Documents - 6 citing "Решение № 6047 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8024/2014. г., I о., докладчик съдията Милена Златкова"

право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, дневник за продажбите, услуга, данъчен период, място на изпълнение, фактура, доставчик, данъчна измама, данъчно събитие, доставка на стока, облагаема доставка, материална, техническа и кадрова обезпеченост, данъчно задължено лице, данъчни документи, приемо-предавателен протокол, лек автомобил, реални доставки
За доказване на ВОД лицето разполага с изискващите се по чл. 45 от ППЗДДС документи, а именно: - фактура за доставката, в която получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка и посоченият идентификационен номер по ДДС, под който му е извършена доставката е издаден от държава членка на общността, документи, доказващи транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. [...] За начисления по ВОП данък, лицето има право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 84 от ЗДДС, поради наличие на условията по чл. 71 от ЗДДС. [...] Същите са идентични с наличните по делото, събрани в хода на ревизионното производство, при извършената насрещна проверка на доставчика. [...] Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. [...] В този смисъл при обжалването на РА не само ревизираното лице има задължение да докаже реалността на доставките, като положителен и благоприятен за него факт, свързан с възникването на право на данъчен кредит, а и следва да бъде установено доколко изводът на органа по приходите за липса на реална доставка е логически и правно издържан. [...] Като законово основание се посочва чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а като фактическо основание – липсата на данни и доказателства от страна на доставчиците, относно действителността на доставките по издаваните фактури, поради липсата на необходимата, техническа, материална и трудова обезпеченост за извършване на доставките и непредставянето на първични счетоводни документи. При анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод, че правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ЗДДС и липсват ограниченията на чл. 70 ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда на чл. 71, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 ЗДДС. [...] Още в по-малка степен проверяваното лице следва да разполага с търговска кореспонденция във връзка със сключването на договорите, евентуално наличие на представени оферти и документи, от които да е видно кои са лицата реално осъществили контактите, водили преговорите при договаряне на търговските сделки. [...] Не може да бъде вменена във вина на жалбоподателя, липсата на първични документи, касаещи подизпълнител на доставчика, доколкото той няма задължение да ги съхранява по закон. За реалното извършване и приемане на услугите, в т. ч. извършването им с оглед характера на доставките, е достатъчно наличието на последващата реализация на произведеното от страна на възложителя. [...] Непредставянето на данни и обяснения от доставчика или негов подизпълнител не може да обоснове автоматичен извод за липсата на технологична кадрова и материална обезпеченост. [...] Непредставянето на доказателства за обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура.[...]
данъчен кредит, доставчик, фактура, услуга, прехвърляне на правото на собственост, стока, строително-монтажни работи, реконструкция, превозни средства, реални доставки, свързани лица, данъчна измама
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. [...] При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО /фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/ . В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на услуги/стоки. [...] За липса/съществуване на реална доставка следва да бъдат преценени фактите и обстоятелствата по време на ревизията, като се приложат логическите правила към обективно съществуващите факти. [...] Следва да се има предвид и обстоятелството, че облагането с ДДС не може да представлява санкция за технически и документални пропуски и спорове между доставчика и получателя на стоките и услугите. [...] Непредставянето на определени доказателства за изпълнение на доставката или неточното оформяне на някои от документите по нея от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени доставки, не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура. [...] Следва да се налице доказателства за това, че данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от прекия му доставчик или от неговия подизпълнител, каквито доказателства в случая липсват.[...]
доставчик, реални доставки, право на приспадане на данъчен кредит, данъчно събитие, изискуемост на данъка, фактура, фискален бон, услуга, стока, реконструкция, прехвърляне на правото на собственост, облагаема доставка, данъчна измама
Мотивите изцяло препращат към ревизионния доклад. [...] Видовете и количествата на строителните материали по товарителници съвпадат с тези по приемо-предавателните протоколи. [...] При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО /фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/ . В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на услуги/стоки. [...] За липса/съществуване на реална доставка следва да бъдат преценени фактите и обстоятелствата по време на ревизията, като се приложат логическите правила към обективно съществуващите факти. [...] При анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод, че правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 от ЗДДС и липсват ограниченията на чл. 70 ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС. [...] Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 от ЗДДС. [...] Не може да бъде вменена във вина на жалбоподателя, липсата на съпровождащи пътни документи, касаещи доставчика. [...] Непредставянето на доказателства за обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени доставки, не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура. [...] Следва да се налице доказателства за това, че данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от прекия му доставчик или от неговия подизпълнител, каквито доказателства в случая липсват.[...]
доставчик, ремонт, регистрация, право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, произход на стоките, фактура, справка-декларация, доставка на стока, прехвърляне на правото на собственост, вещно право, реални доставки, превозни средства, счетоводна отчетност, данъчна злоупотреба, облагаема доставка, услуга, материална, техническа и кадрова обезпеченост, данъчна измама, начисляване на данъка, данъчно събитие, приемо-предавателен протокол, внос на стоки
В този случай отпада необходимостта да се обосновава наличието на данъчна злоупотреба. [...] Несъмнено е при това положение, че ако възникването на правото на данъчен кредит се обвърже с поведението на прекия доставчик, то получателят би бил поставен в неравностойна позиция, доколкото той не е разполагал със сигурност по отношение на това дали, въпреки стриктното спазване на своите задължения, ще има право да приспадне, платения на доставчиците данъчен кредит, тъй като признаването или правото на приспадане, ще зависи и от оценката на данъчните органи за това, дали доставчиците са намерени на декларираните адреси за кореспонденция и са изпълнили своите задължения за представяне на искани документи и обяснения. [...] В някои случаи доставчикът не може да бъде открит на официално декларирания му адрес на управление или адрес за кореспонденция. [...] Сега действащият ЗДДС обвързва признаването на право на данъчен кредит на получателя с поведението на доставчика му само по отношение на две неща: спазване на изискването за начисляване на данъка и спазване задължението за регистрация по ЗДДС, но съдебната практика е постоянна по въпроса, че трябва да се изследват предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит, единствено по отношение на доставката, която го поражда. [...] Пректиката на Съда на ЕС подчертава принципа за неутралност на самия ДДС, за който винаги трябва да се следи при прилагането на закона. С други думи, след като един търговец е платил ДДС за придобиването на стока или е получил услуга, които ще използва впоследствие в търговската си дейност, то същият има право на данъчен кредит за размера на платения от него ДДС. [...] Липсата на данъчно събитие (предаване на родово определените стоки) води до неправомерно начисляване на ДДС и отказ на правото на данъчен кредит. [...] Тежестта на доказване в ревизионното производство тежи върху органа по приходите. [...] В ДОПК няма презумпция, че установеното с ревизионния акт се счита за вярно до доказване на противното (по аргумент на противното от чл. 124, ал. 2 от ДОПК), ето защо всяко едно твърдение и констатация следва да са подкрепени с доказателства по начин, който да не бъде предпоставка за оборването им. [...] От гледна точката на формалната логика, изпълнението на доставката е положителен факт от обективната действителност, поради което в тежест на лицето, което претендира последиците от неговото възникване е длъжно да докаже съществуването му. [...] Стоката е достатъчно определена и индивидуализирана, като има достоверна дата на получаване, както и място на приемане. [...] При анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод, че правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 от ЗДДС и липсват ограниченията на чл. 70 ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС. [...] Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. [...] Не може да бъде вменена във вина на жалбоподателя, касаещи доставчика, доколкото той няма задължение да ги съхранява по закон. [...] Непредставянето на доказателства за обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура.[...]
основна дейност, доставчик, право на приспадане на данъчен кредит, услуга, СМР, регистрация, недвижими имоти, фактура, лек автомобил, данъчна основа, данъчно събитие, данъчен период, материална. техническа и кадрова обезпеченост, материална, техническа и кадрова обезпеченост, облагаема доставка, реални доставки, данъчна измама
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. [...] Изводът за липса на реална доставка е резултат на оценка на установени факти и обстоятелства от обективната действителност, т. е. прилагане на определени логически правила към обективно съществуващи факти. [...] В този смисъл при обжалването на РА не само ревизираното лице има задължение да докаже реалността на доставките, като положителен и благоприятен за него факт, свързан с възникването на право на данъчен кредит, а и следва да бъде установено доколко изводът на органа по приходите за липса на реална доставка е логически и правно издържан. [...] Като законово основание се посочва чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а като фактическо основание – липсата на данни и доказателства от страна на доставчика, относно действителността на доставките по издаваните фактури, поради липсата на необходимата, техническа, материална и трудова обезпеченост за извършване на доставките и непредставянето на първични счетоводни документи. При анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод, че правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ЗДДС и липсват ограниченията на чл. 70 ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда на чл. 71, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 ЗДДС. [...] Не може да бъде вменена във вина на жалбоподателя, липсата на първични документи, касаещи доставчика, доколкото той няма задължение да ги съхранява по закон. [...] Следва да се отбележи, че макар и да не е изрично посочено в РА и РД, отказът за възстановяване на ДДС в този случай е свързан с определянето на сделката като симулативна. [...] Непредставянето на доказателства за обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура. [...] Следва да се налице доказателства за това, че данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от прекия му доставчик или от неговия подизпълнител, каквито доказателства в случая липсват. [...] Нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО предполага и е приложима при реалност на сделката, докато нормата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО съдържа законова презумпция за нереалност на сделката. [...] Посочените норми се намират в Глава IV „Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане“, докато правилата за определяне на финансовия резултат се съдържат в Глава VI и следващите от ЗКПО.[...]
доставчик, СМР, основата дейност, фактура, ремонт, данъчно събитие, право на приспадане на данъчен кредит, строителни отпадъци, материална, техническа и кадрова обезпеченост, услуга, облагаема доставка, реални доставки, данъчна измама
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. [...] Изводът за липса на реална доставка е резултат на оценка на установени факти и обстоятелства от обективната действителност, т. е. прилагане на определени логически правила към обективно съществуващи факти. [...] В този смисъл при обжалването на РА не само ревизираното лице има задължение да докаже реалността на доставките, като положителен и благоприятен за него факт, свързан с възникването на право на данъчен кредит, а и следва да бъде установено доколко изводът на органа по приходите за липса на реална доставка е логически и правно издържан. [...] Като законово основание се посочва чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а като фактическо основание – липсата на данни и доказателства от страна на доставчика, относно действителността на доставките по издаваните фактури, поради липсата на необходимата, техническа, материална и трудова обезпеченост за извършване на доставките и непредставянето на първични счетоводни документи. При анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод, че правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ЗДДС и липсват ограниченията на чл. 70 ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда на чл. 71, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 ЗДДС. [...] Не може да бъде вменена във вина на жалбподателя, липсата на първични документи, касаещи доставчика, доколкото той няма задължение да ги съхранява по закон. [...] Следва да се отбележи, че макар и да не е изрично посочено в РА и РД, отказът за възстановяване на ДДС в този случай е свързан с определянето на сделката като симулативна. [...] Непредставянето на доказателства за обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура. [...] Следва да се налице доказателства за това, че данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от прекия му доставчик или от неговия подизпълнител, каквито доказателства в случая липсват. [...] Нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО предполага и е приложима при реалност на сделката, докато нормата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО съдържа законова презумпция за нереалност на сделката. [...] Посочените норми се намират в Глава IV „Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане“, докато правилата за определяне на финансовия резултат се съдържат в Глава VI и следващите от ЗКПО.[...]