Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 168 от 21.07.2020 г. по адм. дело № 9/2020 г. по описа на Административния съд – Кюстендил, с което по жалба на "Мечо-06" ЕООД, [ЕИК], е отменен Ревизионен акт (РА)№Р-22001018005235-091-001/04.06.2019 г. на органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – София в частта, потвърдена и изменена с Решение № 1973/25.11.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП по отношение на отказан данъчен кредит за данъчни периоди м. 01, 09 и 11. 2014.; м. 06. 2015 г.; м. 04, 05, 06 и 09. 2016 г.; м. 03 и 08. 2017 г.; м. 05 и 06. 2018. в общ размер на 22 378. 95 лв. и съответни лихви, по фактури, издадени от "ДМ Строй 2016" ЕООД, "Йоанел 77" ЕООД, "Актив Логистика" ЕООД, "Импорт Строй 5" ЕООД, "Ванвест Билд" ЕООД, "Мулти Строй 7" ЕООД и по фактури № 181/22.06.2016 г., № 188/27.06.2016 г, № 156/10.05.2016 г. и № 147/29.04.2016 г., издадени от "Ауто Леон" ЕООД, както и относно променените справки-декларации за съответните данъчни периоди с определен ДДС за внасяне и съответните лихви и променения счетоводен финансов резултат по ЗКПО за периода 2014 – 2017 г. във връзка с посочените доставки. С оспореното решение Дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на ревизираното лице разноски по делото в размер на 2 125 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. По делото не е установена физическата възможност на доставчиците да прехвърлят материалните вещи по доставките на стоки на ревизираното лице. Не е доказан стоков, нито технически капацитет на доставчиците. От представените доказателства по делото не може да се направи извод, че доставчиците по фактурираните услуги за строително-монтажни работи (СМР) притежават кадрова и техническа обезпеченост, даже съдът е приел, че такава не е доказана. Това, че на обекта на ревизираното дружество е налице резултат от СМР като фактурираните не означава, че този резултат е престиран от посочените доставчици. Липсата на данни за обекта на извършване на СМР в договорите и приемо-предавателните протоколи е пречка да се приеме, че услугите са извършени именно от издателите на фактурите. Това е потвърдено и от вещото лице по техническата експертиза. По отношение на доставките на стоки – авточасти, съдът не е коментирал в пълнота приетите по делото приемо-предавателни протоколи, в които липсват данни за обекта и лицата, присъствали на предаването. Формалното съставяне на договорите и приемо-предавателните протоколи, заедно с липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, доказвали съзнателното участие на ревизираното лице в данъчна измама. Решението е неправилно и в частта по ЗКПО поради признаване на разходи по фиктивни доставки.

Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – "Мечо-06" ЕООД, представлявано от управителя П. Николов, чрез адв. Младенов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Твърди, че ревизираното дружество е представило фактури, договори и протоколи за приемане на СМР и за предаване на стоките. Фактурите съдържат всички необходими реквизити по чл. 114 от ЗДДС и не е спорно, че са платени. Съдът обосновано е кредитирал като обективно и компетентно заключението по изготвената СТЕ и въз основа на задълбочена оценка на доказателствата поотделно и в съвкупност обосновано е приел за доказано изпълнението на доставките по процесните фактури и разходите по тях за доказани. Иска оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество е неоснователна, поради следното:

Спорът пред първоинстанционния съд, е бил за правото на приспадане на платения ДДС в общ размер на 22 378. 95 лв. по фактури, издадени от посочените по-горе доставчици и за размера на счетоводния финансов резултат по ЗКПО за периода 2014 – 2017 г. на "Мечо 06" ЕООД във връзка с признаването на разходи по тези доставки.

Предмет на доставките по фактурите, издадени от "ДМ Строй 2016" ЕООД, са различни видове авточасти за трактор, булдозер, мотокар и камион; на фактурите, издадени от "Йоанел 77" ЕООД са авточасти, гуми, строителни материали и СМР; по фактурите, издадени от "Актив Логистика" ЕООД са авточасти; по фактурите, издадени от "Импорт Строй 5" ЕООД са авточасти, гуми, строителни материали и СМР; по фактурите, издадени от "Ванвест Билд" ЕООД и "Мулти Строй 7" ЕООД – СМР; по фактури № 188/27.06.2016 г, № 156/10.05.2016 г. и № 147/29.04.2016 г., издадени от "Ауто Леон" ЕООД – строителни материали и СМР.

Приходните органи са приели, че не е доказано процесните фактури да отразяват реални доставки на строителни материали, авточасти и СМР като първа предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит на получателя по фактурите, поради което извършеното от ревизираното лице приспадане на ДДС е коригирано и е променен данъчният финансов резултат по ЗКПО на дружеството за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. като не са признати разходи по тези доставки. Относно доставките на авточасти и строителни материали органите по приходите общо са приели, че не са ангажирани доказателства, че доставчиците са разполагали със стоките, предмет на спорните доставки. Липсват и доказателства, че доставчиците са разполагали с обекти, където стоките да се съхраняват. По отношение на доставките на строителни услуги, общо са приели, че нито един от доставчиците не разполага с назначени по трудови или извънтрудови правоотношения лица. Не са представени доказателства, че изпълнението на услугите е възложено, съответно изпълнено от подизпълнител. Не са представени доказателства за наличие на материали, които са необходими за процесните услуги, нито че доставчиците разполагат с техническо оборудване, без което изпълнението на услугите е невъзможно.

С жалбата на дружеството против РА по административен ред и двете й допълнения са представени приемо-предавателни протоколи към всяка фактура, описващи подробно предмета на доставките на стоки и услуги. В потвърждаващото РА решение на ДД"ОДОП" по тази жалба, решаващият орган не е излагал мотиви за непълнота на фактурите или липса на конкретизация на предмета на договорите и представените към всяка фактура приемо-предавателни протоколи, а е повторил мотивите на ревизиращите, че с оглед предмета на доставките изпълнението на услугите и доставянето на стоките изисква човешки, материален и технически ресурс, какъвто за процесните доставчици не е доказан.

За да отмени РА в оспорената част, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган в изискваната форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, материалният закон е приложен неправилно.

Съдът коректно е отделил спорното от безспорното по фактите.

Не е било спорно, че ревизираното дружество и доставчиците са били регистрирани по ЗДДС лица към момента на издаване на процесните фактури, както и че предметът на дейност на дружеството е свързан със сеч и извозване на дървесина и дърва за огрев, добив, покупка и продажба на дървесина и дърва за огрев, разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал, както и че притежаваните от РЛ имоти, МПС-та и техника пряко служат за упражняваната от лицето производствена и търговска дейност и във връзка с тази дейност е и предметът по спорните фактури.

Не било спорно наличието на издадени редовни фактури от фирмите-доставчици за извършени доставки на стоки и услуги през процесните периоди с получател ревизираното дружество; представянето на други писмени доказателства - договори за възлагане на СМР, приемо-предавателни протоколи за СМР и за предаване на стоки и доказателства за заплащане на сумите по фактурите, както и редовност на водено счетоводство в РЛ за процесните периоди. Не е било спорно и е доказано наличието на ДМА при РЛ - недвижими имоти, където се твърди да са извършени строителните услуги, МПС и техника. Съдът изрично е подчертал липсата на оспорване на придружаващите фактурите частни писмени документи по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК по отношение на тяхната автентичност и съдържание, поради което тези документи се ползват със съответната доказателствена сила. Този извод е обоснован, с оглед мотивите на потвърждаващото РА в обжалваната част решение на ДД"ОДОП", където не само липсват доводи за непълнота на фактурите или за неяснота на предмета на доставките по договорите и приемо-предавателните протоколи, но и изрично е прието, че с оглед на обема на ясния предмет на доставките, не е доказан ресурс на доставчиците да ги извършат.

По отношение на доставките на строителни услуги на "Йоанел 77" ЕООД, "Импорт Строй 5" ЕООД, "Ванвест Билд" ЕООД, "Мулти Строй 7" ЕООД и "Ауто Леон" съдът обосновано е приел, че реалното им извършване е доказано, защото в процесните фактури предметът на доставките е индивидуализиран като СМР, съгласно договори. Видовете СМР са конкретизирани в приемо-предавателните протоколи и работите съответстват по количество, мярка, единична и обща цена с тези по фактурите. Цените на СМР по фактурите и приемо-предавателните протоколи са идентични със записаните в договорите за изработка между РЛ и фирмите-изпълнители. Представени са доказателства (фискални бонове и платежни нареждания) за заплащане на сумите по фактурите от РЛ на доставчиците. Посочените писмени документи носят подписите на страните, като приходната администрация не e оспорила формалната им доказателствена сила т. е автентичността им – че са издадени от посочените в документите лица. Доставките на услугите са надлежно отразени в счетоводството на РЛ, като записванията са приети за достоверни в РА и решението на решаващия орган. С основание съдът е приел, че съгласно заключението на вещото лице е установено, че СМР по фактурите, конкретизирани в приемо-предавателните договори, са изработени, защото са вложени в построяването на обектите на РЛ, показани на схемата към заключението. Доказано е, че доставките целят изработване на дървена покривна конструкция с ламаринен покрив, навес с метална конструкция с ламаринен покрив, направа на машинен изкоп, санитарен възел и бетонова настилка. Посочените обекти са налични в имота на РЛ, предметът на доставките е вложен в дейността на РЛ като чрез него са създадени активи, отразени в счетоводството на РЛ.

По отношение на доставките на стоки на "ДМ Строй 2016" ЕООД, "Йоанел 77" ЕООД, "Актив Логистика" ЕООД, "Импорт Строй 5" ЕООД и "Ауто Леон" ЕООД аналогично обосновано съдът е приел, че предметът на доставките е конкретизиран, предаването на стоката е доказано с представените неоспорени приемо-предавателни протоколи; установено е влагането на строителните материали и резервните части съответно на строежите в обектите на дружеството или във връзка с притежаваните от него МПС.

Неоснователно е главното касационно оплакване за неправилност на решението поради недоказан стоков, персонален и технически капацитет на доставчиците да извършат доставките на стоките и услугите. Първоинстанционният съд коректно е посочил и с основание се е позовал на съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС, съгласно която обстоятелството, че доставената услуга не е била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал, материал, активи, разходи за услугата, липса на оправдание в счетоводната документация, само по себе си, не е достатъчно да се изключи правото на приспадане на данъчен кредит. В конкретния случай, обосновано на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че резултатът на строителните услуги и стоките по стоковите фактури са прехвърлени на ревизираното дружество, с документи, чието авторство не е оспорено, предметът на доставките е наличен при получателя и се използва за икономическата му дейност. При това, законосъобразно съдът е приел, че не следва да се възлага в тежест на жалбоподателя да доказва с какви ресурси доставчиците са извършили услугите или откъде и дали са разполагали със стоките, както и че непредставянето на доказателства в тази връзка от самите доставчици не следва да се тълкува във вреда на ревизираното лице като частен случай на принципа, че добросъвестният получател по облагаема доставка не следва да бъде санкциониран с отказ на правото на приспадане на платения ДДС само поради действия на доставчиците му.

Неоснователно е и оплакването за игнориране от страна на първоинстанционния съд на обективни данни за наличие на данъчна измама. Този довод се основава на предпоставката, че получателят по фактурите е знаел, че получава фиктивни фактури с главната цел да приспадне по тях ДДС и така да получи данъчно предимство. Тази предпоставка не е доказана нито в ревизионното производство, нито пред съда по същество, като се има предвид безспорното плащане по процесните фактури, доказването на документираните в тях престации и липсата на каквито и да било твърдения от страна на приходните органи по какъв начин, ако не от процесните доставчици ревизираното лице е получило процесните стоки и услуги.

По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 1 560 лв. разноски за касационната инстанция, съгласно представения списък.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 168 от 21.07.2020 г. по адм. дело № 9/2020 г. по описа на Административен съд Кюстендил.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на "Мечо-06" ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя П. Николов, 1 560 лв. разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.