право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, дневник за продажбите, услуга, данъчен период, място на изпълнение, фактура, доставчик, данъчна измама, данъчно събитие, доставка на стока, облагаема доставка, материална, техническа и кадрова обезпеченост, данъчно задължено лице, данъчни документи, приемо-предавателен протокол, лек автомобил, реални доставки
За доказване на ВОД лицето разполага с изискващите се по чл. 45 от ППЗДДС документи, а именно: - фактура за доставката, в която получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка и посоченият идентификационен номер по ДДС, под който му е извършена доставката е издаден от държава членка на общността, документи, доказващи транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. [...] • За начисления по ВОП данък, лицето има право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 84 от ЗДДС, поради наличие на условията по чл. 71 от ЗДДС. [...] • Същите са идентични с наличните по делото, събрани в хода на ревизионното производство, при извършената насрещна проверка на доставчика. [...] • Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. [...] • В този смисъл при обжалването на РА не само ревизираното лице има задължение да докаже реалността на доставките, като положителен и благоприятен за него факт, свързан с възникването на право на данъчен кредит, а и следва да бъде установено доколко изводът на органа по приходите за липса на реална доставка е логически и правно издържан. [...] • Като законово основание се посочва чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а като фактическо основание – липсата на данни и доказателства от страна на доставчиците, относно действителността на доставките по издаваните фактури, поради липсата на необходимата, техническа, материална и трудова обезпеченост за извършване на доставките и непредставянето на първични счетоводни документи. При анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод, че правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ЗДДС и липсват ограниченията на чл. 70 ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда на чл. 71, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 ЗДДС. [...] • Още в по-малка степен проверяваното лице следва да разполага с търговска кореспонденция във връзка със сключването на договорите, евентуално наличие на представени оферти и документи, от които да е видно кои са лицата реално осъществили контактите, водили преговорите при договаряне на търговските сделки. [...] • Не може да бъде вменена във вина на жалбоподателя, липсата на първични документи, касаещи подизпълнител на доставчика, доколкото той няма задължение да ги съхранява по закон. За реалното извършване и приемане на услугите, в т. ч. извършването им с оглед характера на доставките, е достатъчно наличието на последващата реализация на произведеното от страна на възложителя. [...] • Непредставянето на данни и обяснения от доставчика или негов подизпълнител не може да обоснове автоматичен извод за липсата на технологична кадрова и материална обезпеченост. [...] • Непредставянето на доказателства за обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура.[...]
фактура, доставчик, данъчен период, право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, вътреобщностно придобиване, място на изпълнение, данъчна измама, услуга, данъчно събитие, облагаема доставка, данъчно задължено лице, реални доставки, вътреобщностен превоз, доставка на стока, освободена доставка, регистрация
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, както и отговаря ли на целта на закона. [...] • Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА. [...] • Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване правото на приспадане на данъчен кредит следва да са получени стоки или услуги по облагаеми доставки. Наличието на доставка/услуга е първото условие за признаването на данъчен кредит. [...] • Доставка е налице, когато има прехвърляне на собственост или други вещни права върху стока или извършване на услуга. Съгласно чл. 25 ЗДДС доставката, извършена от задълженото лице, се окачествява като данъчно събитие. На датата на възникването му се поражда задължение за доставчика да начисли и корелативно свързаното с него право на получателя да ползва данъчен кредит. [...] • Двете предпоставки за признаване право на данъчен кредит са кумулативни и липсата на която й да е от тях възпрепятства възникването и упражняването на това право. [...] • Съдът е задължен в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали съответното дружество може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки. [...] • Продавачът е длъжен да съобщи на купувача за изпращането на стоката на третото лице, като му изпрати и препис от документите, придружаващи стоката. [...] • Вътреобщностната доставка на стока и вътреобщностното /придобиване представляват в действителност една и съща икономическа операция, въпреки че последната създава различни права и задължения както за страните по сделката, така и за данъчните органи на съответните държави членки. Всяко вътреобщностно придобиване, обложено в държавата членка, в която пристигат изпратените или превозените на територията на ЕС стоки, съответства на освободена доставка в държавата членка, от която започва посоченото изпращане или превозване. [...] • Практиката на ВАС е константна, че единствено поради издадени фактури и осъществени разплащания по тях, не може да се претендира реалност на доставките на стоки. [...] • Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена.[...]
данъчен период, право на приспадане на данъчен кредит, място на изпълнение, данъчна основа, счетоводна отчетност, доставчик, регистрация, справка - декларация, дневник за покупки, облагаема доставка, внос на стоки, ремонт, фактура, реални доставки, кредитно известие
В тази връзка се налага да се изследва реалността на доставката, за да може претендираното право на приспадане на данъчен кредит да бъде реализирано. [...] • Предвид характера на услугите наличието на персонал е необходимо за изпълнението им. [...] • Получателят на спорните фактури не е възможно да не знае, че те не документират реални доставки, тъй като той е страна по тях. [...] • Анулирането на документ след данъчния период, в който е издаден, следва да се отрази в дневника за покупките с обратен знак, съответно в справката-декларация по ЗДДС. Дори ако корекцията на неправомерно фактурирания данък е извършена с издаване на кредитно известие по чл. 115 от ЗДДС, същата следва да се приеме, предвид отстраняване на риска от данъчни загуби. [...] • Ако такива фактури бъдат анулирани, съответно се издадат кредитни известия до приключване на ревизионното производство, съответно административното обжалване, това следва да бъде взето предвид от органа по приходите, съответно решаващия орган. За периода на неправомерно упражненото право на приспадане на данъчен кредит по така коригираните фактури до периода на анулирането им следва да бъде начислена лихва.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, услуга, доставчик, ремонт, фактура, данъчна злоупотреба, данъчен период, превозни средства, данъчно събитие, недвижими имоти, стока, лек автомобил, настаняване, документиране на доставки
Те не могат да бъдат открити на декларираните адреси за кореспонденция, което обстоятелство се потвърждава от налични данни в ИС 'Контрол'. Тези, които потвърждават получаването на ИПДПОЗЛ на електронните си адреси, също не представят документи. [...] • Когато приемо-предавателният протокол удостоверява обективно възникнали факти, би следвало изготвянето му времево да предхожда издаването на фактурата. [...] • Във втория тип протоколи за всеки автокран или лек автомобил е посочено какво е ремонтирано. [...] • При пет автокрана, дори при пълна подмяна, за период от една година, не би могло да има необходимост от три пъти подмяна. [...] • Технологично не е приемливо извършването на ремонтни дейности за част от МПС, като повтарящи се, за кратък период, по отношение на два от автокрановете. [...] • Необходимо е техническо обслужване по предписание, при подготовка за технически преглед, както и при възникване на проблеми при експлоатация. [...] • Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му. [...] • Относно спазването на процесуалните правила. [...] • Двете предпоставки за признаване право на кредит са кумулативни и липсата на която и да е от тях възпрепятства възникването и упражняването на това право. Осъществяването на фактическия състав на доставката подлежи на доказване. Константно при тълкуването на чл. 167 от Директива 2006/112 - както в практиката на Съда, така и в практиката на националните съдилища се приема, че наличието на действително осъществена /реална/ доставка е основна предпоставка за възникване на правото на приспадане. [...] • Тези изводи, както и констатацията, че доставчиците не са имали необходимата кадрова и материална обезпеченост, следва да доведе до заключението, че не се доказва реалност на извършените доставки.[...]
данъчен период, данък за възстановяване, строително-монтажни работи, право на приспадане на данъчен кредит, реалност на доставките, доставчик, фактура, доставка на стока, произход на стоките, материално-техническа и кадрова обезпеченост, прехвърляне на правото на собственост, ППП
Дружествата системно не изпълняват задълженията си по спазване на данъчното и осигурително законодателство. [...] • За тяхното доказване е необходимо както доставчикът, така и получателят да притежават доказателства за реално изпълнение на доставките. [...] • Правото на приспадане възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем – чл. 68, ал. 2 от закона. [...] • Наличието на доставка е положителен факт, и като такъв подлежи на доказване от задълженото лице, тъй като то черпи от това изгодни за себе си правни последици. [...] • В тежест на посочения във фактурата получател -е да установи реалното извършване на фактурираната доставка, в условията на пълно насрещно доказване. Във връзка с това ревизиращият екип е необходимо да съпостави и обсъди всички събрани доказателства и установените въз основа на тях факти и обстоятелства. Изводът за наличие или липса на реална доставка следва да бъде формиран след като са изискани и събрани доказателства, които да са подложени на анализ от органите по приходите. Именно въз основа на тях следва да се формират фактически констатации и съответстващите им правни изводи. [...] • Същото обаче не допринася съществено за установяване на факти различни от констатираните. [...] • Същото би било такова единствено ако е възпрепятствало установяването на релевантните факти. [...] • Следва да има човек, който да ги натовари в специално товарно МПС. [...] • Такива доказателства следва да има, тъй като реалното извършване на една доставка е положителен факт от обективната действителност, който при осъществяването си остава следи и за него съществуват преки и косвени доказателства и доказателствената тежест за тях е върху оспорващия, който се ползва от правото на данъчен кредит. РЛ следва да установи, че доставчикът му е притежавал съответните стоки, за да може да ги достави. [...] • За установяване автентичността на подписа не може да се прави визуален анализ, а следва да има експертно знание.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, фактура, приемо-предавателен протокол, реални доставки, ППП, превоз на пътници, справка-декларация, доставка на стока, вещно право, доставка на услуга, доставчик, реконструкция, справка – декларация
Недоказването на възможността на доставчиците да извършат услугите е достатъчно основание да се приеме, че не са налице реални доставки. [...] • Всяка данъчна фактура съдържа стойност на услуга и 20% ДДС. [...] • Независимо от това дали гражданският договор е платен или не е платен, договорираните отношение следва да имат счетоводен израз - да бъдат осчетоводени разходи за външни услуги и осигуровки ако се дължат, задължения за данъци, задължение към персонала по гражданските договори. [...] • Изискванията за признаване на право на приспадане на данъчен кредит са посочени в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, като първото от тези изисквания е наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6/9 от ЗДДС. Наличието на кумулативните условия за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, респ. отсъствието на някоя от хипотезите на чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или липсата на които е свързано с възникване на благоприятни последици за ревизираното лице – възникване на право на приспадане на данъчен кредит по определена фактура и приложимост на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложима съгласно § 2 от ДР на ДОПК. Според така цитираната норма всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, което означава, че в тежест на ревизирания субект е да докаже наличието на условията за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, което претендира респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като основният относим факт към приложимостта на посочените разпоредби на ЗДДС е установяване на реално осъществени доставки на стоки и/ или услуги. [...] • Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените във фактурите стопански операции. [...] • Следователно, за да се признае правото на приспадане на ДДС е необходимо стоките/ услугите да се реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки. [...] • Услуга според дефиницията на чл. 8 ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Удостоверяването на доставката или нейното реално осъществяване, в случаите, когато се касае за минал период спрямо този на ревизията следва да бъде установено след анализ на резултатите от конкретната доставка при получателя, както и при наличието на доказателства при доставчика. [...] • Във всеки конкретен случай за изследване на реалността на доставката следва да се анализират събраните доказателства във връзка с действителното й извършване. [...] • Дали подписите са автентични не било обстоятелство, което е релевантно за изхода на спора. [...] • Схемата е лишена от икономическа логика, доказва предварителна организация на участниците за създаване на документи, които не отразяват и не удостоверяват реални търговски взаимоотношения.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, реални доставки, доставчик, търговски обект, доставка на стока, вещно право, данъчно събитие, услуга, облагаема доставка, издаване на фактура, данъчна измама, данъчен период
Лицето е заинтересовано да поддържа реалност на сделката, поради което не може да се очаква от него да й се противопостави по смисъла на чл. 301Т3'. [...] • Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. [...] • Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Както по националния закон, така и съгласно правото на ЕС, признаването на правото на приспадане на данъчен кредит е неразривно свързано с извършването на реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, или иначе казано извършването на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС или услуга по чл. 9 ЗДДС е абсолютна предпоставка за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит. [...] • Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Затова индивидуализирането на вещите, за които получателят е придобил правото да се разпорежда фактически като собственик следва да се извърши по друг начин, а не чрез посочването на вида им в данъчния документ. [...] • Самата улица е тясна и еднопосочна. [...] • За да е налице реална доставка не е достатъчно само документалното оформяне на същата – договори, фактури, осчетоводяване. Същото се отнася и до наличната счетоводна информация. Тя се цени в контекста на другите обстоятелства по делото – чл. 182, изр. 1 ГПК. [...] • Следва да се има предвид, че счетоводството на ревизираното лице се води 'стойностно' – стоките се записват по тяхната обща стойност без да намират отражение като отделни номенклатурни номера или позиции, описани по вид, разновидност, количество и стойност. [...] • Условие за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит е правото на разпореждане като собственик с вещта да е придобито по облагаемата сделка, за която е издаден данъчния документ, а не да са придобити въобще. [...] • Съгласно същото решение съдът е длъжен да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи дали може да бъде упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. [...] • Както от цитираните решения, така и цялата си константна практика СЕС определя, че предпоставка за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит е само реално осъществена доставка и когато такава се докаже че не е налице, това право следва да бъде отказано.[...]
фактура, доставчик, услуга, регистрация, търговски обект, фискално устройство, право на приспадане на данъчен кредит, доставка на стока, фискална касова бележка, фискален бон, интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, ваучер, заместващи парите платежни средства
Делото се разглежда от административния съд, в чийто съдебен район е постоянния адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършването на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите. [...] • При посещение на посочения адрес на кореспонденция не е открит управителя на дружеството или упълномощено от него лице за контакт с органите на приходната администрация. [...] • Това е така, тъй като законът не свързва правото на данъчен кредит с издаването на фактури, а поставя изискването да са налице реално осъществени доставки. [...] • С едно изключение е възприета неопределеност на предмета на доставките /транспорт, материали по опис, стоки по опис, стоки по стокова разписка/ . [...] • Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. [...] • Затова и по хипотеза извършването на облагаемата сделка следва да се установи по друг начин, а не чрез посочването на вида на стоката или услугата в данъчния документ. [...] • Издадените фактури с предмет транспорт, материали по опис, стоки по опис, стоки по стокова разписка не отговарят на изискването за съдържание по чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, тъй като видът на услугата е неопределен. [...] • При установяванията за липса на доставки по фактурите представянето на фактури с невярно съдържание за обосноваване на съществуващо данъчно предимство може да препятства правилното събиране на данъка и да застраши доброто функциониране на общата система на ДДС. [...] • Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. [...] • Ал. 3 определя Фискалният и системният бон като хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Следователно, документ, издаден от фискално устройство, което не е одобрено, въведено в експлоатация и за което не е заверено свидетелство за регистрация по реда на Наредба № Н - 18/2006 г. , не е касова бележка, дори и да съдържа всички реквизити визирани в чл. 26, ал. 1 от същата.[...]
счетоводна отчетност, данъчен кредит, настаняване, СМР, фискален бон, фактура, услуга, доставчик, приемо-предавателен протокол, фискално устройство, реални доставки, облагаема доставка, дневник за продажбите, документиране на доставките, търговски обект, данъчно събитие
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. За да се признае на получателя по облагаема доставка правото на приспадане на данъчен кредит, следва кумулативно да са изпълнени две условия - лицето да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател (чл. 71 ЗДДС), и наличието на реално осъществена доставка на тези стоки или услуги. Доказателствената тежест за установяване наличието на тези предпоставки пада върху жалбоподателя, доколкото от това обстоятелство за него възникват благоприятните правни последици, изразяващи се в приспадане сумата на начисления данък. [...] • При доставките с предмет 'строителни материали', по аргумент от чл. 6, ал. 1 ЗДДС следва да се докаже прехвърлянето на собствеността върху стоките, а тъй като се касае за родовоопределени вещи, това се извършва с предаването на стоката. [...] • При липсата на каквито и да било данни за създадени рекламни продукти или за осъществена рекламна дейност, изявлението на лицата, обективирано в представените по делото еднотипни и бланкетни приемо-предавателни протоколи, че такива услуги са извършени, не може да бъде прието за надеждно и убедително доказателство.[...]
данъчен период, приемо-предавателен протокол, издаване на фактура, доставчик, отчетни регистри, търговски обект, данъчна основа, право на приспадане на данъчен кредит, материална и персонална обезпеченост, доставка на стока, вещно право, реалност доставките, реални доставки, справка-декларация
В нормативно определения срок не е подадено възражение срещу РД. [...] • Основанието за неначисляване на ДДС е чл. 117 от ЗДДС. [...] • EXW – при тези договорени условия рискът върху стоките се прехвърля от продавача на купувача в склада /или на мястото/ от където се взимат стоките; купувачът поема рисковете в процеса на изпращане; задължението на продавача е да гарантира, че купувачът има достъп до стоките; след като купувачът получи достъп, всичко останало е негова отговорност /включително натоварването на стоките/ . [...] • С последната норма (чл. 114 ЗДДС) са регламентирани задължителните реквизити на фактурата, като според т. 9 фактурата следва да съдържа описание на количеството и вида на стоката или съответно вида на услугата. [...] • Правото на приспадане на данъчен кредит по получени доставки обаче е предпоставено от наличието на фактури, които съдържат цялата изискуема информация по чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО, който предвижда като задължителен реквизит на фактурата вписването на количеството и естеството на доставените стоки/услуги или степента и естеството на предоставените услуги. Нормата на чл. 178 от Директивата изрично сочи, че притежаването на фактура, съставена в съответствие с чл. 220 - 236, е условие за упражняване на правото приспадане. [...] • Доставка на стока съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, респективно с извършването на услугите. Нормата от националния закон следва да се тълкува във връзка с чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която разпоредба дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно при спор за реалност доставките на стоки, какъвто е разглеждания спор между страните по делото, съдът дължи проверка на фактите относно предаване и получаване на стоката между страните по пряката доставка. [...] • Същите следва да бъдат детайлно описани по вид, съответни характеристики, качество и количество, за да се приеме, че са реално предадени на получателя по доставката. Тази информация обаче не се извлича от нито един от представените вторични счетоводни документи.[...]
основна дейност, доставчик, право на приспадане на данъчен кредит, услуга, СМР, регистрация, недвижими имоти, фактура, лек автомобил, данъчна основа, данъчно събитие, данъчен период, материална. техническа и кадрова обезпеченост, материална, техническа и кадрова обезпеченост, облагаема доставка, реални доставки, данъчна измама
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. [...] • Изводът за липса на реална доставка е резултат на оценка на установени факти и обстоятелства от обективната действителност, т. е. прилагане на определени логически правила към обективно съществуващи факти. [...] • В този смисъл при обжалването на РА не само ревизираното лице има задължение да докаже реалността на доставките, като положителен и благоприятен за него факт, свързан с възникването на право на данъчен кредит, а и следва да бъде установено доколко изводът на органа по приходите за липса на реална доставка е логически и правно издържан. [...] • Като законово основание се посочва чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а като фактическо основание – липсата на данни и доказателства от страна на доставчика, относно действителността на доставките по издаваните фактури, поради липсата на необходимата, техническа, материална и трудова обезпеченост за извършване на доставките и непредставянето на първични счетоводни документи. При анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод, че правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ЗДДС и липсват ограниченията на чл. 70 ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда на чл. 71, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 ЗДДС. [...] • Не може да бъде вменена във вина на жалбоподателя, липсата на първични документи, касаещи доставчика, доколкото той няма задължение да ги съхранява по закон. [...] • Следва да се отбележи, че макар и да не е изрично посочено в РА и РД, отказът за възстановяване на ДДС в този случай е свързан с определянето на сделката като симулативна. [...] • Непредставянето на доказателства за обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура. [...] • Следва да се налице доказателства за това, че данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от прекия му доставчик или от неговия подизпълнител, каквито доказателства в случая липсват. [...] • Нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО предполага и е приложима при реалност на сделката, докато нормата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО съдържа законова презумпция за нереалност на сделката. [...] • Посочените норми се намират в Глава IV „Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане“, докато правилата за определяне на финансовия резултат се съдържат в Глава VI и следващите от ЗКПО.[...]
доставчик, регистрация, право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, данъчно събитие, доставка на услуга, облагаема доставка, доставка на стока, данъчно задължено лице, място на изпълнение, нулева ставка, фактура, реалност на доставките, прехвърляне на правото на собственост, начисляване на данъка
В съдебното производство, съгласно нормата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. [...] • Наличието на кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието, на които е свързано с възникването на благоприятни последици за оспорващото дружество - възникване на право на данъчен кредит по конкретно посочените фактури. [...] • В нормата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е дадено определение за данъчен кредит, като това е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, като в ал. 2 на същата разпоредба е уточнено, че правото на приспадане възниква, когато данъкът е станал изискуем. [...] • Трайната практика на Съда на Европейския Съюз (СЕС) изисква установяването на осъществена действителна облагаема доставка и да е издадена фактура за нея, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя, като правото на приспадане на данъчен кредит не може да бъде ограничавано без да са налице данни за някаква форма на злоупотреба от данъчно задълженото лице. [...] • Счетоводството е производно и отразява предходно съставени първични документи. [...] • Не може да каже кой се е свързал конкретно с него. [...] • Фирмата, която му е заплатила не може да посочи конкретно име, както и на кого е изпратил проекта. [...] • Ноторно известно е, че принципът в данъчното законодателство е доставките на стоки/услуги да се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма, т. е. след като регистрираното лице черпи права от наличието на реална доставка, респ. в негова тежест е да ангажира достатъчно убедителни доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт. [...] • Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в счетоводните регистри стопански операции. При оспорване на фактурите относно отразените в тях стопански операции, в тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените във фактурите стопански операции действително са осъществени. Недоказана реална доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци, изисква доказателства най-напред за реалност на доставката, а след това и за правилното й счетоводно отразяване. [...] • В този смисъл и установяването на правопораждащия задължението за доставката юридически факт е само индиция за реалността на разместването на блага при изпълнението. [...] • По аргумент от нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, такива доказателства, които да разколебават изводите на органите по приходите относно реалността на извършените услуги, следва да бъдат представени от страната, която черпи благоприятни за себе си правни последици (жалбоподателя). [...] • Съгласно Директива 2010/45/ЕС от 13.07.2010 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕС, относно общата система на ДДС по отношение правилата на фактуриране, фактурите не са самостоятелни отделни документи, а част от документите, които се съставят в рамките на търговския и счетоводен процес, а за процесните услуги съдът приема, че в счетоводната документация на ревизираното лице липсва документален поток на сделката, който да позволява да се провери дали е извършена доставката на услуги, документирана в издадените фактури.[...]
фактура, облагаема доставка, превозни средства, данъчен период, данъчна основа, авансово плащане, кредитно известие, свързани лица, право на приспадане на данъчен кредит, данък за възстановяване, данъчна измама
След като фактурата не е свързана с плащане по облагаема доставка и ДДС по нея е начислен без основание, то с издадените към фактурата кредитни известия не следва да бъде коригиран резултата за съответния период в посока на намаляване на дължимия ДДС. [...] • Ограничения на представителната власт на съвета на директорите, на управителния съвет и на овластените от тях лица по ал. 2 нямат действие по отношение на трети лица и не подлежат на вписване в търговския регистър, а овластяването и неговото оттегляне има действие срещу трети добросъвестни лица след вписването им. [...] • В общия случай, при разваляне на договор уговорените между страните неустойки не могат да формират основа за начисляване на данък върху добавената стойност. [...] • Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. [...] • Възможни са различни хипотези, при които липсва действителна облагаема доставка. Все пак, когато недействителността на доставка произтича само от действията на доставчика (лицето, издател на фактурата) или негови предходни доставчици, не може да се ограничава правото на данъчен кредит на получателя, ако не бъде доказано въз основа на обективни данни, че получателят по така издадена фактура е знаел или е бил длъжен да знае, че сделката е част от злоупотреба. Липсата на доставка следва да се извежда само и единствено от преките отношения между лицата посочени като издател и получател по издадените фактури. Всякакви аргументи, извеждани от действия на предходни доставчици, са само и единствено косвени, подкрепящи тезата, и от тях не могат да се правят самостоятелни изводи. За разлика от липсата на доставка злоупотребата с ДДС може да произтича от всякакви други предходни и следващи доставки и нейното наличие не следва да се ограничава само до отношенията между лицата, посочени като издател и получател в издадените фактури. Следователно разграничението между случаите, в които се изследва наличието на злоупотреба с ДДС, когато липсва действителна доставка между посочените във фактурата лица, следва да се направи въз основа на действията на получателя. Когато липсата на доставка произтича от неговите собствени действия и същият е невъзможно да не знае, че доставката е недействителна, не е необходимо да се установява и допълнителен елемент на злоупотреба с ДДС. И обратно – когато недействителността на доставката произтича от действията на доставчика или негови предходни доставчици, а не от действията на получателя, е необходимо да бъдат установени и допълнителни обстоятелства, а именно наличие на злоупотреба с ДДС и знание или задължение за знание за злоупотреба у получателя по издадената фактура. [...] • Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. [...] • Това означава, че ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително предадени и получени от доставчика и получателя стоки и услуги, то правото на приспадане не следва да се признае. Доказателствената тежест за установяване факта на действително получени доставки пада върху жалбоподателя, доколкото от това обстоятелство за него възникват благоприятните правни последици, изразяващи се в приспадане сумата на начисления данък.[...]
приемо-предавателен протокол, фактура, реалност на покупките, право на приспадане на данъчен кредит, справка-декларация, фискално устройство, превозни средства, вносител, доставчик, трета страна, услуга, доставка на стока, вещно право, данъчно събитие, търговски обект, регистрация, счетоводна отчетност, независима икономическа дейност
Счетоводен стандарт № 2 Отчитане на стоково-материалните запаси изисква стоките да се завеждат по наименование, количество, единична цена, стойност. [...] • Тяхното завеждане е регламентирано в Счетоводен стандарт № 2 Отчитане на стоково-материалните запаси. Необходимо е да бъдат заведени аналитично – по наименование, мерна единица, количество, стойност. [...] • Тази сметка е балансова, което означава, че сумата следва да намери отражение в раздел ІІ. [...] • За дълготрайните активи се води инвентарна книга и се начисляват амортизации. [...] • Относно нищожността съдът следи служебно. [...] • Датата на прехвърляне на собствеността или датата на извършване на услугата представляват данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. На тази датата се поражда задължение за доставчика да начисли данък и съответно - право на получателя да ползва данъчен кредит – ако са издадени фактури, начислен е данък, както и е налице фактически извършена стопанска операция. [...] • Установяване реалността на доставката на стока изисква доказване наличието на стоката в патримониума на доставчика, преминаването й /прехвърляне на собствеността/ в патримониума на получателя, както и други съпътстващи факти като извършен транспорт, място на предаване и приемане, място на съхранение при доставчика и при получателя, лицата, участвали в товаро – разтоварни дейности, предаване и получаване на стоките. Във всеки конкретен случай се държи сметка за естеството на доставките – вида на стоките, както и всички условия, при които са сключени сделките. [...] • Доставката на една стока се установява с представяне на доказателства за транспортиране - къде и с какво, предаване - къде и от кого, за съхранение - къде, а не с оценка, изготвена от вещи лица и несвързана с конкретната доставка.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, отчетни регистри, дневник за продажбите, материална, техническа и кадрова обезпеченост, доставчик, приемо-предавателен протокол, доставка на стока, вещно право, облагаема доставка, услуга, данъчно задължено лице, място на изпълнение, данъчно събитие, справка-декларация, данъчен период, реални доставки, данъчна измама, счетоводна отчетност, фактура, произход на стоките, внасяне на данъка
Наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Според чл. 12, ал. 1 ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърляне или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). От така цитираните законови разпоредби следва, че наличието на действително осъществена доставка е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. В тази връзка е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици. [...] • С оглед разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че собствеността върху процесните стоки не е прехвърлена от продавача върху купувача. [...] • В случая се установява и основният правопораждащ юридически факт, а именно прехвърляне правото на собственост върху стоката. [...] • Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions