Решение № 381 от 25.10.2017 г. на АдмС - Велико Търново по адм. д. № 510/2017 г.
Решение
№ 381
гр. Велико Търново, 25.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С. М. разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 510/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на "ВКД ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, гр. Враца, 3000, ул. "Братя Миладинови" № 36, представлявано от управителя С. И. Д. против Ревизионен акт № Р-04000617000086-091-001/17.03.2017 г. на ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 156/07.06.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново, с който в обжалваната част по ЗДДС, за данъчен период м. 02/2016 г. е начислен ДДС в размер на 9916, 67 лв. и са определени лихви в размер 1014.11 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения РА поради неправилно и порочно тълкуване на нормата на чл. 50, т. 2 от ЗДДС, нарушаване принципа на неутралитет и пропорционалност на ЗДДС в контекста на общностното тълкуване за дължимост на данъка.Ревизираното дружество не било използвало придобитото МПС в своята стопанска дейност и не са начислявани разходи за амортизация. Не е отчитан разход за гориво, ремонт и поддръжка и не е използван данъчен кредит във връзка с придобиването и ползването на МПС-то, поради което счита, че не намират приложение разпоредбите при прехвърляне на собствеността и в издадената фактура правилно не е начислен ДДС, като освободена доставка по смисъла на ЗДДС и в контекста на общностното право.Освен горното, счита, че с РА неправилно е определена данъчната основа, с което са потвърдени констатациите в РД.Неправилно ревизиращите органи поставяли знак за равенство между договор за покупко-продажба и договор за прехвърляне правото на собственост по чл. 65 от ЗЗД.Претендира цялостната отмяна на оспорения РА.Алтернативно, при служебно констатиране от съда на пороци във връзка с компетентността на издалите РА лице, моли да се прогласи нищожността на издадения РА.Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция "ОДОП" – В. Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт У., оспорва същата като неоснователна и недоказана и моли да се потвърди като правилен и законосъобразен атакувания с нея РА.В хода на производството не били събрани доказателства, които да опровергаят констатациите на органите по приходите в РА.Нещо повече заключението на съдебно-оценъчната експертиза потвърждавало напълно тези изводи.Моли при произнасяне да се имат предвид мотивите, изложени в потвърдителното решение на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Велико Търново.Претендира в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Велико Търново да бъде присъдена сумата от 857,92 лева, представляваща юрисконсултско вознаграждение, изчислени върху материалния интерес по делото, за което представя списък.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предмет на делото е законосъобразността на Ревизионен акт № Р-04000617000086-091-001/17.03.2017 г. на ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 156/07.06.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново, с който в обжалваната част по ЗДДС, за данъчен период м. 02/2016 г. е начислен ДДС в размер на 9916,67 лв. и са определени лихви в размер 1014.11 лв.
Административното производство по издаване на РА № Р-04000617000086-091-001/17.03.2017 г. на ТД на НАП Велико Търново е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000617000086-020-001/06.01.2017 г., връчена на представляващ ревизираното лице на 13.01.2017 г.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-04000617000086-092-001/15.02.2017 г., връчен на ревизираното лице по електронен път на 20.02.2017 г. Срещу РД е направено възражение, заведено с вх. № 6637/07.03.2017 г. по описа на ТД на НАП В. Търново, с приложено към него удостоверение от ЗАД "Алианц - България" – ГП Враца за оценяване на МПС в размер на 20 000 лв. На основание констатациите в РД, приложените към него доказателства и след като е приел за неоснователно възражението, компетентните органи по приходите, са издал оспорения в настоящото производство Ревизионен акт № Р-04000617000086-091-001/17.03.2017 г., връчен на жалбоподателя по електронен път на 23.03.2017 г.
С РА на данъчно задълженото лице са установени задължения за ЗДДС, за данъчен период м. 02/2016 г., в размер на 9916,67 лв. и лихви в размер 1014.11 лв.
Така издадения РА е оспорен по административен ред пред Директора на "ОДОП" – гр. Велико Търново, който с Решение № 156/07.06.2017 г. е потвърдил като законосъобразен оспорения пред него РА. Намерил е жалбата за изцяло неоснователна. Решение № 156/07.06.2017 г. е получено по електронен път на 19.06.2017 г.
Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена чрез решаващия орган на 29.06.2017 г., видно от датата на товарителницата, с която е изпратена жалбата до съда (л. 9 от делото).
"ВКД ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД е вписано в ТР към Агенцията по вписванията на 13.01.2012 г., със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. "Братя Миладинови" № 36, с капитал 1000 лв. Съгласно учредителния договор дружеството се представлява и управлява от К. В. Д. – едноличен собственик на капитала.
На 18.08.2016 г. е вписано прехвърляне на дружествения дял на съпругата му С. И. Д..
"ВКД ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 24.01.2012 г. и не е с прекратена регистрация към момента на издаване на РА.
От м. 06/2014 г. дружеството не е осъществявало дейност, а преди това е декларирало дейност по КИД 2008: 7112 – Инженерни дейности и технически консултации.
С договор за заем от 12.09.2013 г. В. К. Д. - заемодател е заел на "ВКД ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД – заемател сумата от 59 500 лв., със срок на погасяване 12.03.2016 г. Справка-извлечение от банковата сметка на дружеството в "Юробанк България" АД удостоверява получаването на заема по банков път, чрез директен превод от заемодателя.
"ВКД ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД е закупило лек автомобил Ланд Ровер, модел "Рейндж Ровер от чуждестранно ЮЛ "Saut Bas" Inh с VIN DE284368161, с фактура № 06-2673/16.09.2013 г. за сумата от 30 000 евро. Във фактурата не е начислен ДДС, като основание за това е вписан § 25а от ЗДО – невъзможност за отделно документиране на ДДС, т. е. от доставчика ЮЛ "Saut Bas" Inh е приложен специалния ред за облагане на маржа на цената.
По данни от VIES от страна на германското дружество няма деклариран ВОД към българското дружество. Доставката е разплатена по банков път на 16.09.2013 г., на която дата от "ВКД ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД е наредено валутно плащане от разплащателната сметка на дружеството в размер на левовата равностойност на 58 797 лв., с посочено основание по фактура 06-2673/16.09.2013 г.
Към момента на придобиване на МПС, същото не е било ново превозно средство според определеното в § 1, т. 17 от ДР на ЗДДС, а е на 72000км., с дата на първа регистрация от 29.07.2010 г.
С нотариално заверен договор от 05.02.2016 г. за прехвърляне на право на собственост върху МПС вместо изпълнение на паричен дълг, на основание чл. 65, ал. 1 от ЗДДС, "ВКД ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД е прехвърлило МПС-то срещу свое изискуемо парично задължение към В. К. Д. в размер на 59 500 лв. – главница, възникнало на основание сключен договор за паричен заем между страните от 12.09.2013 г.
За погасяване на вземането на В. К. Д., страните са се споразумели дружеството, представлявано към онзи момент от К. В. Д. (баща на В. К. Д.), вместо плащане на задължението да прехвърли на В. К. Д. МПС марка Ланд Ровер, модел "Рейндж Ровер Спорт", рег. № ВР****ВМ, с което действие задължението на дружеството по договора за паричен заем да се счита за изцяло погасено.
Издало е фактура № 14/05.02.2016 г. с данъчна основа 59 500 лв. и без начислен ДДС, с предмет "Автомобил, съгласно договор от 05.02.2016 г. ", с получател физическо лице В. К. Д. – син на представляващата дружеството С. И. Д.. Като основание за неначисляване на ДДС във фактурата е отразено – чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съгласно който освободена доставка на стоки или услуги при производство, придобиване или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 от закона.
Фактурата е отразена в отчетните регистри по ЗДДС за данъчен период м. 04/2016 г. като освободена доставка.
Не е спорно по делото, че "ВКД ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД не е извършвало търговия с МПС или дейности, свързани с експлоатация на МПС. Единствената доставка за ревизираните данъчни периоди е тази по процесната фактура № 14/05.02.2016 г.
В хода на ревизията е връчено ИПДПОЗЛ изх. № Р-04000617000086-040-001/12.01.2017 г., с което са изискани от ревизираното лице всички документи за придобиване на въпросното МПС и за начина на осчетоводяването му; доказателства относно декларирането на покупката на МПС в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС и всички първични счетоводни документи, във връзка с последващата продажба.
Закупеното МПС е осчетоводено на 12.09.2013 г. като ДМА по дебита на сметка 205 "Транспортни средства", с отчетна стойност 59 050 лв. Ревизираното лице е декларирало, че не го използва в стопанската си дейност и не са му начислявани разходи за амортизация, както и че не са отчитани други разходи, свързани с експлоатацията на автомобила.
Приобщени към доказателствения материал са материалите, постъпили от Дирекция "ОДОП", гр. В. Търново с ревизионна преписка от Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново, с вх. № 3519/28.06.2017 г.; извлечения от Публичен регистър на електронни подписи на "БОРИКА БАНК СЕРВИЗ" за лицето Е. Л. М. за квалифицирани електронни подписи със срок на валидност от 03.02.2016 г., 14:13:53 до 02.02.2017 г., 14:13:53 и от 24.01.2017 г., 14:44:54 до 24.01.2018 г., 14:44:54; извлечение от Публичен регистър на електронни подписи на "БОРИКА БАНК СЕРВИЗ" за лицето Р. И. Ф. за квалифицирани електронни подписи със срок на валидност от 03.02.2016 г., 15:04:08 до 02.02.2017 г., 15:04:08 и от 24.01.2017 г., 14:58:39 до 24.01.2018 г., 14:58:39; извлечение от Публичен регистър на електронни подписи на "БОРИКА БАНК СЕРВИЗ" за лицето Б. Ц. З. за квалифицирани електронни подписи със срок на валидност от 17.01.2017 г., 10:07:24 до 17.01.2018 г., 10:07:24; извлечение от Публичен регистър на електронни подписи на "БОРИКА БАНК СЕРВИЗ" за лицето Й. Н. М. за квалифицирани електронни подписи със срок на валидност от 03.02.2016 г., 14:08:38 до 02.02.2017 г., 14:08:38 и от 24.01.2017 г., 14:43:54 до 24.01.2018 г., 14:43:54;
В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-техническа експертиза, която след като извърши оглед на процесния автомобил да даде заключение за пазарната цена на същия към датата на данъчното събитие. В изпълнение на поставената задача вещото лице е извършило оглед на процесното МПС и необходимите проучвания. Приложил е метода на пазарния аналог и метода на разходите, с които се определя актуалната пазарна цена на превозното средство, което е едно модерно съвременно МПС с всички екстри.
Според експертното заключение, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, пазарната стойност на един брой лек автомобил Ланд Ровер Спорт, собственост на В. К. Д., дизелов с работен обем 2993 см. Куб. към 03.02.2016 г. с набавна стойност 109 135 лв., справка каталог "Шваке" 8/11, стр. 2426, ред последен е 59 581 лв.При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок.РА определя данъчни задължения за периода, за който е възложена, поради което обжалваният РА не страда от пороци водещи до неговата нищожност.Спазени са сроковете за извършване на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 1 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК.РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК и е съставен като електронен документ с квалифицирани електронни подписи.В съдържанието на заповедите за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис.Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, във вр. § 2 от ДР на ДОПК.Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, но според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис.Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа.Според чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕП доставчикът на удостоверителни услуги води електронен регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2 от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги, според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик на удостоверителни услуги; 2. списък на издадените удостоверения за квалифициран електронен подпис; 3. списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен документ, в случаите, когато такива се издават от доставчика на удостоверителни услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП.Следователно публичния електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия.В случая по отношение на електронния подпис на Р. И. Ф. (орган, възложил ревизията) във всички ЗВР и РА от ответника са представени по делото извлечения (справки) от публичния регистър на електронните подписи на доставчика на удостоверителни услуги "Борика банксервиз" АД с уеб сайт http: //www. b-trust. org/ (регистърът на доставчиците на удостоверителни услуги, издаващи удостоверения за квалифициран електронен подпис е публичен и е наличен на интернет-страницата на Комисията за регулиране на съобщенията), според която лицето е имало валиден квалифициран електронен подпис за ревизирания период.По отношение на електронния подпис на Й. Н. М. (ръководител на ревизията) в ревизионния доклад и ревизионния акт по делото е представено извлечение (справка) от публичния регистър на електронните подписи на "Борика банксервиз" АД, според която лицето има валиден квалифициран електронен подпис.Предвид посочената по-горе нормативна уредба в чл. 28 от ЗЕДЕП и чл. 37 от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги, настоящият състав счита, че представените извлечения от публичния регистър на доставчика на удостоверителни услуги "Борика банксервиз" АД са годни доказателства за наличието на издадени удостоверения за КЕП на посочените органи по приходите през съответните периоди. С оглед изложеното съдът приема че изброените ЗВР, РД и РА са подписани от лицата които са посочени с квалифициран електронен подпис и издадените от тях документи вкл. и РД и РА са валидни такива и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели.Следва да се отбележи за пълнота, че при липсата на валиден квалифициран електронен подпис в процесните електронни документи, при разпечатването на същите на хартиен носител не биха се появили цифрите и символите от алгоритъма за създаване и проверка на КЕП, каквито се съдържат във всички тях.Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цялост.Съдът намира, че РА е и материално законосъобразен, т. к е издаден при правилно приложение на материалния закон и при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, предвид което разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:
Несъгласието с изводите на приходния орган не е предпоставка за отмяна на крайния акт на ревизията. По аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, без да е обвързан от фактическите и правни констатации на ревизиращите, следва да реши въпроса дължат ли се определените с РА данъци и ако се дължат – дали в посочения от органите по приходите размер. Следователно, доколко направените изводи, от тези иначе събрани доказателства са правилни, е въпрос по съществото на спора.
На първо място следва да се отбележи, че безспорно ревизираното дружество е закупило употребяван автомобил, от чуждестранно ЮЛ – дилър на стоки втора употреба, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, което е приложило специален ред за облагане на маржната цена, поради което не е налице ВОД. "ВКД ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД правилно не е съставил протокол по реда на чл. 117 от ЗДДС, тъй като за него като получател на стоката не е налице ВОД.Съгласно чл. 50, ал. 2 от ЗДДС е освободена доставката на стоки, при придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 от ЗДДС.Разпоредбата е приложима, когато лицето се разпореди със стока, за която платения от него данък е в обхвата на ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, регламентирани в чл. 70 от ЗДДС, което от своя страна означава, че е необходимо да са изпълнени едновременно следните условия: регистрирано по ЗДДС лице да се разпореди с закупени или придобити по друг начин от него стоки; за тях на лицето да е начислен ДДС (от регистрирани лица, по облагаемата доставка, получена от лицето, прилагащо чл. 50 от ЗДДС или от самото лице като платец на данъка при осъществено ВОП); лицето да е заплатило начисления му ДДС и да не го е приспаднало като данъчен кредит, тъй като по силата на чл. 70 от ЗДДС не е с право на данъчен кредит.Обект на облагане с ДДС е всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга – чл. 2, т. 1 от ЗДДС. Облагаема е всяка доставка на стока или услуга, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, освен в случаите, в които ЗДДС предвижда друго, в който смисъл е разпоредбата на чл. 12 от ЗДДС.Освободените от облагане с ДДС доставки са регламентирани в Глава ІV от ЗДДС. По силата на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС са освободени доставките на стоки и услуги, за които не е ползван данъчен кредит, при придобиването на които не е било налице право на данъчен кредит на основание чл. 70 от ЗДДС.Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС регистрираното лице няма право на данъчен кредит за придобиването на лек автомобил. В случая чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е неприложима, тъй като ревизираното дружество не разполага с данъчен документ, в който да е начислен ДДС във връзка с придобиването на лекия автомобил, и ограничението за приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС не е приложено.Доставката по фактура № 14/05.02.2016 г. е облагаема на общо основание, тъй като е с място на изпълнение на територията на страната и не е освободена от начисляване на ДДС по реда на чл. 50 от ЗДДС, при което дружеството е следвало да начисли ДДС на основание чл. 12 от ЗДДС.Правилно е определена датата на данъчно събитие – 05.02.2016 г., съгласно представения нотариално заверен договор за прехвърляне на собствеността върху МПС, вместо изпълнение на паричен дълг.При това положение, съдът намира, че органите по приходите правилно са приели, че след като в нотариално заверения договор за прехвърляне на собствеността върху МПС не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно от сумата 59 500 лв., то същият следва да се счита включен в тази стойност (дан основа 49 583. ЗЗ лв. и 9916. 67 лв. дължим ДДС). Предвид гореизложеното данъчната основа и размерът на данъка са определени при правилно приложение на чл. 26 от ЗДДС, при съобразяване с разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС.Неоснователни са възраженията в жалбата, че поради особеността на доставката – даден актив на дружеството вместо изпълнение на паричен дълг, данъчната основа е следвало да бъде определена в съответствие с принципите по чл. 27 от ЗДДС, т. е това да е пазарната цена на автомобила към датата на разпореждането с него.Съгласно заключението на вещото лице пазарната стойност на лекия автомобил Ланд Ровер Спорт, собственост на В. К. Д., дизелов с работен обем 2993 см. куб. към 03.02.2016 г. с набавна стойност 109 135 лв., справка каталог "Шваке" 8/11, стр. 2426, ред последен е 59 581 лв.При това положение определената по искане на жалбоподателя пазарна цена, е по висока от данъчната основа приета от органа по приходите, а съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 5 от ДОПК със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя.Неправилно се претендира в жалбата, че данъчната основа следва да бъде сведена до застрахователната стойност на прехвърленото МПС, посочена в Удостоверение № 463 от 05.02.2016 г. на ЗАД "Алианц-България", съгласно което към датата на възникване на данъчното събитие тя е 20 000 лв. Не е ясно по кои методи е определена посочената в него оценка на автомобила, нито може да се приеме, че посочената в него оценка представлява пазарната цена на автомобила.Настоящата инстанция не споделя и мотивите за нецелесъобразност, изложени в жалбата.Без значение е обстоятелството, че при придобиването и ползването на МПС не е ползван данъчен кредит, както и че дружеството няма активи, които да обезпечат това публично вземане; спряло е дейността си, няма назначен персонал, няма действащи договори и не са сключвани нови.В заключение, съдът счита, че оспореният РА, с който са определени задължения за ДДС в размер на 9916, 67 лв. и са определени лихви в размер 1014.11 лв., следва да бъде потвърден, ведно със съответните лихви за забава.При този изход на делото и с оглед направеното от страните искане за присъждане на разноски, съдът следва да присъди такива съобразно размера на отхвърлена част от жалбата.На основание чл. 8, ал. 1, т. 4 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника се следват 857.92 лева юрисконсултско възнаграждение, изчислено върху материалния интерес по делото.Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, пети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ВКД ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, гр. Враца, 3000, ул. "Братя Миладинови" № 36, представлявано от управителя С. И. Д. против Ревизионен акт № Р-04000617000086-091-001/17.03.2017 г. на ТД на НАП Велико Търново, в частта му потвърдена с Решение № 156/07.06.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново, с която по ЗДДС, за данъчен период м. 02/2016 г. е начислен ДДС в размер на 9916,67 лв. и са определени лихви в размер 1014.11 лв.ОСЪЖДА "ВКД ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК: 201851529, гр. Враца, 3000, ул. "Братя Миладинови" № 36, представлявано от управителя С. И. Д., да плати на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП сумата от 857.92 лева (осемстотин петдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: