадането на ДДС за получени доставки е свързано със събирането на ДДС за извършените доставки. Когато стоки или услуги, придобити от данъчно задълженото лице, се използват за сделки, които са освободени или не попадат в обхвата на ДДС, или се използват за лични нужди, лицето се приравнява на краен потребител и следва да понесе тежестта на данъка. [...] • Безспорно ПГСС има право да приспадне право на пълен данъчен кредит само за тези стоки и услуги, които се използват единствено за извършените от него облагаеми доставки, тъй като независимо дали образователната дейност ще бъде приета за дейност извън обхвата на ДДС-режима или за освободена доставка, училището няма право на данъчен кредит за стоките или услугите, свързани с тази дейност. Ако получените стоки или услуги са ползвани за извършването както на освободени, така и на облагаеми доставки, за него ще бъде налице право на частичен данъчен кредит. Доколкото българският законодател е приел, че образователната дейност, извършвана от субекти на публичното право, е в рамките на икономическата дейност, но представлява освободена доставка, начинът за определяне на правото на данъчен кредит по получените доставки е предвиденият в закона коефициент по чл. 73 от ЗДДС. Предвиденият в българското национално законодателство пропорционален начин за определяне на частичния данъчен кредит предвижда коефициентът по чл. 73, ал. 2 от ЗДДС да се изчислява като отношение между оборота, отнасящ се до доставките, за които лицето има право на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности. [...] • Тоест дори получените от общината /или държавата/ суми за финансиране на образователната дейност да не бъдат приемани за приходи извън икономическата дейност, при всяко положение те участват при определяне на коефициента за частичен данъчен кредит, независимо дали училището ще се счита за данъчнозадължено лице и за основната си, общообразователна дейност, и съответно самата тази дейност ще бъде считана за освободена съгласно член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, или тази дейност ще се приеме за дейност по член 13, параграф 1 от Директива 2006/112, за която ПГСС ще се счита за данъчно незадължено лице, доколкото отговаря на условията в тази разпоредба. [...] • Този извод не се променя от обстоятелството, че училището може да води отделна отчетност за двете дейности, нито от начина, по който ще бъдат квалифицирани сумите, платени от общината /държавата/ за образователната услуга.[...]
лечебно заведение, услуга, освободена доставка, медицинска помощ
Предмет на дейност на лечебното заведение е осъществяване на специализирана диагностична и лечебна акушеро-гинекологична помощ, женски консултации, оперативна и консервативна гинекология, проследяване и наблюдение на нормална и патологична бременност и прочие подобни дейности. [...] • Затова нормата от националния закон следва да бъде тълкувана в светлината на общностите понятия за болнично и медицинска помощ и дейности, тясно свързани с нея. [...] • Съответно обратно: когато извличането на биологичните проби от кръв и тъкан от пъпна връв е предназначено единствено да гарантира наличието на определен ресурс за лечение, ако се породи необходимост от такова, но не и да осигуряват недопускането, избягването или предотвратяването на заболявания, увреждания или здравословни проблеми или установяването на латентни заболявания или на заболявалия в начална фаза на развитие, то тези услуги не могат да се считат за дейности, попадащи в обхвата на понятието 'болнична и медицинска помощ'. [...] • Това важи и по отношение на изследването на кръвта от пъпната връв, освен ако това изследване действително има диагностична цел, което следва да бъде конкретно установено. [...] • Следователно и независимо от обстоятелството, че услугите по извличане и съхранение на проби се предоставят от лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ същите не представляват медицински (здравни услуги) и следва да се третират като облагаеми доставки по чл. 12 от ЗДДС.[...]
данъчен период, материална, техническа и кадрова обезпеченост, данъчен кредит, данъчни документи, доставчик, фактура, счетоводна отчетност, реални доставки, нулева ставка на данъка, данъчна основа, услуга, прехвърляне на правото на собственост
Без значение е обстоятелството по какъв начин доставчиците са изпълнили доставките, след като е установено, че такова изпълнение е налице. [...] • Размерът на данъка при ревизия по чл. 122 от ДОПК се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа. [...] • При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/Е0 фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/ . В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги. Доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят взаимни престации. [...] • Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респ. установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. [...] • Упражненото право на данъчен кредит по нереална доставка представлява нарушение на разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Наличието на издадени фактури и плащане са недостатъчни за да се приеме наличие на реални стопански операции. [...] • В решенията на СЕС изрично се посочва, че реалността на доставката е предпоставка за правото на данъчен кредит, така както това се изисква и от ЗДДС.[...]
териториална дирекция, право на приспадане на данъчен кредит, фактура, недвижими имоти, представителни или развлекателни цели, строително-ремонтни дейности, луксозни стоки, освободена доставка
Останалите недвижими имоти не се обитават към момента на извършване на проверките. [...] • Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗДДС, правото на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 и чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели. Дефиницията за последните е дадена в чл. 62, ал. 1 ППЗДДС – посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии. [...] • В никакъв случай данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява стриктно разход за стопанската дейност, като луксозни стоки, забавления и развлечения. [...] • Съгласно чл. 161, ал. 3 от ДОПК, в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4.[...]
освободена доставка, данъчен период, данъчен кредит, услуга, лицензия, център за професионално обучение, селскостопанска техника, превозни средства, регистрация, професионална квалификация
Лицензът да организира и провежда курсове за категория 'Твк' и категория 'Твк - 3' е с контрол и изпити от МЗХГ, както и че обучението е по утвърдени програми от МОН. [...] • За целта се разработват калкулации, както и план - сметки за всеки вид курс за учебната година, като се утвърждава от Педагогическия съвет ценоразпис със стимули за учениците. Курс 'Твк - 3' не е безплатен за учениците от нито една професия и за външните лица. Всички заплащат пълния курс на обучение с включена такса. [...] • Шофьорските курсове за придобиване на правоспособност за управление на категория 'В' и 'Ткт' и курсове за работа със селскостопанска техника категория 'Твк' и 'Твк - 3' не попадат в обхвата на издадената Лицензия № 200812615 на Центъра за професионално обучение (ЦПО) към Гимназията. [...] • Те подлежат на лицензиране по предвидения в ЗПОО ред, като по силата на чл. 49а, ал. 1 от същия закон, лицензията дава право за извършване и удостоверяване на професионално обучение с придобиване на степен на професионална квалификация или за извършване на информиране и професионално ориентиране. Придобиването на професионална квалификация в системата на професионалното образование и обучение се регламентира с рамкови програми, утвърдени от министъра на образованието и науката. Програмите, по които се обучават лица, навършили 16 г. , са посочени в чл. 12 от ЗПОО и се конкретизират за всяка професия и специалност от Списъка на професиите за професионално обучение. Организацията на учебния процес по рамковите програми се определя с държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии и с учебни планове и учебни програми, разработени от обучаващата институция. Програма А регламентира условията и реда за придобиване на първа степен на професионална квалификация за лица, навършили 16 г. , която следва да бъде съобразена с държавното образователно изискване за придобиване на квалификация по съответната професия. Програма Б регламентира условията и реда за придобиване на втора степен на професионална квалификация за лица навършили 16 г. , която следва да бъде съобразена с държавното образователно изискване за придобиване на квалификация по съответната професия, в случая за професия 'монтьор на селскостопанска техника', а Програма Д регламентира условията и реда за придобиване на квалификация по част от професия. [...] • Понятието 'професионално обучение или преквалификация', употребено в чл. 132, § 1, б. 'и' от Директивата за ДДС, е дефинирано в чл. 44 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент № 282/2011), с който се установяват мерки за изпълнение на определени разпоредби на дялове I-V и VII- XII от Директивата за ДДС. [...] • Предвид горепосочените норми следва да се съобразят тези на ЗПОО.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, данъчен период, фактура, данъчна основа, приемо-предавателен протокол, доставка на стока, облагаема доставка с нулева ставка, трета страна, услуга, начисляване на данъка, данъчно събитие, авансово плащане, вещно право
Формално, ревизионният акт отговаря на изискванията на чл. 120 ал. 1 ДОПК, определящ задължителните елементи от съдържанието му, като съгласно чл. 120 ал. 2 ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част от него. [...] • Съгласно чл. 68 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, както и за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие по облагаема доставка. В същия порядък чл. 69 ал. 1 т. 1 ЗДДС регламентира правото на регистрираното лице да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато тези стоки или услуги се използват за целите на извършвани от регистрирания по този закон получател облагаеми доставки. С цел избягването на злоупотреби при упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит чл. 70 ал. 5 ЗДДС ограничава тази възможност като предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. По смисъла на чл. 86 ал. 1 ЗДДС задължението за начисляване на данъка възниква за регистрираното лице в момента, в който данъкът стане изискуем, като то следва да издаде данъчен документ /фактура/, в който да посочи данъка на отделен ред, да го включи в справката декларация по чл. 125 ал. 1 ЗДДС при определяне на резултата за този данъчен период и да посочи данъчния документ /фактурата/ в дневника за продажбите за същия данъчен период. От анализа на чл. 86 ал. 1 ЗДДС става ясно, че задължението за начисляване на данъка е обусловено изцяло от настъпването на изискуемостта му, която съгласно чл. 25 ал. 6 ЗДДС при извършването на облагаеми доставки съвпада с датата на възникване на данъчното събитие, която пък по смисъла на ал. 2 в общия случай съвпада с датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Като изключение от това общо правило чл. 25 ал. 7 ЗДДС предвижда, че когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането /за размера на плащането/, с изключение на полученото плащане във връзка с вътреобщностна доставка. Същевременно чл. 6 ал. 1 ЗДДС легализира понятието доставка на стока като регламентира, че по смисъла на този закон това е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. От чл. 6 ал. 1 ЗДДС и чл. 25 ал. 2 и 6 ЗДДС може да се заключи, че изискуемостта на данъка при доставката на стоки настъпва при самото извършване на доставката /изключая случаите на авансово плащане/, поради което по аргумент от противното на чл. 86 ал. 1 ЗДДС при издаването на данъчна фактура без наличието на реално извършена доставка данъкът е начислен неправомерно и на основание чл. 70 ал. 5 ЗДДС регистрираното лице-получател на стоката по фактурата няма право на приспадане на данъчен кредит. Такова право не му се признава и в случаите на чл. 25 ал. 7 ЗДДС, при които преди възникване на данъчното събитие по ал. 2 е извършило цялостно или частично авансово плащане по доставката, ако впоследствие тази доставка не се извърши. [...] • Съгласно чл. 24 ал. 2 ЗЗД, когато се касае за родово определени вещи, каквито са стоките по четирите фактури, собствеността върху тях се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.[...]
услуга, право на приспадане на данъчен кредит, неуниверсални пощенски услуги, регистрация, данък за доставки, данъчен период, освободена доставка, счетоводна отчетност, доставчик, облагаема доставка
Законодателят е разграничил три вида пощенски услуги: универсална пощенска услуга; услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга и неуниверсални пощенски услуги /арг. от чл. 4 от с. з. / . [...] • Всички доставки, които попадат извън обхвата на услугата в съвкупност, по смисъла на чл. 34 от ЗПУ, по смисъла на чл. 38, т. 4 от същия закон, представляват неуниверсални пощенски услуги и като такива, са облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. [...] • Пощенски услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, са услуги по приемане, пренасяне и доставяне на отделни видове пощенски пратки и услуги по чл. 34, ал. 1 от ЗПУ, като за предоставянето на услугите по ал. 1 не се прилагат чл. 32 и ЗЗ /описани по-горе в текста/ и правилата по чл. 66 /свързан с определяне цените по видове услуги/ от ЗПУ. [...] • Законодателят прави разлика между 'Универсална пощенска услуга' и 'Услуги, попадащи в обхвата на универсалната пощенска услуга'. [...] • Задължението за извършване на универсална пощенска услуга включва елементи, които са специфични само за задължения пощенски оператор и го отличават от всички останали пощенски оператори. За предоставяне на 'услуги, попадащи в обхвата на универсална пощенска услуга', не е необходимо да бъдат покрити всички характеристики на 'универсална пощенска услуга', в т. ч. гъстота на точките за достъп до пощенската мрежа, качеството на услугата, достъпност и регулиране на цените, т. е. същите не отговарят на изискванията на чл. 32 от ЗПУ. [...] • Освобождаването не се прилага при доставки на услуги, нито при съпътстващите ги доставки на стоки, чиито условия са били договорени индивидуално'. [...] • Услугите, предоставяни при индивидуално договорени условия се считат за отговарящи на специалните нужди на клиента или клиентите и като такива са извън обхвата на освобождаването от ДДС. [...] • Доставките на такива услуги, включително когато се предоставят от оператор, осигуряващ изцяло или част от универсалната пощенска услуга на територията на страната, са облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. [...] • Измененията и допълненията в ЗПУ от 2019 г. , не променят посоченото данъчно третиране по ЗДДС относно обхвата на освобождаването, предвидено за извършването на универсална пощенска услуга при условията и по реда на ЗПУ. [...] • Задължението за извършване на универсалната пощенска услуга включва елементи, които са специфични само за задължения пощенски оператор и го отличават от всички останали пощенски оператори. Пощенските услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, са отделни видове услуги от пакета 'универсална пощенска услуга', които в известна степен са взаимозаменяеми със съответни видове услуги от универсалната пощенска услуга. Пощенските оператори, лицензирани за извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга са свободни да избират къде и кои услуги, попадащи в обхвата на универсалната пощенска услуга да предоставят, каква мрежа и с какво териториално покритие да поддържат и какви срокове за доставяне на пощенските пратки да спазват. [...] • Пощенските услуги, предоставяни от други оператори, включително услугите, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга по смисъла на ЗПУ, не попадат в обхвата на освобождаването по чл. 49 от ЗДДС, с оглед на което доставката на тези услуги е облагаема по смисъла на закона.[...]
лихва, справка-декларация, остатък, клетка, данък за възстановяване, възстановяване на данък
Ако в някоя от подадените две справки-декларации е деклариран данък за възстановяване, по отношение на който не е приложен чл. 92, ал. 3 и 4 от закона, този данък се прибавя към неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване и също се посочва в клетка 80 на последната справка-декларация. [...] • Съобразно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС, данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 от ЗДДС се прихваща, приспада или възстановява съгласно т. 1 - при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения или задължения за осигурителни вноски, събирани от НАП, възникнали до датата на подаване на справка-декларацията, като органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в СД данък за възстановяване. Разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ДОПК регламентира, че прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. [...] • В тази разпоредба е предвидено възстановяване на данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен поради отпаднало основание, включително при отмяна на акт в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон. [...] • Финалното изискване в чл. 92, ал. 10 от ЗДДС за условията за възстановяване"по този закон" включва попълването на клетка 80 по чл. 68, ал. 3 от ППЗДДС, за да е налице забава за администрацията след изтичане на законния срок за възстановяване за възникване на задължение за заплащане на лихви.[...]
данъчен период, корпоративен данък, рамков договор, ремонт, фактура, данъчна основа, облагаема доставка, право на приспадане на данъчен кредит, формална доказателствена сила, данъчно събитие
Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. [...] • Съгласно трайната съдебна практика, страната която твърди симулацията /било то абсолютна или частична, а в случая се поддържа първата хипотеза/ следва да установи в условията на пълно доказване този факт от обективната действителност. [...] • Нищо друго не следва от ангажираните в хода на ревизията, респ. в хода на административния контрол или пред съда писмени доказателства. [...] • Действително както нееднократно се сочи в съдебната практика съставяните между данъчните субекти документи, обективиращи развитието на отношенията помежду им, съставляват в по-голямата си част частни документи, подписани от представляващите дружествата, страни по съответното правоотношение. [...] • От гледна точка признаването на разходите за данъчни цели – нормата на чл. 10, ал. 1 ЗКПО изисква те да са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция, което именно не се установи в хода на процеса, нищожният договор не поражда правни последици, поради което и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО спорният разход не е признат за данъчни цели. [...] • Правото на данъчен кредит не може да бъде упражнено по отношение на данък, който е дължим единствено и само поради факта, че е посочен във фактура. [...] • Тя не е част от възнаграждението на доставчика за предоставени услуги или част от цената на доставените от него стоки. Именно поради това и нормата на чл. 26, ал. 2, изр. последно от ЗДДС е категорична, че тя не е част от данъчната основа, респ. в чл. 84 ППЗДДС е регламентирано, че за документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ.[...]
