Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Дроксик" ООД – гр. София чрез процесуалния си представител адв. Е. Д. срещу решение № 1680/9.03.2020 г., постановено по адм. дело № 9455/2019 г. по описа на Административен съд, София-. град, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-22221718005444-091-001/11.04.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 1159/4.07.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС в размер на 15 281, 41 лв. поради непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди от месец май 2018 г. до месец октомври 2018 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния данъчен закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател не е съгласен с изводите на съда, че за всички процесни доставки на дружеството е отказано упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит с мотива, че не са налице реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС, като не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС, т. е. с издадените фактури са отчитани привидни доставки, водещи до отклонение от данъчно облагане за ревизираното лице и неправомерно е приспаднат данъчен кредит. Твърди, че от ревизионния доклад е разбрал, че доставчикът ни е ползвал подизпълнители, за които в хода на ревизията не са събрани данни, че имат капацитет да изпълнят възложените им поръчки. В голяма част от касационната жалба са изложени оплаквания срещу констатациите в ревизионния доклад. Позовава се на съдебна практика на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11 и С-18/13. Излагат се доводи, че във връзка с с изпълнението на процесните договори представители на дружеството не са контактували с други лица, освен с доставчика на дружеството, поради което последното не разполага с данни как са организирали деловата си дейност, неговите контрахенти, в т. ч. доставчикът по процесните договори, което беше изрично заявено от свидетеля А. Й. Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно, както и отмяна и на ревизионния акт и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Е. Д..

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП чрез юриск. Р. К., я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на "Дроксик" ООД срещу цитирания по-горе ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че от дружеството не са ангажирани доказателства за реалното осъществяване на услуги от издателите на фактурите. Съдът е изложил мотиви, че в хода на ревизионното производство е установено, че доставчиците не разполагат с кадрова и материална обезпеченост, като най-логичният извод, който е релевантен в случая е за липса на реалност на спорните услуги. Относно представените договори съдът е приел, че доставчиците е следвало да предоставят консултации от икономическо естество в областта на маркетинга, т. е. в случая се касае за услуги от специфичен характер. Съдът е изложил мотиви, че липсват достатъчно доказателства за осъществени пътувания от А. Й. по повод доставките за маркетингови проучвания и уговаряне на срещи от "Булекспо 2018" ЕООД и "Булекспо АС и КО" ДЗЗД, нито става ясно къде се е намирало съответното лице по време на командировката, с кои конкретни дружества са провеждани срещите и разговорите предвид нечетливите отчети на гърба на заповедите, а и липсват печати от мястото на посещение и не може да се установи, че лицето е присъствало в съответния обект и е изпълнило възложените му задачи. Към отчетите за командировки в обжалваното решение е посочено, че не са представени съпътстващите разходооправдателни документи – фактури, фискални бележки и др. за платени самолетни билети, за нощувки, вътрешен транспорт, полици от задължителни медицински застраховки и др. тези обстоятелства съдът е приел, че не са изяснени от показанията на разпитания свидетел А. Й., че е направил маркетингови проучвания в Обединени арабски емирства, Казахстан, Азербайджан, Швейцария и др. Направен е извод от съда, че предвид, че предметът на всички фактури е "услуги по договор" – проучване, маркетинг и договаряне на срещи и набиране на клиенти по договор, липсват конкретни основания за тяхното издаване – индивидуализиращи данни, касаещи споменатите договори, поради което не може безспорно да се установи, че тези фактури са издадени във връзка с възложените услуги от жалбоподателя.

Относно доставките от "Вятърните мелници" ЕООД съдът е посочил, че издадените от този доставчик фактури макар и да документират организирано мероприятие в хидропарк "Вятърните мелници", платени нощувки и туристически данък във връзка с организирането на тиймбилдинг на служителите на "Дроксик" ООД, не следва да се признава правото на данъчен кредит, защото нощувките и организираното мероприятие не се отнасят до икономическата дейност на дружеството. Съдът е изложил мотиви, че нощувките и организираното мероприятие не се отнасят до симпозиуми, конгреси и конференции, които пряко да са свързани с представяне или тестване на предлаганите на лицето стоки или услуги в рамките на независимата икономическа дейност. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 62 ППЗДДС.

Обжалваното решение е правилно постановено.

Правото на данъчен кредит е за получателя по доставка на стока и/или услуга по смисъла на чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС, е обусловено от реалността на съответната доставка и само при безспорното й доказване, за него възниква това право и той може законосъобразно да го упражни.

Не се спори между страните, че дейността на ревизираното дружество е свързана с доставки на софтуерни продукти, разработка на уеб базирани и мобилни приложения за мобилни телефони и таблети за различни платформи, разработване на уеб сайтове и различни софтуерни решения, като доставките, осъществявани от дружеството са насочени повече към чуждестранни клиенти.

В процесния случай "Булекспо 2018" ЕООД и "Булекспо АС и КО" ДЗЗД са издали фактури на касатора за доставки на консултантски услуги, свързани с маркетингови проучвания за предоставяне на софтуерни продукти, организиране на форуми "В2 В", проучване на пазари в Саудитска Арабия, Ливан, Йордания, Узбекистан, Косово и др., договаряне на срещи с контрахенти в Саудитска Арабия, Йордания, Ливан, Норвегия, Финландия и др.

Относно доставките от"Вятърните мелници" ЕООД издадените фактури са с предмет "платени нощувки и туристически данък" и"организирано мероприятие в хидропарк" във връзка с организиран тиймбилдинг за служителите на "Дроксик" ООД.

Спорът между страните е относно реалността на доставките от Булекспо 2018" ЕООД, "Булекспо АС и КО" ДЗЗД и "Вятърните мелници" ЕООД.

По доставките от "Булекспо 2018" ЕООД и "Булекспо АС и КО" ДЗЗД.

Според приходните органи и първоинстанционния съд представените доказателства не са достатъчни, за да удостоверят реалното изпълнение на фактурираните услуги, което се възприема и от настоящия съдебен състав на касационната инстанция.

Представените договори с "Булекспо 2018" ЕООД и "Булекспо АС и КО" ДЗЗД с един и същи представляващ А. Й. са с предмет "маркетинг в съответната страна; маркетинг в България и организиране на участие в изложения и "В2 В" форуми". От дадените писмени обяснения от представляващия доставчиците А. Й., той е извършил проучванията по договора, като в същото време се представят и доказателства с подизпълнителя на посочения пряк доставчик "Алвалея" ЕООД, а тя от своя страна с "Енкантина 121" ЕООД, а също и "Стейтджбул" ЕООД. Договорите между ревизираното дружество и неговия пряк доставчик, като и с последния и подизпълнителите са с едно и също кратко и неясно съдържание относно маркетингово проучване, организиране на срещи и участия в "В2 В" форуми. Липсва каквато и да била конкретика, както в договорите, така и във придружаващите ги възлагателни писма и приемателно-предавателни протоколи. Последните изцяло преповтарят уговорката в договорите, поради което те не установяват действително осъществени доставки на услуги, а само договорени такива. Във фактурите са посочени страните, за които маркетинговото проучване е извършено или са договаряни срещи, но не и във възлагателните писма и приемателно-предавателните протоколи. Липсва и кореспонденция или доказателства за срещи в страните, в които е извършвано маркетингово проучване, за които получателят на услугите като носител на материалното право на данъчен кредит има интерес да ги изисква, за да може да докаже по безспорен начин реалността на доставките, за които ще упражнява правото на данъчен кредит. Не са посочени и фирмите, с които изпълнителят по доставката е договарял в съответните страни, а и няма данни получателят да е изисквал това, поради което не става ясно по какъв начин той ще използва резултата на тези услуги за своята икономическа дейност, поради което основателно се поставя въпроса: Договорените услуги резултатни ли са или си остават само договорени с неясен предмет?. Не са налице каквито и да е писмени данни от командировките на лицето А. Й. и резултатите от посещенията му в съответните страни. Не може да се определи каква дейност е извършвало посоченото лице предвид, че се сочат и други подизпълнители –"Алвалея" ЕООД, "Енкантина 121" ЕООД и "Стейтджбул" ЕООД, за които съставените документи не се различават от тези по преките доставки. В интерес на получателя е било да изиска от доставчиците си конкретен резултат, за да може да докаже, че е налице изпълнение по доставките и че то му е предадено, за да може да упражни законосъобразно правото си на данъчен кредит. Вместо това представеното т. нар. маркетингово проучване от Й. е схематично, а не конкретно и по-скоро прилича на информация-извадка от Интернет, поради което не може да се приеме, че резултатът от услугата е действително осъществен с конкретни параметри, нито, че конкретен резултат е предоставен на получателя (касационния жалбоподател). Последният като лице, което упражнява правото на данъчен кредит и върху, който пада доказателствената тежест да докаже всички положителни факти, обуславящи законосъобразно упражняване на посоченото материално право, е длъжен и има интерес да изиска от доставчика си доказателства за осъществяване на доставката на услуга, както и при предаване на резултата за тази услуга да се изготвят необходимите документи, които двустранно се подписват от страните по доставките и които в цялост отразяват този резултат. Това в още по-голяма степен се отнася до процесните консултантски услуги, като се има предвид, че за процесните доставки договорите са лаконични и неясни. Проучването на пазара на софтуерни продукти, набиране на фирми за участие в изложения и "В2 В" – форуми са доставки на услуги, които изискват конкретизация и предаване на резултат от проучването, а във всички приемателно-предавателни протоколи липсва посочен такъв резултат от изпълнение на услугата, а вместо това са преповторени неконкретизираните клаузи на договорите.

От разпита на свидетеля А. Й. също не става ясно какво е изпълнението на фактурираните услуги. Показанията са му общи и схематични, но не и конкретни. Същият не е уточнил пред съда защо се е налагало "Булекспо 2018" и "Булекспо АС и КО" ДЗЗД, на които е представляващ да търси подизпълнители на услугите, като това не се разбира и от показанията му, според които той е пътувал до т. нар. в договорите "съответни държави" и е извършвал маркетингови проучвания, за които не е конкретизирал в какво се изразяват, осъществявал ли е и какви контакти с кои фирми, като показанията си пред решаващия съд не е споменал нито една. Не са представени нито един от твърдените от свидетеля договори, които впоследствие "Дроксик" ООД е сключвал.

При така установеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че в тази част обжалваното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци, поради което същото е правилно постановено.

По доставката от "Вятърните мелници" ЕООД.

От този доставчик са издадени 3 бр. фактури през месец юни 2018 г. с предмет "доплащане на една нощувка и туристически данък" и "организиране на мероприятие хидропарк" с общ размер на ДДС 663, 96 лв. Така издадените фактури са свързани с провеждане на т. нар. тиймбилдинг на служителите на "Дроксик" ООД. Правилно съдът е потвърдил приетото в ревизионния акт, че не следва да се признава данъчен кредит по тези фактури на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и 3 ЗДДС. Обосновано съдът е изложил мотиви, че тези доставки не са свързани с икономическата дейност на дружеството, както и е правилно от съда позоваването и на чл. 62, ал. 1 ППЗДДС, тъй като в разпоредбата са дефинирани услугите по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗДДС, за които не се следва право на приспадане на данъчен кредит – стоки и услуги, предназначени за представителни и развлекателни цели, каквито са и процесните.

Предвид изложеното и в тази част съдебното решение е правилно и при извършената проверка от касационната инстанция на основание чл. 218 АПК не се установи да са допуснати нарушенията, които се твърдят в касационната жалба.

С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция счита, че обжалваното решение в цялост е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. К., на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 988, 44 лв. за касационната инстанция.

Водим от горното и в същия смисъл върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1680/9.03.2020 г., постановено по адм. дело № 9455/2019 г. по описа на Административен съд, София-. град.

ОСЪЖДА "Дроксик" ООД – гр. София да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 988, 44 лв. за касационната инстанция.

Решението е окончателно.