Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Електра – консулт" ЕООД - с. Мировяне, Софийска област и с посочен адрес за призоваване в гр. София чрез процесуалните си представители адв. Д. Балкански и адв. И. Симеонов срещу решение № 3911/15.07.2020 г., постановено по адм. дело № 7769/2019 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22221317008909-091-001/22.08.2018 г., потвърден в обжалваната част с решение № 623/8.04.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 196 993, 66 лв. и лихви – 53 512, 35 лв. за данъчни периоди на месеците март, май и юли 2012 г.; февруари, март, май, ноември и декември 2013 г.; април, май, юли, август, октомври и декември 2014 г.; ; януари, октомври и ноември 2015 г.; юли и август 2017 г. по фактури, издадени от "Сънфлауър – Соларни паркове и системи" ЕООД, "Агро Груп –В-Г 2011" ЕООД, "Хуса Фама" ЕООД, "Техностеп" ЕООД, "ПенТ-рейд" ЕООД, "Ник – 68" ЕООД, "ЛБЛ – Брокер" ЕООД, "К. Смирнова 91" ЕООД, "Интелект Груп" ЕООД, "Ино Шоп 2014" ЕООД, "Еуфория С" ЕООД, "Ди Ви 9994" ЕООД, "Генорд" ЕООД", "ВТН Билдинг" ЕООД, "Ваня-2016" ЕООД, "Ва Груп София" ЕООД, "Брил Къмпани" ЕООД, "Би Си Груп" ЕООД, и "Анзор" ЕООД по доставки с предмет: "консултантски услуги по договор", "инженерни услуги" и "услуги за участие в обществена поръчка", "правни услуги, юридическа консултация" и "услуга съгласно договор". В касационната жалба се релевират оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът е опуснал процесуални нарушения и неспазване на основните принципи на административно производствените правила, както и неправилно и превратно са тълкувани от съда фактите и обстоятелствата и неправилна е преценката на приложимите материалноправни разпоредби. Освен това се твърди, че в обжалваното решение липсват правни изводи, изведени от съда в резултат на проведеното съдебно оспорване поради това, че приетите за установени от съда факти всъщност се базират на предположенията, изложени от актосъставителите в обжалвания ревизионен акт. За необосноваността на обжалваното решение касационният жалбоподател сочи, че съдът е преповторил напълно аргументите, изложени в оспорения акт и в потвърдителното решение на директора на дирекция "ОДОП" – гр. София, както и е възприета от съда безкритично фактическата обстановка, изложена в последно цитираното решение. По този начин касаторът твърди, че съдът е приел за установени факти и обстоятелства, за които не са налице доказателства по делото, а също, че не са обсъдени представените от жалбоподателя доказателства по делото. Направен е извод от касационния жалбоподател, че ако съдът е бил анализирал доказателствата по делото с дължимата обективна преценка и в тяхната съвкупност, е щял да достигне до изводите, изложени още в сезиращата съда жалба. Относно погрешната преценка от съда на фактите, установени с представените по делото доказателства касаторът твърди, че това се е отразило и върху направените от съда изводи по приложението на материалния закон. Излагат се и оплаквания относно възприемането от съда на съдебно-счетоводната експертиза предвид, че в нея се съдържат правни квалификации, без да е предмет на възложената експертиза. Относно откритото в съдебното производство оспорване автентичността на подписите на управителите на доставчиците, съдържащи се в гражданските договори с трети лица, както и в приемателно-предавателните протоколи към тях по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК по искане на процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство, се твърди, че неправилно е била разпределена доказателствената тежест. Счита, че самото производство по чл. 193, ал. 1 ГПК било открито от съда в нарушение на процесуалните правила, без да поиска жалбоподателят да заяви дали ще се ползва от оспорените доказателства. В тази връзка касаторът твърди, че съдът му е вменил задължение да доказва автентичността на подписи, поставени върху документи, с които доставчиците възлагат извършването на конкретни услуги на физически лица с опит и квалификация в съответната сфера. Касаторът се оплаква, че съдът е изслушал, но не е кредитирал свидетелските показания. Изводите на съда за липса на реалност на процесните доставки според касационния жалбоподател не е съобразено, че от събраните в ревизионното производство, а и в хода на съдебното обжалване доказателства установяват по безспорен начин, че между жалбоподателя и неговите доставчици са сключени валидни търговски сделки, представляващи доставки на услуги, извършени от посочените по-горе доставчици, но неправилно съдът бил игнорирал представените доказателства и дословно е възприел изводите на органите на НАП. Изложени са оплаквания за извършени процесуални нарушения от съда относно преценката на заповедите за изменение на основната заповед за възлагане на ревизията с твърдения, че тези заповеди за изменение не съдържат изменения по реда на чл. 113 ДОПК и по-конкретно за заповедта от 18.12.2017 г., за която се твърди, че е издадена без основание и не поражда правни последици. Твърди се още от касатора, че в хода на ревизионното производство органите по приходите не са ангажирали доказателства за липса на реалност на доставките, получени от жалбоподателя за периодите от 1.01.2012 г. до 31.08.2017 г. и липсвали фактически установявания в тази връзка. Подробно в касационната жалба са изложени възражения срещу ревизионния доклад, респ. ревизионния акт и действията на приходните органи за бланкетно съставени протоколи поради което подходът им бил формален до степен на процесуална оскъдност, граничеща с нищета. В тази връзка се излагат оплаквания, че документирането на процесуалните действия не е извършено по реда на ДОПК, както и че е бил нарушен и реда за събиране на доказателства в ревизията, поради което се твърди за абсолютна симулация на данъчно-осигурителния контрол. В тази връзка касаторът твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила и принципи, съдът не е изследвал изобщо изложените аргументи във връзка с липса на валидно проведени и документирани процесуални действия от страна на ревизиращите. Подробно в касационната жалба са изложени възражения срещу действията на приходните органи в ревизионното производство, както и са изложени съображения за всяка една от конкретните доставки по процесните фактури, както и за последващите доставки. Твърди се в касационната жалба, че неправилно съдът е възприел изводите на администрацията за липса на реалност на доставките, без да обсъди всички събрани по делото доказателства. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените във връзка с обжалвания ревизионен акт разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Д. Балкански и И. Симеонов. Представено е и писмено становище от адв. И. Симеонов.

