Решение № 713 от 6.02.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 470/2019 г.
Решение № 713 от 6.02.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 470/2019 г.
Решение
№ 713
гр. София, 06.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Трето отделение 60 състав, в публично заседание на 21.11.2019 г. в следния състав:
СЪДИЯ: Георги Терзиев
при участието на секретаря Паола Георгиева, като разгледа дело номер 470 по описа за 2019 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото административно производство е по реда на чл. 156 и сл.
ДОПК, вр. с чл. 129 и сл. ДОПК.
Образувано е по жалба на [фирма] [населено място] срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ №П-22221218120665-004-001 от 12.07.2018 г., издаден от
А. И. Д., на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1460/25.09.2018 на Директор на Дирекция" ОДОП".
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания АПВ. Излага съображения, че акта е неправилен, незаконосъобразен и необоснован, постановен в нарушение на процесуалноправните норми, при неправилно тълкуване на закона и в противоречие със събраните доказателства. Жалбоподателят оспорва АПВ в частта на постановения отказ за възстановяване на законна лихва за забава по реда на чл. 92, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за периода от 15.10.2017 г. до 16.07.2018 г. върху сума в размер на 196 505, 56 лв., представляваща ДДС за възстановяване за данъчен период м. 08. 2017 г. Твърди се, че неправилно органът по приходите е приел, че на дружеството не следва да бъде начислена лихва за забава върху сумата от 196 505, 56 лева. Излага конкретни съображения. Претендира, че данъка следва да бъде възстановен, ведно със законната лихва за забава, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон - 15.10.2017 г. /датата, следваща СД № 22121163337/14.09.2017 г., с която СД приключва процедурата по приспадане/ до окончателно изплащане, независимо от спирането и възобновяването на сроковете по данъчното производство. Алтернативно претендира, лихви за забава, считано от датата на издаване на РА - 15.03.2018 г. до 16.07.2018 г. Иска се отмяна на АПВ.
В съдебно заседание, жалбоподателят - [фирма]" [населено място], редовно уведомен при условията на чл. 137, ал. 7 АПК, не изпраща представител. С молба по делото се представят писмени бележки и становище от адвокат Р., редовно упълномощен, който поддържа жалбата на заявените основания и моли да бъде уважена. Заявява претенция за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция "ОДОП" редовно уведомен при условията на чл. 137, ал. 7 АПК, се представлява от юрисконсулт Т., редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд София-град, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, при условията на чл. 142, ал. 1 АПК, вр. с чл. 188 ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/№Р-22221217005028-020-001 от 01.08.2017 г. е възложена ревизия на [фирма] за определяне на задълженията на дружеството по ЗДДС за периодите от 01.11.2016 г. до 30.06.2017 г. Ревизията приключва с Ревизионен акт /РА/ №Р-22221217005028-091-001 от 15.03.2018 г., издаден от Д. И. Д. - орган, възложил ревизията и Б. М. Я. – ръководител на ревизията.
След извършено прихващане на задължения за м. 02. 2017 г. в размер на 44 879, 78 лв., с РА са установени задължения за внасяне в размер на 14 402, 46 лв., от които ДДС в размер на 10 639, 21 лв. и лихви в размер на 3 763, 25 лв.
След издаване и връчване на РА, по повод констатирано обстоятелство за неотразено прихващане на сума по издаден на жалбоподателя АПВ, от органа по приходите, възложил ревизията, е издадена резолюция №П-22221218100201-ОРП-001 от 04.06.2018 г. за извършване на проверка за поправка на очевидна фактическа грешка в РА.
В резултат, на основание чл. 133, ал. 3 от ДОПК е издаден Ревизионен акт
№П-22221218100201-003-001 от 05.06.2018 г. за поправка на РА
№Р-22221217005028-091-001 от 15.03.2018 г. В акта за поправка е констатирано, че за данъчен период м. 02. 2017 г. е издаден АПВ №П-22221217052382-004-001 от
31.03.2017 г., с който сумата на декларирания за този период резултат –ДДС за възстановяване в размер на 44 879, 78 лв. е изцяло прихваната. Посоченият АПВ и извършеното прихващане не са били описани в първоначално издадения РА и сумата неправилно е прихваната в таблица 2, като в РА е допусната фактическа грешка и неправилно е констатирано начало на процедура по приспадане по чл. 92, ал. 1 от ЗДДС, възникнала м. 02. 2017 г. В тази връзка в РАПРА е направена поправка, като е констатирано изместване спрямо описаната в РА процедура по приспадане по чл. 92, ал. 1 от ЗДДС.
Като краен резултат с РАПРА окончателно са установени задължения за внасяне общо в размер на 59 282, 24 лв., както следва: ДДС в размер на 55 518, 99 лв. и лихви в размер на 3 763, 25 лв. Допълнително установените с РА и РАПРА задължения произтичат от извършена на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 от ЗДДС, корекция на правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 252 000, 00 лв. за периода м. 06. 2017 г.
Отказът на данъчен кредит е постановен поради формирано заключение за липса на доставка на 5-осна фреза vertical center- AX800, документирана с издадени от прекия доставчик [фирма] фактура № 1/19.06.2017 г. с предмет авансово плащане по договор за доставка с данъчна основа – 1_260_000, 00 лв. и ДДС в размер 252 000, 00 лв. и фактура № 2/20.06.2017 г. с нулев размер на данъчната основа и ДДС, с която фактура е документирана окончателната доставка на оборудването и е приспаднат платеният аванс.
С оглед корекцията декларираният резултат за м. 06. 2017 г. – ДДС за възстановяване в размер на 196 481, 01 лв. е изменен и с РА е установен резултат – ДДС за внасяне в размер на 55 518, 99 лв. Изчислени са лихви за просрочие в размер на 3 763, 25 лв. Установеният ДДС за внасяне в размер на 55 518, 99 лв. и лихви за просрочие в размер на 3 763, 25 лв. не са внесени.
На основание чл. 152, ал. 1 от ДОПК е подадена жалба с вх. № 53-06-2116/30.03.2018 г. по регистъра на ТД на НАП С. и вх. № 23-22-534 от 04.04.2018 г. по регистъра на дирекция ОДОП С. срещу РА №Р-22221217005028-091-001 от 15.03.2018 г. Жалбоподателят е оспорил изцяло като незаконосъобразен ревизионния акт, с който за данъчен период м. 06. 2017 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6 от ЗДДС, е извършена корекция на правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 252 000, 00 лв.
Директорът на дирекция ОДОП С. се е произнесъл с Решение № 892 от 22.06.2018 г., с което, на основание чл. 155, ал. 1, във връзка с чл. 155, ал. 2 от ДОПК, е постановена отмяна на РА №Р-22221217005028-091-001/15.03.2018 г. и РАПРА №П-22221218100201-003-001 от 05.06.2018 г., в оспорената част на установен резултат по ЗДДС за данъчен период от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г.
От дружеството е подадено искане за прихващане или възстановяване /ИПВ/ с вх. № 12-53-06-448/28.06.2018 г. /л. 38/, с което, на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК, е поискано възстановяване на ДДС в размер на 252 000, 00 лв. и лихви до окончателно изплащане на сумата, съгласно Решение № 892 от 22.06.2018 г. на директора на дирекция ОДОП С..
С Резолюция №П-22221218120665-0РП-001/04.07.2018 г., издадена от Л. Г. С., на длъжност старши инспектор по приходите в сектор "Проверки", офис "Център" при ТД на НАП С. е възложено извършването на проверка по ЗДДС за периода от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г.
На 12.07.2018 година, А. И. Д. на длъжност- Старши инспектор по приходите при ТД на НАП- С. издала Акт за прихващане или възстановяване № П-22221218120665-004-001, с който е прието, че дружеството отговаря на изискванията на чл. 129 от ДОПК за възстановяване на ДДС в размер на 196 505, 56 лв. и сумата от 196 505, 56 лева е възстановена, като с процесното АПВ е прието, че не следва начисляване на лихви по реда на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС върху невъзстановен данък. АПВ е връчен на пълномощника на управителя на проверявания субект на дата 13.07.2018 година/ видно от представената по делото разписка, находяща се на лист 27 от делото.
На 20.07.2018 година, дружеството- жалбоподател депозирало жалба срещу издадения АПВ до Директор на Дирекция ОДОП/л. 18/.
На 25.09.2018 година Директор на Дирекция ОДОП с Решение № 1460/25.09.2018 г. е потвърдил обжалвания АПВ. Решението е връчено на дата 27.09.2018 година /л. 17/.
Назначена е, изслушана и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, като в заключението си вещото лице е дало подробен отговор на поставените му задачи, а разпитан в съдебно заседание, експертът заявява, че поддържа заключението си. В отговор на поставените задачи ВЛ е дала заключение на поставените въпроси, както следва: 1. Сумата от 196 505, 56 лв. е възстановена на жалбоподателя на 16.07.2018 г.
2. Установено е, че размерът на лихвата за възстановяване върху главница 196 505, 56 лв. за периода от 15.10.2017 г. до 16.07.2018 г. възлиза на 15 012, 04 лв.
3. Относно, какъв е размера на лихвата за възстановяване от 15.03.2018 г. до
16.07.2018 г. е даден отговор, че размерът на лихвата за възстановяване върху главница 196 505, 56 лв. за периода от 15.03.2018 г. до 16.07.2018 г. възлиза на 6 769, 07 лв.
Административен съд София-град, след като прецени събраните по делото доказателства намира предявената жалба за процесуално допустима, подадена от процесуален представител на легитимирана страна, в предвидения 14 дневен срок от връчване на акта и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество, същата се явява основателна, по съображенията сочените в нея.
Разпоредбата на чл. 144, ал. 1 ДОПК постановява, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в самия ДОПК не е предвидено друго. На тази плоскост, при обжалване на Акт за прихващане или връщане, следва да намерят приложение разпоредбите, отнасящи се до ревизионния акт, залегнали в разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК и преценка законосъобразността на акта за прихващане или възстановяване, съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните разпоредби/аргумент от чл. 160, ал. 2 ДОПК/.
Обжалваният акт за прихващане или възстановяване №
П-2222121820665-004-001/12.07.2018 година, е издаден от компетентен орган- това е старши инспектор по приходите при ТД на НАП- С. - А. И. Д., когото изрично Ръководител екип- старши инспектор по приходите в Сектор" Проверки" - Л. Г. С. е определил за орган, който следва да извърши проверка на дружеството- жалбоподател. От събраните доказателства е установено, че лицето А. И. Д. към датата на възлагане на проверката, така и към датата на издаване на АПВ е заемала длъжността- старши инспектор по приходите. Наред с това, установено е още, че лицето, възложило проверката Л. Г. С. също е заемал длъжността – Старши инспектор по приходите в сектор"Проверки" и е притежавал квалифициран електронен подпис.
Проверката е способ за извършване на данъчно– осигурителен контрол по аргумент от разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от ДОПК. Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. Проверката се извършва от органите по приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане. Правилата по чл. 8 не се прилагат, когато е налице възлагане от изпълнителния директор или упълномощено от него лице. За резултата от проверката се съставя протокол, когато в закон не е предвиден актът, с който проверката трябва да завърши. По силата на алинея 6 на чл. 110 от ДОПК, когато в закон не е предвидено друго, срокът за извършване на проверките не може да бъде по-дълъг от 6 месеца от датата на първото процесуално действие, което се удостоверява с протокол или връчено искане по чл. 37, ал. 3. Ако 6-месечният срок се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до 6 месеца с резолюция на органа, възложил проверката. Когато за резултатите от проверката се съставя протокол, същият се предоставя на лицето в 7-дневен срок от извършването. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, Териториалният директор организира и ръководи възлагането и извършването на проверки и ревизии и може да възлага със заповед на определени органи по приходите и служители от териториалната дирекция изпълнението на правомощията по ал. 1 и 2, с изключение на тези по ал. 2, т. 2. - да разглежда и изпраща до съответния съд жалбите против актовете и отказите за издаване на актове на органите на агенцията, както и против действията или бездействията на органи и служители на агенцията на територията на региона по реда, установен със закон. От анализа на правната норма е видно, че възлагането на ревизии и проверки е в правомощието на териториалния директор съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите(ЗНАП). Същият може да възлага със заповед на определени органи по приходите и служители от териториалната дирекция изпълнението на правомощията по ал. 1 - 2 на чл. 11, /с изключение на тези по ал. 2, т. 2/, т. е. налице е правомощието по възлагане на ревизии и проверки по ал. 1, т. 4, какъвто е процесният случай.
От доказателствата по делото е видно, че лицата, които са участвали в производството по извършване на проверка, в производството по издаване на АПВ и Директор на Дирекция" ОДОП" са притежавали квалифициран електронен подпис.
При издаване на АПВ, органът по приходите е спазил процесуално правните разпоредби. Производството е започнало въз основа на Резолюция №П-22221218120665-0РП-001/04.07.2018 г., издадена от Л. Г. С., на длъжност старши инспектор по приходите в сектор "Проверки", офис "Център" при ТД на НАП С., с която е възложено извършването на проверка по ЗДДС за периода от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. Определен е срок за приключване на проверката до 25.07.2018 г. АПВ е издаден на дата 12.07.2018 година - в срока, определен за завършване на проверката.
При издаване на АПВ са нарушени материално-правните разпоредби на ДОПК и ЗДДС.
Правната регламентация на прихващането и възстановяването се намира в чл. 128-129 от ДОПК. Според разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК-недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Процедурата относно прихващането е визирана в чл. 129 от ДОПК- прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго, а след постъпване на искането по ал. 1 може да се възложи извършването на ревизия или проверка. Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1-4.
Искане за прихващане или възстановяване на суми може да бъде направено от задълженото лице или от органа по приходите в 5-годишен срок, считано от 1 януари на годината на възникване на основанието за възстановяване. Органът по приходите може да възложи извършване на ревизия или да направи проверка на лицето, като в последния случай актът за възстановяване или прихващане се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането. Органът по приходите действа при условията на оперативна самостоятелност при избора на начина за възстановяване или прихващане на недължимо платените задължения, освен в случая на чл. 129, ал. 5 ДОПК. Органът по приходите действа при условията на обвързана компетентност, когато пред него с искането по чл. 128 ДОПК е представен влязъл в сила административен или съдебен акт, с който е признато правото на получаване на суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище, незаконосъобразно отказани за възстановяване суми, присъдени суми, обезщетения и направените разноски.
В този случай органът по приходите след представяне на административния или съдебния акт е длъжен да възложи проверка на лицето и в 30-дневен срок от постъпване на искането да издаде акт за възстановяване или прихващане, като в същия срок следва да възстанови посочените в акта суми, заедно с дължимата лихва. Недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на чл. 129 ДОПК.
В конкретната хипотеза, за да се стигне до производството по издаване на процесното АПВ, са налице следните безспорни от страните факти и обстоятелства:
С подаването на СД № 2212-1157311/13.07.2017 г. дружеството е заявило в кл. 60, че започва процедура по приспадане на основание чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, с посочена сума от 196 481, 01 лв. С подаването на СД № 22121163337/14.09.2017 г. е приключила процедурата по приспадане на основание чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Сумата в размер на 196 505, 56 ДДС не е посочена в кл. 80 от СД за м. 08. 2017 г. Дружеството жалбоподател не е декларирало данъка за възстановяване за м. 08.201.7r., по съответния ред, с оглед извършване на ревизия и издаване на съответния ревизионен акт. Във връзка с декларираното в СД през м. 06 със ЗВР № Р-22221217005028-020- 001/01.08.2017 г. на дружеството е възложена ревизия за определяне на задължения по ЗДДС за периода 01.11.2016 г. до 30.06.2017 г. Ревизията приключва с PA № Р-22221217005028-091-001/15.03.2018 г., като в резултат на констатирано обстоятелство за неотразено прихващане е издаден РАПРА № П- 22221218100201-003-001/05.06.2018 г. Установените с РА и РАПРА задължения произтичат от извършена на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 от ЗДДС корекция на правото на приспадане на данъчен кредит, в размер на 252 000, 00 лв. За периода м. 06. 2017 г. С оглед корекцията декларираният резултат за м. 06. 2017 г. за възстановяване, в размер на 196 481, 01 лв. е изменен и с РА е установен резултат ДДС за внасяне, в размер на 55 518, 99 лв., ведно с лихви за забава. С Решение № 892/22.06.2018 г. Директорът на Дирекция ОДОП е отменил РА
№ Р-22221217005028-091- 001/15.03.2018 г. и РАПРА №
П-22221218100201-003-001/05.06.2018 г. в оспорената част на установен резултат по ЗДДС за данъчен период 01. 06- 30.06.2017 г. С процесния Акт за прихващане или възстановяване № П-22221218120665-004-001 от 12.07.2018 г. е възстановена сумата от 196 505, 56 лева и е отказано възстановяване на лихви за забава върху сумата от 196 505, 56 лева
Спорът в настоящото производство се свежда до това, следва ли и от кой момент следва да се начисли лихвата за забава върху възстановената сума от 196 505, 56 лева.
Правната регламентация на начисляване на ДДС се намира в ЗДДС- чл. 85 и следващите, съгласно която данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112. По силата на чл. 86 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. В съответствие с нормата на алинея втора на чл. 86 от ЗДДС, данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. В чл. 87 от ЗДДС, е посочено, че данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период. Д. период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в случаите по глава осемнадесета. Чл. 88, ал. 1 от ЗДДС, сочи, че резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода-данък за внасяне, а когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода - данък за възстановяване. Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване от републиканския бюджет. В чл. 89, ал. 1 от ЗДДС е визирано, че когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период и данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка по ал. 1. Съгласно ал. 10 данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство. По реда на чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на изискуеми публични вземания или го възстановява в 30 дневен срок от подаване на последната справка декларация. Съгласно чл. 92, ал. 1, т. 5 от ЗДДС ако данъкът за възстановяване, по отношение на който е започнала процедура за приспадане не е приспаднат изцяло към подаване на справката – декларация за последния от двата данъчни периода, всеки друг данък за възстановяване за някои от тези два данъчни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване по реда и в срока по т. 4 и денят, следващ деня, в който изтича 30 дневният срок от подаване на справката- декларация, участваща в процедурата по приспадане е началният момент, в който следва лихвата за забава и лихви се дължат само по отношение на невъзстановен в срок ДДС по приключила процедура по приспадане. От своя страна, съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, декларирането на данъка от задълженото лице става именно чрез подаването на Справка- декларация, образецът на който е определен в ППЗДДС. От своя страна, нормата на чл. 68 от ППЗДДС определя изрично реда, по който следва да се заяви наличието на ДДС за възстановяване след изтичане на процедура по приспадане. Алинея 3 на чл. 68 от ППЗДДС предвижда, че ако след подаване на двете СД по чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е налице неприспаднат данък от данъка за възстановяване, лицето следва да посочи в клетка 80 на последната справка- декларация неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване, който подлежи на възстановяване, посочен в следващите две справки декларации, по отношение на който не е приложен чл. 92, ал. 4 от закона. По реда на чл. 92, ал. 4 от ЗДДС, когато в клетка 80 на СД е посочен данък за възстановяване, лицето следва да подаде заедно със СД и декларация за извършеното приспадане. На тази плоскост, с оглед конкретната хипотеза- непопълнена клетка 80 от СД за данъчен период месец 08. 2017 година/ в който смисъл са събраните доказателства по делото, органите по приходите са разполагали и с другата предвидена възможност в ЗДДС и не е налице хипотезата на чл. 92, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС.
Съгласно чл. 92, ал. 10 от ЗДДС, данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал 8 и от спирането на данъчното производство, както и проведеното ревизионно производство. Съгласно ал. 8 от ЗДДС независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 4 и ал. 3-5, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето предостави обезпечение з пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 6 месеца.
Лихва се дължи, от датата, на която данъкът е следвало да бъде възстановен съгласно ал. 1, т. 4, ал. 3 или 4, до окончателното му изплащане, независимо от ревизионното производство, както и от спирането на данъчното производство, освен ако данъкът не е възстановен в хода на ревизията в рамките на тези срокове. Систематичното тълкуване на текста води до извод, че в случая, при който е налице ревизионно производство, падежът на задължението на НАП към лицата не се променя, а разпоредбата на ал 8 не позволява на лицата да претендират данъка преди изтичането на срока на ревизията, освен ако не предоставят предвиденото в закона обезпечение. Лихва обаче се дължи от датата, следваща датата, на която изтичат сроковете по чл. 92, ал. 1, т. 4, ал. З и ал. 4 от З ДДС.
В хода на ревизионното производство данъчните органи са установили заявена сума за възстановяване, в размер на 196 481, 01 лв., които констатации са намери отражение в РА и РАПРА. Непосочването на ДДС за възстановяване в кл. 80 за м. 08. 2017 г. не лишава дружеството от право на лихви за забава.
Дружеството жалбоподател не е декларирало данъка за възстановяване за м. 08.201.7r., по съответния ред, с оглед безспорния факт - извършване на ревизия и издаване на съответния ревизионен акт. С издаване на ревизионния акт се определя размера на данъка, подлежащ на възстановяване и възниква и правото на лицето за същото. В конкретния случай е установено, че е налице данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен в предвидените срокове, което налага същият да бъде възстановен ведно със законната лихва за забава, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон - 15.10.2017 г., датата, следваща СД № 22121163337/14.09.2017 г., с която СД приключва процедурата по приспадане/ до окончателно изплащане, независимо от спирането и възобновяването на сроковете по данъчното производство. В настоящият случай окончателното възстановяване на ДДС-то от органа по приходите е извършено на 16.07.2018 г. или дължимата лихва за забава върху главницата от 1% 505, 56 лева е за периода от 15.10.2017 г. до 16.07.2018 г.
Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 129, ал. 6 от ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителните осигуровки, се връщат със законната лихва за изтеклия срок, когато са внесени или събрани въз основа на акт на органите по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4 от цитираната разпоредба. Т. е. съгласно чл. 129, ал. 6 изр. второ от ДОПК, възстановяването на данъка е дължимо заедно с лихвите от деня, в който данъка е следвало да бъде възстановен. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС. Основателно е възражението на жалбоподателя, че обратното би довело до нарушаване на един от принципите в общностното право, който е възприет от Съда на Европейския съюз, а именно принципа на пропорционалността. Цитираният принцип позволява на държавите-членки да вземат определени мерки, а в случая да извършват проверка или ревизия при искане за възстановяване на ДДС, но тези мерки не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели.
Настоящият съдебен състав намира, че издаденият АПВ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, но тъй като естеството на спора не позволява решаването му по същество от съда и по отношение на АПВ не може да намери приложение разпоредбата на чл. 160, ал. 3 от ДОПК, то
административната преписка следва да бъде върната на органа, издал АПВ за издаване на нов акт, с който да се начисли лихва за забава от 15.10.2017 г. - датата, следваща СД № 22121163337/14.09.2017 г., с която СД приключва процедурата по приспадане/ до окончателно изплащане 16.07.2018 г., а именно да се начисли лихва за забава върху главница 196 505, 56 лв. за периода от 15.10.2017 г. до 16.07.2018 г., която възлиза на 15 012, 04 лв. съобразно приетата и неоспорена по делото ССчЕ.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателна и в негова полза следва да се присъдят направените по делото разноски до края на приключване на устните състезания в размер на 1350 лева, както следва- заплатената от него държавна такса-50 лв., възнаграждение за адвокат-1100 лв. и внесен депозит за вещо лице в размер на 200 лева. Съдебните разноски са разходите на страните, произтичащи от участието им в административното производство. Всяка от страните по делото е отговорна за направените разноски. Отговорността за разноски по принцип е обективна/ безвиновна/, защото загубила спора страна отговаря за разноски, дори ако е положила най- голямо старание да води процеса добросъвестно. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК/ приложим по силата на препращащата норма на параграф 2 от ДР на ДОПК, по присъждането на разноски, съдът се произнася във всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция. Отговорността за разноските е гражданско облигационно отношение, то произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Задължението за разноски произтича от неоснователно предизвикания правен спор и тежестта за тях е за страната, която неоснователно е предизвикала същия.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 160 ДОПК, Административен съд София-град
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за прихващане или възстановяване № П-
22221218120665-004-001 от 12.07.2018 г., потвърден с Решение № 1460/25.09.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП С., в частта, в която е отказано възстановяване на лихви за забава.
ВРЪЩА преписката на орган по приходите при ТД на НАП С. за ново произнасяне по искането за прихващане и възстановяване, в едно с лихви за забава при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, установени в настоящето решение.
ОСЪЖДА Директор на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП- С. да заплати на [фирма]- [населено място] СУМАТА ОТ 1350 лева – разноски по делото, като същата следва да бъде възстановена от бюджета на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП- С..
На основание чл. 138, ал. 1 АПК препис от решението да се изпрати на страните.
Решението подлежи на касационно оспорване пред ВАС на РБ в 14 дневен срок от получаване на препис от същото пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: