Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "КЪНСТРЪКШЪНС 2018" ЕООД, гр. Пловдив, [ЕИК] срещу решение № 2339/16.12.2020 г., постановено по адм. дело № 1540/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив. Развива съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закони - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, иска отмяната му и да се постанови решение по същество като се отмени атакувания АПВ и преписката да се изпрати на приходните органи с указания за определяне и възстановяване на лихва за забава върху сумата 623 048, 74 лв. за периода 6.08.2019 г. до 2.04.2020 г. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител, в писмена защита и в с. з., взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юриконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховен административен съд, осмо отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил акт за прихващане или възстановяване №П-16001620049312-004-001/2.04.2020 г., потвърден с Решение № 265 от 10.06.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която не е определена и възстановена лихва върху невъзстановената в срока по чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС сума на ДДС за възстановяване за периода от 16.10.2019 г. /датата на която е следвало да бъде възстановен ДДС/ до датата на прихващането с процесния АПВ от 2.04.2020 г.

За да отхвърли жалбата съда е приел, че обжалваният АПВ е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. В мотивите на оспореното решение съдът е разгледал хронологията на събитията във връзка с подадено на 9.03.2020 г. от касатора искане за прихващане на ДДС за възстановяване за периода 1.06.2019 г. -31.08.2019 г. в размер на 623 048, 74 лв. на изискуеми задължения по РА №Р-16001618005423-191-001/3.04.2019 г. в размер на 636 316, 67 лв. и лихви 35 992, 97 лв. Установил е, че за периода 1.06.2019 г. – 30.06.2019 г. "КЪНСТРЪКШЪНС 2018" ЕООД е подало справка-декларация по ЗДДС на 15.07.2019 г. с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 623 048, 74 лв., посочен в кл. 60. За данъчните периоди м. 07. 2019 г. и м. 08.2019 г. от дружеството са подадени справки-декларации по ЗДДС съответно на 13.08.2019 г. и 16.09.2019 г. с нулеви данни. При извършената проверка в данъчно-осигурителната сметка на дружеството е установено, че към 2.04.2020 г. то има изискуеми публични задължения в размер на 736 105, 95 лв. /главница 635 608, 82 лв. и лихви 100 497, 13 лв. / по изпълнително дело № 190704468/2019 г. С процесният АПВ, на осн. чл. 129 от ДОПК и чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, от декларирания ДДС за възстановяване в размер на 623 048, 74 лв. за периода 1.06.2019 г. – 31.08.2019 г. е извършено прихващане на изискуеми публични задължения до размера на ДС за възстановяване.

За да отхвърли жалбата срещу АПВ в оспорената му част, съдът е споделил изводите на приходните органи, че не се дължат лихви върху невъзстановения в срока по чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС, тъй по отношение на данъка за възстановяване за периода 1.06.2019 г. – 31.08.2019 г. е започнала процедура по приспадане, по не е приспаднат след изтичане на срока по чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, както и че дружеството не е посочило пълния размер на данъка за възстановяване в размер на 623 048, 74 лв. в кл. 80 на подадена справка-декларация за периода м. 08.2019 г. В подкрепа на изводите си е посочил разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от ППЗДДС, според която ако след подаването на двете справки-декларации по чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е налице неприспаднат остатък от данъка за възстановяване, както в случая, лицето посочва в клетка 80 на последната справка-декларация неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване, който подлежи на прихващане или възстановяване в 30-дневен срок. Ако в някоя от подадените две справки-декларации е деклариран данък за възстановяване, по отношение на който не е приложен чл. 92, ал. 3 и 4 от закона, този данък се прибавя към неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване и също се посочва в клетка 80 на последната справка-декларация. По тези мотиви е отхвърлил жалбата на дружеството.

Решението е правилно.

Касационният съд възприема установеното от АС Пловдив, като намира, че не са допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното производство и във връзка с установяване на относимите факти и обстоятелства по делото.

Спор по фактите между страните не е формиран, същите са правилно установени и от съда.

Съобразно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС, данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 от ЗДДС се прихваща, приспада или възстановява съгласно т. 1 - при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения или задължения за осигурителни вноски, събирани от НАП, възникнали до датата на подаване на справка-декларацията, като органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в СД данък за възстановяване. Разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ДОПК регламентира, че прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. В процесния случай такова е искане е направено от дружеството-касатор, като въз основа на него е извършена следващата се проверка.

Правилни са мотивите на приходните органи, съответно и на съда, по които е приел, че не е налице основание за начисляване на лихви върху невъзстановения в срок ДДС за възстановяване. Изводите на съда се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. В справката-декларация за м. 08.2019 г. дружеството не е попълнило клетки 80 по изискванията на чл. 68, ал. 3 от ППЗДДС. С непопълването на клетка 80 от справката-декларация не е налице заявено искане до данъчната администрация за възстановяване на данъка, поради което законосъобразно органите по приходите са приели, че лихва за невъзстановения ДДС за м. 06.2019 г. не се дължи, тъй като искането от 9.03.2020 г. за възстановяване на данъка с лихви е следвало да бъде разгледано в 30-дневен срок, който изтича на 9.04.2020 г., а процесния АПВ е издаден на 2.04.2020 г. – в 30-дневния срок и данъчната администрация не е в забава и не дължи лихви за сумата за възстановяване за м. 06.2019 г. Законосъобразен е изводът на съда, че данък върху добавената стойност може да се възстанови, ако правото на възстановяване бъде упражнено от титуляра, като попълни клетка 80 от справката-декларация, в който случай задължението на данъчната администрация става изискуемо и администрацията е в забава от изтичане на 30-дневния срок по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 68, ал. 3 от ППЗДДС.

Неоснователен е доводът на касатора за неправилно приложение на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС. В тази разпоредба е предвидено възстановяване на данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен поради отпаднало основание, включително при отмяна на акт в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон. Предвидената процедура на приспадане в чл. 92 от ЗДДС и чл. 68 от ППЗДДС, налага отправяне на искане за възстановяване на данъка, останал след приключване на процедура по приспадане чрез попълване на клетка 80 от справката-декларация, в който случай за данъчната администрация възниква задължение да възстанови данъка в 30-дневен срок по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС. Финалното изискване в чл. 92, ал. 10 от ЗДДС за условията за възстановяване "по този закон" включва попълването на клетка 80 по чл. 68, ал. 3 от ППЗДДС, за да е налице забава за администрацията след изтичане на законния срок за възстановяване за възникване на задължение за заплащане на лихви. По изложените съображения като е приел оспорения АПВ, в оспорената му част за законосъобразен първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна. Такива следва да се присъдят на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП в размер на 500 лева за настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2339/16.12.2020 г., постановено по адм. дело № 1540/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА "КЪНСТРЪКШЪНС 2018" ЕООД, гр. Пловдив, [ЕИК], да заплати на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 500 (петстотин) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.