Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Корект Бизнес Лайн" ЕООД – гр. София чрез процесуалния си представител адв. Д. Балкански срещу решение № 3623/7.07.2020 г., постановено по адм. дело № 692/2019 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22220417007044-091-001/28.06.2018 г. в частта, потвърдена с решение № 1824/23.11.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди на месеците март 2014 г., декември 2015 г. и от месец януари 2016 г. до месец април 2016 г. в общ размер на 36 150, 59 лв., от която 27 798, 84 лв. главница и лихви – 8 351, 75 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските за сумата от 1 614, 52 лв. В касационната жалба подробно е описана фактическата обстановка по делото относно доставките от "Енконструкт" ЕООД, "Пи енд Ви Корпорейшън" ЕООД и "Сти Груп 2015" ЕООД с предмет "преинсталация и поддръжка на работен софтуер", "обслужване, профилактика и поддръжка на DC12 в работно, извън работно време и по време на празници", "предпечат и дизайн", "печат на луксозни брошури; печат на листовки", "изработка на видео анимация", "изработка на интернет реклама, изработка на 3 D банери, фейсбук реклама" и др. В пространна касационна жалба не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението й може да се направи извод за оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила предвид твърденията, че изводите на съда са противоречиви. Според касационния жалбоподател налице са достатъчно доказателства за реалността на доставките. Относно обстоятелството, че управителят на "Сти Груп 2015" ЕООД и "Пи енд Ви Корпорейшън" ЕООД Т. Трайков е починал на 17.01.2016 г., в касационната жалба се излагат доводи, че в началото на взаимоотношенията с тези две дружества и касатора са осъществени контакти с Трайков и вероятно поради това и представените договори и приемателно-предавателни протоколи не били оспорвани за тяхната автентичност, а при практическото изпълнение на проектите са контактували с лицето А. Асенов. Иска се отмяна на обжалваното решение в частта срещу ревизионния акт, потвърдена с решението, както и в частта за разноските.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Кръстева, я оспорва с искане да се остави без уважение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на "Корект Бизнес Лайн" ЕООД срещу цитирания по-горе ревизионен акт в потвърдената му част с решението на решаващия по чл. 152, ал. 2 ДОПК орган, първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на доставките по издадените фактури от "Енконструкт" ЕООД, "Пи енд Ви Корпорейшън" ЕООД и "Сти Груп 2015" ЕООД.

За доставките по 4 бр. фактури, издадени от "Енконструкт" ЕООД съдът е посочил, че е налице сключен договор между страните по тези доставки от 13.02.2013 г. с предмет поддръжка на офис техника, находяща се в "Спринт принт център" – гр. София, който включва работа по време на официално работно време, празници, такса за посещение, доставка на всички необходими резервни части, доставка на тонер, девелопер, фоторецептор и др. с изключение на хартия. Съдът е обсъдил представените приложения-спесификации на дейностите по договора с установена цена за всяка конкретна дейност. Съдът е приел, че са налице отделни несъответствия в представените доказателства, които го навеждат на извод единствено за документално оформяне на отношенията, без на същите да съответстват реални стопански операции. В решението си съдът е обсъдил договора от 13.02.2013 г., в който според него не е конкретизирана офис-техниката, което напълно препятствало привръзката му с предмета на спорните фактури, които касаят обслужване, профилактика и поддръжка на DС 12, WC 7245 и WC5655, а същевременно според съда с изпълнителя М. Петков е сключен граждански договор от 15.02.2013 г. с предмет, напълно съвпадащ с предмета на спорните фактури – обслужване, профилактика и поддръжка на DС 12, WC 7245 и WC5655, но такъв предмет не бил посочен в договора. Във връзка с гражданския договор с М. Петков, съдът е счел, че същият е сключен на 15.03.2013 г. без конкретен срок на изпълнение, поради което било нелогично да е престирано една година след това – март 2014 г. Според съда договорът е за годишна поддръжка, но не е договорена такса за посещение, нито са представени документи, удостоверяващи подобни посещения. Относно последната фактура от този доставките с предмет "преинсталация и поддръжка на работен софтуер" на стойност 3 720 лв. без ДДС, като подобна услуга не била посочена в договора, нито в приложената към него спесификация. Според съда това препятствало напълно възможността да се определят точния предмет на услугата и начина на формиране на нейната стойност съобразно посоченото в решение по дело С-151/13 на СЕС (Le Rayon d Or) За приложените към фактурите сервизни карти, съдът е посочил, че те не съдържат данни на каква техника са вложени частите, респ. са изпълнени услугите. Съвкупната преценка на всички изложени факти и обстоятелства са обусловили съдът на извод за липса на реално доставки по спорните фактури.

