Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП против Решение № 2663 от 28.05.2020 г., постановено по адм. дело № 720/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което поради изтекла давност е отменен Ревизионен акт (РА) № 2031109198/20.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2532/25.10.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП.

Касаторът обосновава доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че от събраните доказателства не се установява реалното извършване на спорните доставки. Моли за отмяна на оспореното решение и за постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът – "Р. И. Г. - КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуалния представител адв. Стойчева, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представя два броя удостоверения, издадени от страна на НАП, от които е видно, че задълженията на дружеството са отписани по давност. Претендира присъждане на сторените разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е Ревизионен акт № 2031109198/20.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2532/25.10.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, с който на "Р. И. Г. - КОНСУЛТ" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит по доставки, фактурирани от "Транс строй плюс" ЕООД, "Мед ком" ЕООД, "Макс ком" ЕООД, "И. Х. М. труп" ЕООД и "Титан сити" ЕООД за данъчни периоди м. 12.2008 г., м. 04.2009 г., м. 05.2009 г. и м. 07.2009 г. общо в размер на 26 834, 00 лв. като са начислени и лихви за забава в размер на 8 249, 50 лв.

За да постанови оспореното решение административният съд е приел за основателно възражението за изтекла абсолютна погасителна давност за задълженията, касаещи данъчните периоди м. 12.2008 г., м. 04.2009 г., м. 05.2009 г. и м. 07.2009 г.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови този резултат, АССГ е приел, че РА е издаден от орган по приходите, разполагащ с материална компетентност, в установената писмена форма, при липса на допуснати процесуални нарушения в хода на ревизията.

Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение съобрази следното:

Съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Задълженията по ЗДДС, за които се отнася възражението, са установени за данъчни периоди съответно м. 12.2008 г., м. 04.2009 г., м. 05.2009 г. и м. 07.2009 г. и последното е следвало да бъде платено през 2009 г., поради което 10-годишният срок за него е започнал да тече от 1.01.2010 г. и е изтекъл на 31.12.2019 г. Тогава е изтекъл и 10-годишният срок по отношение на установените данъчни задължения и за м. 12.2008 г. Настоящата касационна инстанция счита, че изтеклата погасителна давност не само погасява възможността за принудително изпълнение на определените публични задължения, но е и основание за отмяна на РА, поради което съдът при направено възражение в този смисъл, правилно го е уважил. Правилни са мотивите на съда и относно начислените лихви за забава. Съгласно изричната разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК, лихвите за вземанията по т. 1 – 8, т. е. и за публични вземания от ДДС, са също публични вземания. С оглед на това за тях е приложима предвидената в чл. 171, ал. 1 ДОПК давност, която е пет години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Видно от доказателствата по делото, към датата на постановяване на първоинстанционното съдебно решение петгодишният давностен срок е изтекъл.

По изложените съображения, касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - София е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора на касатора разноски не се дължат. Такива следва да се присъдят в полза на ответната страна предвид своевременно заявеното искане и представените доказателства за извършването им в общ размер на 500 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2663 от 28.05.2020 г., постановено по адм. дело № 720/2013 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на "Р. И. Г. - КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК *********, съдебни разноски в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението е окончателно.