Ответникът по касация директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. В. Зарева, я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 540 лв. Подробни съображения са изложени в представените в указания от съда срок писмени бележки.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на "Електра – консулт" ЕООД срещу ревизионния акт за отказано право на данъчен кредит в общ размер на 196 993, 66 лв. и лихви – 53 512, 35 лв. за данъчни периоди на месеците март, май и юли 2012 г.; февруари, март, май, ноември и декември 2013 г.; април, май, юли, август, октомври и декември 2014 г.; януари, октомври и ноември 2015 г.; юли и август 2017 г. по фактури, издадени от "Сънфлауър – Соларни паркове и системи" ЕООД, "Агро Груп –В-Г 2011" ЕООД, "Хуса Фама" ЕООД, "Техностеп" ЕООД, "Пен Трейд" ЕООД, "Ник – 68" ЕООД, "ЛБЛ – Брокер" ЕООД, "К. Смирнова 91" ЕООД, "Интелект Груп" ЕООД, "Ино Шоп 2014" ЕООД, "Еуфория С" ЕООД, "Ди Ви 9994" ЕООД, "Генорд" ЕООД", "ВТН Билдинг" ЕООД, "Ваня-2016" ЕООД, "Ва Груп София" ЕООД, "Брил Къмпани" ЕООД, "Би Си Груп" ЕООД, и "Анзор" ЕООД по доставки с предмет: "консултантски услуги по договор", "инженерни услуги" и "услуги за участие в обществена поръчка", "правни услуги, юридическа консултация", и "услуга съгласно договор", първоинстанционният съд е приел, че не е доказана по безспорен начин реалността на доставките. Според съда наличието на кумулативните предпоставки за възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, респ. отсъствието на някоя от хипотезите на чл. 70 ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или липсата на които е свързано с възникване на благоприятни последици за ревизираното лице – възникване на право на приспадане на данъчен кредит по определена фактура и приложимост на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, приложима съгласно § 2 от ДР на ДОПК.

Съдът е приел в решението си, че притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените във фактурите стопански операции и в тази връзка са цитирани решения на СЕС по дела С-454/98 и С-285/11.

Относно реалността на процесните доставки, в съдебното решение са изложени мотиви по приложението на чл. 9, ал. 1 ЗДДС, като съдът е приел, че удостоверяването на доставката или нейното реално осъществяване не е доказано, като за процесните случаи съдът е възприел изводите на ревизиращите органи за липса на кадрова обезпеченост на доставчиците и за наличие на подходяща техника и материали.

Съдът е приел, че необходимостта от доказването на кадрова обезпеченост на доставчиците не се изключва от тълкуванията, постановени от СЕС в решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, което не отменя задължението на националния съд да изследва предпоставките от фактическия състав, чието проявление обуславя възникването и признаването на правото на приспадане на данъчен кредит, вкл. и реалността на доставките. В тази връзка съдът е приел, че в приложимото и за настоящия казус решение по дело С-643/11 на СЕС изрично се посочва, че "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура за де откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка по съображения, че липсва действително извършена облагаема сделка".

Относно анализа на доказателствата във връзка с реалността на доставките съдът е приел, че относно доставките с предмет "консултантски услуги" договорите за тях не са конкретизирани, не става ясно какъв е предмета на консултациите, в коя експертна област са предоставяни и свързана ли е тя с предмета на дейност на възложителя.

Относно представените от жалбоподателя документи пред директора на дирекция "ОДОП" – гр. София при административното обжалване с цел установяване реалността на фактурираните доставки, съдът е посочил анализите на решаващия орган, които в решението му са подробно описани и анализирани. Прието е в обжалвания съдебен акт, че становището на решаващия орган, че представените пред него документи, въпреки наличието отчасти и на приемателно-предавателни протоколи, не установяват реалното извършване на подробно описаните в тях услуги от изпълнителите (19 бр. дружества), както и характера им на облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС.

В обжалваното решение съдът е посочил липсата на кадрови ресурс у доставчиците, обсъдил е справките за подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, като е приел, че са представени в съдебното производство множество граждански договори и документи, удостоверяващи квалификацията на физическите лица, с които тези договори са сключени от доставчиците – дипломи, сертификати за завършени курсове с цел доказване наличие на трудов капацитет за осъществяване на процесните доставки.

Относно оспорената автентичност на гражданските договори и приемателно-предавателните протоколи от процесуалния представител на приходната администрация по чл. 193, ал. 1 ГПК съдът е посочил, че е разпределил на основание чл. 193, ал. 3 ГПК доказателствената тежест, но жалбоподателят не се е справил с нея и всички документи, изброени в становището на юриск. Зарева на лист 302 от делото не следва да бъдат кредитирани като годни доказателства за установяване реалност на фактурираните на "Електра – консулт" ЕООД доставки. За неотносимо е приел съдът позоваването от процесуалните представители на жалбоподателя на чл. 301 ТЗ, тъй като спорният по делото въпрос не е действителността на търговските договори, подписани без представителна власт, а дали реално са осъществени доставките по смисъла на чл. 6/чл. 9 ЗДДС. В тази връзка е прието от съда, че жалбоподателят не се е погрижил да се снабди с тези многобройни оспорени доказателства, съдът е приел, че възникват обосновани съмнения относно действителната дата, на която са създадени. Обсъдено е в съдебното решение като доказано изпълнението на два договора, сключени със свидетелите Здравкова и Василева, които не са получили възнаграждение и нямат пряко отношение към въпроса дали и какво "Ник – 68" ЕООД и "Техностеп" ЕООД са доставили на жалбоподателя, както и че не е представил нито пред ревизията, нито в съдебното производство обективиран в някаква форма техния консултантски труд – анализ, доклад, експертно становище и др., за да може да се прецени налице ли е реално извършена последваща доставка от "Техностеп" ЕООД през месец октомври 2014 г., за която претендираният данъчен кредит възлиза на 13 090 лв., както и че, същото се отнасяло и за "Ник – 68" ЕООД за данъчен кредит в размер на 7 962 лв. през октомври и ноември 2015 г.

Според съда анализът на съдържанието на преимуществената част от договорите, представени при обжалването на ревизионния акт показва, че те са бланкетни, не съдържат никакви уточнения относно предмета на възложената поръчка, конкретно задание, проект или обект, за който се отнасят, начин на предоставяне на необходимата изходна информация от възложителя, как и според какви критерии се определя цената. Липсата на създадените по силата на договорите анализи, консултации, проучвания, доклади, проекти и т. н., е обусловило съда да приеме, че не е доказана реалността на услугите. Като пример съдът е посочил, че предмет на граждански договор от 4.07.2014 г., сключен между "Би Си Груп" ЕООД и Х. Тодоров е "маркетингово и социологическо проучване на стоковия пазар и на финансовите пазари в страната, в условията на икономическа криза", като по него не били представени доказателства за самия осъществен предмет на договора.

Съдът е установил и наличие на противоречия в дадените от доставчиците обяснения, констатирани и анализирани в решението на директора на дирекция "ОДОП", което потвърждавало извода за липса на реалност на доставките.

Като краен извод съдът е приел в решението си, че се касае за формално фактуриране на доставки, което обуславя отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Обжалваното решение е правилно постановено.

По оплакванията за валидността на ревизионния акт.

Видно от приложените по делото заповеди - № РД-01-803/7.06.2017 г. за възлагане на ревизията и последващи такива за изменение, като само в заповедта от същата дата не се съдържат данни по чл. 113, ал. 3 ДОПК, а останалите от 19.01.2018 г., 22.01.2018 г., 28.03.2018 г. и от 30.04.2018 г. са за изменение на заповедта за възлагане на ревизията, като изменението първоначално е било за разширяване обхвата на ревизията за ДДС, а с последващите изменения и за срока на ревизията. Правилно съдът е приел, че ревизията е възложена и извършена от компетентни за това органи. По повод възражението, че няма данни към издаване на първата заповед за възлагане на ревизията и последващите й изменения лицето, възложило ревизията Х. Марков ("началник сектор "Ревизии") и ревизионния екип М. Манолов ("старши/главен инспектор по приходите") и С. Шоторов ("старши/главен инспектор по приходите") какви длъжности са заемали, с нарочна молба от 19.11.2019 г. юриск. Зарева е представила заповедите на посочените лица за изпълняваните от тях длъжности към момента на възлагане на ревизията и към датите, на които са издадени заповедите за изменение. Предвид така установеното ревизионният акт не е нищожен, каквито са оплакванията на касатора, а валиден административен акт.

Неоснователни са и оплакванията, че протоколите за извършените насрещни проверки в хода на ревизията са опорочили ревизионното производство до степен, че това производство да се квалифицира като симулативен данъчен контрол, което било опорочило и ревизионния акт. Задължение на съда на основание чл. 160, ал. 12 ДОПК като съд по същество е да разреши спора, като се произнесе по основния въпрос относно дължимостта или не на установеното в ревизионния акт данъчно задължение. Това означава, че съдът няма правомощие да върне преписката за нова ревизия дори да установи извършени пропуски в ревизионното производство, каквито не се установява да са допуснати.

Предвид изложеното правилно съдът е приел, че ревизионният акт е валиден, поради което направените оплаквания в касационната жалба са несъстоятелни.

По съществото на спора.

Доказването от ревизирания субект на реалното изпълнение на фактурираните доставки въз основа на договорите, сключени с преките доставчици, е достатъчно, за да обоснове право на възникване и упражняване на материалното право за получателя да приспадне платения от него на доставчиците му ДДС по спорните фактури.

Доказателствената тежест за реалното изпълнение на доставките на стоки и/или услуги съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, е върху получателя. В ревизионния акт се твърдят отрицателни факти, които по общите правила за доказването в процеса, органите по приходите не са длъжни да доказват. Неоснователно в тази връзка в касационната жалба се сочи, че в тежест на приходните органи е да установят липсата на реалност на доставките. Тъкмо обратното. На доказване подлежат положителните факти, които в случая се твърдят от данъчно задълженото лице. Това е така, защото от тези положителни факти в случая ревизираното лице извлича изгодни за себе си последици, а в случая това е упражняването на правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, в връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. В този смисъл доказателствената тежест правилно е разпределена от първостепенния съд с разпореждане от 16.07.2019 г.

Относно ангажирането от касационния жалбоподателя на релевантни за спора писмени доказателства, същите могат да се разделят на три групи: 1. Доказателства, които са представени в ревизионното производство; 2. Доказателства, представени с жалбата пред решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК при административното обжалване на ревизионния акт и 3. Доказателства, представени пред първоинстанционния съд. В тази връзка предвид предмета на доставките по процесните фактури, респ. сключените договори следва да се посочи кои са относимите доказателства за успешното доказване от ревизирания субект реалността на доставките на стоки и/или услуги. В процесния случай спорните доставки са свързани най-вече с консултантски услуги съобразно представените договори с преките доставки, като те са свързани с подбор на човешките ресурси, вкл. и трудови правни консултации; консултантски услуги, свързани с обосновка и стратегия на успешен бизнес; консултантски услуги във връзка с провеждане на обучения за допълнителни компетентности на служители в различни общини – Кочериново, Плевен, Перник, Чупрене, Опака и др.; консултации по казуси от законодателни изисквания по кандидатстване и участие в оперативни програми по еврофондове за развитие на малкия и средния бизнес, технически одит на идеен предмет "Обща пречиствателна станция за отпадъчни води за група населени места от общини Плевен и Долна Митрополия и др.

Няма спор по делото относно предмета на спорните доставки, който е договорен от "Електра – консулт" ЕООД и неговите доставчици, като спорът е относно реалното им осъществяване по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС.

Относно първата група доказателства, които ревизираният субект е представил в ревизионното производство (папка, Приложение № 3) относно доставките от "Ник – 98" ЕООД, "Ино Шоп 2014" ЕООД, "Пен Трейд" ЕООД, "Брил Къмпани" ЕООД, "Ваня 2016" ЕООД, "ВНТ Билдинг" ЕООД и "Хуса Фама" ЕООД са представени договори между страните по доставките, касателно услугите за консултации във връзка с разработване на общински планове на различни общини, консултации по подбор и управление на човешки ресурси, трудово-правни консултации, консултации по обучения на служители в общински администрации, изработване на проекти на общ устройствен план на различни общини, консултантски услуги и търговско посредничество, правни и данъчни консултантски услуги, изготвяне на проект за изграждане на мандра, консултантски услуги, свързани с маркетингово проучване на пазара на корпоративни обучения и повишаване компетенциите на служители в публичния сектор във връзка с регулярната дейност на възложителя. Пред ревизията касационният жалбоподател е представил (папка, Приложение № 2) договори с "Ва Груп София" ЕООД с предмет на договора консултантски услуги във връзка с обществени поръчки - за интегриран воден проект за гр. Радомир и за изготвяне на пълна тръжна документация., с "Нова Техно Билдинг" относно комплекс от услуги по инвестиционно "Изграждане на две къщи за гости със зелен кът за почивка". Преценката на съда относно приложените доказателства за фактурираните доставки на посочените доставчици, е правилна и съответна на тях. Настоящата касационна инстанция изцяло подкрепя мотивите на съда, че в договорите липсва конкретика, а предметът в тях е лаконичен, липсва в коя област са предоставяни услугите и дали е свързана с предмета на дейност на възложителя. Тази преценка е относима и към представените приемателно-предавателни протоколи за част от доставките, тъй като в тях липсва каква точно услуга е предоставена от съответния доставчик, а само са преповторени буквално част от клаузите на договорите, които са твърде общи и не конкретизират какво точно е предал доставчика на получателя. Всъщност в приемателно-предавателните протоколи не е предаден от доставчиците на жалбоподателя резултат от договорените и фактурирани консултантски услуги, а само е преповторен предметът на договаряне с изписване на определени клаузи от договорите.

Относно втората група доказателства, които жалбоподателят е представил при административното обжалване на ревизионния акт (подробно описани в решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София ) и които също, както посочените по-горе договори и приемателно-предавателни протоколи не съдържат конкретика нито в договорите, нито в протоколите за приемане и предаване, а повтарят част от клаузите на договорите, които също са общи.

Обосновани са оплакванията на касационния жалбоподател, че съдът неправилно е потвърдил констатациите на ревизиращите органи относно липсата на кадрова и техническа обезпеченост, което е в противоречие с практиката на СЕС и на ВАС. Нееднократно в свои решение различни съдебни състави на ВАС се позовават на решения на СЕС, които имат тълкувателен характер и според които не може да се отказва на получателя право на данъчен кредит поради действия и/или бездействие на неговите доставчици. В този смисъл са и решения на СЕС по дела С-80 и С-142/11; С-285/11; С-324/11 и мн. др. Това е така, защото получателят не трябва да бъде отговорен за действията и/или бездействията, тъй като той не може да ги контролира. В този смисъл липсата на кадрова, материална и/или техническа обезпеченост на доставчиците, не може да поставя получателят в неблагоприятна позиция с отказа от правото на приспадане на данъчен кредит. Тези изложени мотиви в обжалваното решение относно кадровата обезпеченост на доставчиците, не се споделя от настоящата касационна инстанция, но самостоятелно не водят до отмяната му.

Получателят, като ползвател на правото на данъчен кредит следва да осигури доказателства за реалността на доставките от преките му доставчици – писмени документи по осъществяване на услугата и най-вече нейното предаване/приемане при висока степен на конкретност, за да се приеме, че е възникнало данъчно събитие, т. е., че услугата, която е договорена е действително извършена. В тази връзка следва да се посочи, че именно получателят е длъжен да осигури пред ревизията тези двустранно подписани с негово участие документи, поради което негово е и правото и задължението да изисква от доставчика при съставяне на тези документи да има повече конкретика за реалността на доставките. Това важи особено при консултантските услуги, каквито са процесните доставки. По този начин той би изпълнил задължението си да докаже всички положителни факти на осъществяване на услугата, която доставчикът му е фактурирал, за да може успешно и законосъобразно да упражни правото си на данъчен кредит, като материално право в негова полза. Въпреки мотивите на съда за липса на кадрова и материална обезпеченост на доставчиците, които и с оглед практиката на СЕС, не следва да се вменяват в задължение на получателя, тези мотиви на съда не са опорочили обжалваното решение до степен, водеща до неговата отмяна.

Съдът е обсъдил представените от жалбоподателя доказателства по всяка една от доставките. Не отговаря на истината твърдението на процесуалните представители на касатора в съдебното заседание пред ВАС, че в съдебния си акт първоинстанционния съд изцяло е преповторил решението на директора на дирекция "ОДОП" при административното обжалване на ревизионния акт нито, че съдът е извършил превратно тълкуване на фактите по делото. Наистина съдът преди анализа на доказателствата, е описал подробно приетото в мотивите на решението при административното обжалване на акта за всяка една от доставките, но е изложил и собствени мотиви относно писмените доказателства в хода на ревизията, пред решаващия орган и пред съда (макар, че в голямата си част са представяни едни и същи доказателства), както и изслушаните в съдебното производство гласни доказателства – свидетелски показания по повод оспорването на част от доказателствата за тяхната автентичност, а също и съдебната експертиза. В този смисъл липсата на конкретика в договорите и приемателно-предавателните протоколи не може да се замести от показанията на свидетелите. Правилно съдът е споделил становището на решаващия орган, че представените документи въпреки наличието на приемателно-предавателни протоколи за част от доставките, не установяват реалното извършване на процесните доставки на услуги. В тези протоколи единствено са преповторени клаузите на договорите и не представляват отчет на резултата по доставките, за да може да се приеме, че те реално са изпълнени.

Относно обстоятелството, че "Електра-консулт" ЕООД е сключил договори въз основа на обществени поръчки с различни общини, посочени по-горе, като доказателства са представени договорите и фактурите за част от тях, но не и за осъществяването на доставките, по които доставчиците на процесните фактури, се явяват подизпълнители на договореното от касатора с различни общини. При неустановено предаване/приемане на резултата от предмета на спорните доставки, не се установява и че впоследствие именно този резултат касационният жалбоподател е предал на главните възложители – различни общини, изброени по-горе в настоящето решение.

По отношение плащането по доставките, за което се акцентира в касационната жалба, то може да бъде само индиция за реалност на доставките само, ако са налице достатъчно доказателства, че предметът на доставките действително са изпълнени, респ. резултатът от тях е предоставен от доставчиците, които са ги фактурирали. Нито плащането по доставките, нито осчетоводяването им от страните по доставките ЗДДС е въздигнал като предпоставки за възникване и законосъобразно упражняване то получателя на правото на данъчен кредит.

Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение не страда от пороците, посочени от касатора, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва като правилно да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и направеното искане от юриск. Зарева, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 6 540 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3911/15.07.2020 г., постановено по адм. дело № 7769/2019 г. по описа на Административен съд, София-град.

ОСЪЖДА "Електра-консулт" ЕООД - с. Мировяне, Софийска област да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 540 лв. за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.