Решение № 2663 от 28.05.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 720/2013 г.
Решение
№ 2663
гр. София, 28.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Първо отделение 21 състав, в публично заседание на 14.05.2020 г. в следния състав:
СЪДИЯ: Красимира Проданова
при участието на секретаря Детелина Начева, като разгледа дело номер 720 по описа за 2013 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 – 4 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на [фирма] срещу Ревизионен акт (РА) № [ЕГН]/20.02.2012 г., издаден от П. Н. Г., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., с който са определени задължения за довнасяне общо в размер на 26 834, 00 лв. и лихви за забава в размер на 8 249, 50 лв., потвърден с Решение № 2532/05.19.2012 г. на директора на Дирекция 'Обжалване и управление на изпълнението' С. при Централно управление на Националната агенция за приходите, (ДОУП - С. при ЦУ на НАП). С жалбата се оспорва РА в частта, в която е потвърден с решението на директора на ДОУП - С., като незаконосъобразен и необоснован.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност.Моли за присъждане на сторените съдебни разноски по делото съгласно представен списък. Представя писмена защита.
Ответникът – Директорът на ТД на НАП - [населено място], чрез своя процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Не прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
СГП, редовно призована, не изпраща представител.Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 1105020/28.04.2011 г., изменена със Заповед № 1109198/04.08.2011 г., издадени от П. Г. Г., на длъжност началник сектор 'Ревизии' в дирекция 'Контрол' при ТД на НАП С., е възложено извършването на ревизия на Щ. В. Й. с [фирма] за определяне на задълженията на търговеца по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за отделните данъчни периоди от 01.12.2008 г. до 28.02.2011 г.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № 1109198/16.09.2011 г., връчен на упълномощено лице на 23.12.2011 г. От страна на ревизираното лице е подадена молба за удължаване на срока за подаване на възражение по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Последната е уважена и срокът е удължен до 06.02.2012 г. В така определения срок е подадено възражение № 10-34-00- 342/06.02.2012 г. с приложени към него доказателства.
Ревизията приключва с Ревизионен акт № [ЕГН]/20.02.2012 г., издаден от П. Н. Г., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., упълномощен със Заповед № 1109198/31.10.2011 г. на органа, възложил ревизията. С ревизионния акт са установени задължения за данък върху добавената стойност общо в рамер на 57 503, 26 лв. при декларирани от лицето задължения в размер на 30 669, 26 лв., като са начислени и лихви за забава в размер на 8 249, 50 лв. Така установените задължения произтичат от непризнто право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 26 834, 00 лв. за данъчни периоди м. 12. 2008 г., м. 04. 2009 г., м. 05. 2009 г. и м. 07. 2009 г., по фактури, издадени от [фирма], 'М. К. 2007' EOOД, [фирма] и [фирма]. Определените лихви за забава във връзка с непризнатото право на приспадане на данъчен кредит са в размер на 8 247, 29 лв. Начислени са и лихви за забава в размер на 2, 21 лв. за отделни данъчни периоди, поради несвоевременно внасяне на дължимия данък в държавния бюджет.
С ревизионния акт не е признато право на приспадане на данъчен кредит по доставки, фактурирани от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] за данъчни периоди м. 12. 2008 г., м. 04. 2009 г' м. 05. 2009 г. и м. 07. 2009 г.
В хода на ревизията за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице са извършени насрещни проверки на трети лица, негови доставчици.
Извършена е насрещна проверка на [фирма], за която е изготвен Протокол № 1112731/08.08.2011 г., съгласно който адресираното до дружеството искане за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В законоустановения срок от лицето не са представени каквито и да било документи. При проверка в информационната система на НАП е установено, че дружеството е издало на ревизираното лице фактура № 60000000037/27.04.2009 г. на стойност 30 000, 00 лв. и ДДС - 6 000, 00 лв. Като предмет на доставка е посочено строително-монтажни работи. Съгласно ревизионния доклад, дружеството - доставчик не е открито на адреса му за кореспонденция и не е представило изисканите му документи, а ревизираното лице разполага само с посочената фактура.
Предвид липсата на каквито и да било документи, обосноваващи извод, че с цитираната фактура е документирана реално извършена доставка, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 9 и чл. 25, ал. 2 от с. з. не е признато правото на приспадане на данъчен кредит.
Резултатите от извършената насрещна проверка на 'МЕД К. ' Е., са документирани с Протокол № 1112729/08.08.2011 г. Съгласно същия с оглед връчване на адресираното до дружеството искане за представяне на документи и писмени обяснения са предприети действия по изпълнение на процедурата по чл. 32 от ДОПК. След окачване на съобщението по чл. 32 от ДОПК, на 04.08.2011 г. са представени документи - 6 броя фактури. Фактурите са включени в дневниците за продажби и справките-декларации на доставчика за съответните периоди. По всички фактури е извършено плащане по банков път. Установено е, че основна дейност на дружеството е извършването на рекламни, дизайнерски и компютърни услуги. От страна на доставчика е декларирано, че дейността се извършва от наети помещения, използвани като офис, находящи се на адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес]. Представените фактури са във връзка с договор за предпечатна подготовка на шест броя билборда от 20.04.2009 г' договор за изработка и поддръжка на уеб сайт от 10.02.2009 г. и договор за разпространение на рекламно-информационни брошури.
Констатирано е, че доставчикът има сключени и действащи към периода трудови договори с три лица.
За осъществяване на фактурираните доставки е необходимо дружеството да разполага с квалифицирани специалисти в областта на информационните технологии и рекламата. При проверка в информационната система на НАП се установи, че наетите лица не притежават необходимата квалификация за изготвяне на посочените материали, съответно органите по приходите приемат, че доставчикът не разполага с необходимия трудов ресурс.
Като посочват, че описаните обстоятелства не обосновават извод за реалното извършване на документираните от [фирма] доставки, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 9 и чл. 25, ал. 2 от с. з. органите по приходите не признават правото на приспадане на данъчен кредит по издадените от доставчика фактури в размер на 8 734, 00 лв. за данъчни периоди м. 04. 2009 г., м. 05. 2009 г. и м. 07. 2009 г.
Съгласно Протокол № 1112726/18.08.2011 г. до дружеството 'М. К. ' Е., е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице, изх. № 10-34-342/08.06.2011 г. В рамките на започнала процедура за връчване на същото по реда на чл. 32 от ДОПК, преди приключването й, в ТД на НАП, офис 'Център' са постъпили копия на фактура № [ЕГН]/30.12.2008 г. и договор за маркетингова и консултантска дейност, както и декларации за стопанисваните обекти, основния предмет на дейност на доставчика, счетовдоното му обслужване, банковите сметки, средствата за финансиране на дружеството и обяснения относно невъзможността да се представят документи във връзка с изпълнението на доставката, включително разплащането, тъй като същите са иззети от органите на МВР. Сочи, че през периода на изпълнение на поръчката в дружеството са били наети софтуеърен специалист и изпълнител, които са работили по изпълнението й.
Констатирано е, че съгласно представения договор изпълнителят [фирма] се задължава да предоставя рекламни/маркетингови услуги на възложителя по негова заявка, срещу заплащане на съответното възнаграждение.
Нито ревизираното, нито проверяваното лице са представили информация и доказателства относно това какви конкретни заявки са направени, за да се фактурира консултантска услуга за 20 000, 00 лв. От доставчика не са представени доказателства за това с какъв ресурс е извършена услугата. При проверка в информационните масиви на НАП е установено, че дружеството не притежава такъв ресурс.
Съобразно горното, органите по приходите намират, че в случая не е доказано осъществяването на правопораждащия факт по отношение правото на приспадане на данъчен кредит - извършването на доставка, предвид което и на основание основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 9 и чл. 25, ал. 2 от с. з. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 000. 00 лв. за данъчен период м. 12. 2008 г.
За извършената насрещна проверка на [фирма], ЕИК[ЕИК], е изготвен Протокол № 1112734/08.08.2011 г., съгласно който в деловодството на ТД на НАП, офис 'Център' на 04.08.2011 г. са представени изисканите от доставчика документи. Установено е, че посоченият доставчик е издал на ревизираното лице 2 броя фактури, а именно № 116/15.04.2009 г. и № 188/30.05.2009 г. с предмет на доставките 'транспорт'. Констатирано е, че между лицата, получател и доставчик, има подписано рамково споразумение за превозване на товари след получаване на писмена заявка за транспорт. Представени са копия на заявки за превозване на стоки за [фирма] до складовата база на последното в [населено място], област П.. Фактурите, издадени от [фирма] на ревизираното лице, са включени в дневниците за продажби и справки-декларации на доставчика за съответните данъчни периоди. По фактурите са извършени плащания по банков път.
Доставчикът не е представил данни и доказателства във връзка с това с какво превозно средство са извършени транспортните услуги - собствено или наето, кое лице го в извършило. Констатирано е, че не са осчетоводени разходи във връзка с транспорта.
Органите по приходите намират, че от [фирма] са издадени фактури, без да е възникнало данъчно събитие, доколкото прекият доставчик на ревизираното лице не може да докаже, реалното извършване на услугите, предмет на издадените от него фактури.
На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 9 и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 100, 00 лв. за данъчни периоди м. 04. 2009 г. и м. 05. 2009 г.
За извършената насрещна проверка на [фирма], ЕИК[ЕИК], е съставен Протокол № 1112727/08.08.2011 г. Съгласно същия адресираното до дружеството искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице е връчено на дружеството по реда на чл. 32 от ДОПК, като в законоустановения срок не са представени изисканите документи и писмени обяснения.
В ревизионния доклад е посочено, че лицето е издало на едноличния търговец два броя фактури с предмет на доставката рекламни услуги.
Тъй като доставчикът не е намерен на адреса му за кореспонденция и не е представил изисканите документи, а ревизираното лице разполага само с двете фактури, органите по приходите намират, че не е доказано реалното извършване на фактурираната услуга.
Предвид това и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 9 и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 6 000, 00 лв. за данъчен период м. 12. 2008 г. по два броя фактури, издадени от [фирма].
С Протокол № 1134006/19.07.2011 г., е приобщено като доказателство Писмо per. № ДП- 46/10 от 15.03.2011 г. Съгласно последното по отношение на посочените дружествата-доставчици, се провежда разследване по досъдебно производство № 46/2010 г. по описа на НСлС, прокурорска преписка № 4/1970/2010 г. по описа на СГП, образувано и водено за организирана престъпна група, създадена с цел извършване на данъчни престъпления по чл. 321, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс. В хода на разследването е извършено претърсване на апартамент, находящ се в [населено място], [жк], [улица], ет. 1, използван от организираната престъпна група за създаване на неистински и с невярно съдържание фирмени и счетоводни документи. При претърсването са открити и иззети множество оригинални документи (неистински и с невярно съдържание) на дружествата доставчици. Посочено е, че при разпитите на управителите и едноличните собственици на капитала на посочените дружества, същите са заявили, че дружествата нямат реална стопанска и търговска дейност, и намерените на адреса документи са изготвени без знанието на управителите им. Същевременно лицата, намирали се на адреса, на който е извършено претърсването и изземването, не са оправомощени да представляват дружествата-доставчици, не са в трудови или други правоотношения с тях и нямат икономическо образование, за да изготвят счетоводни, фирмени и други документи, както и да водят счетоводната отчетност на дружествата. При посочените процесуално-следствени действия са открити и иззети печати и касови апарати на доставчиците на ревизираното лице, компютри и др. техника, използвана за създаване на неистински документи.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава, чиито заключения не са оспорени от страните и приети от съда като обективни.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна – адресат на оспореното решение, подадена е пред компетентния съд и в предвидения за това срок, поради което е процесуално допустима.
Жалбата е в съответствие с изискванията за форма и реквизити, подадена е след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради изложените съображения съдът приема жалбата за процесуално допустима.
Предвид местонахождението на директора на ДОДОП – С. като решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК в С., спорът е местно подсъден на Административен съд - София-град, съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК.
Жалбата е редовна - има писмената форма и съдържанието по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 145, ал. 1 ДОПК, както и приложенията по чл. 149, ал. 2, т. 2 и 3 ДОПК. Липсата на представен документ за внесена държавна такса по чл. 149, ал. 2, т. 4 ДОПК се отстрани по реда и в срока по чл. 151, ал. 2 ДОПК.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
В съдебното производство, съгласно нормата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.Съдът приема, че обжалвания ревизионен акт е издаден от компетентен орган по приходите, по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Спазена е формата по чл. 120, ал. 1 от ДОПК. От приложените по административната преписка доказателства се установяват обстоятелствата по спазване процедурата по образуване и развитие на производството пред административния орган. При постановяването на оспорения РА не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на оспорващото дружество.Ревизията е възложена от компетентен орган съгласно заповед издадена от директора на ТД на НАП - С.. РА е издаден в предвидената от закона писмена форма.Спазен е и срокът за издаване, както на РА, така и на РД.Задълженото лице е надлежно уведомено за започване на производството и неговото приключване.Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до незаконосъобразност на оспорения административен акт и съответно неговата отмяна.Страните не спорят, че заповедта за възлагане на ревизия, както и заповедта за нейното изменение са връчени на представляващ ревизираното дружество по електронен път, а срокът на ревизията е спазен.Материалната и териториална компетентност на издалия РА орган се установи от неоспорената от страните заповед на териториалния директор на ТД на НАП, издадена на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП, във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Същата вменява правомощия по издаване на заповеди за възлагане на ревизии на началник сектор 'Ревизии' – ТД на НАП - С., която е подписала и цитираните заповеди за възлагане на ревизия.За резултатите от данъчната ревизия е съставен РД при спазване на установения в закона срок (до 14 дни от датата на приключване на ревизията), който надлежно и в срок е връчен на представляващ дружеството – жалбоподател.Въз основа на установените с доклада данни, ревизията е приключила с издаване на оспорения РА от органа по приходите. РА е връчен на електронния адрес на жалбоподателя.По изложените съображения съдът приема, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на данъчно задълженото лице.Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – името и длъжността на органа, който го издава, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подпис на органа по приходите, който го е издал. Към оспорения ревизионен акт е приложен и РД, като неразделна негова част.При издаване на ревизионния акт, органът по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в зададения срок.Предметът на оспорване в съдебното производство е сведен до това, дали реално са извършени доставките по издадени фактури, респ. има ли право оспорващото дружество да приспадне данъчния кредит по тях.Нормата на чл. 171, ал. 2 ДОПК предвижда, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.В конкретния случай е основателно възражението за изтекла абсолютна погасителна давност за задълженията, касаещи данъчните периоди м. 12. 2008 г., м. 04. 2009 г' м. 05. 2009 г. и м. 07. 2009 г.Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.Задълженията по ЗДДС, за които се отнася възражението, са установени за данъчни периоди съответно м. 12. 2008 г., м. 04. 2009 г' м. 05. 2009 г. и м. 07. 2009 г. и последното е следвало да бъде платено на 31.08.2009 г., поради което 10-годишният срок за него е започнал да тече от 01 януари 2010 г. и е изтекъл на 31.12.2019 г.С оглед основателността на направеното възражение, ревизионният акт следва да бъде отменен.
Въз основа на изложеното жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспореният ревизионен акт, в обжалваната му част, отменен.Давността за публичните задължения се подчинява на общите разпоредби на чл. 171 – 172 от ДОПК, т. е. давностният срок за тях започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, което в пълнота важи и за лихвите за несвоевременно разчитане на публичните задължения като вид такива.Нормата на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК изрично определя лихвите като публични вземания, но обстоятелството, че акцесорното вземане следва характера на главното се извежда посредством логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ДОПК (отм.); , според която 'публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, лихви, главница'.От нея следва, че лихвата за забава плащането на публично вземане, каквото е корпоративния данък, е също публично по характера си вземане.Доколкото цитираната разпоредба урежда процедурен въпрос, касаещ последователността на погасяване на публичните вземания, тази разпоредба е от процесуален характер и е действала във времевите рамки на действие на ДОПК (отм.);.Тя би действала и след приемане на ДОПК в случай, че административното или изпълнително производство по делото бе образувано преди 01.01.2006 г., какъвто не е настоящият случай. (по аргумент от § 5, ал. 3 ДОПК, според който 'разпоредбите на този кодекс се прилагат от органите на Националната агенция за приходите, съответно на Агенцията за държавни вземания, и за процесуалните действия по незавършените административни и изпълнителни производства към датата на влизането му в сила'.)Вземането за лихви възниква от момента на изискуемостта на главното вземане. По естеството си лихвата е подневно вземане (обезщетение за всеки отделен ден от годината) за забавата в плащането на дължимо публично вземане.При стриктното (не разширително или стеснително) приложение на института на погасителната давност, се установява, че законодателят борави с два термина - 'публични задължения' и 'публични вземания'. Безспорно по-широк по обхват е вторият термин, който чрез разпоредбата на чл. 162 ДОПК придобива пълнота, като става ясно, че както лихвите, така и данъците са публични вземания.За разлика от този термин при систематическото, логическо и граматическо тълкуване на чл. 175, ал. 1 ДОПК, става ясно, че лихвите не са част от публичните задължения, а се дължат при забава на последните.Това разграничение между двата термина е важно, тъй като според разпоредбата на чл. 171 ДОПК съществено за погасяване на 'всички публични вземания' е изтичането на пет, съответно на десет-годишен срок 'считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение'.Изложеното до тук съотнесено с конкретиката на настоящия казус налага да се приеме, че съществено за спора погасена ли е по давност лихвата за закъснение, начислена по отношение на процесните публични задължения е обстоятелството изтекъл ли е 10-годишен давностен срок считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.С оглед на изложеното, възражението на дружеството за изтекла абсолютна погасителна давност, направено в настоящото производство е основателно и следва да бъде уважено.
По тези съображения, процесния РА следва да бъде отменен и по отношение на лихвата за забава касаеща публичните задължения погасени при наличието на предпоставките на чл. 171, ал. 2 от ДОПК за посочените данъчни периоди.По изложените съображения, обжалваното решение като постановено в противоречие с обсъдените правни норми е материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено.С оглед изхода на спора, следва да се уважи направеното искане от жалбоподателя за присъждане на сторените и доказани по делото съдебно – деловодни разноски 2250. 00 лева - за заплатена държавна такса – 50 лева, 500 лева за експертизи и за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 1700 лева.Така мотивиран, Административен съд – София - град, І отделение, 21 състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО по жалбата на [фирма] срещу РЕВИЗИОНЕН АКТ № [ЕГН]/20.02.2012 г., издаден от П. Н. Г., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. и потвърден с Решение № 2532/05.19.2012 г. на директора на дирекция 'ОУИ', в частта на определени задължения по ЗДДС за довнасяне общо в размер на 26 834, 00 лв. и лихви за забава в размер на 8 249, 50 лв.ОСЪЖДА директора на дирекция 'Обжалване и управление на изпълнение на управлението' ДА ЗАПЛАТИ сторените съдебно деловодни разноски на [фирма], от бюджета на юридическото лице, което представлява в размер на 2250. 00 /две хиляди двеста и петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
СЪДИЯ: