Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Лес трейдинг ДС" ООД, [населено място], обл. П., [ЕИК], представлявано от управителя Т. С., чрез адв. Д. Б. срещу решение № 3134 от 19.06.2020 г., постановено по адм. д. № 9342/2019 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22002218003076-091-001/06.02.2019 г., издаден от органи по приходите, при Териториална дирекция на НАП – С., в частта, потвърдена с Решение № 739/30.04.2019 г. от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" – С., с която на търговеца са установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 10 748, 44 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер 3 551, 51 лв., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Колори – 1"ООД и "Теле адванс" ЕООД за ревизирания данъчен период ОТ 01.02.2016 г. до 30.06.2016 г.

В жалбата се сочи, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът не е анализирал задълбочено фактическата обстановка и е формирал необосновани изводи, както и не е изложил достатъчно мотиви, извън констатациите на приходните органи. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважена жалбата срещу РА в съответната част. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С., чрез своя процесуален представител юрк. А., в открито съдебно заседание възразява срещу основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-22002218003076-091-001/06.02.2019 г., издаден от органи по приходите, при ТД на НАП – С., в частта, потвърдена с Решение № 739/30.04.2019 г. от директора на Дирекция "ОДОП" – С., с която на търговеца са установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 10 748, 44 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер 3 551, 51 лв., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Колори – 1"ООД и "Теле адванс" ЕООД за ревизирания данъчен период ОТ 01.02.2016 г. до 30.06.2016 г. с предмет на доставките дървен материал – "товаро - разтоварна работа на отсечени трупи; извозване на трупи от работна площадка до временен склад; "товарене на ТИР; "товаро- разтоварна работа; "транспорт". Основанието за отказ на право на приспадане на данъчен кредит е по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 9 ЗДДС, с изводи за недоказана реалност на фактурираните доставки.

За да отхвърли жалбата на "Лес трейдинг ДС" ООД, административният съд е приел, че органите по приходите са изследвали обективно и всестранно всички, релевантни за спорните доставки обстоятелства и констатациите, отнасящи се до липсата на обезпеченост на доставчиците да извършат фактурираните услуги не са опровергани в съдебното производство. Мотивирал се е, че няма доказателства за конкретна и ясна връзка между отразеното във фактурите и реално участие от страна на "Колори – 1"ООД и "Теле адванс" ЕООД, с наети от тях работници и с притежавани (наети) специализирани за превоз на дървесина превозни средства. Посочил е, че заключението на съдебно-счетоводната експертиза, потвърждава горните констатации, а доколкото пряката и непосредствена дейност на "Лес трейдинг ДС" ООД е свързана с добив, транспортиране и продажби на дървесина, то е обоснована тезата на издателите на РА, че фактурите са използвани като способ за "генериране на данъчен кредит", посредством създадени нереални търговски взаимоотношения. По тези мотиви съдът е потвърдил РА в обжалваната част.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не се установяват сочените от касатора пороци на съдебния акт. Съдът е изложил установената от приходните органи фактическа обстановка, обсъдил е събраните в ревизионното и съдебното производство доказателства и е формирал обоснован извод в съответствие с тях, който се споделя от настоящия касационен състав. Съдът, при правилно тълкуване на практиката на СЕС, е извел правилен извод за недоказаност на действителното изпълнение на доставките. В практиката на СЕС, като първо изискване за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, се поставя наличие на реална доставка на стоки и услуги, като съгласно трайното разбиране, заложено в Директива 2006/112/ЕО, реалността предполага действителното изпълнение на услугата от сочения във фактурата доставчик, наличие на резултата в патримониума на получателя и съпоставимост между реализираните от нея приходи в независимата икономическа дейност на лицето и отчетените разходи за получаването й. Видно от практика на СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, като освен фактура, с оглед доказване на фактите, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, следва да притежава и други съпътстващи и установяващи доставките документи.

В контекста на изложеното, описаният в касационната жалба механизъм на добиване на дървесина от ревизираното дружество, натоварването й на нает, впоследствие придобит товарен автомобил "ЗИЛ" и "извозването" й до лесно достъпно място, където дървесината се претоварва на товарни камиони, наети от клиентите на ревизираното лице, крайни получатели на дървесината, макар и логичен и последователен, според касационната инстанция не обосновава доставка на фактурираните услуги, нито съответства на представените към фактурите договори, сключени с двамата преки доставчици. Според изложеното от касатора, видно и от описания дърводобивен и транспортен процес, участието на работници на доставчиците в този процес се свежда до натоварване на отсечената дървесина, от мястото на сечта, на използвания от ревизираното дружество товарен автомобил "ЗИЛ" и претоварването на дървесината на тировете, наети от крайните клиенти. Същевременно, предмет на спорните фактури освен товаро-разтоварна дейност е и "извозване на трупи от работна площадка до временен склад" и "транспорт", като посоченият предмет е съответен и с уговореното в представените два договора, според които изпълнителят се задължава да осигури работна ръка за извършване на товаро-разтоварни работи, да транспортира дървесината, като спазва изискванията за конкретно посочено оборудване на МПС. С. договорените услуги касаят транспорт и товарни дейности, но в описаните по-горе от касатора доставки, данни за транспорт, предоставен и осъществен от двамата доставчика, няма. Предвид изложеното, неоснователно касаторът твърди, че съдът не е възприел правилно и задълбочено фактическата обстановка и не е разграничил предмета на доставките.

Касаторът неправилно е възприел и становището на вещото лице за последващата реализация на спорните услуги, като наличието на извършени облагаеми доставки към следващи крайни клиенти с добития дървен материал не се отрича, но според експерта, поради липса на съпътстващи спорните фактури документи, не може конкретните доставки да се обвържат с някоя от признатите за извършени последващи доставки. В същия смисъл е приетото и от съда.

По същество на спора, правилно и обосновано съдът е споделил изводите на приходните органи, че не се доказва реалното изпълнение на услугите по фактурите на "Колори – 1"ООД и "Теле адванс" ЕООД. Принципно липсата на материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, съгласно трайната практика на СЕС по тълкуване и прилагане на Директива 2006/112/ЕО, последователно застъпвана и от ВАС, сама по себе си не е достатъчно основание да се откаже данъчно предимство на получателя по облагаема доставка, в какъвто смисъл са Решение на СЕС по дело С-18/13/, Решението на СЕС по дело С-342/11 и др. В настоящия случай, обаче, следва да бъде съобразено, че предмет на доставките са дейности по товарене и разтоварване на дърва, т. е. именно услуги, за изпълнението на които обективно необходимо е наличието на персонал, работна ръка при доставчиците. Наличието на такива ресурси при двамата доставчика не е доказано по делото. Неоснователно е възражението на касатора, че тези обстоятелства подлежат на доказване от доставчиците и за тяхното наличие ревизираното дружество няма как да знае. Действително, по смисъла на Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г. на СЕС, на получателят по доставките не може да бъде вменявано задължение да прави проверки на доставчиците, които не са му присъщи, но грижата на добрия търговец налага в случая ревизираното лице да избере доставчиците си след като се увери, че същите разполагат с капацитет да изпълнят договореното, изискващо именно наличие на работна ръка. Доколкото няма никакви данни по делото работници на доставчиците да са били на местата за добив на дървесина, неотносимо към спора е и тълкуването на Директива 2006/112/ЕО, дадено в Решение на СЕС по дело C-324/11, според което фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност", тъй като касае хипотеза на действително осъществени доставки, за което има достатъчно доказателства, а в случая изпълнението именно на пряката доставка по товаро-разтоварни работи не се установява от никакви други документи освен фактурите.

Както беше посочено, данни за осъществен от доставчиците транспорт в описания механизъм на добив и транспортиране на отсечените дърва, няма. Не е установено доставчиците да са разполагали със собствен или нает специализиран транспорт – товарни МПС, още по-малко със специфичните изисквания към тях, заложени в представените договори. Последното прави безпредметно коментирането на липсата на пътни листа и други транспортни документи, които макар и да са нужни за превоз на товари по републиканската пътна мрежа, както сочи касаторът, следва да са налични някакви данни за използването на предоставено от доставчиците МПС в спорните доставки с предмет и "извозване на трупи от работна площадка до временен склад" и "транспорт". Още повече, че търговията с дървесина е законово регламентирана в Закона за горите, Правилника за приложението му и Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, затова дървеният материал след като е натоварван направо от сечището, следва да е придружен от съответния законово определен документ – превозен билет, който удостоверява произхода и качеството на дървесината и се издава за всяко отделно транспортно средство, преди извършване на транспорт. В случая от изложението на касатора се установява, че от сечището дървесината е натоварвана на собствен товарен автомобил и превозвана до лесно достъпни места, където са чакали камиони на клиенти. Няма обаче данни транспортни средства на доставчиците да са участвали в транспорта на дървесина, независимо на кой етап от превозването й.

Предвид изложеното, крайният извод на съда, че не се доказва реалното изпълнение на фактурираните услуги от доставчиците на ревизираното лице, е правилен и обоснован. Постановеното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на касатора разноски не се дължат, а искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение, направено в съдебното заседание следва да се уважи в размер на 852 лв., съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3134 от 19.06.2020 г., постановено по адм. д. № 9342/2019 г. на Административен съд С.-град.

ОСЪЖДА "Лес трейдинг ДС" ООД, [населено място], обл. П., [ЕИК], да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП сума в размер 852 лв. (осемстотин петдесет и два) лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.