Относно издадените 7 бр. фактури от "Пи енд Ви Корпорейшън" ЕООД с предмет: изработка на видео анимация; изработка на интернет реклама; изработка на 3 D банери; фейсбук реклама; изработка и печат на ламинирани брошури лукс; предпечат и дизайн; изработка и печат на листовки, съдът е приел, че е налице договор за реклама от 1.12.2015 г. с предмет: изработка на видеоанимация, E-Tool и 3 D анимация, без този предмет да е конкретизиран, което налага допълнително представяне на заявка или друга спесификация, каквито не са представени от страните. Според съда изложеното бламира наличието на реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на предоставената услуга. Съдът е посочил в решението си, че е сключен и договор от 1.03.2016 г. чрез управителя Т. Гелков, който към тази дата е бил починал. Относно приложените към фактурите приемателно-предавателни протоколи, съдът е посочил, че същите са подписани от името на доставчика от посочения управител, което е нереално предвид неговата смърт на 17.01.2016 г. Не е установено според съда как е договорена и стойността на доставките. Относно твърденията на жалбоподателя и доказателствата за последващата реализация, съдът е посочил в съдебния си акт, че предметът по спорните фактури се различава от тези за последваща реализация. За част от фактурите в обжалваното решение се сочи, че те и придружаващите ги приемателно-предавателни протоколи не отговарят на цитираната от съда практика на СЕС по дело С-151/13, тъй като по никакъв начин не е конкретизиран предмета на услугата и начина на определяне на нейната цена.

По издадените от "Сти Груп 2015" ЕООД 8 бр. фактури с предмет: изработване периодично на рекламни материали, дизайн и предпечат, печат, фейсбук и интернет реклами, съдът е приел, че неясно защо при сключен договор за реклама от 03.09.2015 г. със срок от 3 години, страните са сключили и договор за реклама от 1.12.2015 г. със срок до 31.12.2015 г. и с идентичен предмет. Съдът е отразил в акта си, че действително в хода на ревизията са представени доказателства от името на доставчика (на 6.03.2018 г.), но без данни за физическото лице, което се е подписало от негово име. Прието е в решението, че при липса на данни в Търговския регистър за вписано правоприемство след смъртта на управителя и едноличен собственик и непосочване на лицето, което представя документи (вкл. и на вещото лице в хода на съдебното производство) не може да се приеме, че се касае за добросъвестен търговец по смисъла на чл. 302 ТЗ, който осъществява реална икономическа дейност. Изводът на съда е, че е невъзможно документите да са издадени от управителя след датата на неговата смъртта – 17.01.2016 г., като по този начин не се разбира как е договорен предмета на услугата и нейната стойност. Липсата на плащане според съда е допълнителен аргумент за липса на реални правоотношения, поради което съвкупната преценка на описаните обстоятелства е аргументирало у съда извод за липса на реални доставки.

Обжалваното решение е правилно постановено.

Предметът на дейност на "Корект Бизнес Лайн" ЕООД е свързан с разпространение на българския пазар на копирни машини, принтери, скенери, цветни машини за печатарската и рекламна индустрия, както и консумативи за тях, а също и услуги по изработка на печатни изделия – каталози, папки, брошури, плакати, календари и др., както и брандиране, изработка на табели, фирмени печати, рекламни материали и сувенири, дизайн и предпечат.

За законосъобразното упражняване на правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит от получателя по доставката на стока и/или услуга, е необходимо по безспорен начин същият да докаже, че тя е реално осъществена, а не документално оформена. Процесните доставки, обективирани във фактурите са за услуги, за които в тежест на получателя им е да докаже, че да реално осъществени съгласно чл. 9, ал. 1 ЗДДС.

В хода на ревизията управителят на ревизираното дружество е разяснил механизма на процесните доставки, като заявките са извършвани по телефон и e-mail, като контактите са извършвани с управителите на дружествата-доставчици. В същите обяснения е посочено, че относно доставките на услуги, те представляват дълъг процес по подготовка, търсене, проучване и одобрение на дизайн и мостри.

Относно доставките от "Енконструкт" ЕООД предметът е свързан с преинсталация и поддръжка на работен софтуер; обслужване, профилактика и поддръжка на DС 12, WC 7245 и WC5655 в работно, извън работно време и по време на празници.

По отношение на доставките от "Пи енд Ви Корпорейшън" ЕООД те са с предмет: изработка на видео анимация, изработка на интернет реклама, изработка на 3 D банери, фейсбук реклама, изработка и печат на ламинирани брошури лукс, предпечат и дизайн, изработка и печат на листовки.

По доставките от "Сти Груп 2015" ЕООД са фактурирани изработването периодично на рекламни материали, дизайн и предпечат, печат, фейсбук и интернет реклама.

По процесните доставки са представени приемателно-предавателни протоколи (с изключение на доставките с "Енконструкт" ЕООД) но същите не са конкретизирани, а само е налице препратка към издадените от тримата доставчици фактури. В съдебното производство жалбоподателят е представил спесификация на дейностите и констативен протокол за приемане на работата по обслужване, профилактика по фактурите от "Енконструкт" ЕООД, но с оглед, че неколкократно в хода на ревизията приходните органи са изисквали от страните по доставките доказателства за реалното им изпълнение, такива не са били ангажирани. Представянето едва пред съда на такива доказателства води до единствения извод, който може да се направи, че те не са съществували към момента на ревизията. Касае се за двустранно подписан документ, който е бил съставен от страните и ако това е станало към момента на осъществяване на доставката, не е имало никакви пречки при поискването от ревизиращите органи, да им бъде предоставен.

По отношение на доказателствата за реалност на доставките по фактурите от "Пи енд Ви Корпорейшън" ЕООД и "Сти Груп 2015" ЕООД в хода на ревизията са представени предавателно-приемателни протоколи, но в тях няма никаква конкретизация по това предаване/приемане, а само се сочи номера на издадената фактура. Като се има предвид вида на доставките на стоки и услуги съгласно чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 ЗДДС взаимният процес на предаване/приемане на стоките и услугите изисква достатъчна конкретизация, която да се удостовери с подписване на тези протоколи от двете страни по съответната доставка, а не само с посочване на издадените фактури от доставките. Така изготвени тези частни свидетелстващи документи не се ползват с материална доказателствена сила, нито сочат на конкретно предаване/получаване на резултата на фактурираните услуги, респ. фактическото разпореждане с процесните стоки. Няма данни как е заявено изработването на рекламите, както и какви точно са те. Същото се отнася и за рекламните материали и видео-анимация, не става ясно как е уговорено представянето на проекти по процесните доставки от техните изпълнители, като такива не са ангажирани по делото, нито има данни за съгласуването им от страните по доставките. Фактурите, издадени от доставчиците представляват доказателства за възникнали облигационни правоотношения между страните и те единствено могат да заместят евентуалната липса на договори, макар, че такива по делото са представени, но не представляват доказателства за реалното им осъществяване. Получателят, като лице, ползващо се от правото на данъчен кредит като материално право, е длъжен да докаже всички положителни факти и обстоятелства, установяващи реалното изпълнение на фактурираните услуги и стоки - изработването на рекламните услуги и материали, както и тяхното предаване/получаване. Разбира се, дали доставчиците притежават необходимия кадрови, материален и технически капацитет за изработване на договорените рекламните материали и услугите по реклама не е обстоятелство, което трябва да се доказва от получателя на фактурите, тъй като той не може да контролира дейността на своите доставчици, нито пък може да отговаря за техни действия и/или бездействия. В този смисъл е константната практика на СЕС, обективирана в решения по дела С-324/11 на СЕС – т. 44 и т. 45 и С-285/11 – т. 43 и др. В тях СЕС изрично посочва, че за да се приспадне от получателя правото на данъчен кредит, е необходимо да се установи дали фактурираните доставки са реално осъществени – т. 31 от решение по дело С-285/11. Това означава, че не може само въз основа на фактурата и нейното осчетоводяване от получателя да се направи извод за реално изпълнение на доставките. В процесния случай от събраните по делото доказателства се установява, както е прието и в обжалваното решение, че касационният жалбоподател не е доказал реалността на доставките.

Относно доставчиците "Пи енд Ви Корпорейшън" ЕООД и "Сти Груп 2015" ЕООД в обжалваното решение правилно е посочено, че управителят и на двете дружества Т. Гелков е починал на 17.01.2016 г. и не е възможно той да е подписал представените от доставчиците документи, както и че в търговския регистър липсва вписано правоприемство. Наред с това, както вече се посочи по-горе, представените приемателно-предавателни протоколи не доказват реалното предаване, респ. приемане на предмета на доставките, а само формално препращат към съответните фактури, поради което не е доказано, че действително са осъществени доставките, които са фактурирани на касатора. Посоченото в касационната жалба, че всички контакти след смъртта на управителя на двамата доставчици са осъществявани с А. Асенов, не водят до други изводи.

Възражението в касационната жалба, че ако се изходи от естеството на предмета на доставките, които касаят "дизайн" и "предпечат" се генерират в електронен вид, не означава, че няма начин да се докаже реалното им осъществяване, след като получателят следва да е наясно, че претендирайки материалното право на данъчен кредит, негова е тежестта да докаже всички положителни факти за реалното изпълнение на фактурирания му предмет на доставките от неговите доставчици. Затова като е приел и първостепенния съд, че ревизираното лице е длъжно да докаже твърденията си за благоприятния и положителен факт от обективната действителност за наличие на реални доставки, такова доказване не е извършено, поради което съдът не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения, след като е обсъдил обстойно доказателствата по делото и доводите на страните.

Относно доставките на брошури, листовки и рекламни материали по фактурите от "Пи енд Ви Корпорейшън" ЕООД и "Сти Груп 2015" ЕООД, за тях също няма никакви доказателства, че такива са реално предадени от доставчиците на жалбоподателя, тъй като в представените приемателно-предавателни протоколи липсва каквато и да е конкретизация какви точно брошури, листовки и др. рекламни материали се предават, съотв. приемат.

Следва да се посочи, че позоваването от касатора на приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза, обосновано в обжалваното решение са изложени мотиви, че наличието на редовно счетоводно отразяване на фактурите при доставчика и получателя не води до категоричен извод за реалност на доставките предвид, че счетоводството е вторично, поради което отразяването в него на документи, на които не съответстват реални стопански операции, не може да служи като доказателство за тях.

Представените доказателства за последваща реализация на фактурираните от преките доставчици услуги и стоки, обосновано е прието от първостепенния съд, че не могат да се обвържат с спорните доставки.

Първоинстанционният съд при правилна и обоснована преценка на доказателства не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и въз основа на тях е направил и законосъобразната преценка и за приложението на материалния закон- ЗДДС, поради което решението му не страда от пороци, водещи до отмяната му. Правилно е решението и в частта за разноските.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно постановено, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Кръстева, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 614, 52 лв. за касационната инстанция.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3623/7.07.2020 г., постановено по адм. дело № 692/2019 г. по описа на Административен съд, София-град.

ОСЪЖДА "Корект Бизнес Лайн" ЕООД – гр. София да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 614, 52 лв.

Решението не подлежи на обжалване.