Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП против решение № 943/07.07.2021 г., постановено по адм. дело № 1357/2020 г. на Административен съд – Варна, с което е отменен Ревизионен акт № Р-03000319005617-091-001/02.03.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 110/04.06.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна, с който на "Бомад" ЕООД Варна са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди от септември 2018 г., февруари, март, май и юли 2019 г., в общ размер на 20 846. 89 лв. главница и 1 362. 25 лв. лихви за забава.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

След като подробно възпроизвежда съдържанието на оспореното решение, касаторът поддържа, че съдебният състав изцяло е игнорирал факти от значение за решаването на спора, водещи до извод за липса на реалност на фактурираните стоки. От събраните в хода на ревизията и при съдебното производство доказателства не се установява категорично, че "Касто Текс Енд Трейд" ЕООД е реален доставчик на РЛ по спорните доставки. Представени са многобройни доказателства, в по-голямата си част частни документи, които са негодни доказателства, предвид на това, че си противоречат взаимно. Съдът е обосновал своите изводи въз основа на заключението на ССЕ, без да извърши цялостен анализ на събраните доказателства, вкл. и по оспорените в с. з. точки 4, 6 и 7. Заключението на в. л. се основава на документи, представени в хода на ревизията, анализирани от данъчните органи, приети за частни документи, неудостоверяващи действителните отношения между страните, тъй като същите са непълни, липсва одитна следа между тях и си противоречат. Неправилно в. л. се е позовало на счетоводните записвания в дружествата, тъй като те не отразяват действителното положение. Жалбоподателят не е доказал редовността на водене на счетоводните си книги и тези на доставчика, което води до извод, че вписванията в счетоводните книги и регистри не са достоверни и не отговарят на нормативните изисквания.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърден РА като законосъобразен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът - "Бомад" ЕООД, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд, като развива подробни съображения в писмена защита. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение, Административен съд – Варна е отменил по жалба на "Бомад" ЕООД РА № Р-03000319005617-091-001/02.03.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 110/04.06.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна, с който на "Бомад" ЕООД Варна са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди от септември 2018 г., февруари, март, май и юли 2019 г., в общ размер на 20 846. 89 лв. главница и 1 362. 25 лв. лихви за забава.

За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че една от основните дейности на "Бомонд" ЕООД е търговия на дрехи втора ръка. Установено е, че дружеството е осчетоводило четири броя фактури с предмет "доставка на дрехи втора употреба", издадени от доставчика "Касто Текс енд Трейд" ЕООД, както следва: фактура № 1036/28.09.2018 г., с начислен ДДС 5 506. 67 лв.; фактура № 1212/27.02.2019 г., с начислен ДДС 3 710 лв.; фактура № 1355/14.05.2019 г., с начислен ДДС 4 273. 87 лв. и фактура № 1498/17.07.2019 г., с начислен ДДС 7 356. 35 лв.

Данъчния орган след извършване на изследване в счетоводството на РЛ и извършване на насрещна проверка при доставчика са приели недоказаност на реалността на доставката по четирите фактури и въз основа на това са отказали право на ДК. Според ревизиращите органи не са налице доказателства, че доставчика е имал в наличност количествата стоки по всяка от фактурите на мястото и датата на прехвърляне на собствеността върху тях; не е установено плащане по фактурите; в приемо-предавателните протоколи липсва информация за точното място на предаване и приемане на стоката и не са посочени имената на подписалите ги лица; в протоколите стоката е посочена в килограми, а в товарителниците е обозначена в контейнери със съответен номер от мястото на изпращане и по този начин не може да се обвържат изпратените от доставчика стоки с тези посочени в приемо-предавателните протоколи; липсва уговорено възнаграждение по сключения между РЛ и доставчика договор за отговорно пазене; липсват фактурирани транспортни услуги от доставчика към жалбоподателя; в ревизираното лице няма назначени лица по трудови и/или гражданки договори; липсва счетоводна следа от момента на прехвърляне на собствеността върху стоките "франко склад" за движението им; липсват доказателства, че изнесените стоки с представените в ревизионното производство ЕАД са същите, които са описани в четирите фактури с издател "Касто Трекс енд Трейд" ЕООД; доставчикът не е внесъл в бюджета дължимия ДДС за процесните данъчни периоди и дружеството не е представило изискуемите документи при провеждане на ревизията.

След събиране на доказателства в съдебното производство, включително и след назначаване на ССЕ и приемане на нейното заключение АС – Варна е приел, че констатациите на приходните органи в РА са оборени и последния е незаконосъобразно издаден. Според съда към момента на настъпване на данъчното събитие доставчикът е разполагал с фактурираните количества и артикули стока, за да извърши фактическото и прехвърляне на РЛ. При предаване на стоките по всяка една от фактурите са налице двустранно подписани приемо-предавателни протоколи; в счетоводството на доставчика са осчетоводени приходи от доставките по всяка фактура; страните са сключили договор от 05.09.2018 г., за отговорно пазене на стоки, в изпълнение на който съхраняваната в склада на доставчика стока по първата фактура е отразена в сметка 3021 "материали на склад", а по останалите фактури стоката е предадена преди съставянето им или в деня на съставянето и; доставчика е начислил в отчетните си регистри и в СД по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС дължимия данък.

АС – Варна е посочил, че четирите фактури са отразени при получателя и са включени в разходите на дружеството за съответния данъчен период. Налице са и данни за извършване на транспорт на стоките – при извършване на проверка в счетоводството на спедиторската фирма "Юнивърсъл трейдинг енд шипинг" ООД, в. л. е установило счетоводни записвания за транспортни разходи по съставени от РЛ инвойс фактури, издадени за осъществени последващи доставки по процесните три фактури № 1212, № 1355 и № 1498., а така също е налице и счетоводно записване за дължим от РЛ транспортен разход по фактура № 1036, като разходите са заплатени. Налице са и данни са осчетоводяване при спедитора на фактури за извършвани транспортни услуги от негови подизпълнители.

АС – Варна след анализ на всички представени по делото доказателства, вкл. и заключението на ССЕ е достигнал до извод, че е налице реалност на фактурираните от "Касто Текс енд Трейд" ЕООД доставки към "Бомад" ЕООД и за последния е възникнало право на ДК по тях.

Решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

В случая спор по фактите липсва. Спорът е за реалността на доставките по фактурите, издадени от "Касто Текс енд Трейд" ЕООД. Следва да се посочи, че в обсъждания казус, предмет на сделките са родово определени вещи и съгласно приложимия материален закон, тълкуван във връзка с чл. 178 и чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, основната предпоставка за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е наличието на реално осъществена доставка на стоки и услуги. Съгласно чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Следва да се съобрази и нормата на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно при спор за реалност на доставки на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно предаване, транспортиране и получаване на стоката между страните по пряката доставка.

От доказателствата по делото се установява, че издадените от "Касто Текс енд Трейд" ЕООД 4 бр. фактури се отнасят за доставка на "дрехи втора употреба" т. е. касае е се за родово определени вещи и съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху тях се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В конкретния случай, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, към всяка една от фактурите е налице приемо-предавателен протокол, като количеството по двата документа съвпада изцяло. Налице са доказателства за отчитане в счетоводствата на доставчика и на ревизираното лице на разходи респек. приходи от процесните фактури. В счетоводството на "Бомад" ЕООД фактурираните стоки са осчетоводени в сметка 3041 "стоки на склад", като в последствие тези стоки са били продадени на трети лица т. е. налице е предпоставката за прилагане на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС – стоката се използва за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. От своя страна доставчика е осчетоводил приходи от продажбата на стоките по процесните 4 бр. фактури по сметка 701 "Приходи от продажби".

В. л. в заключението си по ССЕ след извършена проверка в счетоводството на доставчика извежда изводи, че са налице данни за наличност на процесните количества фактурирани стоки т. е. опровергава се твърдението на данъчния орган, че не са налице представени доказателства, че доставчика към датата на издаване на фактурите е имал в наличност стоки от този вид и количество.

Безспорно от събраните доказателства се установява, че фактурираните стоки са били предадени от доставчика на РЛ "франко склад" на продавача т. е. продавача предоставя стоката в негови помещения, като в конкретния случай е налице договор от 05.09.2018 г., сключен между търговците за отговорно пазене на стоките т. е. след закупуване на последните, те се предават от продавача на купувача в складово помещение на първия и остават на отговорно пазене при него, докато купувача не ги транспортира. При уговорка "франко склад" транспортните разходи са за сметка на купувача. Видно от доказателствата по делото и по точно от заключението по ССЕ са налице доказателства, че РЛ е реализирало фактурираните стоки, за което е извършило и транспортни разходи, надлежно осчетоводени при него и осчетоводени като приходи за съответния спедитор – "Юнивърсъл трейдинг енд шипинг" ООД.

С оглед горното съдът приема, че се установява проследяемост на фактурираните стоки по веригата доставчик – получател – следващо реализиране, в противовес на наведените доводи в касационната жалба. Налице е реалност на фактурираните доставки, предвид наличните по делото доказателства за това – издадени първични счетоводни документи – фактури, отговарящи на изискванията визирани в ЗСч., документи за предаване на стоките – приемо-предавателни протоколи, счетоводни документи – счетоводни регистри по сметки 401 "доставчици" и 7021 "Приходи от продажби на стоки", доказателства за реализиране на фактурираните стоки от страна на "Бомад" ЕООД – товарителници, инвойс фактури и ЕАД.

Наличието на задължения към бюджета от страна на доставчика, не може да бъде основание за отказване право на данъчен кредит, поради това, че същия може да се възприеме за доставчик с "рисков профил", в който смисъл е и трайната практика на СЕС.

Оплакването, че решаващите констатации на съда почиват единствено на съдебно-счетоводната експертиза, също не може да бъде споделено, тъй като, както бе изложено и по-горе, съдът е обсъдил подробно всички доказателства по делото, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Вещото лице при изготвяне на експертизата, не е ползвало само и единствено представените в ревизионното производство доказателства, а видно от заключението е, че то е извършило посещение в счетоводството, както на ревизираното лице, така и в това на доставчика, а така също и е проверило счетоводството и на спедитора. Заключението му, правилно е кредитирано като съответстващо и непротиворечащо на останалите материали по делото. Ответната страна е възразила срещу т. 4, 6 и 7 от заключението, но е процесуално бездействало и по този начин не е опровергало констатациите на в. л.

Неоснователен е и касационния довод, че представените в ревизионното производство документи са частни и като такива не отразяват действителните отношения между страните. Но в по-голямата си част използваните в търговските отношения документи са с частен характер, като това обаче не води до извод съдържанието на последните е невярно. Тези доказателства следва да се ценят с оглед останалите събрани такива, като се съобрази корелацията или противоречията в тях. В този смисъл и с оглед установеното от фактическа страна от съда не са налице основания да се приеме, че събраните както в хода на ревизионното, така и в съдебното производства доказателства са неверни, като взаимно противоречиви и непълни. Първоинстанционния съд е изложил пространни мотиви относно събраните доказателства, като ги е анализирал и изследвал поотделно и в тяхната цялост и правилно е приел, че те съдържат изявления за фактите от действителността, обвързващи издателите им т. е. поради липса на оспорване от страна на данъчния орган на събраните документи, последните макар и частни такива не са неверни.

С оглед изложеното правилен и съответен със събраните доказателства е изводът на съда за доказано действителното изпълнение на фактурираните стоки от сочения във фактурите доставчик, както и че са налице и останалите кумулативно изискуеми условия, регламентирани в чл. 68 - чл. 71 от ЗДДС за възникване право на приспадане на данъчен кредит, поради което същото незаконосъобразно е било отказано с процесния ревизионен акт.

При така установеното, решението на първоинстанционния съд с извод за незаконосъобразност на РА и отмяната му, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и претендираните от ответната страна разноски, следва Националната агенция по приходите да заплати на дружеството-ответник сума в размер на 1 155 лв., разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 943/07.07.2021 г., постановено по адм. дело № 1357/2020 г. на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на "Бомад ЕООД Варна, представлявано от управителя Б. Димитров, със седалище и адрес на управление гр. Врана, [адрес], сума в размер на 1 155 лв. /хиляда сто петдесет и пет/, разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.