Решение № 2443 от 18.11.2015 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 104/2015 г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ .............../..................... гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, първо отделение, четиринадесети състав, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЙОВА ПРОДАНОВА

при секретаря Наталия Зирковска изслуша докладваното от съдията адм. д. № 104 по описа за 2015 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. на Глава деветнадесета от Данъчно- осигурителния процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба от "Р. К.-П." ООД, ЕИК 124625132, с адрес за кореспонденция гр. К, ул. "///" № 5, блок Звезда-2, вх. Б, ап. 3, представлявано от Т. Д. П. срещу Ревизионен акт № 081402435 от 03.09.2014 година на органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 727 от 05.12.2014 година на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението " при ЦУ на НАП - Варна, с който, в резултат на непризнато приспадане на данъчен кредит, за дружеството са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди - м. 02.2014 г. и м. 03.2014 г., общо в размер на ЗЗ 913.60 лв. По съображения за постановяване актовете в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуални правила е предявено искане за отмяната им с присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП чрез процесуален представител оспорва жалбата.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателствата и преценка на законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 160 ДОПК, приема следното:

Оспорените ревизионни актове са издадени в производство, образувано на основание Заповед за възлагане на ревизия № 1401072 от 21.03.2014 година на Началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП, връчена по електронен път на 31.03.2014 година. Обхватът и срокът за провеждане на ревизията са изменени съответно със Заповед № 1401769 от 14.05.2.0141 г., със Заповед № 140/2033 от 30.05.2014 г. и Заповед № 1402435 от 25.06.2014 година. За констатациите от ревизията е съставен ревизионен доклад № 1402534/08.08.2014 г. Обжалваният ревизионен акт е с форма и съдържание, съответстващи на императивно определените с нормата на чл. 120, ал. 1 ДОПК, при спазване на определените в закона срокове за провеждане на ревизионното производство.

Предмет на ревизията са задължения на дружеството по ЗДДС за периода - 01.02.2008 година - 31.03.2014 година.

В хода на ревизионното производство органите по приходите установяват, че за данъчен период 02/2014 година дружеството упражнява право на приспадане на данъчен кредит по "проформа" фактури, издадени от П. л. г. АДСИЦ, включени в дневника за покупки на ревизираното лице под № 1/19.02.2014 година г с данъчна основа 169568.00 лв. и ДДС -33913.60 лв. и под № 2/19.02.2014 година с данъчна основа - 40000.00 лв. и ДДС - 8000.00 лв. Предмет на фактурите е - договор за наем. П. л. г. АДСИЦ не декларира извършени продажби към "Р. К.-П." ООД за д. п. 02/2014 година. С посочените стойности на данъчна основа и ДДС фактури са издадени от П. л. г. АДСИЦ през данъчен период м. март - № 0...37 от 12.03.2014 година и № 0...38 от 12.03.2-14 година, след като са получени в пълен размер сумите по проформа фактурите. Като предмет на фактурите е посочен - По договор за наем чл. 45, ал. 7 от ЗДДС.

Във връзка с издадените фактури от доставчика са представени Договор за наем от 10.02.2014 година и Анекс към договора от 15.02.2014 година. Съгласно клаузите на договора за наем П. л. г. АДСИЦ, като собственик на имот с площ от 800178 кв. м., с посочен идентификатор, находящ се в с.///, Община К, се задължава да го предостави на Наемателя за временно и възмездно ползване, с предназначение - за земеделски нужди, за растителна продукция, за времето от 01.10.2009 година -30.09.2013 година, при определена наемна цена за всяка стопанска година и допълнително заплащане за целия период на договора. Анексът от 15.02.2014 година предвижда, че договорът влиза в сила на датата на пълното изплащане на сумата по договора. Плащането на уговорената сума е извършено на 28.02.2014 година и 12.03.2014 година, когато са издадени фактури № 0...37 и № 0...38/12.03.2014 година.

За установяване на обстоятелства от съществено значение за ревизираните отношения са изискани от ревизията данни и документи от Областна Дирекция Земеделие - гр. Добрич и ДФ Земеделие - Разплащателна агенция Добрич. Отговорът от Областна Дирекция Земеделие - гр. Добрич установява, че стопанските 2009 и 2010 години, ревизираното дружество е подало анкетни карти за регистрация на земеделски производител с приложени анкетни формуляри за ползване на земеделска земя, включително имота, предмет на договора от 10.02.2014 година, при форма на стопанисване - "под наем", с площ 110.0182 ха. За 2010 - 2014 години са подадени анкетни карти, но имотът не е включен поради сменен статут. От ДФ Земеделие - Разплащателна агенция Добрич е представен отговор, заедно със заверени копия на заявления за подпомагане, с всички приложения към тях. Документите установяват, че за стопанските години - 2009 - 2013 г, дружеството е подавало заявления за регистрация и таблица за използваните парцели. С № 65543 физ. Блок3 в с./// са посочени за обработване съответно 1096.04 ха - 102.95 ха земя.

Съгласно дадените от представляващия ревизираното дружество обяснения /л. 124 и л. 200 от адм. пр./, за времето до сключване на договора - 2009, 2010, 2011, 2012 и 2013 години, дружеството не е изплащало рента на собственика П. л. г. АДСИЦ, "... не са сключвани договори и не е начислявана рента". Отношенията между страните са оформени с договора от 10.02.2014 година, когато са предоставени и документите за собственост. Договор със собственика не е сключен по негово желание, поради намеренията му да смени статута на земята, "....но с негово съгласие сме продължили да я обработваме...".

Ревизията приема, че отношенията между собственика и ползващият земята за селскостопански нужди могат да бъдат уредени чрез договор за аренда или чрез договор за наем. В конкретния случай договорът от 10.02.2014 година урежда отношения, които вече са осъществени, след като услугите вече са предоставени. Наемодателят, в качеството си на извършител на услугите, е бил длъжен да издаде фактури и съответно да начисли ДДС към датите на настъпване на данъчните събития за всяка от стопанските години, когато е изискуем и ДДС. Към датата на издаване на данъчна фактура № 37/12.03.2014 година не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС и изискуемост на начисления ДДС, поради което той е начислен без основание, неправомерно. На основание чл. 70, ал. 5 от ДОПК за получателя на фактурата не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

Въз основа на анализа на доказателствата ревизията приема, че извършените плащания имат характер на обезщетение за претърпени вреди по години и лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху вземане за обезщетение за ползване на недвижим имот без правно основание. Обезщетението за ползване на недвижим имот без правно основание не може да бъде определено като доставка по критериите на ЗДДС, то има характер на паричен поток, поради което с ревизионния акт е отказано на дружеството правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 37 от 12.03.2014 година с данъчна основа 169568.00 лв. и ДДС от 33913.60 лв.

Съображенията и изводите в ревизионния акт изцяло са възприети от решаващия орган при обжалването му по административен ред.

При съдебното оспорване са представени като доказателства - Акт за прихващане или възстановяване от 09.04.2014 година на "П. л. г."АДСИЦ за периода 01.12.2013 година - 28.02.2014 година и гласни доказателства, показанията на ангажирани от жалбоподателя свидетели. По аргумент от ал. 3, предл. 2 на чл. 129 от ДОПК резултатите от проверката по Акта за прихващане или възстановяване няма самостоятелна доказателствена стойност по отношение на спорните факти.

Като преценява показанията на свидетелите с оглед начина на депозирането им и съобразявайки отношенията им с ревизираното лице, съдът ги приема за достоверни. Лицата Н. С. С., изпълнителен директор на П. л. г. АДСИЦ и М. П. П., съпруга на управителя на ревизираното дружество, негов счетоводител от двадесет години, излагат пред съда последователно и убедително лични възприятия за отношенията между страните по наемния договор. В съответствие с дадените в хода на ревизията писмени обяснения от управителя на ревизираното дружество, свидетелите установяват, че след придобиване на собствеността от П. л. г. АДСИЦ ревизираното лице е продължило да обработва процесните 800 дка при съгласието на собственика и уговорката за окончателно уреждане на отношенията след промяната на статута на земята. П. л. г. АДСИЦ са били уведомени за регистрирането на земята с цел получаване на субсидии. Подписването на договора и издаването на фактурите според свид. П. има за предмет окончателно уреждане на отношения, които са се установили между страните след придобиване на имота. Свидетелите заявяват, че посочената в договора и фактурите цена включва само действително договорената наемна цена, без лихви или неустойки.

Независимо от приетото в решението на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" за недоказаност на реалното ползване на имота за земеделска дейности от жалбоподателя, съдът намира, че събраните в ревизионното производство доказателства установяват този факт. Ползването на имота е изрично прието от ревизиращите органи, които оспорват правото на приспадане на данъчен кредит с оглед на основанието за това ползване. Наличието на данъчно събитие към датата на издаване на фактура № 37/12.03.2014 година не е признато не поради непризнаване на ползването на имота за времето 2009 - 2013 година, но поради дадената му от органите по приходите правна квалификация на ползване "без основание", плащането за което е определено като "паричен поток".

Разпоредбата на чл. 9 от Закона за задълженията и договорите предоставя на страните правото свободно да определят съдържанието му, доколкото то не противоречи на повелителни норми и на добрите нрави. Като преценява установените между собственика и ползвателя отношения, съдът ги определя като възмездни отношения, които удовлетворяват понятието на закона за доставка на услуга по смисъла на ЗДДС.

Тези отношения могат да бъдат определени като отношения по договор за наем, предвид наличието на съществените елементи на този наименуван договор, така както те са определени в чл. 228 на ЗЗД. Налице е предоставяне на вещ за временно ползване, при определена наемна цена. Действително, отношенията по договора за наем са окончателно уредени, като е определен размера на наемната цена след изтичане на период от време на ползване на вещта, но доколкото договорът за наем е неформален, няма пречка той да породи действие преди писменото му оформяне.

За времето от 01.10.2009 година до 30.09.2013 година ревизираното лице е ползвало собствения на "П. л. г."АДСИЦ имот за земеделски дейности като между страните е осъществена доставка на услуга, поради което, с оглед разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, с приключването на всяка стопанска година, съответно на 30.09.2009, 30.09.2010, 30.09.1011, 30.09.2012 и 30.09.2013 година, за собственика като доставчик е възниквало задължение за начисляване на ДДС /при хипотезата на направен избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС/. Това задължение на доставчика не е изпълнено в указаните от закона срокове, но неизпълнението не може да служи като основание да бъде отказана реалност на доставките.

Упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно предвидените в чл. 71 от ЗДДС условия, предполага наличието на едно вече възникнало право, т. е. осъществен фактически състав, предвиден в ал. 1 на чл. 68 от ЗДДС, при условията на ал. 2, ал. 3, ал. 4 или ал. 5 от същата разпоредба. В хипотезата на т. 1 на ал. 1 на чл. 68 от ЗДДС, приложима по отношение на процесните доставки, фактическият състав на възникването на правото на приспадане изисква реално осъществена облагаема услуга, който е доказан в процеса от претендиращия правото. Разминаването във времето между получаването на доставката на услугата - края на всяка стопанска година от 2009 до 2013 година, с времето на издаване на фактурата, 12.03.2014 година, според съда, не следва да доведе до преклудиране на правото.

Съдът съобразява даденото от СЕС разрешение по съединени дела С-95/07 и С-96/07, съгласно което "Член 17, член 18, параграфи 3 и 3 и член 21, параграф 1, буква б/ от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите -членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2000/17, допускат национална правна уредба, която предвижда преклузивен срок за упражняване на правото на приспадане на данъчнозадължените лица, стига да са спазени принципът на равностойност, който изисква срокът да се прилага еднакво за аналогични права в данъчната област, основани на вътрешното право, и за тези, които са основани на общностното право, и принципът на ефективност, съгласно който преклузивният срок не следва да прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на приспадане". В т. 62 от посоченото решение СЕС конкретизира "Що се отнася до задълженията, които произтичат от член 18, параграф 1, буква г от Шеста директива, макар че несъмнено тези разпоредби позволяват на държавите-членки да установяват формалности във връзка с упражняването на правото на приспадане в случай на самоначисляване, неизпълнението им от данъчнозадълженото лице не може да го лиши от правото на приспадане". Принципът на данъчния неутралитет налага според т. 63, независимо от пропускането на "някои формални изисквания", при изпълнение на изискванията "по същество", да се предостави правото на приспадане на ДДС по получени доставки. В конкретния случай изискванията по същество са изпълнени с доказаната реално осъществена доставка на услуга, за която ревизираното лице е заплатило начисления от доставчика, дължим ДДС, макар и не в указаните за това срокове. В т. 64 съдът обобщава, че "след като разполага с необходимата информация, за да установи, че данъчно-задълженото лице като получател на разглежданите услуги е платец на ДДС, данъчната администрация не може да му налага допълнителни условия във връзка с правото му на приспадане на този данък, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право.

При посоченото от СЕС разрешение установените по делото обстоятелства на реално осъществена доставка, за която е начислен и внесен от ревизираното лице дължимият ДДС, налагат извод за правомерно упражнено от Р. К.-П." ООД право на приспадане на ДДС по фактура № 37 от 12.03.2014 година с данъчна основа 169568.00 лв. и ДДС от 33913.60 лв. Жалбата на дружеството се явява основателна, поради което оспореният ревизионен акт следва да бъде отменен.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 081402435 от 03.09.2014 година на органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 727 от 05.12.2014 година на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението " при ЦУ на НАП - Варна, с който, в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит, за "Р. К.-П." ООД, ЕИК 124625132, с адрес за кореспонденция гр. К, ул. "///" № 5, блок Звезда-2, вх. Б, ап. 3, представлявано от Т. Д. П., са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди - м. 02.2014 г. и м. 03.2014 г., общо в размер на ЗЗ 913.60 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението.

СЪДИЯ: