Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Голф Шабла" АД, представено от адв. В. Вангелов, срещу решение № 166/26.06.2020 г. на Административен съд Добрич по адм. д. № 172/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-03000319003645-091-001/12.12.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда за наличието на ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС на правото му на приспадане на данъчен кредит, тъй като намерението му било да ползва получените услуги за независимата си икономическа дейност и разходите за услугите участвали в общите разходи за дейността. Осъществените от дружеството финансови услуги в ревизирания период били с инцидентен характер и не засягали правото на приспадане. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на деловодни разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АС Добрич РА са установени в тежест на "Голф Шабла" АД задължения по ЗДДС – за ДДС за внасяне в общ размер 12 645. 31 лева с лихви за забава общо 4 208. 22 лева. Определените задължения за косвения данък са в резулта на извършена корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС в данъчни периоди от м. 12.2013 г. до м. 07.2019 г. Основание за корекцията е отказът на приходната администрация да признае упражнено в тези данъчни периоди право на приспадане на данъчен кредит. Отречено е данъчно предимство в общ размер 12 645. 31 лева по фактури, издадени от осем доставчика с предмет на доставките различни видове услуги – консултантски, по поддръжка на програмен продукт, одиторска, куриерски, банкови, издаване и управление на УКЕП, смарт карта, удостоверяване на подпис и изследване на териториален обхват на защитени зони. Приложено е ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС, като е прието, че единствените приходи на РЛ в ревизирания период са по сключени договори за заем и в справките-декларации са посочени само осъществени освободени доставки по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗДДС.

С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА. По констатациите на съда жалбоподателят не е извършвал дейност от предмета, заявен в Търговския регистър, като в ревизирания период приходите му са само от лихви по договор за депозит между него и "Проучване и добив на нефт и газ" АД от 15.09.2009 г. и по договор за заем от 19.05.2016 г. с "Лазурен бряг 91" ЕООД, а разходите са за услугите, по фактурите за които е отречена правото на приспадане на данъчен кредит с РА. Според съда с чл. 69, ал. 1 ЗДДС е въведено като условие за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит стоките или услугите да се ползват от ДЗЛ за целите на извършвани облагаеми доставки. Получените от жалбоподателя услуги не се обвързвало с последващи облагаеми доставки, тъй като такива не са извършвани, а това сочело на правилното прилагане на ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Съдът е отрекъл относимостта на решението на Съда по дело С-37/95, както и основателността на довода, основан на чл. 64, ал. 1, т. 4 и чл. 64, ал. 2, т. 1 ППЗДДС.

Решението е правилно.

Многократно Съдът е формулирал като материалноправни предпоставки за възникване на правото на приспадане качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя и използване на получените стоки или услуги за нуждите на облагаемите сделки /вж. така т. 28 от решението на Съда по дело С-277/14/. Формална предпоставка е данъчнозадълженото лице да разполага с фактура със съответното съдържание, което включва и идентификационния номер за целите на ДДС, под който данъчнозадълженото лице е извършило доставката на стоките или услугите /т. 29 от цитираното решение/.

В националното право изискването за отреждане на стоките или услугите, които доставчикът е доставил или предстой да достави, за извършване от получателя на облагаеми доставки, е въведено с чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Продължение на това правило е създаденото с чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС ограничение на правото на приспадане, когато стоките и услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта от ЗДДС. В ревизирания период касаторът е осъществявал само освободени доставки по чл. 46, т. 1 ЗДДС, поради което липсва корелация на получените доставки на услуги с една или повече извършени доставки, като хипотеза на пряка и непосредствена връзка на получената доставка с икономическата дейност на ДЗЛ /вж. решението на Съда по дело С-435/05, т. 23/. Видът на осъществената дейност дисквалифицира и пряката и непосредствена връзка чрез включване на разходите за услугите в общите разходи за осъществяване на икономическа дейност /за тази хипотези на връзка вж. т. 24 от цитираното решение на Съда/, тъй като действията на кредитора по събиране на вземането не представляват икономическа дейност обхваната от системата на ДДС /така т. 26 от цитираното решение/. Продължителният период на липса на икономическа дейност и обстоятелството, че касаторът никога не е извършвал дейности от предмета си на дейност изключват извода за отсъстващо използване на получените услуги за независимата икономическа дейност по причини извън контрола на ДЗЛ, с което да се преодолее изискването на чл. 69, ал. 1 ЗДДС и ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС с арг. от решението на Съда по дело С-37/95.

Неотносимо е позоваването от касатора на разпоредбите на чл. 64, ал. 1 и ал. 2 ППЗДДС, тъй като не е формирал оборот, отнасящ се към доставки с право на приспадане на данъчен кредит, та да се обсъжда правото на приспадане на частичен данъчен кредит с изчисляване на коефициент чрез отнасяне на този оборот към оборота, отнасящ се към всички извършени от лицето доставки и дейности. "Голф Шабла" АД не е осъществявало икономическа дейност през ревизирания период, но е извършвало трайно освободени доставки на финансови услуги по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗДДС, което изключва инцидентния им характер.

Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение.

При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 1 335. 61 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения..

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 166/26.06.2020 г. на Административен съд Добрич по адм. д. № 172/2020 г.

ОСЪЖДА "Голф Шабла" АД с ЕИК 124712625 да заплати на Националната агенция за приходите деловодни разноски за касационното производство в размер 1 335. 61 лева.

Решението е окончателно.