Съгласно трайната и последователна съдебна практика, за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя - чл. 6, ал. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. [...] • Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. [...] • Предмет на процесната фактура е родово определена вещ, собствеността върху която по аргумент от чл. 24, ал. 2 от ЗЗД се прехвърля чрез предаването й като способ за индивидуализацията й. Прехвърлянето на собствеността върху стоки по правило представлява доставката на същите по смисъла на ЗДДС, но понятието за доставка на стоките по ЗДДС е значително по-широко и не се изчерпва само с прехвърлянето на собствеността. [...] • Индивидуализиращите я белези, посочени във фактурата, съответстват на тези в приемо-предавателния протокол, съставен към фактурата, което обосновава извод за осъществено приемо-предаване на стоката по декларирания от ревизираното лице начин. [...] • Липсата на дата в протокола не представлява самостоятелно основание за отказ да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит от дружеството.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions