Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на "ВКД И." ЕООД, гр. В., чрез управителя С. Д. против решение № 381/25.10.2017 г. постановено по адм. д. № 510/2017 г. на Административен съд В. Т., с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт (РА) № Р-04000617000086-091-001/17.03.2017 г. на ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 156/7.06.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В. Т., с който за данъчен период м. 02.2016 г. е начислен ДДС в размер на 9 916,67 лв. и са определени лихви в размер 1 014,11 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и нищожност на решението. Касаторът е възразил срещу призоваването за съдебните заседания и правилността на изготвеното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Не претендира разноски.

Ответникът - директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в подаден писмен отговор от процесуален представител оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 857,92 лв..

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от страна по делото, за която акта е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол е бил РА, с който на дружеството е начислен ДДС за данъчен период м. 02.2016 г. в размер на 9916,67 лв. и са определени лихви в размер 1014,11 лв. През м. 03.2013 г. "ВКД И." ЕООД е закупило лек автомобил "Л. Р.", модел "Р. Р." от чуждестранно ЮЛ "S. B." Inh с VIN DE284368161, в резултат на осъществената сделка е издадена фактура № 06-2673/16.09.2013 г. за сумата от 30 000 евро. Във фактурата не е начислен ДДС, като основание за това е вписан § 25а от ЗДО - невъзможност за отделно документиране на ДДС. П. е че от доставчика е приложен специалния ред за облагане на маржа на цената. По данни от VIES от страна на германското дружество няма деклариран ВОД към българското дружество, а последното не е издало протокол по чл. 117 ЗДДС. В хода на ревизионното производство е установено, че ревизираното дружество е получило заемни средства по договор за заем от 12.09.2013 г. от В. К. Д. - син на представляващата дружеството С. И. Д., в размер на 59 500 лв., със срок на погасяване 12.03.2016 г. На 5.02.2016 г. между РЛ и заемодателя В. К. Д. е подписан договор за прехвърляне право на собственост върху МПС вместо изпълнение на паричен дълг, на основание чл. 65, ал. 1 от ЗДДС и "ВКД И." ЕООД е прехвърлило процесния лек автомобил срещу своето изискуемо парично задължение към В. К. Д. в размер на 59 500 лв. За осъществената доставка РЛ е издало фактура № 14/5.02.2016 г. с данъчна основа 59 500 лв. без начислен ДДС, с предмет "Автомобил, съгласно договор от 5.02.2016 г.", с получател физическо лице В. К. Д.. Във фактурата като основанието за неначисляване на ДДС е отбелязан чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.

Органите по приходите, а впоследствие и съдът са приели, че разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е приложима, когато лицето се разпореди със стока, за която платения от него данък е в обхвата на ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, регламентирани в чл. 70 от ЗДДС, предвид което РЛ е следвало да начисли ДДС по процесната фактура на основание чл. 12 от ЗДДС. Т. мотивиран съдът е приел РА за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на "ВКД И." ЕООД.

Решението е правилно.

Неоснователни се явяват възраженията на касатора - ревизирано лице.

Такива са и доводите за нищожност, във връзка с които съдът е изложил конкретни мотиви, които настоящата инстанция споделя. Административният съд е посочил, че ЗВР и РА е издаден от компетентни органи, в кръга на правомощията им и отговарят на установените в закона изисквания за форма и съдържание. Спазени са сроковете за извършване на ревизията и издаване на РД и е съставен като електронен документ с квалифицирани електронни подписи. РА е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма.

Неоснователи са възраженията изложени в касационната жалба за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че не е бил редовно призован за открито съдебно заседание на 5.10.2017 г. Разпоредбата на чл. 137, ал. 7 от АПК, регламентира ясно, че на страните, призовани редовно, не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшният му ход е бил преграден. За първото открито съдебно заседание, страните са били редовно призовани, независимо от неявяването на страната, редовно призованите страни се считат редовно уведомени. Изложените доводи по повод правилността на заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза са недопустими в настоящото производство. В хода на производството пред първоинстанционния съд страната е имала право да оспори заключението на вещото лице и като не е упражнила това право, същото е преклудирано. Искането за назначаване на нова експертиза за определяне пазарната цена на автомобила в настоящото производство е недопустимо, съобразно разпоредбата на чл. 219 АПК.

Останалите възражения за неправилност на атакуваното съдебно решение също са неоснователни.

Процесната доставка обективирана във фактура № 14/5.02.2016 г. с данъчна основа 59 500 лв. без начислен ДДС не може да се приеме за освободена в хипотезата на чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗДДС. О. е приложимо ако при придобиването на стоката е бил начислен ДДС, но за получателя правото на приспадане на данъчен кредит е изключено на основанията по чл. 70 ЗДДС. С. да бъде посочено, че в т. 4 на същата норма е посочено ограничение в правото на приспадане на данъчен кредит именно относно придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Видно от данните по преписката и ангажираните доказателства, при придобиване на стоката данък не е начислен и не стои въпросът за ограничаването на правото на приспадане на данъчен кредит. Неначисляването на ДДС при конкретна доставка не извежда стоката или услугата, които са неин предмет и за в бъдеще от системата на ДДС. РЛ не е платило ДДС при придобиването на стоката, тъй като неговият доставчик - немско дружество се е позовал на § 25а от ЗДО - невъзможност за отделно документиране на ДДС и е приложен специалния ред за облагане на маржа на цената. Видно от чл. 13, ал. 4, т. 1 ЗДДС не е вътреобщностно придобиване придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка и съобразно това, РЛ като получател по доставка на стока втора употреба, не е издал протокол по чл. 117 ЗДДС.

В този смисъл, съдът правилно е съобразил, като неприложима разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗДДС, за доставка от типа на процесната и правилно е счел РА за законосъобразен като е начислен ДДС за доставка, която не е освободена. Съдът правилно е намерил за приложима нормата на чл. 12 ЗДДС, която регламентира коя доставка е облагаема, а именно всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Продавачът е платец на данъка - чл. 82, ал. 1 ЗДДС, но тежестта на данъка се понася от купувача, тъй като е включена в продажната цена. С процесния РА правилно ДДС е начислен, като е съобразено, че щом в нотариално заверения договор за прехвърляне на собствеността върху МПС не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно от сумата 59 500 лв., то същият следва да се счита включен в тази стойност (данъчна основа 49 583,33 лв. и 9916,67 лв. дължим ДДС).

Възражението за неправилно определена данъчна основа, настоящата инстанция също намира за неоснователно.

В хода на съдебното производство е назначена съдебно-оценителна експертиза, заключението по която е дало отговор за размера на пазарната стойност на лекия автомобил "Л. Р. С.", предмет на процесната фактура издадена от "ВКД И." ЕООД на В. К. Д., дизелов с работен обем 2993 см. куб. към 3.02.2016 г. с набавена стойност 109 135 лв., справка каталог "Шваке" 8/11, стр. 2426, ред последен е 59 581 лв. Съдът правилно позовавайки се на чл. 160, ал. 5 от ДОПК, която разпоредба препятства възможността за изменение на задължението, установено в акта във вреда на жалбоподателя, е счел, че определената със ССчЕ, назначена по искане на жалбоподателя, пазарна цена на лекия автомобил е по-висока от данъчната основа, приета от органа по приходите, поради което е приел последната за правилно определена.

Решението е постановено при правилен анализ на доказателствата, правилно приложение на материалния закон и спазване на съдопроизводствените правила, при което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответната страна се дължат разноски в размер на 643 лв. определено на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 9, ал. 3 и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 381/25.10.2017 г. постановено по адм. д. № 510/2017 г. на Административен съд В. Т..

ОСЪЖДА "ВКД И." ЕООД, гр. В., представлявано от С. Д. да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-В. Т. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 643 (шестстотин четиридесет и три) лева.

Решението е окончателно.