Documents - 1 citing "Решение № 946 от 27.11.2020 г. на АдмС - Пазарджик по адм. д. № 546/2020 г."

данъчен кредит, реални доставки, доставчик, стока, услуга, данъчна измама, облагаема доставка, фактура, данъчно задължено лице, материално-техническа и кадрова обезпеченост
Мотивите в тази насока са могат да бъдат сведени до следното: 1. [...] Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване е упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, съответно чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 е чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Това е така, защото след като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за право на данъчен кредит, в негово задължение е да притежава документи за реалното предаване на стоката или услугата. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. [...] При сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, докато при доставката по смисъла, вложен от законодателя в ЗДДС - чл. 6, ал. 1 ЗДДС не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а нейното реално осъществяване - предаване на стоката или резултата от извършването на услугата. Важно е да се посочи, че предаването на стоките или услугите следва категорично да е установено. В чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС е предвидено да се докаже, че е прехвърлено правото на собственост върху определена стока или услуга. [...] Това означава, че е допустимо за целите на данъчното облагане доставката на стока или услуга да се осъществи и от лице, което не е собственик, съответно не е действителният извършител на услугата, но при всички случаи, както в ЗДДС, така и в Директива 2006/112/ЕО се изисква да се установи реалното предаване на стоките или резултата от услугата. [...] Липсата на облагаема доставка обхваща две възможни хипотези – първа хипотеза, когато е налице абсолютна симулация, т. е. когато предметът на доставката, за която се претендира данъчния кредит изобщо липсва и втора хипотеза, когато е налице т. н. "относителна субективна симулация", т. е. доставката е налице, но действителният доставчик не е посочения във фактурата. 2. [...] Приходната администрация не смята за необходимо да установява реалният изпълнител на услугите, респективно доставчик на стоките, доколкото данъчният кредит следва да бъде отказан. [...] Симулацията като институт на гражданското право бива два вида: абсолютна и относителна. [...] Всъщност данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице. ".[...]