Documents - 1 citing "Решение № 5053 от 30.09.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 3438/2020 г."

корпоративен данък, съдебно-счетоводна експертиза, доставчик, недвижим имот, свързани лица, право на приспадане на данъчен кредит, услуга, данъчно предимство, фактура
Принципно констатацията за липса на реална доставка е едно умозаключение, което се изгражда на база на анализ на съществуващи факти и обстоятелства от обективната действителност. Това обуславя и извода, че при преценка на правилността на тази констатация следва да бъде преценено дали са спазени правилата на формалната логика. [...] Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Същите, в преобладаващата си част и в съответствие със спецификата на търговската дейност, са частни документи, чиято доказателствена сила по аргумент от чл. 180 ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно. То следва да се цени с оглед останалите относими доказателства, като се съобрази корелацията или противоречията в тях. Трайна е практиката на ВАС, че сами по себе си издаването на фактури и надлежното им счетоводно отразяване не са достатъчни да обосноват убедителен извод, че спорните доставки са действително осъществени. [...] Само от наличието на сключен договор, подписани протоколи за свършена работа и издавена фактура не води автоматично до извод, че договореното между страните е действително извършено. [...] При вида на договорените услуги и при наличието на свързаност между лицата, което поражда основателни съмнения за целите на сключване на подобен договор, е нормално да бъде поставено изискване да бъде установено реалното извършване на фактурираните услуги. [...] Посочените изисквания към фактурата не са формални, а представляват такива по същество. [...] Неустановените престации не могат да са предмет на ДДС.5. [...] Доколкото за задълженото лице установяването на противното - че наетият имот е свързан с икономическата му дейност, е благоприятно обстоятелство, то негова е тежестта да установи същото.[...]