Documents - 1 citing "Решение № 2936 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10993/2020 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева"

Решение № 2936 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10993/2020 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева
софийска област, правни услуги, услуга, автентичност, реалност на доставките, право на приспадане на данъчен кредит, фактура, обществени поръчки, доставчик, данъчно събитие
Задължение на съда на основание чл. 160, ал. 12 ДОПК като съд по същество е да разреши спора, като се произнесе по основния въпрос относно дължимостта или не на установеното в ревизионния акт данъчно задължение. Това означава, че съдът няма правомощие да върне преписката за нова ревизия дори да установи извършени пропуски в ревизионното производство, каквито не се установява да са допуснати. [...] • Доказването от ревизирания субект на реалното изпълнение на фактурираните доставки въз основа на договорите, сключени с преките доставчици, е достатъчно, за да обоснове право на възникване и упражняване на материалното право за получателя да приспадне платения от него на доставчиците му ДДС по спорните фактури. Доказателствената тежест за реалното изпълнение на доставките на стоки и/или услуги съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, е върху получателя. [...] • На доказване подлежат положителните факти, които в случая се твърдят от данъчно задълженото лице. Това е така, защото от тези положителни факти в случая ревизираното лице извлича изгодни за себе си последици, а в случая това е упражняването на правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, в връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. [...] • Нееднократно в свои решение различни съдебни състави на ВАС се позовават на решения на СЕС, които имат тълкувателен характер и според които не може да се отказва на получателя право на данъчен кредит поради действия и/или бездействие на неговите доставчици. [...] • Това е така, защото получателят не трябва да бъде отговорен за действията и/или бездействията, тъй като той не може да ги контролира. В този смисъл липсата на кадрова, материална и/или техническа обезпеченост на доставчиците, не може да поставя получателят в неблагоприятна позиция с отказа от правото на приспадане на данъчен кредит. [...] • Получателят, като ползвател на правото на данъчен кредит следва да осигури доказателства за реалността на доставките от преките му доставчици – писмени документи по осъществяване на услугата и най-вече нейното предаване/приемане при висока степен на конкретност, за да се приеме, че е възникнало данъчно събитие, т. е. , че услугата, която е договорена е действително извършена. [...] • По този начин той би изпълнил задължението си да докаже всички положителни факти на осъществяване на услугата, която доставчикът му е фактурирал, за да може успешно и законосъобразно да упражни правото си на данъчен кредит, като материално право в негова полза. [...] • Нито плащането по доставките, нито осчетоводяването им от страните по доставките ЗДДС е въздигнал като предпоставки за възникване и законосъобразно упражняване то получателя на правото на данъчен кредит.[...]