основна дейност, облагаема доставка, освободена доставка, СМР, счетоводна отчетност, фактура, право на приспадане на данъчен кредит, ремонт, данъчна основа, данъчен период, краен потребител, стока, облагаем оборот, независима икономическа дейност, доставка на услуга
Принципно между страните в съдебното производство липсва спор досежно фактите. [...] • Годишният бюджет за образователната дейност се определя по единни разходни държавни стандарти за един ученик, съобразно броя на обучаващите се ученици. При системата на делегираните бюджети, която е приложима за ПГСС през ревизираните периоди, директорът на учебното заведение е второстепенен разпоредител с бюджет, като прави план за приходите и разходите и месечно разпределение и има известна свобода в рамките на утвърдения бюджет да определя числеността на персонала, индивидуалните възнаграждения и преподавателската натовареност. [...] • Според текста на цитираната правна норма 'Дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт' са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон. [...] • Последното логично навежда на извод, че гимназията може да бъде данъчнозадължено лице. [...] • Общият принцип на ДДС е, че за получени доставки на стоки и/или услуги може да се приспада данък само ако те са използвани от данъчно задълженото лице за извършването на облагаеми доставки. По правило приспадането на ДДС за получени доставки е свързано със събирането на ДДС за извършените доставки. Когато стоки или услуги, придобити от данъчно задълженото лице, се използват за сделки, които са освободени или не попадат в обхвата на ДДС, или се използват за лични нужди, лицето се приравнява на краен потребител и следва да понесе тежестта на данъка. [...] • Безспорно ПГСС има право да приспадне право на пълен данъчен кредит само за тези стоки и услуги, които се използват единствено за извършените от него облагаеми доставки, тъй като независимо дали образователната дейност ще бъде приета за дейност извън обхвата на ДДС-режима или за освободена доставка, училището няма право на данъчен кредит за стоките или услугите, свързани с тази дейност. Ако получените стоки или услуги са ползвани за извършването както на освободени, така и на облагаеми доставки, за него ще бъде налице право на частичен данъчен кредит. Доколкото българският законодател е приел, че образователната дейност, извършвана от субекти на публичното право, е в рамките на икономическата дейност, но представлява освободена доставка, начинът за определяне на правото на данъчен кредит по получените доставки е предвиденият в закона коефициент по чл. 73 от ЗДДС. Предвиденият в българското национално законодателство пропорционален начин за определяне на частичния данъчен кредит предвижда коефициентът по чл. 73, ал. 2 от ЗДДС да се изчислява като отношение между оборота, отнасящ се до доставките, за които лицето има право на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности. [...] • Тоест дори получените от общината /или държавата/ суми за финансиране на образователната дейност да не бъдат приемани за приходи извън икономическата дейност, при всяко положение те участват при определяне на коефициента за частичен данъчен кредит, независимо дали училището ще се счита за данъчнозадължено лице и за основната си, общообразователна дейност, и съответно самата тази дейност ще бъде считана за освободена съгласно член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, или тази дейност ще се приеме за дейност по член 13, параграф 1 от Директива 2006/112, за която ПГСС ще се счита за данъчно незадължено лице, доколкото отговаря на условията в тази разпоредба. [...] • Този извод не се променя от обстоятелството, че училището може да води отделна отчетност за двете дейности, нито от начина, по който ще бъдат квалифицирани сумите, платени от общината /държавата/ за образователната услуга.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, данъчен период, фактура, данъчна основа, приемо-предавателен протокол, доставка на стока, облагаема доставка с нулева ставка, трета страна, услуга, начисляване на данъка, данъчно събитие, авансово плащане, вещно право
Формално, ревизионният акт отговаря на изискванията на чл. 120 ал. 1 ДОПК, определящ задължителните елементи от съдържанието му, като съгласно чл. 120 ал. 2 ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част от него. [...] • Съгласно чл. 68 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, както и за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие по облагаема доставка. В същия порядък чл. 69 ал. 1 т. 1 ЗДДС регламентира правото на регистрираното лице да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато тези стоки или услуги се използват за целите на извършвани от регистрирания по този закон получател облагаеми доставки. С цел избягването на злоупотреби при упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит чл. 70 ал. 5 ЗДДС ограничава тази възможност като предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. По смисъла на чл. 86 ал. 1 ЗДДС задължението за начисляване на данъка възниква за регистрираното лице в момента, в който данъкът стане изискуем, като то следва да издаде данъчен документ /фактура/, в който да посочи данъка на отделен ред, да го включи в справката декларация по чл. 125 ал. 1 ЗДДС при определяне на резултата за този данъчен период и да посочи данъчния документ /фактурата/ в дневника за продажбите за същия данъчен период. От анализа на чл. 86 ал. 1 ЗДДС става ясно, че задължението за начисляване на данъка е обусловено изцяло от настъпването на изискуемостта му, която съгласно чл. 25 ал. 6 ЗДДС при извършването на облагаеми доставки съвпада с датата на възникване на данъчното събитие, която пък по смисъла на ал. 2 в общия случай съвпада с датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Като изключение от това общо правило чл. 25 ал. 7 ЗДДС предвижда, че когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането /за размера на плащането/, с изключение на полученото плащане във връзка с вътреобщностна доставка. Същевременно чл. 6 ал. 1 ЗДДС легализира понятието доставка на стока като регламентира, че по смисъла на този закон това е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. От чл. 6 ал. 1 ЗДДС и чл. 25 ал. 2 и 6 ЗДДС може да се заключи, че изискуемостта на данъка при доставката на стоки настъпва при самото извършване на доставката /изключая случаите на авансово плащане/, поради което по аргумент от противното на чл. 86 ал. 1 ЗДДС при издаването на данъчна фактура без наличието на реално извършена доставка данъкът е начислен неправомерно и на основание чл. 70 ал. 5 ЗДДС регистрираното лице-получател на стоката по фактурата няма право на приспадане на данъчен кредит. Такова право не му се признава и в случаите на чл. 25 ал. 7 ЗДДС, при които преди възникване на данъчното събитие по ал. 2 е извършило цялостно или частично авансово плащане по доставката, ако впоследствие тази доставка не се извърши. [...] • Съгласно чл. 24 ал. 2 ЗЗД, когато се касае за родово определени вещи, каквито са стоките по четирите фактури, собствеността върху тях се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.[...]
данъчен период, реални доставки, право на приспадане на данъчен кредит, счетоводна отчетност, фактура, доставчик, строително-ремонтни работи, данъчна основа, услуга, стока, приемателно - предавателен протокол
ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, са издадени като електронни документи, видно от съда при отваряне файловете на приложения към делото диск, при наличие на КЕП и удостоверение, при което съдът намира същите за издадени от органите, вписани в тях, и в срока на валидност на КЕП. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. [...] • Съгласно чл. 3, т. 12 от същия Регламент „квалифициран електронен подпис' означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, но според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ в относимата редакция правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. [...] • Съгласно чл. 25, ал. 5 ЗЕДЕУУ Доставчикът на удостоверителни услуги издава незабавно удостоверението посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията. [...] • Установените факти, съпоставени с приложимото право обуславят извод за компетентност на издателите на РА, както и съпътстващите го РД и ЗИЗВР, респ. ЗВР. [...] • Неразделна част от обжалвания РА е и ревизионният доклад, съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК, а в него подробно е описана фактическата обстановка, установена по доставките в хода на ревизията, доказателствата, които са събрани, както и изводите (правни и фактически) на ревизиращия екип. РД се прилага към РА и аргументите, изложени в него, на общо основание обосновават твърденията в РА. [...] • По съответствието на РА с приложимото материално право, което съставлява основно възражение в жалбата. [...] • Внос-износ в страната и чужбина. [...] • Начина на определяне на данъчна основа е регламентиран в чл. 122, ал. 2 ДОПК. [...] • Добрите търговски обичаи и житейската логика са установили в стопанския оборот практиката продаваната стока/услуга да бъде описвана максимално подробно при издаването на фактура и/или при съставянето на приемателно - предавателен протокол. Така правата на страните в търговското правоотношение биха били защитени в максимална степен при евентуален спор. [...] • Надлежното издаване и осчетоводяване на фактурите е само едно от условията за признаване право на приспадане на данъчен кредит по конкретната доставка. [...] • Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието й на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тази фактура.[...]
услуга, право на приспадане на данъчен кредит, неуниверсални пощенски услуги, регистрация, данък за доставки, данъчен период, освободена доставка, счетоводна отчетност, доставчик, облагаема доставка
Законодателят е разграничил три вида пощенски услуги: универсална пощенска услуга; услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга и неуниверсални пощенски услуги /арг. от чл. 4 от с. з. / . [...] • Всички доставки, които попадат извън обхвата на услугата в съвкупност, по смисъла на чл. 34 от ЗПУ, по смисъла на чл. 38, т. 4 от същия закон, представляват неуниверсални пощенски услуги и като такива, са облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. [...] • Пощенски услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, са услуги по приемане, пренасяне и доставяне на отделни видове пощенски пратки и услуги по чл. 34, ал. 1 от ЗПУ, като за предоставянето на услугите по ал. 1 не се прилагат чл. 32 и ЗЗ /описани по-горе в текста/ и правилата по чл. 66 /свързан с определяне цените по видове услуги/ от ЗПУ. [...] • Законодателят прави разлика между 'Универсална пощенска услуга' и 'Услуги, попадащи в обхвата на универсалната пощенска услуга'. [...] • Задължението за извършване на универсална пощенска услуга включва елементи, които са специфични само за задължения пощенски оператор и го отличават от всички останали пощенски оператори. За предоставяне на 'услуги, попадащи в обхвата на универсална пощенска услуга', не е необходимо да бъдат покрити всички характеристики на 'универсална пощенска услуга', в т. ч. гъстота на точките за достъп до пощенската мрежа, качеството на услугата, достъпност и регулиране на цените, т. е. същите не отговарят на изискванията на чл. 32 от ЗПУ. [...] • Освобождаването не се прилага при доставки на услуги, нито при съпътстващите ги доставки на стоки, чиито условия са били договорени индивидуално'. [...] • Услугите, предоставяни при индивидуално договорени условия се считат за отговарящи на специалните нужди на клиента или клиентите и като такива са извън обхвата на освобождаването от ДДС. [...] • Доставките на такива услуги, включително когато се предоставят от оператор, осигуряващ изцяло или част от универсалната пощенска услуга на територията на страната, са облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. [...] • Измененията и допълненията в ЗПУ от 2019 г. , не променят посоченото данъчно третиране по ЗДДС относно обхвата на освобождаването, предвидено за извършването на универсална пощенска услуга при условията и по реда на ЗПУ. [...] • Задължението за извършване на универсалната пощенска услуга включва елементи, които са специфични само за задължения пощенски оператор и го отличават от всички останали пощенски оператори. Пощенските услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, са отделни видове услуги от пакета 'универсална пощенска услуга', които в известна степен са взаимозаменяеми със съответни видове услуги от универсалната пощенска услуга. Пощенските оператори, лицензирани за извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга са свободни да избират къде и кои услуги, попадащи в обхвата на универсалната пощенска услуга да предоставят, каква мрежа и с какво териториално покритие да поддържат и какви срокове за доставяне на пощенските пратки да спазват. [...] • Пощенските услуги, предоставяни от други оператори, включително услугите, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга по смисъла на ЗПУ, не попадат в обхвата на освобождаването по чл. 49 от ЗДДС, с оглед на което доставката на тези услуги е облагаема по смисъла на закона.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, справка-декларация, данъчна основа, доставчик, ППП, данъчно събитие, доставка на услуга, реални доставки, данъчни документи, СМР, данъчна измама, фактура
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици. [...] • Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка – арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. [...] • При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Само наличието на сключен договор, подписани приемо-предавателни протоколи и издадени фактури не води автоматично до извод, че договореното между страните е действително извършено. Принципно същността на договора е тази, която определя, какви факти и обстоятелства следва да бъдат доказани, за да се приеме, че е налице реално изпълнение. [...] • В случая услугата, която е договорена, респ. крайният резултат е промяна предназначението на имотите от земеделска земя в имот за обществено ползване, като продавачът следва да предаде на купувача документите за това. [...] • След като за услугата са издадени изискуемите данъчни документи (процесните четири фактури) и самата услуга е реално извършена от доставчика, посочен във фактурите, то съгласно разпоредбите на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО и в съответствие с решенията по дела С - 152/02 и С - 285/11 на СЕС, налице са двете кумулативни предпоставки за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. [...] • Сами по себе си неустановеността на кадровата и техническа обезпеченост на доставчика не е основание да се приеме, че доставката е относително симулативна.[...]
Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 7 ДОПК решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв. , в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 4000 лв. , в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно. [...] • Предвид изложеното, подадената КЖ се явява недопустима, тъй като предмет на спора е РА издаден на юридическо лице касаещо вземане под 4000 лв. , съответно липсва изискуемата от чл. 160, ал. 7 ДОПК процесуална предпоставка за обжалваемост на решението на Административен съд – София град. Това налага отмяна на определението, с което е даден ход по същество на делото. На основание чл. 215, т. 4 АПК касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.[...]
Производството е по чл. 156 и сл. ДОПК. [...] • Когато не била налице независима икономическа дейност и липсвали пътна книжка (пътни листа), следвало да се приеме, че автомобилът е ползван изцяло за лични (нестопански) нужди. В това положение, данъчната основа е равна на сумата от всички разходи, правени през месеца във връзка с автомобила, за които е ползвано право на данъчен кредит. [...] • Съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. [...] • За да бъде прието, че ползването е било за лични нужди по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, следва да бъде установено с категоричност, че това ползване е било за цели различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице. [...] • Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. [...] • В противен случай, при използването на двете превозни средства за извършване на независима икономическа дейност несъмнено следва да бъдат отчетени разходите, свързани с ползването на автомобилите, както и съпътстващата ги документация, с оглед нейното счетоводно отразяване. [...] • Самият факт, че законният представител е платил от личната си сметка наемната цена за ползване на двата автомобила, именно той е управлявал двата наети автомобила, както и липсата на каквито и да било доказателствени източници за осъществена търговска дейност на проверяваното дружество, по повод на която е използван конкретен автомобил, е достатъчен да обоснове извода за лично ползване на превозното средство. [...] • Това е така, именно поради липсата на каквито и да е доказателства за служебно ползване, при което за разлика от личното ползване неизбежно се съставят редица документи. [...] • Доколкото до 01.01.2016 г. няма специална норма за определяне на датата на възникване на данъчното събитие за безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, са приложими общите разпоредби на ЗДДС. [...] • В този смисъл, с изтичането на всеки месечен период възниква данъчно събитие, свързано със задължението по наемния договор за заплащане на уговорената цена. Поради това настъпва изискуемостта на данъка, респективно задължението на дружеството, като регистрирано по ЗДДС лице, да го начисли.[...]
регистрирано лице, право на приспадане на частичен данъчен кредит, данъчен период, свързани лица, компетентен орган, облагаема доставка, услуга, издаване на фактура, независима икономическа дейност
Размерът на частичния данъчен кредит се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности. [...] • Съгласно третата алинея на чл. 160 когато естеството на акта не позволява решаване на делото по същество, съдът отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. [...] • Следователно съдът не притежава правомощие да върне преписката за ново произнасяне на компетентния орган, когато се касае за ревизионни актове. [...] • При анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод, че правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ЗДДС и липсват ограниченията на чл. 70 ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда на чл. 71, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 ЗДДС. [...] • Всяка адвокатска услуга, включително и в България, е облагаема с ДДС сделка. [...] • Ако в резултат на приключил правен спор е постановено съдебно или арбитражно решение или споразумение или чрез друг способ е постигнато съгласие, е налице изменение на данъчната основа на доставката и доставчикът следва да документира същото с издаване на известие, като приложение следва да намери разпоредбата на чл. 115 от ЗДДС. [...] • Налице е право на приспадане на данъчно задълженото лице дори и при липса на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка/услуга и една или повече извършени доставки/услуги, пораждащи право на приспадане, след като разходите за въпросните услуги са част от общите разходи на това лице. Разходи от този вид в действителност имат пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на данъчно задълженото лице. [...] • Съдебната практика трайно приема, че отчитането на разходи от страна на доставчика също може и следва да бъде преценявано като косвено доказателство при формиране на извода дали е осъществена реална доставка. [...] • В този смисъл при обжалването на РА не само ревизираното лице има задължение да докаже реалността на услугите, като положителен и благоприятен за него факт, свързан с възникването на право на данъчен кредит, а и следва да бъде установено доколко изводът на органа по приходите за липса на реална услуга е логически и правно издържан. [...] • Счетоводните операции имат ясен характер и отразяват детайлно как за разпределени и отнесени разходите.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, дигитални активи, финансова институция, доставчик, независима икономическа дейност, доставка на финансови услуги, нематериален актив, електронни активи, основна дейност, облагаема доставка
И в двата случая исканите документи и обяснения са представени в определения 14-дневен срок. [...] • По същество, те не променят нищо в бизнес модела си – техен основен доход остава предоставянето на кредити на физически и юридически лица. [...] • Параметрите, свързани с риск мениджмънт също могат да бъдат изцяло променяни. Всяка финансова институция ще има възможност да избере от редица функции и нива на риск при управление на залозите (например, ниво на цена, при което следват да се изисква допълнително обезпечение; ниво, при което активът следва да се продаде; видове активи, които се приемат и много други). [...] • Първичното предлагане на виртуални монети (ICO), подобно на crowdfunding, се извършва чрез издаване на виртуални монети (т. нар. 'токени' ) посредством използване на блокчейн технологията. [...] • В резултат на това, съответните разходи не са калкулирани като стойност на разработвания нематериален актив и не се обвързват с реализирането на приходи от неговата последваща експлоатация. [...] • Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. [...] • Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА. [...] • Едва след създаването на софтуер и децентрализирана електронна платформа към него, те ще бъдат предоставяни чрез лицензионни договори на трети лица. [...] • Следва да се има предвид, че придобитите активи могат да се използват за облагаеми доставки освен към момента на закупуването им, но може и да предстои да се осъществи в един последващ момент. В последния случай също възниква право на данъчен кредит. Обстоятелството дали една доставка се използва или ще се използва за извършване на облагаеми доставки не може да се прецени към момента на възникване на правото на данъчен кредит и упражняването му по реда на чл. 71, т. 1, във връзка с чл. 72 от ЗДДС. Ако към момента на възникване на данъчния кредит не се признае правото на приспадане с презумпцията, че стоките или услугите няма да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, се преклудира възможността това право да бъде упражнено при последващото използване на тези стоки или услуги за осъществяването на облагаеми доставки. [...] • Тази дейност по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС представлява облагаема доставка, поради което неправилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, дневник за продажбите, услуга, данъчен период, място на изпълнение, фактура, доставчик, данъчна измама, данъчно събитие, доставка на стока, облагаема доставка, материална, техническа и кадрова обезпеченост, данъчно задължено лице, данъчни документи, приемо-предавателен протокол, лек автомобил, реални доставки
За доказване на ВОД лицето разполага с изискващите се по чл. 45 от ППЗДДС документи, а именно: - фактура за доставката, в която получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка и посоченият идентификационен номер по ДДС, под който му е извършена доставката е издаден от държава членка на общността, документи, доказващи транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. [...] • За начисления по ВОП данък, лицето има право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 84 от ЗДДС, поради наличие на условията по чл. 71 от ЗДДС. [...] • Същите са идентични с наличните по делото, събрани в хода на ревизионното производство, при извършената насрещна проверка на доставчика. [...] • Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. [...] • В този смисъл при обжалването на РА не само ревизираното лице има задължение да докаже реалността на доставките, като положителен и благоприятен за него факт, свързан с възникването на право на данъчен кредит, а и следва да бъде установено доколко изводът на органа по приходите за липса на реална доставка е логически и правно издържан. [...] • Като законово основание се посочва чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а като фактическо основание – липсата на данни и доказателства от страна на доставчиците, относно действителността на доставките по издаваните фактури, поради липсата на необходимата, техническа, материална и трудова обезпеченост за извършване на доставките и непредставянето на първични счетоводни документи. При анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод, че правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ЗДДС и липсват ограниченията на чл. 70 ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда на чл. 71, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 ЗДДС. [...] • Още в по-малка степен проверяваното лице следва да разполага с търговска кореспонденция във връзка със сключването на договорите, евентуално наличие на представени оферти и документи, от които да е видно кои са лицата реално осъществили контактите, водили преговорите при договаряне на търговските сделки. [...] • Не може да бъде вменена във вина на жалбоподателя, липсата на първични документи, касаещи подизпълнител на доставчика, доколкото той няма задължение да ги съхранява по закон. За реалното извършване и приемане на услугите, в т. ч. извършването им с оглед характера на доставките, е достатъчно наличието на последващата реализация на произведеното от страна на възложителя. [...] • Непредставянето на данни и обяснения от доставчика или негов подизпълнител не може да обоснове автоматичен извод за липсата на технологична кадрова и материална обезпеченост. [...] • Непредставянето на доказателства за обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура.[...]
