Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 1656 от 11.11.2020 г., постановено по адм. д. № 1014/20 г. Административен съд – Варна, е отхвърлил жалбата на "АБАДОР ТРЕЙДИНГ" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от управителя Ф. Б., против Ревизионен акт /РА/ № Р – 03000318002204– 091 - 001/7.02.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 78/29.04.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, с който на дружеството са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди 02, 09 и 10 на 2015 г.; 01, 03, 06, 07, 09 и 10 на 2016 г. в размер на 81102, 83 лв. и лихви в размер на 30369, 20 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати в полза на НАП – София разноски по делото общо в размер на 3 644, 72 лв.

Срещу така постановеното решение подадена касационна жалба от "АБАДОР ТРЕЙДИНГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от управителя Ф. Б., чрез пълномощника му адв. С. Ж.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- Варна чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт И. Й. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е частично основателна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на "АБАДОР ТРЕЙДИНГ" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от управителя Ф. Б., против Ревизионен акт /РА/ № Р – 03000318002204– 091 - 001/7.02.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 78/29.04.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, с който на дружеството са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди 02, 09 и 10 на 2015 г.; 01, 03, 06, 07, 09 и 10 на 2016 г. в размер на 81102, 83 лв. и лихви в размер на 30369, 20 лв. в резултат на непризнаване на право на данъчен кредит по фактури издадени от "Ост трейдинг" ЕООД и "Форан" ЕООД. Първоинстанционният съд е описал /стр. 2 – 5 от решението/ установената фактическа обстановка по издаване на оспорения ревизионен акт – издадените заповеди във връзка с провеждане на ревизията, съставения ревизионен доклад и ревизионен акт, констатациите на органите по приходите за това, че въпросните фактури не документират реално извършени доставки, поради което е налице хипотеза по чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС – неправомерно начислен ДДС, ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства, както и показанията на разпитания свидетел Х. Н.. Мотивите на решаващия съд относно процесуалната законосъобразност на акта са изложени на стр. 6 и 7 от решението. Прието, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, притежава необходимото съдържание, в това число фактически и правни основания за издаването му, подписан е с квалифициран електронен подпис и при изготвянето му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да съставляват отменителни основания. Водещите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на акта са изложени на стр. 7 – 10 от решението. Систематизирани за целите на настоящето изложение същите могат да бъдат сведени до следното: 1. На първо място е очертана правната рамка на правото на данъчен кредит, в това число елементи на фактическия състав. Отбелязано е, че важно и съществено обстоятелство е това да са налице реално извършени доставки. В тази насока е направено и позоваване на тълкуването на закона, дадено в решението на Съда на Европейския съюз по дело С – 285/11. 2. Отбелязано е, че в хода на ревизията са представени фактури, издадени от двамата доставчици "Ост трейдинг" ЕООД и "Форан" ЕООД, като спорът между страните е дали същите материализират реално извършени доставки. 3. Изводите на административния съд по отношение реалността на доставките свързани с фактурите на "Ост трейдинг" ЕООД са изложени на стр. 8 – 9 от решението. На отделен ред са коментирани представените в съдебното производство приемо-предавателни протоколи по отделните фактури, като е прието, че е уточнено, че подписът за приел е на управителя на ревизираното дружество Ф. Б., че във въпросните протоколи няма посочване на вида и количеството на стоката, че липсват представени доказателства относно извършен превоз на същата стока, в това число за изразходвано гориво. Съдът е коментирал представени в хода на делото доказателства за придобито транспортно средство от ревизираното дружество на лизинг, като е прието, че то разполага с такова през процесните данъчни периоди, но това само по себе си не е достатъчно за установяване на реалност на доставките. Във връзка със спора за реалността на доставките е направен самостоятелен анализ на показанията на разпитания свидетел Х. Н., като е прието, че описаният от свидетеля механизъм на извършване на доставките от склада на "Ост трейдинг" ЕООД до "Абадор трейдинг" ЕООД се разминава с представените по делото писмени доказателства. Прието е, че поради разминаването съдът не кредитира както свидетелските показания, така и представените приемо-предавателни протоколи, още повече, че те не са подкрепяни от някакви други доказателства. 4. Мотивите на съда относно непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Форан" ЕООД са изложени на стр. 10 от решението. Изводът, че същите не материализират реални доставки е обоснован със следните аргументи: според обясненията на управителя на "Форан" ЕООД за данъчните периоди, през които са издадени фактурите дружеството не е извършвало никаква дейност, няма персонал, собствени транспортни средства, няма извършено плащане; към фактурите няма приложени приемо-предавателни протоколи, пътни листове, товарителници;

Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд – Варна е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на дружеството-касатор се правят оплаквания за неправилност на оспорвания първоинстанционнен съдебен акт поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е направил всестранен и обоснован анализ на всички относими факти и доказателства по делото, в резултат на което е направил необоснован извод за липса на реални доставки.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Първоинстанционният съд е възпроизвел в мотивите на съдебния акт установената фактическа, в това число констатациите на приходния орган, поради които е прието, че не са налице реални доставки по процесните фактури, издадени от "Ост трейдинг" ЕООД и "Форан" ЕООД. С оглед на позициите на страните правилно е формулиран и основният спорен въпрос по тази част от делото - налице ли са реални доставки. Даденият отрицателен отговор на този въпрос се споделя от настоящата съдебна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 АПК, тъй като е обоснован на събраните доказателства по делото и в съответствие с материалния закон.

При принципно вярно дадено тълкувана на материалния закон както от страна на приходните органи, така и от административния съд, изводите за липса на реални доставки по процесните фактури и за двамата доставчици са обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон.

Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване е упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, съответно чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Това е така, защото след като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за право на данъчен кредит, в негово задължение е да притежава документи за реалното предаване на стоката или услугата. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. В този смисъл принципно законосъобразни са изводите на съда, че не е достатъчно само издаването на фактури. Затова и нееднократно в свои решения ВАС е имал повод да застъпи схващането, че е налице разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане и това и причината законодателят в ЗДДС да употребява понятието доставка. При сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, докато при доставката по смисъла, вложен от законодателя в ЗДДС - чл. 6, ал. 1 ЗДДС не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а нейното реално осъществяване - предаване на стоката или резултата от извършването на услугата. Важно е да се посочи, че предаването на стоките или услугите следва категорично да е установено. В чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС е предвидено да се докаже, че е прехвърлено правото на собственост върху определена стока или услуга. В чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО не се изисква доставчикът да е собственик, а да се установи фактическото предаване на стоката. Това означава, че е допустимо за целите на данъчното облагане доставката на стока или услуга да се осъществи и от лице, което не е собственик, съответно не е действителният извършител на услугата, но при всички случаи, както в ЗДДС, така и в Директива 2006/112/ЕО се изисква да се установи реалното предаване на стоките или резултата от услугата.

Настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд относно липсата на реални доставки по фактурите, издадени от "Ост трейдинг" ЕООД. В допълнение на изложеното от административния съд следва да бъде отбелязано следното: Представените в хода на съдебното производство приемо-предавателни протоколи са частни документи и като такива, те не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Като участник в сделките по закупуване на въпросните стоки /ако се кредитират и показанията на свидетеля Х. Н. относно това, как е била извършвана всяка една доставка/, въпросните протоколи е следвало да бъдат налични и да бъде представени ведно с фактурите по време на ревизията. Непредставянето им тогава, а едва в хода на съдебното производство, поражда напълно основателни съмнения относно тяхната достоверност като новосъздадени такива в подкрепа на защитната теза на страната. Пак ако бъдат кредетирани показанията на свидетеля относно начина на извършване на доставките, въпросните приемо-предавателни протоколи би следвало да носят негов подпис за получил, а те според обяснения на процесуалния представител на жалбоподателя, носят подпис за приел на управителя на "Абадор Трейдинг" ЕООД. Това съществено разминаване между писмени и гласни доказателства и липсата на други такива, които да дават възможност да бъде извършена обективна преценка на тяхната доказателствена стойност правилно е дало основание на първоинстанционния съд да изключи и едните и другите от кръга на доказателствата. Изложените други обстоятелства – за липса на транспортни документи, разходи за гориво и прочие са без значение за спора, доколкото от страна на задълженото лице не са представени доказателства за главния спорен факта - начинът на преминаване на държането върху закупените стоки като съществен елемент от правото на данъчен кредит.

По сходен начин стои и въпросът за непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Форан" ЕООД. По него доставки извън представените фактури, от страна на ревизираното дружество не са представени никакви други доказателства, свързани с реалното извършване на доставките.

След като е стигнал до краен извод за липса на реално извършени доставки и законосъобразност на оспорения ревизионен акт, първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК, постановено бъде оставено в сила.

При този изход на процеса дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на Националната агенция по приходите – гр. София, в състава на която като юридическо лице влиза Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 3 644, 72 лв., съставляващи юрисконсулско възнаграждение, определено при условията на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1656 от 11.11.2020 г. на Административен съд – Варна, 29-ти състав, постановено по адм. д. № 1014/2020 г.

ОСЪЖДА "АБАДОР ТРЕЙДИНГ" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от управителя Ф. Б., да заплати Национална агенция по приходите гр. София сумата 3 644, 72 /три хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/лева разноски по делото за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.