данъчен период, доставчик, недвижими имоти, нотариален акт, фактура, стока, облагаема доставка, кредитно известие, право на приспадане на данъчен кредит, услуга
В договорите за лизинг е предвидено разсрочено плащане на дължимия ДДС по доставката от съответния лизингополучател. [...] • В този смисъл извършването на покупката на недвижимите имоти не води до възникване на ефективно данъчно задължение за касатора. [...] • Задълженията по кредитите не се обслужват и след подписване на договорите за встъпване в дълг, както от кредитополучателя, така и от съкредитополучателите и солидарните длъжници /в по-голямата си част свързани с доставчика лица/ . [...] • Разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС е изключение от механизма на ДДС, съществена част от който е правото на приспадане на данъчен кредит, което обуславя нейното стриктно тълкуване. [...] • Тази отговорност се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 – 120 от ДОПК (чл. 177, ал. 2 ДОПК). [...] • Съгласно чл. 177, ал. 2 ЗДДС доказването на това обстоятелство е в тежест на ревизиращия орган. В хипотезата на ал. 3 обаче е установена презумпция, според която се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. [...] • Заобикаляне на закона е налице, когато посредством сключването на една правомерна сделка (или поредица от сделки) се постига забранен резултат. Именно този противоправен резултат се цели от страните, без да е необходимо той да е единственият мотив за сключване на сделката. В контекста на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС, предвидена като средство за борба с данъчните измами, неправомерният резултат се изразява в избягване плащането/неплащането на дължимия данък върху добавената стойност. [...] • Но търсенето на начин за доброволно усвояване на обезпечението не може да се квалифицира като преследване на забранен резултат и не може да бъде третирано като противоправна цел от гледна точка на данъчния закон. [...] • Вярно е, че само по себе си плащането на сумата на дължимия ДДС от страна на получателя по доставката не изключва знанието и задължението за знание. Функцията и характеристиките на института на солидарната отговорност обаче като изключение от общия принцип за дължимост на данъка изисква стриктно тълкуване и прилагане, което означава, че предпоставките по чл. 177 ЗДДС, в това число знанието, че данъкът няма да бъде платен, следва да бъде доказано по категоричен начин и да се основава на обективни данни.[...]
данъчен кредит, данъчен период, СМР, дневник на продажбите, регистрация, данъчни документи, доставчик, недвижими имоти, фискален бон, данъчно събитие, данъчна измама, реализация на доставките
За представените актове, обр. 19 според съда те не са достатъчни да обосноват реалността на доставените строителни услуги и след като доставките не са реално извършени по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, то за ревизираното лице не е възникнало право на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС. [...] • Нееднократно в свои решения и СЕС и ВАС са приемали, че не може поради действия и/или бездействия на доставчиците да не се признава на получателя правото на приспадане на данъчен кредит. [...] • В тези решения изрично се приема, че липсата на кадрова обезпеченост на доставчика може да бъде само индиция за липса на реалност на документираните доставки, по които се претендира правото на приспадане, но не може да се вмени в тежест на получателя да ангажира доказателства за нея и на това основание да му се откаже посоченото материално право. [...] • Наличието на печати на дружествата като възложител и като изпълнител са достатъчни и не е необходима персонална индивидуализация на лицата, които са ги подписали. Освен това касае се за частни документи, за които е могло приходната администрация на основание чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК да ги оспорят за тяхната автентичност, но видно от протоколите за съдебните заседания пред първостепенния съд процесуалният представител на ответника не е проявил никаква процесуална активност, вкл. и отсъствието му в проведените съдебни заседания.[...]
Това следва от чл. 24 ЗПУ, последно изменен през 2010 г. (ДВ, бр. 102/2010), според който:"Универсалната пощенска услуга се предоставя от пощенски оператор, на когото със закона е възложено задължение за извършването на тази услуга на територията на цялата страна чрез организирана и управлявана от него пощенска мрежа". [...] • В чл. 32 и чл. 33 ЗПУ е регламентирано понятието УПУ, а в чл. 34, ал. 1 са изброени услугите, които тя включва. УПУ според чл. 34, ал. 5 се извършва само в пакет от всички услуги по чл. 34, ал. 1. [...] • Оператори, които не отговарят на посочените в чл. 32, чл. 33 и чл. 54 ЗПУ изисквания и не предоставят всички услуги, изброени в чл. 34, ал. 1 от същия закон, не осъществяват УПУ, а услуги, включени в обхвата на УПУ. [...] • На стр. 20 РД изрично е уточнено, че в случая намира приложение ЗПУ в редакцията му, обн. ДВ, бр. 53/2019. ЗИДЗПУ е обн. в ДВ бр. 53 от 5 юли 2019 г. [...] • Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗПУ КРС издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема индивидуални лицензии за: извършване на универсалната пощенска услуга; извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга; извършване на пощенски парични преводи. [...] • В чл. 24 ЗПУ е регламентирано, че УПУ се предоставя от пощенски оператор, на когото със закона е възложено задължение за извършването й, а според § 70 от ПЗР към ЗИДЗПУ пощенският оператор, на когото съгласно чл. 24 се възлага задължение за извършване на УПУ, е"Български пощи" ЕАД. ЗПУ обаче допуска наред с"пощенския оператор със задължение за извършване на УПУ", последната да се извършва и от други пощенски оператори, на които КРС е издала индивидуална лицензия, и регламентира правата и задълженията на пощенските оператори в раздел първи от глава трета, в т. ч. на пощенските оператори, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга (чл. 23а), а особените права и задължения на пощенския оператор със задължение за извършване на УПУ - в раздел втори от същата глава. [...] • Всички, изброени в чл. 34, ал. 1, т. 1 ЗПУ в приложимата редакция видове пощенски услуги, включени в УПУ, фигурират в индивидуалната лицензия на жалбоподателя, а чл. 54 ЗПУ регламентира допълнителните и специални изисквания, които се вписват в индивидуалната лицензия на пощенския оператор със задължение за извършване на пощенска услуга, какъвто жалбоподателят не е. Услугата пратки за незрящи и слабовиждащи лица 7 кг. по чл. 34, ал. 1, т. 1, б. "д" е нова, въведена с изменението на закона от м. май 2019 г. Разпоредбата на чл. 34, ал. 5 ЗПУ, според която УПУ се извършва само в пакет от всички услуги по ал. 1 също е нова – ДВ, бр. 53/2019, но дори и да имаше такава преди това изменение, лицензията на жалбоподателя включва всички услуги по чл. 34, ал. 1, т. 1 в приложимата редакция. [...] • От текста на чл. 267 ДФЕС е видно, че националните юрисдикции, които не разглеждат правен спор като последна инстанция, не са длъжни, а могат да отправят преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на правото на ЕС (не на националното право).[...]
предварителен договор, договор за покупко-продажба, собствени имоти, застроена площ, фактура, недвижим имот, облагаема доставка, фактурa
Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Предварителните договори се сключват, за да се поеме задължение в бъдеще да се постигне договорка по друг окончателен договор. [...] • От същността и функциите на предварителния договор следва, че предварителният договор за продажба на бъдеща вещ не е нищожен поради невъзможен предмет. Както е възможно една бъдеща вещ да бъде продадена и договорът да е валиден и да обвързва страните, независимо, че към момента на сключването му вещта не е налице, а ще бъде създадена или обособена по-късно, така е възможно същата обвързаност да бъде постигната с предварителен договор, като окончателният бъде сключен след създаването или обособяването на вещта. [...] • Действително, в последствие капиталовата собственост, придобита ат физическото лице може да се превърне в обикновено право на собственост, но това не може да бъде основание авансовото плащане да се приеме за такова по сключения предварителен договор.[...]
договор за лизинг, налични активи, данъчен период, лек автомобил, фактура, авансово плащане, справка-декларация, доставка на стока, право на приспадане на данъчен кредит, прехвърляне на правото на собственост
Мотивите за отмяна на ревизионния акт се свеждат до: 1. неправилна преценка от страна на органите по приходите по отношение особеностите на лизинговата доставка по ЗДДС. [...] • След като е придобито правото на собственост върху автомобила, то той представлява дълготраен актив по смисъла на § 1, т. 83, б. "а" от ДР на ЗДДС и за него могат да се извършват корекции в увеличение на неползвания данъчен кредит по реда на чл. 79 от ЗДДС. [...] • В редакцията на тази разпоредба (ДВ, бр. 101 от 2013 г. , в сила от 1.01.2014 г. ) е предвидено, че тя се отнася до договорите за лизинг, в които е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето. [...] • Директивата не поставя изискване какви точно са настъпилите промени и по никакъв начин не ограничава извършването на корекции, когато въобще не е ползван данъчен кредит. Корекциите могат да бъдат както в намаление, така и в посока увеличение на данъчния кредит – чл. 184 от Директивата.[...]
Относно доставката на печатни материали също не се изисква специално оборудване, а само обикновен цветен принтер и съответния вид хартия, който е необходим, а щампите върху тениските се поставят посредством термо-преса, която се използва във всяко фото-студио. [...] • Само издаването на документи за такова събитие и тяхното осчетоводяване, не води до възникване на право на данъчен кредит. [...] • Лицето, което претендира правото, следва да установи по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС, за възникване на правото на данъчен кредит. Само притежаването на данъчна фактура и отразяването й в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. [...] • В своята практика СЕС многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. [...] • При липса на доказателства за реално извършване на доставките, а само фактуриране и счетоводно отразяване, казусът няма връзка с посочената практика. [...] • За да бъде установена доставката пред първоинстанционният съд следва да са били представени убедителни доказателства за това, като преценката им е възложена на националния съд.[...]
териториална дирекция, право на приспадане на данъчен кредит, фактура, недвижими имоти, представителни или развлекателни цели, строително-ремонтни дейности, луксозни стоки, освободена доставка
Останалите недвижими имоти не се обитават към момента на извършване на проверките. [...] • Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗДДС, правото на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 и чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели. Дефиницията за последните е дадена в чл. 62, ал. 1 ППЗДДС – посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии. [...] • В никакъв случай данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява стриктно разход за стопанската дейност, като луксозни стоки, забавления и развлечения. [...] • Съгласно чл. 161, ал. 3 от ДОПК, в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, услуга, свидетелски показания, доставчик, приемателно-предавателен протокол, земеделски земи, банкова сметка, разрешение за строеж, данъчна измама
Правото на данъчен кредит на доставки на услуги произтича от установяване по безспорен начин осъществяването на фактурираната услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС и чл. 24, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО. [...] • Този факт се установява и от съдебно-счетоводната експертиза. [...] • В тази връзка следва да се добави, че относителната симулация, на която ревизиращите органи се позовават изисква страните да не желаят да бъде постигнат резултата от сделката (привидна сделка), а чрез нея прикриват друга сделка (прикрита сделка) – чл. 17, ал. 1 ЗЗД. [...] • Приходните органи в тази връзка не са потърсили, намиращата се в различни органи и институции информация и доказателства във връзка със смяната на предназначението на земеделския характер на имотите, за да установят релевантните факти и обстоятелства по възникналия правен спор. [...] • Наличието на открити от приходните органи несъответствия относно различното време, в което е извършено заместване на продавача и купувача чрез сключените между тях споразумения, не може само по себе си да доведе до извод, че доставките са нереално извършени предвид, че както вече беше изтъкнато по-горе в тежест на приходните органи е било да докажат наличие на злоупотреба и участие в данъчна измама от страна на ревизираното дружество или неговия доставчик.[...]
лек автомобил, фактура, освободена доставка, доставка на услуга, данъчен кредит, данъчна основа, независима икономическа дейност, банкова сметка
Проверяващите извършили проверка и установили, че тъй като договорената гаранция е освободена доставка по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, не следва да бъде декларирана като получена доставка на услуга. [...] • Данъчната основа се формирала на база преките разходи за извършването на услугата, като се изхожда само от направени разходи, за които е ползвано право на данъчен кредит. [...] • Когато не била налице независима икономическа дейност и липсвали пътна книжка (пътни листа), следвало да се приеме, че автомобилът е ползван изцяло за лични (нестопански) нужди. В това положение, данъчната основа е равна на сумата от всички разходи, правени през месеца във връзка с автомобила, за които е ползвано право на данъчен кредит. [...] • В случа я неотносимо е от чия банкова сметка се заплащат разходите за наем на автомобилите.[...]
фактура, авансово плащане, доставка на услуга, право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, приемо-предавателен протокол, данък за възстановяване, данъчно събитие, писмени доказателства, кредитно известие
Проектът/докладът по извършените услуги ще бъде предаден с двустранно подписан приемо-предавателен протокол. [...] • Уговорено е, че договорът може да бъде поправян, изменян или допълван само по писмено общо съгласие на страните. [...] • Съгласно сега действащия ЗДДС разпоредбата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС регламентира, че когато преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши авансово плащане /цялостно или частично/, то ДДС става изискуем при получаване на плащането. За да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по авансово плащане, е необходимо да са налице несъмнени доказателства, че е налице и възникнало данъчно събитие, т. е. реално извършване на услугата. Следователно, след като законът не въздига авансовото плащане като данъчно събитие, а само, че данъкът става изискуем, не може само въз основа на плащането да се признае правото на получателя да приспадне данъчен кредит. Законосъобразното му упражняване винаги се свързва с реалността на доставката, което означава да са изпълнени предпоставките по чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. [...] • В този смисъл не е налице хипотезата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, а именно, че пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство и съответно, разноските да се възложат върху представилата ги страна независимо от изхода на делото.[...]
