Documents - 8
citing "Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС по т. д. № 10/2016 г., ОСС, I и II колегия, докладвано от съдията Йордан Константинов"
фактура, доставчик, данъчен период, право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, вътреобщностно придобиване, място на изпълнение, данъчна измама, услуга, данъчно събитие, облагаема доставка, данъчно задължено лице, реални доставки, вътреобщностен превоз, доставка на стока, освободена доставка, регистрация
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, както и отговаря ли на целта на закона. [...] • Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА. [...] • Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване правото на приспадане на данъчен кредит следва да са получени стоки или услуги по облагаеми доставки. Наличието на доставка/услуга е първото условие за признаването на данъчен кредит. [...] • Доставка е налице, когато има прехвърляне на собственост или други вещни права върху стока или извършване на услуга. Съгласно чл. 25 ЗДДС доставката, извършена от задълженото лице, се окачествява като данъчно събитие. На датата на възникването му се поражда задължение за доставчика да начисли и корелативно свързаното с него право на получателя да ползва данъчен кредит. [...] • Двете предпоставки за признаване право на данъчен кредит са кумулативни и липсата на която й да е от тях възпрепятства възникването и упражняването на това право. [...] • Съдът е задължен в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали съответното дружество може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки. [...] • Продавачът е длъжен да съобщи на купувача за изпращането на стоката на третото лице, като му изпрати и препис от документите, придружаващи стоката. [...] • Вътреобщностната доставка на стока и вътреобщностното /придобиване представляват в действителност една и съща икономическа операция, въпреки че последната създава различни права и задължения както за страните по сделката, така и за данъчните органи на съответните държави членки. Всяко вътреобщностно придобиване, обложено в държавата членка, в която пристигат изпратените или превозените на територията на ЕС стоки, съответства на освободена доставка в държавата членка, от която започва посоченото изпращане или превозване. [...] • Практиката на ВАС е константна, че единствено поради издадени фактури и осъществени разплащания по тях, не може да се претендира реалност на доставките на стоки. [...] • Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена.[...]
фактура, доставчик, вътреобщностно придобиване, място на изпълнение, данъчна основа, регистрация, право на приспадане на данъчен кредит, данъчна измама, услуга, данъчно събитие, облагаема доставка, данъчен период, данъчно задължено лице, реални доставки, вътреобщностен превоз, доставка на стока, освободена доставка
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. [...] • Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. [...] • Електронният подпис по ал. 3 има значението на саморъчен подпис. [...] • Квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. [...] • Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА. [...] • Наличието на доставка/услуга е първото условие за признаването на данъчен кредит. [...] • Доставка е налице, когато има прехвърляне на собственост или други вещни права върху стока или извършване на услуга. Съгласно чл. 25 ЗДДС доставката, извършена от задълженото лице, се окачествява като данъчно събитие. [...] • Двете предпоставки за признаване право на данъчен кредит са кумулативни и липсата на която й да е от тях възпрепятства възникването и упражняването на това право. [...] • Съдът е задължен в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали съответното дружество може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки. [...] • Продавачът е длъжен да съобщи на купувача за изпращането на стоката на третото лице, като му изпрати и препис от документите, придружаващи стоката. [...] • Всяко вътреобщностно придобиване, обложено в държавата членка, в която пристигат изпратените или превозените на територията на ЕС стоки, съответства на освободена доставка в държавата членка, от която започва посоченото изпращане или превозване. [...] • Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена.[...]
фактура, доставчик, регистрация, данъчен период, основна дейност, право на приспадане на данъчен кредит, доставка на стока, вещно право, реалност на доставките, данъчно събитие, услуга
Срокът за извършване на ревизията е до 19.03.2019 г. [...] • Срокът за съхранение се определя от производителя и задължително се посочва върху етикета при пакетирани фуражи или върху придружаващата партида документ при насипни фуражи. [...] • Основанието за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит, възприето от органите по приходите е липса на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 6 и чл. 25 ЗДДС. [...] • Доставка на стока съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, респективно с извършването на услугите. Нормата от националния закон следва да се тълкува във връзка с чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която разпоредба дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно при спор за реалност на доставките на стоки, съдът дължи проверка на фактите относно предаване и получаване на стоката между страните по пряката доставка. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. [...] • Позоваването на практиката на СЕО и СЕС, обаче, не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставка на стоките по спорната фактура. Кумулативно изискване на сложния фактически състав, обосноваващ законосъобразното възникване на правото на приспадане на данъчен кредит съгласно нормата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е доставките да са свързани с облагаемата икономическа дейност на получателя. За признаване реалността на доставките от значение е стоките да са доставени, съответно услугите да са извършени именно от посочения във фактурата доставчик. [...] • Същите следва да бъдат детайлно описани по вид, качество и количество и да са реално предадени на получателя по доставката. [...] • Упражняването на право на данъчен кредит не може да се основа на хипотетична възможност, а следва да почива на реално извършена и доказана от получателя доставка.[...]
данъчен период, доставчик, данъчна основа, ремонт, фактура, приемо-предавателен протокол, облагаема доставка, доставка на стока, данъчно задължено лице, място на изпълнение, доставка на услуга, СМР, данъчна измама, независима икономическа дейност, данъчно събитие, вътреобщностно придобиване, вещно право, задължение за начисляване на данъка, право на приспадане на данъчен кредит
Нормата на чл. 119 ДОПК урежда конкретната процедура по издаването на ревизионния акт. [...] • За да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на"възложил ревизията", определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция. Нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК не поставя изискване каква длъжност следва да заема определения от териториалния директор орган по приходите. [...] • Тълкуването на разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК води до извода, че нормата на чл. 118, ал. 2 дефинира какво представлява ревизионният акт и кой го издава по принцип, докато разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК урежда конкретната процедура по издаване на ревизионния акт. Нормата на чл. 118, ал. 2 ДОПК е свързана със старата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, когато ревизионният акт се издава еднолично, поради което тя не е съобразена с изменението на разпоредбата в сила от 01.01.2013 г. [...] • Нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предишната си редакция (в сила до 01.01.2013 г. ) не посочва изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които следва да издадат ревизионния акт. [...] • Ако има такава конкретизация, то тя се отнася единствено и само по отношение на лицата от ревизиращия екип, определени със заповедта по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, но не и по отношение на лицето възложило ревизията, за което има единствено изискване да е орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗНАП. [...] • Редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, ревизионният акт се издава само от едно лице, за чието оправомощаване се издава нарочна заповед, докато според сегашната редакция ревизионният акт се издава от две лица, едното от които е лицето възложило ревизията, а другото е лицето, което е било ръководител на екипа. [...] • Приетото изменение на чл. 119, ал. 2 ДОПК не стеснява приложното поле на разпоредбата. [...] • С нормата на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК – ДВ, бр. 82 от 2012 г. , в сила от 01.01.2013 г. , ясно е изразена волята на законодателя след 01.01.2013 г. ревизионните актове по новообразуваните производства да бъдат издавани от органите, определени по действащата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК. [...] • По определението на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. [...] • Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, която предвижда, че ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, не дерогира систематично предхождащата я норма на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК, включваща сред задължителните реквизити на ревизионния акт наличието на мотиви за издаването му. [...] • Правото на приспадане на данъчен кредит възниква при сложен фактически състав, правните последици по който могат да възникнат само, ако са изпълнени всички визирани в правната норма предпоставки, като първото съществено услови е да е налице доставка, като законът не свързва правото на данъчен кредит само и единствено с издаването на данъчни фактури, а поставя изискването да са налице реално осъществени доставки. [...] • Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, или към-предотвратяването им, или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай, релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на оспорващия на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта.[...]
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът проверява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му. [...] • РА е издаден и в предвидената в закона писмена форма, с предписаното в чл. 120 ДОПК съдържание. [...] • Основанието за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит, възприето от органите по приходите е липса на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 6 ЗДДС. [...] • Доставка на стока съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, респективно с извършването на услугите. Нормата от националния закон следва да се тълкува във връзка с чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която разпоредба дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно при спор за реалност на доставките на стоки, съдът дължи проверка на фактите относно предаване и получаване на стоката между страните по пряката доставка. [...] • Същите следва да бъдат детайлно описани по вид, качество и количество и да са реално предадени на получателя по доставката. [...] • Липсата на документи, които да съдържат волеизявление за предаване и приемане на стоките от определени лица, препятства и преценката за съответствие между посоченото във фактурите и предадените, и получени видове и количества. [...] • Предвидените в Директива 2006/112 и в ЗДДС материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане данъчен кредит са следните: - доставчикът, както и получателят, да са данъчно задължени лица (действащи в това си качество); - получените стоки или услуги (по облагаема доставка) да са използвани от получателя за нуждите на собствените му облагаеми сделки; - получателят да притежава фактура, удостоверяваща действителното извършване на доставката, която съдържа данните, уредени в чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО. [...] • Упражняването на право на данъчен кредит не може да се основа на хипотетична възможност, а следва да почива на реално извършена и доказана от получателя доставка. [...] • Съгласно чл. 125, ал. 5 ЗДДС справките-декларации и отчетните регистри по чл. 124 от същия закон се подават до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. На основание чл. 89, ал. 1 ЗДДС това е и срокът за внасяне на декларирания за периода данък за внасяне. Съответно срокът по чл. 171, ал. 1 ЗДДС за внасяне на задължения за ДДС за посочените по-горе периоди тече, считано от 01.01.2014 г. и изтича на 31.12.2018 г.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, ремонт, договорна отговорност, фактура, данъчна основа, справка-декларация, доставчик, счетоводен документ, данъчен документ, облагаема доставка
В случай, че възложителят не възложи на изпълнителя работа съгласно договора за уговорената по-горе стойност, той дължи обезщетение под формата на неустойка. [...] • Респективно, неустойката е форма на договорна отговорност. Според чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Според чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. [...] • Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. [...] • Респективно, лицето, на което се плаща неустойка може да издаден фактура (документ), съдържаща реквизитите по чл. 6, ал. 1 от ЗСч, която фактура обаче не е данъчен документ по смисъла на чл. 112 от ЗДДС. Такава фактура ще има предназначение да докаже разход за платеца на неустойката и приход за получателя на неустойката. [...] • Според чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч. [...] • Признаването на получател по облагаема доставка на материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС се обуславя от наличието на някое от условията, посочени в чл. 71 от ЗДДС, като при изследване на предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, задължително се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и/или на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС и едва след това се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС.[...]
реални доставки, право на приспадане на данъчен кредит, основна дейност, фактура, доставчик, СМР, прехвърляне на правото на собственост, услуга, данъчна ставка, начисляване на данъка
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му. [...] • Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионния доклад е неразделна част от ревизионния акт и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на ревизионния доклад са и мотиви на ревизионния акт. [...] • По силата на чл. 68 във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС основна предпоставка за възникване и признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по доставки на стоки е действителното им осъществяване. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на ДДС възниква, когато данъкът стане изискуем. [...] • В общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие по доставката на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост върху стоките. [...] • Предоставените материали и услуги имат веществен характер и се отнасят за влагане в конкретни обекти и търговска продажба. [...] • Предоставените услуги имат веществен характер. [...] • Предоставените услуги и стоки имат веществен характер. [...] • В първичните и вторичните счетоводни документи се съдържа необходимата информация за рпавилното определяне на характера на стопанските операции. [...] • Съгласно това решение, за да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112/ЕО процесуални и материални предпоставки за упражняване на правото на приспадане, лицето следва да притежава фактура, която да удостоверява действителното извършване на доставката на стоки и/или услуги и която да отговаря на съдържащите се в директивата изисквания. Самото получаване на стоките се доказва със заприходяването на тези стоки в счетоводството на дружеството и последващото им използване на осъществяването на облагаеми доставки. [...] • Получателят, който упражнява правото на данъчен кредит, е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него следва да се изисква да представи тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. [...] • Доказателствената тежест в съдебното производство за установяване на твърденията за злоупотреба с ДДС е на решаващия орган. [...] • Правомерното начисляване на данъка не предпоставя и не изисква установяване на произход на стоката, нито е в пряка зависимост от поведението на предходни други доставчици, нито законът изисква дружеството да бъде държано отговорно за това. Неправомерното начисляване на ДДС може да се отнася само до пряката доставка, по която се упражнява правото на данъчен кредит, т. е. по конкретна доставка съответно издадена фактура от пряк доставчик.[...]
РД има съдържанието, предвидено в чл. 117, ал. 2 и ал. 3 ДОПК и е връчен в срока по чл. 117, ал. 4 ДОПК. [...] • На основание чл. 155, ал. 1 ДОПК от изправянето на нередовностите по чл. 145 ДОПК започва да тече срокът за произнасяне на решаващия орган, като при съобразяване на разпоредбата на чл. 22 от ДОПК същият изтича на 04.10.2016 г. [...] • Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. [...] • Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА. [...] • ЗДДС не дава легална дефиниция на понятието УПИ, такава обаче съществува в ЗУТ. [...] • Видовете подробни устройствени планове са регламентирани в чл. 110 от ЗУТ и те са план на регулация и застрояване, план за регулация (план за регулация на улици и поземлени имоти без режим на застрояване), план за застрояване, работен устройствен план и парцеларни планове. Разпоредбата на чл. 15 от ЗУТ определя, че с подробен устройствен план по чл. 16 или по чл. 17 се урегулират само поземлени имоти, които не са били урегулирани с предишен подробен устройствен план. Урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране освен в предвидените в този закон случаи. [...] • Това се потвърждава от нормите, посочени по - горе от приложимия ЗУТ, както и от факта, че доставката за имоти, които не представляват УПИ са земеделски земи, земи от горския фонд и неурегулирани поземлени имоти. Предвид очертана правна регламентация може да се направи заключение, че по ЗДДС продажбите на УПИ се явяват облагаеми доставки. Продажбите на земеделска и горска земя единствено остават освободени от облагане с данък. Същото важи и за поземлените имоти в строителните граници на населените места, които не са УПИ по смисъла на ЗУТ (примерно пустеещите земи) – за прехвърлянето на собственост върху тях не се начислява ДДС, освен ако доставчикът не избере сделката да е облагаема.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions