Documents - 1 cited in "Решение № 6183 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12791/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова"

Решение № 1275 от 8.10.2020 г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 3117/2019 г.
данъчен период, данъчна основа, доставчик, услуга, авансово плащане, приемо-предавателен протокол, вносител, данъчно събитие, начисляване на данъка, доставка на стока, двустранна операция, данъчна измама, право на приспадане на данъчен кредит, облагаема доставка, издаване на фактура, данъчна ставка
За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, за получателя на доставката, е необходимо да са налице реално осъществени облагаеми доставки, за които от доставчика и от ревизираното лице са представени конкретни доказателства, че стоката е доставена или услугата е извършена. Това е така, защото освен, че данъкът следва да е начислен от регистрирано по ЗДДС лице, законодателят е въвел като кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от закона. В случаите когато са налице само формално белезите на доставка, следва да са налице конкретни доказателства, че фактурираните услуги са реално извършени и то именно от посочения във фактурата търговец. [...] • При една двустранна операция, каквато е издаването и получаването на данъчен документ, не е възможно да е налице незнание от страна на получателя, при положение, че тази страна не само, че не отрича получаването на документа, нещо повече - декларира го в отчетните си регистри с цел ползване на данъчен кредит. [...] • Издаването и използването от получателя за упражняване на право на данъчен кредит на фактура с невярно съдържание може да се счита за част от данъчна измама. [...] • Правото на приспадане следва да бъде упражнено, когато са изпълнени двете изисквания: стоките да са били доставени/услугите да са били извършени и данъчно-задълженото лице да притежава и фактура по критериите на съответната държава. Съгласно постоянната практика на ВАС и СЕС използването от получателя за упражняване на право на данъчен кредит на издадена фактура с невярно съдържание може да се счита за част от данъчна измама. [...] • Фактурата не удостоверява действително извършена услуга и е съставена в нарушение на принципите по чл. 3, ал. 3 от ЗС. Това налага извода, че се касае за едно формално документиране на сделки и"движение на документи" без да е налице фактическо изпълнение на доставки. [...] • Счетоводният разход не следва да се признава за данъчни цели съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО и следва по реда на отчитане на данъчните постоянни разлики да се преобразува финансовия резултат на основание чл. 22, т. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКПО. [...] • Законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчни фактури, а поставя изискване да са налице реално осъществени доставки. Поради това, при преценката от страна на органите по приходите дали е възникнало за получателя по доставките право на приспадане на данъчен кредит, същите имат правомощието и задължението да проверят дали реално е осъществена доставка, т. е. дали е възникнало данъчно събитие. [...] • При определяне на задълженията за преки данъци не става въпрос за механично пренасяне на констатациите по ЗДДС на плоскостта на ЗКПО, а за възникване на повече от едно правоотношения от едни и същи правно значими факти по силата на различни правни норми. [...] • Ето защо, за да се признае за целите на данъчното облагане, разходът следва да е отразен в редовен от външна страна счетоводен документ, който освен това отразява действителни факти и обстоятелства, тоест отразява вярно стопанската операция, както е посочено в ЗКПО.[...]