Documents - 2 citing "Решение № 15435 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2420/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова"

Решение № 1933 от 24.03.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 8469/2020 г.
данъчен период, дневник за покупките, дневник за продажбите, право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, фактура, подобрение, СМР, доставка на стока, вещно право, облагаема доставка, услуга, данъчно задължено лице, място на изпълнение, данъчно събитие, справка-декларация, реални доставки, Реална доставка, реалност на доставки
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му. [...] • Наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Според чл. 12, ал. 1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена /чл. 25, ал. 2 ЗДДС/ . [...] • Реалното извършване на една доставка или услуга е положителен факт от действителността, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието на осъществените сделки. [...] • Съобразно константната практика на ВАС, доказателствата за реално осъществяване на доставката на услуга могат да бъдат разделени условно на две групи: в първата група са доказателствата, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката – материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика, а във втората група - доказателствата, сочещи на прякото й реализиране – протоколи за приемане на работата, доказателства за начин на извършване, разходи, остойностяване и др. Когато се касае за продажба на стоки, доказва се техният произход, съхранение, транспорт, предаване и получаване. [...] • Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. '. [...] • Реалното осъществяване на сделката чрез предаване на стоката следва да бъде установено по категоричен начин. [...] • Разпоредбата на чл. 6 ЗДДС следва да се тълкува в унисон с нормата на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно, при спор за реалност на доставки на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно транспортирането, предаването и получаването на стоката между страните по пряката доставка, тоест дали стоките реално са преминали от владението на доставчика във владението на получателя. [...] • Ето защо е относимо изследване на доказателствено-релевантни факти относно реалното наличие на стока при доставчика, превоза и предаването й на получателя, тъй като реалното разместване на материални блага безспорно създава следи, които могат да бъдат документирани. [...] • Не е достатъчно само издаването на фактури за признаване правото на данъчен кредит за доставка на стоки, а следва по категоричен начин да се установи, че стоките са предадени на получателя и са използвани за последващи облагаеми доставки, или най-общо казано за нуждите на облагаемата дейност на търговеца, а това именно не е сторено.[...]
Решение № 1680 от 9.03.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 9455/2019 г.
право на приспадане на данъчен кредит, недвижими имоти, ППП, фактура, регистрация, доставчик, приемо-предавателен протокол, фискален бон, данъчен период, реални доставки, прехвърляне на правото на собственост, материално - техническа обезпеченост, доставка на услуга
Срокът на договора е 12 месеца считано от датата на подписване. ;. [...] • Срокът на договора е 8 месеца, считано от датата на подписване. [...] • Съгласно чл. 5 срокът на договора е една година, считано от датата на подписване;. [...] • За да е налице действително осъществена транспортна услуга, следва да са налице доказателства, че доставчикът е разполагал с необходимите за целта средства и персонал със съответната професионална квалификация. Необходимо е да са налице и данни за отчитането им в счетоводството на доставчика на разходи от различно естество, свързани с осъществяването на самата услуга. [...] • Съдебната практика е категорична, че доказване на реалността на сделката респ. доставката не се осъществява само с констатиране на счетоводното им отразяване при доставчика и получателя и с осъщественото плащане на данъчната основа и ДДС. Движението на парични средства, документалното оформяне на сделките чрез фактури и отразяване в дневниците за покупки и продажби, не означава реално прехвърляне на правото на собственост върху стоки и извършване на услуги. [...] • Те следва да бъдат подкрепени от други доказателства, насочени към установяване на основната и водеща предпоставка за признаване право на данъчен кредит – облагаема доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само, ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на предоставената услуга и то само, ако е налице пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна престация. Също не следва автоматично извод, че плащането по фактурите представлява насрещната престация за действително извършена доставка. Извод за това може да се направи единствено въз основа на обективни данни за действителното извършване на доставките. [...] • Само по себе си, редовното осчетоводяване на фактурите не е достатъчно, в конкретния случай, да обоснове фактическо извършване на отразените в тях стопански операции. [...] • Данъчният кредит произтича не от издадената от доставчика фактура, а от извършената от него доставка. Претенцията за данъчен кредит на жалбоподателя, когато тя произтича от неизвършени доставки, ще противоречи на самата логика на облагането с косвения данък, какъвто е ДДС. [...] • Тъй като се потвърждават задълженията за ДДС, произтичащи от непризнаване на данъчен кредит по спорните фактури, следва да бъдат потвърдени и задълженията за лихви, които са с акцесорен характер и следват главното задължение.[...]