Documents - 1 cited in "Решение № 9623 от 31.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7058/2020 г., I о., докладчик съдията Полина Якимова"

Решение № 1946 от 9.04.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 9456/2019 г.
фактура, доставчик, данъчен период, право на приспадане на данъчен кредит, данъчни документи, недвижими имоти, дневник за продажбите, стока, облагаема доставка, кредитно известие, услуга, невнасяне на данъка, данъчно задължено лице
В този смисъл извършването на покупката на недвижимите имоти не води до възникване на ефективно данъчно задължение за ПИБ АД. [...] • Систематичното място на чл. 177 ЗДДС в озаглавената"Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами" глава XXV от ЗДДС и заглавието на самата разпоредба определят създадения с нея институт като средство за преодоляване на злоупотреби с ДДС чрез създаване на отговорност на лица различни от платците на данъка. Отговорността е на получателя по облагаемата доставка. Фактическият състав включва обективни елементи / чл. 177, ал. 1 ЗДДС/: дължим и невнесен от друго лице данък; ползван от получателя данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък, както и субективен интелектуален елемент / чл. 177, ал. 2 ЗДДС/ – съществуващо или дължимо познание у лицето, че данъкът няма да бъде внесен. [...] • По аргумент на ал. 3 на чл. 177 ЗДДС за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. [...] • Субективният елемент по чл. 177, ал. 2 ЗДДС е с или без интелектуална страна. [...] • Естествено за знание при юридическите лица се говори условно, тъй като тази социална даденост не притежава интелект. Явно се визира персоналният субстрат, но без да се дължи изследването чрез следите в действителността на субективното отразяване в съзнанието на конкретни лица представляващи юридическото лице. Не е немислимо едновременното проявление на двете хипотези на субективния елемент – не съществува ограничение задълженото лице да е било длъжно да знае и да е знаело за бъдещото невнасяне на данъка. При доказване на условията по чл. 177, ал. 3 ЗДДС се приема, че лицето е било длъжно да знае, като е без значение дали познанието е възникнало, но то не е изключено. [...] • За приложението на чл. 177, ал. 2, пр. 1 ЗДДС не е необходимо да се установи, че лицата са свързани по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК. [...] • Задълженията по кредитите не се обслужват и след подписване на договорите за встъпване в дълг, както от кредитополучателя, така и от съкредитополучателите и солидарните длъжници /главно свързани с доставчика лица/ . [...] • Заобикаляне на закона е налице, когато посредством предвидени от закона способи се постига неправомерен резултат. Механизмът за постигане на забранения от закона резултат е сключването на сделка /или на поредица от сделки/, които сами по себе си не са забранени, тъй като с тях могат да се постигат и правомерни резултати. [...] • В резултат на това, солидарно отговорният получател по доставката отговаря не само за главното задължение за ДДС на доставчика, но и за акцесорното задължение за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от началото на забавата до датата на погасяване на задължението.[...]