право на приспадане на данъчен кредит, фактура, корпоративен данък, услуга, начисляване на данъка, данъчно събитие, счетоводен документ, доставка на стока, авансово плащане, данъчна измама
Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. [...] • Практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали услугата е действително извършена и резултатът от нея е предаден на получателя е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. [...] • Съгласно уредбата по чл. 49-51 ТЗ при договор за посредничество, посредникът осъществява фактическа дейност, изразяваща се в съдействие за сключване на сделка между трети страни, осъществяване на връзка и контакт между тях, извършване на подготвителни действия във връзка с уточняване параметрите и документите по сделката съобразно указанията на страните и други. Посредникът не е страна по сделката и основната му функция се изчерпва със свързване на страните и уточняване на техническите и други параметри по предмета и условията на сделката. С оглед характера на услугата за нея не е необходимо да се изследва наличие на материална или техническа обезпеченост на изпълнителя, тъй като дейността на посредник е възможно и на практика най-често се извършва от управителя или представителя на посредника, ако последният е ЮЛ. [...] • Налице е договор, който с оглед съдържанието си и изявленията в него удостоверява както волята на страните, така и съставлява одобрение и приемане на вече извършеното. Същият има характер и на документ за приемо-предаване на услугата и определяне на окончателното възнаграждение за извършване на услуга, която е възложена в един по-ранен момент. [...] • Възнаграждението на посредника е определено в рамките на обичайното за сходни сделки.[...]
данъчен период, данъчна основа, доставчик, услуга, авансово плащане, приемо-предавателен протокол, вносител, данъчно събитие, начисляване на данъка, доставка на стока, двустранна операция, данъчна измама, право на приспадане на данъчен кредит, облагаема доставка, издаване на фактура, данъчна ставка
За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, за получателя на доставката, е необходимо да са налице реално осъществени облагаеми доставки, за които от доставчика и от ревизираното лице са представени конкретни доказателства, че стоката е доставена или услугата е извършена. Това е така, защото освен, че данъкът следва да е начислен от регистрирано по ЗДДС лице, законодателят е въвел като кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от закона. В случаите когато са налице само формално белезите на доставка, следва да са налице конкретни доказателства, че фактурираните услуги са реално извършени и то именно от посочения във фактурата търговец. [...] • При една двустранна операция, каквато е издаването и получаването на данъчен документ, не е възможно да е налице незнание от страна на получателя, при положение, че тази страна не само, че не отрича получаването на документа, нещо повече - декларира го в отчетните си регистри с цел ползване на данъчен кредит. [...] • Издаването и използването от получателя за упражняване на право на данъчен кредит на фактура с невярно съдържание може да се счита за част от данъчна измама. [...] • Правото на приспадане следва да бъде упражнено, когато са изпълнени двете изисквания: стоките да са били доставени/услугите да са били извършени и данъчно-задълженото лице да притежава и фактура по критериите на съответната държава. Съгласно постоянната практика на ВАС и СЕС използването от получателя за упражняване на право на данъчен кредит на издадена фактура с невярно съдържание може да се счита за част от данъчна измама. [...] • Фактурата не удостоверява действително извършена услуга и е съставена в нарушение на принципите по чл. 3, ал. 3 от ЗС. Това налага извода, че се касае за едно формално документиране на сделки и"движение на документи" без да е налице фактическо изпълнение на доставки. [...] • Счетоводният разход не следва да се признава за данъчни цели съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО и следва по реда на отчитане на данъчните постоянни разлики да се преобразува финансовия резултат на основание чл. 22, т. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКПО. [...] • Законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчни фактури, а поставя изискване да са налице реално осъществени доставки. Поради това, при преценката от страна на органите по приходите дали е възникнало за получателя по доставките право на приспадане на данъчен кредит, същите имат правомощието и задължението да проверят дали реално е осъществена доставка, т. е. дали е възникнало данъчно събитие. [...] • При определяне на задълженията за преки данъци не става въпрос за механично пренасяне на констатациите по ЗДДС на плоскостта на ЗКПО, а за възникване на повече от едно правоотношения от едни и същи правно значими факти по силата на различни правни норми. [...] • Ето защо, за да се признае за целите на данъчното облагане, разходът следва да е отразен в редовен от външна страна счетоводен документ, който освен това отразява действителни факти и обстоятелства, тоест отразява вярно стопанската операция, както е посочено в ЗКПО.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions