Решение № 13053 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4528/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов
РЕШЕНИЕ
№ 13053
София, 21.10.2020
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИКОЛОВАЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР ПЪРВАНОВЕМИЛИЯ ИВАНОВА
при секретар Галина Узунова и с участието на прокурора Владимир Йорданов изслуша докладваното от съдията ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ по адм. дело № 4528/2020.
Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – С. при Централното управление (ЦУ) на националната агенция за приходите (НАП), срещу решение № 713 от 06.02.2020 г., постановено по адм. дело № 470/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-22221218120665-004-001 от 12.07.2018 г., потвърден с решение № 1460 от 25.09.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ С., в частта, в която е отказано възстановяване на лихви за забава и преписката е върната на орган по приходите при ТД на НАП С. за ново произнасяне по искането за прихващане и възстановяване, в едно с лихви за забава при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, установени в постановеното решение. С обжалваното решение директорът на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – С. е осъден да заплати на [фирма] - [населено място] сумата от 1 350 лв. - разноски по делото.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.Касаторът поддържа, че при непопълване на клетка 80 в справката-декларация, не е налице заявен данък за възстановяване по смисъла на чл. 92, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), поради което счита, че не е налице забава за възстановяване на лихвите.В тази насока касаторът се позовава на приложимата практика на Върховния административен съд.Иска отмяна на решението.Претендира юрисконсултско възнаграждение по делото за двете инстанции.Ответникът – [фирма], чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението.Петендира разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Предмет на оспорване пред административния съд е бил издаденият на [фирма] АПВ № П-22221218120665-004-001 от 12.07.2018 г., потвърден с решение № 1460 от 25.09.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ С., в частта, в която е отказано възстановяване на лихви за забава.
Пред административният съд не е имало спор по фактите. Спорът между страните е бил правен и е касаел въпроса дали върху главницата от 196 505.56 лв. се дължи лихва и от коя начална дата следва да се дължи лихвата.
По делото не е било спорно, че с подаването на справка-декларация № 2212-1157311 от 13.07.2017 г. дружеството е заявило в клетка 60, че започва процедура по приспадане на основание чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС, с посочена сума от 196 481.01 лв. С подаването на справка-декларация № 22121163337 от 14.09.2017 г. е приключила процедурата по приспадане на основание чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Сумата в размер на 196 505,56 лв. ДДС не е посочена в клетка 80 от справка-декларация за м. 08.2017 г. Дружеството жалбоподател не е декларирало данъка за възстановяване за м. 08.2017 г., по съответния ред, с оглед извършване на ревизия и издаване на съответния ревизионен акт. Във връзка с декларираното в справка-декларация през м. 06 със ЗВР № Р-22221217005028-020-001 от 01.08.2017 г. на дружеството е възложена ревизия за определяне на задължения по ЗДДС за периода 01.11.2016 г. до 30.06.2017 г. Ревизията приключва с РА № Р-22221217005028-091-001 от 15.03.2018 г., като в резултат на констатирано обстоятелство за неотразено прихващане е издаден РАПРА № П-22221218100201-003-001 от 05.06.2018 г. Установените с РА и РАПРА задължения произтичат от извършена на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 6 ЗДДС корекция на правото на приспадане на данъчен кредит, в размер на 252 000 лв. за периода м. 06.2017 г. С оглед корекцията декларираният резултат за м. 06.2017 г. за възстановяване, в размер на 196 481.01 лв. е изменен и с РА е установен резултат ДДС за внасяне, в размер на 55 518.99 лв., ведно с лихви за забава. С решение № 892 от 22.06.2018 г. директорът на Дирекция „ОДОП“ е отменил РА № Р-22221217005028-091-001 от 15.03.2018 г. и РАПРА № П-22221218100201-003-001 от 05.06.2018 г., в оспорената част на установен резултат по ЗДДС за данъчен период 01.06- 30.06.2017 г. С процесния АПВ № П-22221218120665-004-001 от 12.07.2018 г. е възстановена сумата от 196 505.56 лв. и е отказано възстановяване на лихви за забава върху сумата от 196 505.56 лв.
За да уважи жалбата на дружеството срещу АПВ, първоинстанционният съд е приел, че АПВ е издаден от компетентен орган по приходите и в предписаната от закона форма, но при допуснато нарушение на материалния закон. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че е налице данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен в предвидените срокове, което налага същият да бъде възстановен ведно със законната лихва за забава, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон -15.10.2017 г., датата, следваща справка-декларация № 22121163337 от 14.09.2017 г. (л. 53 от делото), с която справка-декларация приключва процедурата по приспадане до окончателно изплащане, независимо от спирането и възобновяването на сроковете по данъчното производство. По делото не е било спорно, че окончателното възстановяване на ДДС от органа по приходите е извършено на 16.07.2018 г., поради което съдът е приел, че дължимата лихва за забава върху главницата е за периода от 15.10.2017 г. до 16.07.2018 г. Съдът е кредитирал неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) и въз основа на него е посочил, че трябва да се начисли лихва за забава върху главница 196 505.56 лв. за периода от 15.10.2017 г. до 16.07.2018 г., в размер на 15 012.04 лв.
Решението е неправилно.
Правилно съдът е приел, че спор по фактите не е налице между страните и спора е правен. Касае се до приложението на чл. 92, ал. 10 ЗДДС относно началния момент на дължимата лихва за забава.Съгласно чл. 92, ал. 10 ЗДДС, данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и ал. 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство.Първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, защото не е съобразил, че от приложената справка-декларация (л. 53 от делото) е видно, че от дружеството не е попълнена клетка 80 на справката - декларация по ЗДДС, поради което настоящият състав намира, че [фирма] не е посочило размера на претендирания данък за възстановяване. След като дружеството не е посочило в подадената от него справка-декларация, че е налице данък за възстановяване, същото няма как да претендира, че органът по приходите е изпаднал в забава след изтичане на законоустановения срок от подаването на справка-декларацията по ЗДДС.В ППЗДДС се определя реда, по който носителя на правото на ДДС за възстановяване следва да го упражни, а именно чрез попълване на клетка 80 от справката-декларация за месеца, в които изтича процедурата по приспадане.В сучая не е попълнена клетка 80 от справката-декларация, поради което не е налице заявен данък за възстановяване по реда на чл. 92, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДДС.По изложените съображения, оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта за разноските.С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за разноски е основателна.Такива следва да се присъдят на Дирекция „ОДОП“ – С. при ЦУ на НАП в размер на 980.36 лв. за всяка съдебна инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или в обш размер на 1960.72 лв. за двете съдебни инстанции.Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд , състав на осмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 713 от 06.02.2020 г., постановено по адм. дело № 470/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, като вместо него ПОСТАНОВЯВАОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], жк Света Т., [жилищен адрес]0, представлявано от К. Минчев, против АПВ № П-22221218120665-004-001 от 12.07.2018 г., потвърден с решение № 1460 от 25.09.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ С., в частта, в която е отказано възстановяване на лихви за забава.ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], жк Света Т., [жилищен адрес]0, представлявано от К. Минчев, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 1 960.72 (хиляда деветстотин и шестдесет лева и седемдесет и две стотинки) лева за всички съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.