право на приспадане на данъчен кредит, търговски обект, облагаема доставка, услуга, доставчик, прехвърляне на правото на собственост, фискална касова бележка, фискално устройство, интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, доставка на стока
Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т. е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 и 3 ЗДДС. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 и 3 от ЗДДС сочи, че данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в специфичните случаи описани в чл. 25, ал. 3 ЗДДС. Тоест, извършването на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е абсолютна предпоставка за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит, поради което само при наличието на доставка данъкът се явява начислен от доставчика правомерно. [...] • В тежест на жалбоподателя е да установи това обстоятелство, тъй като той трябва да установи всички предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит. [...] • Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба №Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройст/Наредба №Н - 18/2006 г. / . [...] • Легална дефиниция на понятието 'наложен платеж' е дадено в § 1, т. 12 от ДР на ЗПУ наложеният платеж е пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. От така дадената дефиниция е видно, че услугата 'наложен платеж' се състои от два елемента – доставка на стока и заплащане на определената за нея цена, като нито един от тези елементи не може да се прояви самостоятелно. [...] • При разносна търговия фискалната касова бележка се издава от доставчика, предава се на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, като това правило е разписано в ал. 2 на чл. 25 от наредбата.[...]
Приходите от продажба на билети, се отчитат като освободена доставка на основание чл. 42, ал. 1 ЗДДС, докато извършени рекламни услуги и продажби на рекламни материали са облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. [...] • Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация - чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. [...] • Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. [...] • Съгласно чл. 117, ал. 2, т. 10 ДОПК и чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК ревизионният доклад, съответно ревизионният акт се издава в писмена форма и следва да съдържа подписи на органите по приходите, които са го съставили, съответно издали. [...] • От цитираната разпоредба е видно, че страната е длъжна да представи документа в електронен вид, при поискване. [...] • За да е валидно подписан съгласно чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК в случаите, когато е издаден като електронен документ, ревизионният акт следва да е подписан с квалифициран електронен подпис на органите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, така че по силата на законовата фикция в чл. 13, ал. 4 във връзка с ал. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, електронните подписи да имат значението на саморъчни подписи. [...] • От съдържанието на акта се установява единствено, че е подписан с електронен подпис, не и обстоятелството, че се касае за квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 16 ЗЕДЕП. Тази разпоредба предвижда, че квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който: 1. е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, и 2. е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. [...] • Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗЕДЕп удостоверението е електронен документ, издаден и подписан от доставчика на удостоверителни услуги, който съдържа: 1. указание, че удостоверението е издадено за квалифициран електронен подпис; 2. наименованието и адреса на доставчика на удостоверителни услуги, както и указание за държавата, в която е установил своята дейност; 3. името или псевдонима на автора на електронния подпис; 4. особени атрибути, свързани с автора, ако удостоверението се издава за конкретна цел, както и ако доставчикът поддържа политика за издаване на удостоверения с вписване на такива атрибути; 5. публичния ключ, съответстващ на държания от автора частен ключ за създаване на квалифицирания електронен подпис; 6. усъвършенствания електронен подпис на доставчика на удостоверителни услуги; 7. срока на действие на удостоверението; 8. ограниченията на действието на подписа по отношение на целите и/или на стойността на сделките, ако удостоверението е издадено с ограничения на удостоверителното действие; 9. уникалния идентификационен код на удостоверението; 10. указание за акредитацията на доставчика, когато той е акредитиран. [...] • Това се отнася и за електронните подписи, от съставителите на ревизионния доклад. [...] • Доказателствената тежест за установяването на това обстоятелство е на административния орган.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, трето лице, пазарна цена, внасяне на данъка, облагаема доставка, данъчна основа
В частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит с начислени лихви решението не е обжалвано и е влязло в сила. [...] • Правилна е преценката на съда и за наличие на обстоятелствата по чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС - извършена е облагаема доставка на цена, която значително се отличава от пазарната. [...] • Неоснователен е доводът за разместване на доказателствената тежест от съда. [...] • По същият начин е определена данъчната основа и във фактурата за последващата продажба на обектите, извършена от касатора на трето лице. [...] • По чл. 49 ДОПК писмените доказателства са допустими за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производствата по този кодекс.[...]
данъчно събитие, данъчен период, СМР, приемо-предавателен протокол, фактура, право на приспадане на данъчен кредит, реални доставки, строително-монтажни работи, ремонт, основна дейност, материално-техническа и кадрова обезпеченост, облагаема доставка, доставка на стока, услуга, данъчно задължено лице, място на изпълнение, облагаме доставка, данъчна основа
По този начин данъчният документ се явява несъставен в съответствие с изискванията на чл. 114 от ЗДДС и това е самостоятелно основание за отказ за приспадане на данъчен кредит на основание чл. 71, ал. 1 от ЗДДС. [...] • Не може да се приеме, че е налице мълчаливо продължаване на действието на договора, тъй като в чл. 19 е посочено изрично, че страните следва да отправят всички съобщения и уведомления помежду си само в писмена форма. [...] • Тежестта за доказване в данъчното производство е върху страната, която черпи благоприятни за себе си правни последици от съответните факти и това е жалбоподателят, претендиращ правото на приспадане на данъчен кредит. [...] • За да бъде признато правото на данъчен кредит в полза на получателя по облагаема доставка е необходимо на първо място да е налице доставка по смисъла на чл. 12 ЗДДС. Нормата дава легалното определение на това понятие, според което облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната. От своя страна чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС определя понятието данъчен кредит като сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки и услуги по облагаеми доставки, т. е. в понятието за данъчен кредит се кумулира изискването за наличие на реално осъществена облагаема доставка по смисъла на цитираните по-нагоре правни норми. [...] • За получателя по фактурата възниква право на приспадане на начисления ДДС по нея, тогава когато данъкът е дължим, т. е. , той е начислен във връзка с една реално осъществена облагаема доставка. [...] • В този смисъл, за да се определи дали за получателя по фактурата е възникнало правото на приспадане на начисления по нея ДДС е необходимо да се извърши обща преценка на всички обективни факти, които имат значение, за да се определи дали фактурираната доставка е действително извършена. [...] • От решенията на СЕС, с които са тълкувани разпоредби от Шеста директива става ясно, че преценката за наличието на облагаема доставка е необходимо да се извърши въз основа на обективни елементи, чието установяване се е целяло и в конкретния казус. [...] • Следователно, липсата на реално осъществена облагаема доставка по фактурата, в която е нечислен ДДС е достатъчно основание, за да се приеме, че получателят, посочен във фактурата, няма право на данъчен кредит за начисления ДДС, тъй като той е начислен без основание.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions