доставчик, реални доставки, право на приспадане на данъчен кредит, данъчно събитие, изискуемост на данъка, фактура, фискален бон, услуга, стока, реконструкция, прехвърляне на правото на собственост, облагаема доставка, данъчна измама
Мотивите изцяло препращат към ревизионния доклад. [...] • Видовете и количествата на строителните материали по товарителници съвпадат с тези по приемо-предавателните протоколи. [...] • При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО /фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/ . В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на услуги/стоки. [...] • За липса/съществуване на реална доставка следва да бъдат преценени фактите и обстоятелствата по време на ревизията, като се приложат логическите правила към обективно съществуващите факти. [...] • При анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод, че правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 от ЗДДС и липсват ограниченията на чл. 70 ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС. [...] • Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 от ЗДДС. [...] • Не може да бъде вменена във вина на жалбоподателя, липсата на съпровождащи пътни документи, касаещи доставчика. [...] • Непредставянето на доказателства за обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени доставки, не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура. [...] • Следва да се налице доказателства за това, че данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от прекия му доставчик или от неговия подизпълнител, каквито доказателства в случая липсват.[...]
доставчик, ремонт, регистрация, право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, произход на стоките, фактура, справка-декларация, доставка на стока, прехвърляне на правото на собственост, вещно право, реални доставки, превозни средства, счетоводна отчетност, данъчна злоупотреба, облагаема доставка, услуга, материална, техническа и кадрова обезпеченост, данъчна измама, начисляване на данъка, данъчно събитие, приемо-предавателен протокол, внос на стоки
В този случай отпада необходимостта да се обосновава наличието на данъчна злоупотреба. [...] • Несъмнено е при това положение, че ако възникването на правото на данъчен кредит се обвърже с поведението на прекия доставчик, то получателят би бил поставен в неравностойна позиция, доколкото той не е разполагал със сигурност по отношение на това дали, въпреки стриктното спазване на своите задължения, ще има право да приспадне, платения на доставчиците данъчен кредит, тъй като признаването или правото на приспадане, ще зависи и от оценката на данъчните органи за това, дали доставчиците са намерени на декларираните адреси за кореспонденция и са изпълнили своите задължения за представяне на искани документи и обяснения. [...] • В някои случаи доставчикът не може да бъде открит на официално декларирания му адрес на управление или адрес за кореспонденция. [...] • Сега действащият ЗДДС обвързва признаването на право на данъчен кредит на получателя с поведението на доставчика му само по отношение на две неща: спазване на изискването за начисляване на данъка и спазване задължението за регистрация по ЗДДС, но съдебната практика е постоянна по въпроса, че трябва да се изследват предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит, единствено по отношение на доставката, която го поражда. [...] • Пректиката на Съда на ЕС подчертава принципа за неутралност на самия ДДС, за който винаги трябва да се следи при прилагането на закона. С други думи, след като един търговец е платил ДДС за придобиването на стока или е получил услуга, които ще използва впоследствие в търговската си дейност, то същият има право на данъчен кредит за размера на платения от него ДДС. [...] • Липсата на данъчно събитие (предаване на родово определените стоки) води до неправомерно начисляване на ДДС и отказ на правото на данъчен кредит. [...] • Тежестта на доказване в ревизионното производство тежи върху органа по приходите. [...] • В ДОПК няма презумпция, че установеното с ревизионния акт се счита за вярно до доказване на противното (по аргумент на противното от чл. 124, ал. 2 от ДОПК), ето защо всяко едно твърдение и констатация следва да са подкрепени с доказателства по начин, който да не бъде предпоставка за оборването им. [...] • От гледна точката на формалната логика, изпълнението на доставката е положителен факт от обективната действителност, поради което в тежест на лицето, което претендира последиците от неговото възникване е длъжно да докаже съществуването му. [...] • Стоката е достатъчно определена и индивидуализирана, като има достоверна дата на получаване, както и място на приемане. [...] • При анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод, че правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 от ЗДДС и липсват ограниченията на чл. 70 ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС. [...] • Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. [...] • Не може да бъде вменена във вина на жалбоподателя, касаещи доставчика, доколкото той няма задължение да ги съхранява по закон. [...] • Непредставянето на доказателства за обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура.[...]
писмени доказателства, корпоративен данък, право на приспадане на данъчен кредит, СМР, фактура, ремонт, писмени обяснения, трудов договор
Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АС като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК в приложимата редакция, в законен състав, съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК. [...] • Видно от съдържанието им се установява съответствие между вида и наименованието на услугите, мярката, количеството и стойността им с описаното в процесните фактури. [...] • Същите са допустими на основание чл. 158, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 2, т. 2, предложение последно ДОПК и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. [...] • Според чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. [...] • С оглед т. 6 от пар. 1 на ДР АПК вр. пар. 2 ДР ДОПК отговорно за разноските е юридическото лице, в структурата на което е административният орган.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions