Documents - 1 citing "Решение № 3623 от 7.07.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 692/2019 г."

право на приспадане на данъчен кредит, реклама, нарушения на съдопроизводствените правила, фактура, услуга, реални доставки, стока
За законосъобразното упражняване на правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит от получателя по доставката на стока и/или услуга, е необходимо по безспорен начин същият да докаже, че тя е реално осъществена, а не документално оформена. [...] Представянето едва пред съда на такива доказателства води до единствения извод, който може да се направи, че те не са съществували към момента на ревизията. Касае се за двустранно подписан документ, който е бил съставен от страните и ако това е станало към момента на осъществяване на доставката, не е имало никакви пречки при поискването от ревизиращите органи, да им бъде предоставен. [...] Като се има предвид вида на доставките на стоки и услуги съгласно чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 ЗДДС взаимният процес на предаване/приемане на стоките и услугите изисква достатъчна конкретизация, която да се удостовери с подписване на тези протоколи от двете страни по съответната доставка, а не само с посочване на издадените фактури от доставките. [...] Фактурите, издадени от доставчиците представляват доказателства за възникнали облигационни правоотношения между страните и те единствено могат да заместят евентуалната липса на договори, макар, че такива по делото са представени, но не представляват доказателства за реалното им осъществяване. Получателят, като лице, ползващо се от правото на данъчен кредит като материално право, е длъжен да докаже всички положителни факти и обстоятелства, установяващи реалното изпълнение на фактурираните услуги и стоки - изработването на рекламните услуги и материали, както и тяхното предаване/получаване. [...] Това означава, че не може само въз основа на фактурата и нейното осчетоводяване от получателя да се направи извод за реално изпълнение на доставките.[...]